carbon

човешко тяло номер две
грее между двете ти ръце
и ти се чудиш
ако съзнанието ти е парче
кое е неговото "цяло"
желаеш-нежелаеш
няма кой да спре
изблиците ти на лудост
сплиташ двете си ръце
стискаш здраво
и си мислиш
достатъчно ли е, за да умре
но диша, диша равномерно
лице във твоето лице
желаеш-нежелаеш
усещаш ритъм на сърце
желаеш
но остава още чуждо
малко празно място
между теб и тяло номер две
топлината те успокоята
спокойствието те уталага
въглеродът се втвърдява
и започна ясно да тежи
атараксия или отмара?
а номер две лежи
сред цветни миризми
се гонят сенки на стената
коя от тях ще бъдеш ти?

31.12.12

how I wish

your death will not be pleasing for me, but it is a start
a point from which the world starts getting better
the ozone layer patches up and cancer's finally cured
we'll also feed the hungry, heal the poor,
all thanks to your demise
aren't you grand!
the most important bastard I have ever known

one day you'll come to shake my hand
you're face devoid to me of any features
like mist I pass you by
most insignificant of all the living creatures
you carved a mark in me
I can't erase
I can't rewind
but you have no human value
a chunk of carbon lost in time

art blank

Видях прекрасен тефтер в книжарницата, потръпнах леко от удоволствие при допира с него, както потръпвам от вълнение под твоите пръсти. Това е ужасно! Тефтерът не мога да имам, не бива, а съзнавам, че изцяло ми отива, винаги съм подхождала с умерена апатия към луксозните вещи, налитала съм на старите, обикновените, но вкусът, апетитът у мен се събуди, засвирил е и аз танцувам под звуците. Държах го в ръцете си, с наслада, и не го исках, сякаш трябваше да е мой, но трагично непостигнат и си мислех, че нямам с какво стойностно да го изпълня. Аз не го заслужавам. Колко глупаво! Абсурд. Той не заслужава мен, ако така кажа. Това си остава непопълнена книга, пуст предмет! Само аз мога да определя неговата стойност и то единствено за себе си, преходният му външен вид не му дава права на велико съдържание. Съдържанието е мое право и привилегия, а стойността никога не е валидна. Продавачът я беше определил като 40лв.

недуша

не душа, не личност,
сбор рефлекси
имитация
реакции
инстинкти
повторения
цялостен полезен индивид
пъзела с милион парчета
всички в моята глава
разбъркани и врящи
и объркват мен
кое е пръстът и кое луната?*
къде е "аз", когото храня
яде от топлата ми мъничка душа
яде обилно от околната среда
натъпка се и почне да повръща
лентата в кръгче се затваря
живот заради самият живот
раждаш и изяждаш своите деца
пак раждаш, и изяждаш своите деца
убеден
в собствената си голяма важност
ти
"аз" без нищо уникално
"аз" кълбо от шарени конци
прегърни голямото безлично цяло
tabula-та не е rasa
но грабни парцала
и я изчисти
всичко е драскулки
изтрий се
лягай
спи

-----------------------------
* the finger pointing to the moon

рими на простака

между краката ти река
и аз плувам в топлата вода

признание

I am very much afraid of my body, for I know one day it will kill me.


And it's so full of surprises.

на-пьiл-ся

[1:00:06 AM] Ar Day: nai-prekrasnsa sred smyrtnite
[1:00:15 AM] Ar Day: az te obicham vypreki vsichko sluchilo se
[1:00:43 AM] Ar Day: syotvetno ne te obicham vypreki vsichko sluchilo se


можеше и по-зле да е

Development of language

Did it ever occurred to you that maybe, just maybe, verbal language was developed mostly for the purpose of lying? Lying and hypocrisy are a vital part of society and having only the true primal signals of your body is a dead give-away for your emotions and intentions and conflicts are harder to avoid. It is harder to manipulate and use other individuals without spoken language, you have to use force and status. The need of constant masking and lying is more than obvious and since faking body language is very hard or impossible, and the demand for detailed communication grew, we got two big arguments in favor of creating a verbal way to express ourselves, even if falsely.

The ability to conjure up untruths is proven as not a solely human ability, but it is attributed to species living in groups, having to compromise and deal with more complicated relationships. The importance of language as means to communicate sophisticated and detailed problems should not be underestimated, there is no body language for "The conflict in Israel is once again in full-bloom." but then again we didn't need such messages sent until much later in our history.

So just think about it, was lying the main motivation to start speaking?

All these wonderful poems and novels- spawned by the mandatory need of deceit.

highly recommended

Live life for your benefit- the selfish gene, the truth of us we all do not accept. Misunderstood. 

Nurturing the ego is not what taking good care of oneself constitutes and the satisfaction of the primal urges would lead to a bizarre evolution, as it is plainly visible within society. We have a lifestyle that's fucking irrational. As far as one may argue doing what nature dictates is always healthy, we must not disregard that ill behavior is so successful because we cannot discern it from the healthy and natural. 

"It is the truest and most right, because it is sincere." 

No. "Sincere" - is it only one thing, is it only the easiest way for you? Sincerity is not something familiar to mankind and we abuse it, because as you may honestly want to harm another, you might simultaneously desire this only because of the greater wish to be a bigger and more valued person. Self-discontent is a source of evil like any other and its projections may be rather elusive. What a positive egoistic behavior would be is self-development even at the expense of social life and bonds, material belongings, leisure time. Most people would understand egoism as mercilessly placing your immediate needs ahead of those of others, even as parasitism, but short-sighted egoism easily proves destructive. Placing your evolution over maintaining certain social positions and attending to every little mundane need (those of your own and others for personal gain), in the case of successful development, will be fruitful for both yourself and society and assure a level of satisfaction and peace. Working on the mind and the body must not be neglected for immediate satisfaction of the mind (for entertainment) and body (for consumation/play).

this is not a life boat

Do you ever get the feeling living is like drowning, like a shipwreck in the middle of the ocean? When bruises start to heal slower and slower a craving for salvation accompanies your newfound fatigue. The brain cringles, you start DREAMING for an escape route. A life boat, that would be fine, a life boat to save you from the wreckage. Have you ever seen this life boat? You're only sensing that the ship is sinking and the boat has to exist, it would be horrible if it didn't, thus, it is UNTHINKABLE. A thought too frightening to be accepted as a possible fact of life. Denied with no evidence. Any problem that is not identified can not be solves, the deus ex machina is broken, unavailable, and the sinking ship will take you down, through the icy waters to the muddy bottom of the ocean. And that life boat, you can almost see it, touch it, you gash, you gasp for breath, you struggle to keep your head just high enough, but never reach the damn thing. Because this boat- it's actually a rock, pulling you down, wasting your energy. Admittance of this feels like failure and tastes like despair, because you see no other way out of it. But of course, you only look straight at a mirage, you never look around.

Salvation is a state of mind, why would you even need a boat?

Let it come from within.

Be the strength you seek outside of yourself.

the pain lasts longer.

"I'll take care of you now! I won't hurt you like the others, you can trust me! Trust me!"

you almost killed me, you fucker.

Danny Brown

"When you fuck me, you make history! I dunno, I fucked you, I might forget, but you gon' fo sure remember this."

мрън-мрън

самотна съм, но не когато съм сама
самотна съм, когато видя чуждите лица,
тъпоумни и самодоволни
на вид учтиви
и подмолно злобни
високи хора
с нисък ръст
но ще почакам
всички ще ядете пръст


***

изолацията е изумителна, страхотна,
свързваме се с интернет
никой никого обаче не докосва


***

от осем до пет
мисля куплет
всъщност работя
от осем до пет
моля, reset,
ежедневието спука
умът ми, очите, духа
и на източния фронт пак нищо ново
в Дания все нещо намирисва
настроението се вкисва
с предусещане за нещо зло

plain gold

разбитото сърце
трябва да се измете
на тъмно, скришно под леглото
далеч от любопитните очи
парченце по парче
на боклука да се изнесе
със всичко друго вече мръсно
непотребно

нека никой разбере
че под кожата си скрил катран
да страдаш е и срам
адски скучен, неспециален
а най-големият ти страх-
в болката да си банален




"всички нещастни семейства са нещастни по свой начин"
но дали?

сигурно не

истинско желание да носиш разочарование
птиците мълчат пред великия талант
да лъжеш като истински галант,
защото никой всъщност няма чувства
само тъй понякога разправят
в опити да те засрамят
всъщност всички те са лоши хора
и не могат да те разберат
доста просто уравнение
и по обективното ти мнение
си изцяло и напълно прав


по силата на някакво въображение
се превръщаш целият в любов
прекарващ месец или два
като герой в сладникаво стихотворение
жертва на любовна лирика
изсмукана от някоя издухана жена
и строиш лъжа върху лъжа
цяла тухлена стена
после хубава просторна къща
мехлем за възпаленото сърце
са точните подбрани думи
оформяш ги с език, непце
и между устни ги търкаляш
най-безсрамно в моето лице

те са канелата на сутрешното ми кафе
те са моята приспивна песен
с тях се будя, с тях заспивам вечер


по душа красив като психичен срив
счупи крака да гониш щастие
измислено от твоята глава
по формат на плоско филмче
само ти си прав
светът е крив
и озлобен и сив
всъщност той подтиска любовта
без съмнение, нали така?

фък ю

прокопахме в земята тунели
да търсим слънцето, звездите,
но не стигнахме и земното ядро
замърсихме океаните, реките,
но няма как да сме виновни,
всъщност Бог ни е сърдит
окъпахме се в блага воля,
лъснахме се с лицемерна чистота.
Да, всички ние сме прекрасни хора!
Всички ние- Божии деца!

iбелийв

I believe in the power of the hungry dog to eat.

повече от сарказъм, по-малко от остроумие

Милиарди пръснати парчета на една единствена душа.

думi

думи като паяжини и прах, с много думи овехтява всичко между нас

iдеи

Телепортация чрез силата на алкохола!
И вече няма граници на ума, може да си прост до безкрай!

Браво, браво, браво!

д

приятелство изпаднало във кома
от първо бръкване под твоята пола
два заека отстреляни от упор
и кървящи по любовните поля
временна утеха в козината ми намираш,
докато не я сменя, и голите петна
нанови с други хора ще попълня

marry

Marry, love, I'll drown you in this pleasure.

kjvyh

уникално непасващи, несъвместими, толкова си скучен, скучен си за мен, а не мога да се отлепя, с коноп зашита към твоите очи, лудостта ми тича, тича без крака и двамата ни спъва, това лице не е лице на любовта.

so it goes

слънце

слънце

бенка 

рак

и смърт

статистически

Не би трябвало да съществувам.
Както и вие.
Но в достатъчно широко вероятностно поле всичко се случва винаги.
Ето ни теб и мен.

до м

дом
пустиня
сред пустинята дърво
голо, чворесто, широко
на клоните му моите мечти
обесени и мъртви
вместо есенни листа




картина от изложбата на някакъв живот.

ще излъжа

Ако кажа, че нещо толкова неочаквано се е случило.


Пълна свобода на изказа.


Дали тези, които чувстват и мислят по-малко от мен са по-добре? На плиткото е по-трудно да се удавиш все пак.


Говориш за любов, когато става дума за изгода. Чувам те отлично.

бо л к а

Болката сякаш не беше толкова лошо явление. Правеше животът разпознаваем, беше стар другар- ужасен човек, но вече си се примирил с него и си свикнал. Търпиш го, даже го търсиш, когато си сред чужди.

н

the fire in my eyes will incinerate your lies, come closer and dip below my skin

спри

Спри да се държиш на повърхността.
Потъни.
Потъни свободно.
Докато не достигнеш водите на спокойствието.

ride the trip

Повечето трип е bad trip, така са ми казвали. Не са ми казали защо тогава обаче ядат гъбите. Но един свят изграден стриктно на логика никога не би могъл да съществува, и вероятно хиляди образовани сърца на доценти и професори са се пукнали в отговор на това разкритие. Някои доценти и професори също използваха дрога, те се помиряваха по-лесно с фактите. 

Случката беше следната- свежа нощ по централните улици на Пловдив, и си пил само малко, защото в джобчето ти дрънкат гъбки и бонбонки, ментови, за дъха. Много добри джаз-фънк дъб-степ миксове, душата ти прелива, прелива навън по паветата и за теб остава все по-малко и трябва да задържиш усещането. Гриз-гриз-гриз и "Чао, аз сега ще се прибирам!" и те хваща трип на път, в идеалната компания- сам. Светът се оцветява и започва да тресе и сградите и теб и дърветата, небето, както си е такова мрачно и забулено от изпарения на фабрики и коли, и изведнъж светва, зад пластовете смог гърмят цветовете на дъгата, всичко би било добре, ако краката те държаха. Но светът тресе и балансът ти е нула, и тогава действително чуваш как дивото зове, вой за бясна паника и с треперещи ръце хвърляш своята раница и олекнал вече тичаш. Някой падащ балкон може да те закове, паважът се надига, дърветата се навеждат да те задържат, а адски бързаш! Без съмнение е второто пришествие, поне за теб, животът свършва и би било страхотно да си си у вас, много по-комфортно! И дишаш с пълни дробове, захвърлил си  и якето и тениската, потиш се и летиш, за да умреш в собственото си легло, ако може, нека да ти е последното желание в този живот. Почваш да плетеш крака и се забавяш, разкопчаваш колана и припкаш някак, остават 2-3 преки, не е много, но всичко е нападателно, дори табелите на улиците, те изобщо на какъв език са написани?! До тук и с тия панталони, до тук и с обувките! Започваш да пляскаш с голи ходила по студената земя и ти се струва, че усещаш слуз, струва ти се, че усещаш мръсотия, пръчки, кабърчета, всякакви чужди тела, но бързаш да умреш в собственото си легло. Пред теб е вратата, нахлуваш, отдавна си приготвил ключа, минаваш по стълбите нагоре като цяло стадо, хлъзгаш се, залиташ, удряш се и се спъваш сам себе си, но си стигнал, сега нека светът се тресе, нека целият да умре! Ужасно си уплашен и същевременно малко не си, спорно е колко може да си смел само по долни гащи, но без да му мислиш плонжираш в леглото, покриваш се, издишаш и времето продължава да тече.

След неопределен брой часове светът не е свършил, ти не си мъртъв, но си все още у вас и по боксерки. Почти осъзнат, излизаш навън пак по боксерки и домашни чехли, 2-3 преки по надолу намираш панталоните и обувките си, другото нямаш представа къде е. Тръгваш обратно, поглеждаш надолу "Апф, аз съм по гащи, да" и продължаваш обратно към дома.

ghost

призрак в стъклена кутия
с тежък тежък похлупак
декорация за бялата ти стая
в прах, забрава, в мрак.
сложен тук за радост на окото
и лишен от собствен глас
драскам, пискам, искам да пробия
кожата ти да докосна
и да издълбая път до твоето сърце
павиран от двете ми ръце
с моето "аз" да циментирам "нас"
блед дух в стъклена кутия
а над мен велик портрет
на минало непрежалимо
и аз ставам все по-блед и все по-блед
богатството ми е непреброимо
но за слепите очи е само смет
предлагам ти го с пълни шепи
а ти зяпаш все любимия потрет
аз съм част от празното пространство
...

g

You're trying to make a mom out of daddy's little whore.

drunk ppl cant

Пияните не можели да стрелят. Дрън-дрън. Понякога алкохолът помага на концентрацията и дори е причина за точният мерник.  Но затова друг път.

За толкова неща фантазираше, повечето събития в живота й се бяха случили поне по 3 пъти, някои не се бяха случили изобщо, но се преиграваха на ум. Всичко беше предвидено, недостатъците бяха изгладени идеално с ютия като юридическа риза, а главата й не съдържаше и грам въображение. Театърът на съзнанието й беше в отпуска, цялото същество беше подчинено на целта, и само стремежът за изпълнението й беше обсебил тялото й и го движеше. Съвсем малко повече от машина, само защото в дъното на целия алгоритъм стоеше травма- дълбока гнойна дупка отворена от камък, метнат без много старание и мисъл.

След час. Без рискове, Провидението не трябваше да се намесва в чужда полза.

Тъмнината беше гъста. Неподвижно чакаше. Петнайсет минути. Нямаше напрежение.

Той вадеше ключовете си отрано, познаваше навиците, и ги чу да издрънчават. Приготви се. Той се вмъкна във входа без да затваря, а по петите му имаше втора сянка. Две крачки навътре във входа и тя свирна, той се обърна. Не се поколеба, не трепна, не помисли. Натисна спусъка и пръсна коляното му на парчета. Конският рев оглуши целият вход, целият квартал, вселената, всичко от тук до Андромеда и отвъд. Замръзна да се наслади на болката му, но не изпита нищо. Времето беше спряло да тече равномерно. Стъклените очи гледаха локвата кръв, треперещото осакатено тяло отсреща и нямаше емоция, тялото й дори не можеше да си спомни какво бяха чувствата. Две секунди преминаха като минута, за него като миг, парализиран от шок и болка не можа да реагира. Искаше, не можа. Не отекваше "Защо?" , но "защо" беше все пак там, в черепа му. Успя само да погледне насреща. Ако видеше кой е, може би щеше да види и защо. Но там имаше само сянка. Голяма ли беше или малка? Мъжка или женска? Входът беше тъмен, отвън уличната лампа не работеше, другата беше далеч. Отговор нямаше и двете секунди бяха преминали. Сянката се раздвижи. Тихо и със зверско спокойствие простреля и другото коляно. 

Шест секунди. Минаха като 3 минути. Още никой не беше успял да излезе. Метна картичка на земята с флоуресцентен надпис.

"Танцувай ми."

Той прочете, вдигна очи и нямаше никого насреща. Нямаше и сирени. Никой не беше излязъл още на помощ.

- ПОМОЩ! ПОМОЩ, ПОМОГНЕТЕ МИ! КЪРВЯЯЯ! ЩЕ УМРА, ПОМОГНЕТЕ МИ!

Никой. Досети се защо и добави:

- ИЗБЯГА! САМ СЪМ, САМ СЪМ, ЕЛАТЕ! ПОМОЩ!

Сирени разцепиха въздуха, значи все пак някой беше чул и беше позвънил, още преди минути! Защо никой не слизаше? Беше сам в черната празнина и различаваше тук там кръвта си по случайни изгубени отблясъци, и заплака като малко дете, заплака от ужас, не от болка, заплака потресен от собствената си уязвимост и самота. Тогава някой влетя през вратата, светна с телефона си и ахна. Свали шала си и превърза едното коляно, свали блузата си и превърза другото. Хвана го за ръка без нищо да каже и седна в кръвта до него. Сирените виеха, той плачеше, а тя беше толкова топла.

knowledge

Знанието те поквари най-много от всичко.

sometimes

being a cruel bitch seems like the only option.

всяка вечер

всяка вечер заедно

в твоята коса

светът е тихо място

с език в уста

под наем за нощта

очите ти са блато

давя се в калта

кожата студено злато

мога ли да спра

лъжа без уста,

без думи, нито звук

всяка вечер заедно

мир за моята душа

мъничко компанията

за моята самота

обич

обич

обожание

канибализъм

погълни ме цял

разкъсай мен-

месото ми, без жал,

уникална

свята

само моя на света

ти, аз свит във твоята коса

една машина за лъжа

изплашена, сломена

крада по малко топлина

не искам да те нараня

но пак ще го направя

ти си толкова красива

как да устоя?

.

всичките сълзи не носят нищо
само очите ме болят

men

А.
Б.
В.
Г.
Д.

the men in my life that helped me learn a lot about people and how they interact
though it was not their intention

rhythm of the rain

Let's blaze, what a way to escape
What's a way for you to waste away your days of mistakes?
Eyes glossy, glazed-over like, donuts and cakes
You're happy with somebody so you wish and hope that it's fate
But what if it's fake? Hell of a scam, the whole time
All for the pie, you know, key lime
If it all ended today, at least you tried
It was a nice ride, time to go inside
Yourself and take a look at the person and how it's hurtin'
like how could somebody love you for years and then desert ya
What's the whole purpose? Experience of learnin?
Exterior is strong but inside you're certainly burnin'
Take two of these that's the remedy for anything
You could be happy or else, at least pretend to be
Own biggest enemy, killin' self slow
They tell you hold on loose but never let go

[Tunji - V2]

I still remember the first time I realized that life wasn't picture perfect
My father packing up his things to leave his kids deserted
The rain reflecting off the windows as it hit the surface
I wonder if he thinks the shit was worth it
As I sit here and write another one
Puffin on another blunt
Zonin til' my buzz is done
Proud to be my mother's son
See, she taught me to always be calm and pensive
And live my life without ever regrettin mistakes and consequences
My strongest lessons as a young fella
You see I've done hella runnin through the rain with no umbrella
But no complainin it just forced us to become better
Wintertime - one sweater
Dinnertime - crumbs fed us
I sit and think about the wisdom that I've gained
Reminiscin as I listen to the rhythm of the rain
I'm driven and persistent with my vision and my aim
If I did it all again I would live this all the same

[Kno - V3]

I'm storm chasin
And she's an F-5 with a sex drive that'll leave me tied to her bedside
Hurricane hips, stoppin all progression
Serotonin levels drop, tropical depression
She is my professor and I've been taught a lesson
That in the eye of the storm the pressures barometric
She knows I'm wary of her gameplan
But when she gambles she can count on me
I'm her Rain Man
Damn shame man, the fly stewardess
Mental turbulence, head off in the cumulus
Blamin the weather or whatever for her moodiness
My main star but I'm barely on her radar
And so my heart sinks - or the pain floats
I'm in a shitstorm, shoulda wore a raincoat
The clouds break and I can tell its over
Cus she's my sunshine but I'm catchin melanoma.

липса

липсващо парче
номер две

да се добави във време подходящо за без публика.

не

Не съм тръгнал да ви убеждавам, че истинска любов няма. Това са глупости. Няма да ме чуете да обяснявам как е невъзможно или невероятно да сте заедно завинаги. Само ще почакам. Наречете ме песимист, но ще сбъркате. Никой друг не чака с такава надежда да сгреши.

липса

липсващо парче преди предните две.

л

Всяка голяма любов в наше време раждаше призраци. Защото хората не умееха да обичат особено добре, не бяха и особено честни или благородни. Но умееха да страдат и да се самосъжаляват за изгубеното до края на света. Дори да го правеха тайно.

х

- Спри! Погледни ме! - и я хвана отстрани на раменете, но залитна сам, защото беше много пиян и беше изпушил няколко джойнта.
- Слушай...,- потрепна, заклати се, но се съсредоточи върху лицето й и го каза.
- Обичам те!...Не съм го казвал скоро на някого, обичам те! Не очаквам да ми отвърнеш.

d

думите не са истина, но в началото бе словото.

у

your great complexity is lost to the primal urges.

remember

remember how I almost murdered you with orgasms?
I should've finished the job.

you were

You were my sun. I stood in you until you gave me cancer.

don't need

I don't need you to be interested in me. I will remain the same great person without your eyes gazing over me. But maybe it is you who needs to be interested in me.

purpose

I am not here just to tell you how shitty this world is, but to show you how beautiful you can make it.

a little scared lonely monkey

Liar, liar!
Pants on fire!

Sugar-coated bullshit is still bullshit, it stinks and I can smell it all over you.


Нямам нищо против да не отговарям на стандартите на този свят.


use love and failure, don't let them abuse you.


to all those who brought me pain, I can't say "thanks" though pain spurred growth- but that's my fault, not your intent. you never wanted anything good for me, I did- and I achieved it. so thanks to me.


Всичко, което правим е преходно, също като любовта ни, струва ли си едното повече от другото? Ще кажете, ако построиш мост, той ще служи на хиляди хора с векове! Да, но след хилядолетие пак ще е прах. Броя години ли определя смисъла и стойността? Защото времето е безразлично към всичко, което правим.


Ще говоря с гласа на десетки хора, ще изпробвам десетки лица. Ще изпиша вашият живот и ще ви дам да го прочетете, по-точен образ ще бъде от този в огледало, и може би най-накрая сами ще се разберете.

rrrrrrrandom

your girl is hungry
I can see it in her eyes
she's staring at my ass
like she wants to take a bite


Do you remember life after death?



повърхностен поради своята задълбоченост. задълбочен, за да прикрие своята посредственост.


what lies beneath
eyes so sweet?
cheating and lies
and all other vice.



...И тя прозря- смъртта беше точно толкова безсмислена, колкото и живота.



пари като вестници. хора като вестници.

върт

Животът приличаше на въртележка- не отиваше никъде, само правеше кръгове. Като евтини електрически играчки ние чакаме да ни свършат батериите, иначе и без нас въртележката ще продължи, само ние няма вече да сме част от нея. Смисъл от цялата работа нямаше, който твърдеше обратното или се лъжеше или мислеше на дребно. Последната тактика беше полезна, ако желаеш да се прикрепиш някак към живота. За някой хубавото ядене и ваканциите бяха достатъчни. Не и за Джули, на нея никога нищо не й стигаше, за да е доволна и спокойна. Външният свят беше ужасен. Във вътрешният качили беше по-уютно, понякога, но тя не успяваше да се задържи в нито един от двата. Някога се запита смисълът на живота не е именно страданието. Разни хора уж се поучаваха от него, разни хора- не, които успяваха трупаха опит и минаваха нивото, и така докато превъртят играта, но какво изобщо значеше това превъртане? Доказателства за него, ако изобщо съществуваха, убягваха и на ума и на окото. Замисли се по-дълбоко, после по-плитко, пак по-дълбоко- и така много пъти. Смисълът, хипотетично, беше страданието, и научаването на земни уроци, според тукашните обстоятелства, важащи само за Земята. Какво ще правим с тези знания и способности отвъд? За какво са потребни? Джули се съмняваше отвъд изобщо да я чака нещо. Не вярваше и че някой може да прескочи до там по-добър. Смъртта беше точно толкова безсмислена, колкото и животът. Изход нямаше. Никакво спасение. Дори когато твоите батерии свършат и угаснат въртележката се върти, а и се возиш на нея. Кръговрат от дребни занимания, радости, скръб и толкова много унижение. Джули реши, че най-надеждното спасение за душата й е да пренебрегне този свят- и животът, и смъртта; да се издигне над всико- еднакво и над щастието и над скръбта.

Ако  отвъдният свят е като Земята, то смъртта определено нямаше смисъл. Ако страданието трябваше да ни научи на доброта, от болката да излезе красота, то Животът- машината за целта, не ставаше. Имаше фундаментална грешка. Какъв"интелигентен дизайн"? Кой го вижда това нещо? Сигурно е късеглед или препил със солена вода! Милиарди парченца не си пасваха- и в тъпото ежедневие, и в точните науки дори. Имаше pi, e, i- по какъв начин това е интелигентно? Ние ли сме неестествени или самият живот е? Част от схемата на машината липсваше или никога не е била там. Чарковете са нещастни, а вярват, че им се полага обратното. Лъжите ни помагат да оцелеем. Понякога ни карат да се убиваме, но отстъпи три крачки назад и се вгледай. Всичките форми на лъжите са така дълбоко  заложени в материята, антиматерията, метаматерията, каквото искаш, че без тях трайно съществуване е невъзможно. Истината не ражда живот.

вфаж а

Това, което се случи беше следното:...БЯЛА МЪГЛА.
Главата беше празна като предизборни обещания. И градът беше непознат. Джули, къде си?

не

Не, не искам да кажа, че не съществува уникален и незаменим човек, някой, за когото си струва да страдаш, това би било прекалено зряло. Но допуснал ли си, че това може да е съвсем различен човек, от този, който ти си нарочил? Да, нарочил, натоварил с бремето на велики надежди. Ако грешиш, то е за собствена сметка.

момомммом

"Трябва да платя детската градина. Може би водата след седмица. Ако проклетото леке не се разболее всичко ще е добре. Повече праз и леща и всичко ще е добре."

Слепоочията пулсираха протестно срещу тази самозаблуда. Очите бяха напрегнати, пронизващи, две черни бездънни копия-очи, пълни предимно с нищо като Вселената. Лудост.

"Животът ти е нищо. Животът ти е пропилян. Убий това дете и бягай. Убий го."

Малкото нещо гледаше с невинно очакване. Най-омразният й поглед.

"Какво ме гледаш! Какво искаш още!"бяха думите залостени като затворници зад двата реда зъби. Дребното човече с малките си крака напъхани в малките обувки чакаше за всичко от нея. Ако не беше тя нямаше дори да се реше! Или го беше страх да мръдне, или само правеше глупости. Как, по силите на какви закони от тази ларва щеше да стане човек? Нямаше и 30 години, а чувстваше животът си отровен. Родният й град изглеждаше като клетка, отлетелите й мечти бяха извън нея, свободни, и тя не можеше да ги стигне. Картините пред нея бяха само в сиво и кафяво, а детето вкопчено в ръката й по нищо не се отличаваше от камък окачен на врата удавник. Тя определено се давеше. Мъчителни часове всеки ден, прекарани в съжаление, себеомраза, нервни  тикове, задушаващо отчаяние- за да диша беше минала на автопилот. Автопилотите нямат стремежи, мечти, желания, те изпълняват минималния си базов алгоритъм, който има една цел- да останат всички на борда живи. Нищо повече от това. Пред себе си обаче тя си признаваше, че често иска да не е жива, да изключи автопилота. После поглеждаше детската ръчичка, която презираше, мушната в нейната собствена. Оставяше автопилотът включен. Повече не можеше.

ффс

Съществуването няма особен смисъл. Всичко го отричаха.

ссссссх

Сексът беше само част от проблема. Ако не вървеше- беше сериозно, ако беше страхотен- то не беше напълно достатъчно.

Джули осъзнаваше, че е отвъд лудостта, че е ненормално, и искаше да стигне дори по-далеч. Беше и любов и убийство. Тънката червена линия между двете понякога не се виждаше. На затворена врата върлуваха, докъдето въображението се простира и тялото ще позволи, но когато Шон искаше да правят любов беше различно. Държеше да е отгоре, вплиташе пръсти в нейните и притискаше дланите й в леглото. Тя впиваше и усукваше крака около тялото му, знаеше, че му харесва, но понякога своеволно го стягаше колкото може. Нарочно. Изучаваше лицето му, искаше да види колко болка ще понесе, ще трепне ли, ще му хареса ли и на него объркването на грубост и нежност. 

Шон отказваше да свали златното си кръстче. Джули тихо се ядосваше. Иисус, символът, нямаше място там. Никой от двамата не практикуваше кръщелната си религия. Струваше й се неправилно това кръстче. В протест тя се опитваше да го лапне. Заплиташе го с език, захапваше го със зъби и дърпаше, смучеше, искаше да го скъса и да го хвърли в другия край на стаята. В такива случаи Шон издърпваше кръстчето от устата й и го мяташе на обратната страна врата си. След няколко минути пак провисваше отпред. Повечето проблеми на света хората решаваха така- за 5 минути. 

Превъртаме назад. Много преди спалнята.

афавое

Наблюдавах съдбите им още от самото начало. Знаех отнякъде, че ще се срещнат. Не, аз не съм Господ. Аз съм просто мъртъв, а тук нямаме телевизия.

не се притеснявай

тези глупости тук никой не ги чете.
само А.N. , който е побъркан и е в Америка.
мног рядко някой друг. на 3-5 месеца.
погрижила съм се за това.
спокойно.
никой нищо не знае.
не знае кое точно съм аз и кое само фантазиите ми
които винаги ще са само фантазии.
не биха прелели в реалния свят.
спокойно.
анонимността на всички недействителни лица и събития е гарантирана.

m

Джули се роди през нощта. Беше първо дете и се появи преди да мине първият час на първият понеделник на юни. Баща й остави младата си жена в отделението и се прибра да спи. Очакваше да отнеме време, но раждането се случи бързо, Джули проплака и следващите години още много пъти надаваше рев. Родителите й не разбираха защо. Опитваха всичко. Не можеха да я успокоят, все едно това дете не понасяше самият свят- почти не яде, почти не спи. Ако изобщо задремеше, винаги беше само навън. Нямаше обриви или асфикция, но симптомите сочеха алергия към живота. Цели нощи бебето плачеше неутешимо. Хората бързо намразват пречките, дори сами да са ги родили. На десетия ден от прибирането на пеленачето у дома от болницата, бащата се опита да го изхвърли от прозореца.

[...]

к

Когато си влюбен няма нещо по-ужасно от здравият разум на  другите хора.

нжапмПОВ

Няма особен смисъл да се гордееш с моралността си. Какво е моралът- купчина условни закони вариращи според обществото. Те са просто правила, и единственият им смисъл е да ни направят поносими един за друг, за да не се избием до крак. Спорно е до колко подобен фатален за човечеството изход би бил всъщност трагичен. Досега няма научни доказателства друг животински вид освен хората да разпознава трагедията. Без нас и тя не съществува. Чакаме още резултати.

Обаче в детската градина е друго. Там не важат точно правилата на джунглата, но не важат и тези на възрастните. В аморфната среда на общество от малчугани проблясва суровата природа, и както на Кралят му бе посочено,че е гол, така на по-грозните и тихите им се показва как са по-малко хора. Справедливо беше, че може да пробваш да си отвоюваш правата обратно. Ето например ако нещо не ти се дава, може да опиташ да го вземеш насила. Ако успееш, всичко е наред, амо трябва да го опазиш. Получил си каквото желаеш. После обаче идва някой възрастен и ти казва, че не бива така. Защо? Защото е лошо. Но ти се чувстваш добре. Друг обаче се чувства ужасно. Ти не си сигурен какво на свой ред да изпиташ, едни усещат, че се очаква да са гузни, тъжни, други просто не разбират. Сещаш се- много е лесно, не трябва да те хващат.

гггг

Утро свежо и прекрасно, като детски очи, лишено от мирис и шум на коли, лишено от напрежение и лишено от срам. Поредното, което той прекара сам.

Да си сам не е нещо страшно, особено ако не си жена и не е нощ. Виж, самотата- това е друго. Понякога я чувстваше все едно го ядат червеи, друг път просто задраскваше всички тия човешки желания, които го мъчеха, обявяваше ги за глупости и се хващаше на работа. В работата намираше толкова истина, колкото други намираха в любовта (дори да не я бяха изпитвали). През уикенда работеше дори повече. Ходеше при приятели и поправяше каквото е нужно в дома им, боядисваше, носеше тежко, всичко, което е нужно, за да е зает и обичан. Всъщност приятелите му ставаха все по-малко и за него бе по-трудно да намира задачи за събота и неделя. А хората казват, че работата край няма. Понякога си мислеше за Джули и гледаше снимката им отляво на компютъра. Много по-рядко мислеше за Шон и винаги челюстите му се стягаха и стриваха зъбите му едни в други. Шон...големите обещания и големите разочарования. Джули щастлива ли е? Моля се на Бог да е щастлива.

rrrrr

Не е нужно светът да е безмерно голям. Проблемът на някои е, че го искат, на други, че си мислят така и това ги смазва. А на трети, че се опитват да стеснят целият свят само до един единствен човек.

ffff

Първият опит на Шон да умре беше при раждането. Подрани с 25 дена, но добри лекари го принудиха да диша и го настаниха на хотелски начала в един кувьоз за месец. Мозъкът на майка му окончателно се пропука от ужас. Цепнатината го разсече в дълбочина, почти изцяло, и пусна малки клончета навсякъде. Спорно е дали Шон е трябвало да е жив или мъртъв, но още от този първи ден със Смъртта започнаха да се надпреварват. Тя ли се гавреше с него или той действително й убягваше? Всеки имаше свое мнение по въпроса, а Истината я нямаше никаква.
Но Шон реши да се бунтува. Когато заплахата от болка и смърт липсваше той се подпалваше и протестираше срещу каквото може, нараняваше който беше наоколо. Шон беше много хитър и коварен без да го осъзнава. Ако някой ден се погледнеше в огледалото и видеше себе си, какъвто е, образът му отвръщаше с омраза и Шон я отразяваше.

пробивам странници със топлите очи

пращам им сигнали "помогни ми"

но няма кой да ме спаси

моля те качи ме на ракета

нека излети

стратосферата като пробием

и светът ще се успокои

you

you sound so freaking cute I wanna murder you
because I've seen the monster in you, bitch.
soulmates, beauty, zen.
fucking, being appeased, doing what you want.

sometimes I hate the first thing I see in the morning.
so people don't even suspect I'm such a loving soul.

очи като коприва

очи като коприва

погледът ти жили

покрива ме с следи

на хиляди парчета ме разбива

и във всяко се оглеждаш ти

смразяващо-кръвта красива

жива-мъртва

дива

полудяла цялата от смут

колко този свят е груб

не, това не ти отива

унижението

скръбта

преминал е сезона

модата е нова

на главата с лъвска грива

ще царуваш

ще си винаги на власт

и законът ще е твоят глас

аз ще следвам

роб щастлив на този свят

пръв, единствен и последен

завинаги обсебен

от смисълът на твоят дъх

целувки и прегръдки за всичките прекрасни хора

човек като мъничко чудо

ако ми бяха казали

не бих повярвал, че те има

толкова прекрасен

няма място в този свят

сърце, което да те побере

очи да те прегърнат

ръце да те придържат

на въжето на километри над земята

винаги във равновесие

устните рисуват думи

без мастило върху кожа

чиста, бяла, скрила

хилядите белези

изсечени в душа като море

ако можех в теб да се удавя

ще се давя всеки ден

ще се давя с часове

болезнена наслада

друга по-голяма няма

да изгубя себе си

във твоето лице

спасение е и заблуда

хванати ръце в ръце

нека си направим мъничко дете

и чрез неговите грехове

ще разберем човечеството

без човечеството да ни разбере

преди години

преди светът да издере

грозни белези по моето лице

пак бих те оценила

горещите очи

нажежени от сърце, 

което може само да гори

самота

Самота. Самота навсякъде, прикрита със секс. Крещеше като подивяла жена от целия свят- музиката, рекламите, филмите, снимките, простият живот загнездил се в кафенетата и дискотеките, специалните клубове и баровете. Колосална самота на земя със 7, 000 , 000 , 000 души. Защото и за тях, както за Джули, числата удряха глухо и отзвукът бързо се губеше. Зловещата дупка беше прикрита с  тънък тапет от секс и насилие.

Джули виждаше и не смяташе, че помага.

Шон също виждаше, но искаше да опита. Нямаше по-добри идеи и драматичността го очароваше, падението беше нужният адреналин, за да продължи да диша още ден, още два. Колкото е нужно.

xoxo

Вдъхна от второто кафе за сутринта. Миришеше на сгур. Три захарчета щяха да маскират истината, а захарта беше поредната заблуда на ума, която да направи животът по- поносим. И тя си теглеше цената на духа и портфейла. Майката на Джули никога не пиеше кафето със захар. Никога. Нито Джули, нито баща й разбираха как успява и дори е доволна.

Джули също така не разбираше как очите й не бяха изсъхнали, нито как все още не е изтръпнала в безчувственост към всяка земна болка. Човешкият ум, апаратът издигнат на пиедестал като причина за величието на хората, се оказа удивително ограничен и непроницателен. Или по-скоро почти никой не развиваше способността да го ползва. Компютрите страдаха от същата съдба, и тя им съчувстваше. Джули отдавна беше решила, че за повечето народ е достатъчно да са сити, дори натъпкани с боклук, да им е топло и да има къде и с кого да спят, дори този човек да не се различава по значението си за тях от кифла с мармалад за закуска. 

Второто кафе беше каприз. В момента упояващото действие на успокоителните й беше извинение за него, но истината беше, че е каприз. Поредният малък начин да се убива тайно и на мини-порции, както капката дълбае камъка. Джули си беше обещала, че никога няма да отнеме животът си, но сама се опитваше да измами собствената си система. 

Вкусът на сгур беше маскиран със захар, почти не се усещаше, но тя имаше всевиждащо око, винаги знаеше, когато тя самата или някой друг я баламосва. 

Беше самотна, вече отвъд ръба на здравият разум, отдавна беше преминала границата, но с кутре се беше закачила за нея, просто за да не забрави къде е, ако някога реши да се върне. Проблемът беше, че това нямаше как да се случи. 

Джули беше едновременно сама и самотна и обичана до лудост от поне трима, обожавана от още толкова, и желана от дузини. Тези факти удряха глухо в главата й, "Да, така е." си повтаряше тя и все едно не бе казала нищо. Вътрешният й немир оставаше непроменен от числата и фактите.

Любимите й занимания бяха да обикаля и търси, да реди думички и да чертае линии, да открива грацията и силата в тялото си. На улицата в неделя сутрин Джули беше тази, която почти крещи, с цяло тяло и цяло сърце, крещи всичко, в което вярва и върви по слушалките, и нямаше значение колко случайни хора ще я помислят за откачена. Те нямаха лица, имена, личности, те нямаха отзвук в живота й и тя не им позволяваше техните очаквания да го диктуват. В неделя сутрин хората са мързеливи, Джули предвиждаше НИЩО да се случи. Точно след няколко минути обаче светът щеше да спре. 

Обратно към предишни моменти.

чуждо

[2:23:30 AM] : gnii si na spokoistvie
[2:24:09 AM] : v smisyl sled kato reagirash po toq nachin na nqkakyv shiban napisan text i to ot men
[2:24:22 AM] : kvo moga da ti pojealaq osven reditza holandski psuvni (v prevod)
[2:24:34 AM] : hvani rak, hvani chuma, hvani tif, hvani spin
[2:24:35 AM] : gnii
[2:24:36 AM] : i drugi



измеренията на "истинската любов" са много и неведоми.

нищо

любов като убийство

любов като безсмъртие

полет

който да те отнесе

до слънцето

над всички ветрове

над мръсотията на хиляди лица

безлични

нулево различни

обичай ме

сърцето ти ще рециклирам

нека от боклук 

получим пак хартия

на чист лист да напишем

всичко най-красиво

имаш

имаш ме изцяло

докато любовта ни раздели

каквото липсва в моето сърце

ще го направя с двете си ръце

ще рисувам твоето лице

докато се гравира

зад затворените ми очи

защото във война и във любов

се влиза с цяло тяло

докато не изгориш

I'm glad

"you have an amazing talent and I'm glad people can see it and connect with you on different levels"

do I live for this bullshit of a social contact and acceptance? is it like success, is it heart-warming?
for how long?


this pit is so deep, I must've fallen in it during dark, I would never make such a mistake at daytime.


People thought I was born a woman. Early-on I tried to show them otherwise.
I was not born anything in particular. I was born a human. Not even a real person for the first dozen years. My cushy insides where still not battered into shape by beatings, tears, love, hobbies, curiosity, disappointments, habits.
Today I do not have the shape of woman. I do not have the shape of man.
I'm just as hungry and lonely as all of you, or maybe even more.
Too broken for stability in a couple, and too fragile to remain alone.
I'm just as hungry and lonely as all of you, or maybe even more.
I wouldn't eat you though. My belly is shut and my mouth is sewn.
You disgusted me deeply a long time ago and I am still fearful of your taste.
You taste like love, you taste like cancer.
I do not always tell the difference.
Do you have the answer?




I love you.
Don't ever fucking question that.

loved you and everyday was Christmas baby

(преждевременната смърт на една нова любов или продължение на стара агония? питам се, но знам, че нямаше по-добро развитие на събитията.)


няма незаменими хора. 7 , 000 , 000 , 000 сме
колко нули само!
има, има за всеки от нас по стотици, в обозримо разстояние.
ти не си незаменим, аз не съм незаменима.
просто понякога трябва повече търсене.
разполагам с още много математика и гола статистика,
за да се убедя, че любовта не трябва да изсмуче и последната ми капка живот.
за да се убедя, че не бива да умирам за КОГОТО И ДА Е.
все още не.

начало

Още един тласък, едно движение и последва взрив, който изстреля Бъдещето, което после щяха да нарекат Шон. Щяха да са му нужни още ден-два докато достигне първата си цел и се пребори за нея, но това щеше да е само началото на още девет месеца борба, а после на още години. Шон не знаеше това, винаги очакваше нещо различно след финиш линията и се стремеше с невероятно щастие и целенасоченост. След девет месеца щеше да пророни първата си сълза.

По това време Джули вече плачеше за хиляден път. Тя беше на две годинки.

do the right things

the "right way" has lulled me into complacency or apathy. it's hard to tell the difference with the 9 to 6 lifestyle.

------------

if the ego is the source of all of my problems, what is the source of my "self"? is IT that you want removed?


------------

we must not know what is beyond this life, because it will give us the power to cheat the game. after all, we can quit, we can take the life away from our bodies.


------------

"Целият смисъл на съществуването е да обичаш някой, който заслужава да бъде обичан."
така ли, Кърт? така ли...посочи ми кой ме заслужава!


-----------

How about I pretend you didn't hurt me...I think I lie to myself more than you lie to me.


-----------

Разбираме, че е любов, когато скуката е желана и дори достатъчна ли? Ужас...

spill love on me with every breath

adore me more than life

and drown into my depth

breathing

breathing out puddles of love

spilled on the streets

wasted on no-one

wasted in space

don't ever fucking question that

I love you, don't ever fucking question that,
that's why we'll probably never get along.
if I was better at finding the right words to say, I wouldn't need to write
these mother fucking songs.

(нека се знае, а кой/кои е без значение)

важното е да се обичаме

Ataraxia

Ataraxia as: a state of freedom from emotional disturbance and anxiety; tranquillity

Ataraxia is a Greek term for a lucid state of robust tranquility, characterized by ongoing freedom from distress and worry.

For the Epicureans, ataraxia was synonymous with the only true happiness possible for a person. It signifies the state of robust tranquility that derives from eschewing faith in an afterlife, not fearing the gods because they are distant and unconcerned with us, avoiding politics and vexatious people, surrounding oneself with trustworthy and affectionate friends and, most importantly, being an affectionate, virtuous person, worthy of trust.

осъзнавам...

че при повечето хора голяма част от любовта им произлиза от самовнушение и стил.

примерно другият човек също има татуси и пиърсинги, слуша същата музика, въобразяваш си, че е умен и почтен, а той не е. и така, любов, докато нещо не разруши илюзията, но на някои им е много трудно да повярват, че са се объркали. аз, от своя страна, нямам вече този проблем, признавам си, че бъркам, просто ми е малко трудно да се откажа от каквото и да било. 

няма страшно, ще тренираме, още сме млади. цял живот мога да имам мъже, които обичат други жени. или не обичат никого. с малко късмет може дори да хлътна по мъж, който обича мен. истински, не заради музиката, която слушам и дрехите, които нося. заради мен, веднъж като ме види каквато съм.

last night

изпитах истински болки в сърцето.
болеше ме сърцето сякаш части от него гниеха от възпаление.
усещането се простираше по моето тяло в зловеща тръпка и последващо сковаване.
на морзов код вълните на потрес значеха "беше добра, но не беше обичана"

don't worry

I never believed you anyway.
I won't cry.


But I will be lying about this till the very end.

Lonely Cowboy: You're the worst thing that's ever happened to me....

JUST FOLLOW THE LINK.
IT'S LIKE WRITTEN FOR ME
ONLY IT IS NOT.
I FIND CONSOLATION IN SPECULATING
PEOPLE THINK DIFFERENT OF ME


Lonely Cowboy: You're the worst thing that's ever happened to me....: *******: There are things about you that I like. You're smart, you're funny, you're... spectacular in bed... But you're intolerable! ...

are you sometimes sad

are you sad that to this world you are only entertainment, a clever monkey with a better stick?

00000

месото ми плаче за теб. парцалите плът около кокалите ми са тъжни. само аз чувам стоновете им и те ме правят зла.

facts

Тази любов все повече заприличва на монолог.
На серия от монолози на душевно болен човек.







(очевидно аз съм човекът.)

к-у-т-и-я

под капака на малката кутия

на твоето бюро

ли да се открия

в билетчета до Варна

в билети от концерти

скрити в мрак

скрити под капака

заключени с мини катинарче

аз

сбор моменти

зле запомнени

напудрени

зашити

дорисувани с черти

каквито са удобни на очите

за добра или за лоша кауза

химни

хитове

ремикси

в ноти изразяват същността

така ли?

на снимките на шкафа

и двамата сме със усмихнати лица

поза по желание

на фотографа

но лицата са засенчени

от прах

кутията със спомени

отдавна е кутия със боклук

с мислите изгонени

и теб завинаги те няма тук

here, wolfie, wolfie

като вълк аз дебна
вия
гоня своя глад
както гоня своята опашка
упражнявам се
да стигна теб
със зъби да накъсам твоята аура
на парчета есенни листа
поглеждам те и озверявам
не пълнолуние
не някаква луна
голото присъстие
на твоите меса
и кръвта ми закипява
вия
вия със надежда
зъбите си да забия
да усетя вкус
единствен
и различен
живителен
като любов
която аз не мога да открия
като пълната луна

Every time

I hear a person say "I love you", but don't really see it

tumblr

it's a fact.
comments:

Carnalsoul: emi dano pove4e hora ta
Carnalsoul: follownat
Carnalsoul: ;p
ψυχή: ми при тоя дефицит на цици в блога ми, не вярвам :D


http://thatweirdplace.tumblr.com/

tumblr

After quite sometime denouncing the idea, I have to give up and admit I probably need one.

TIE ME UP! UNTIE ME!

I was looking at the leaves, climbing to the tops of the trees...
But you were nowhere to be found;
Just beneath all the green you were buried like a little seed...
Among the roots and underground.
I was licking at the leaves, but I was in short sleeves and you,
You were like some sickness that I caught;
And my sweetheart moved away, swept off like garbage in the alleyway...
And I need more grace than I thought.

(Oh, please, brother, I am far... brother, I am far away... brother, I am far away from everything.
Oh, brother, I am far... brother, I am far away... brother! I am far away from everything good!)

She's like a hot cloth on a fevered head,
And like a needle she leads me (while I follow like thread)
Tie me up! Untie me! All this wishing I was dead is getting old...
IT'S GETTING OLD!!
... it goes on, but it's old.

I was swimming through the waves for what must have been days...
But could find no relief;
When I started sinking down I thought for certain I would drown...
Until I saw you in the ocean,
Underneath all the bright colored fish tell of a treasure in a dull shell...
"Such subtlety, so easily missed!"
You, my hidden pearl of pure and perfect love,
And I'm the living example of 100% the opposite of this.

(If I ask the same questions... well, yes, sir, I ask the same questions...
Well, maybe I repeat myself from time to time.
But if I ask the same questions... and then I know I ask the same questions,
It's because everyone who answers me is a liar!!)

She's like the hot cloth on a fevered head,
And like a needle she leads me (while I follow like thread)
But you untied me... didn't You untie me, Lord?
And now I haven't even thought about killing myself in almost five months. 

интервю

"...все пак един художник, за да твори трябва да погледне навътре в себе си, да се вглъби..."
а когато там не види нищо?

безримово

въглеродно човече
хрупкаво фъстъче
направен си за консумация
консумацията да консумира теб
обичаш ли се
спиш ли кротко нощем
сънуваш ли
сънуваш ли, че летиш
сънуваш ли въобще
facebook  те чете
защо реши, че е обратното?

a bag of makeup

L'Oreal имат нов фон дьо тен
ще скрия с него синините
всичките следи от теб
жестокостта ти съществува
само между четири стени
само между четири очи
като потаен и изчезващ вид
имам цяло чекмедже
посветено на това да скрия своя срам
Max Factor имат хубав фон дьо тен,
но за да съм сигурна ще сложа шал
големи тъмни очила
класика, да,
класиката на пребивана жена
мандибулата се откача
единият резец ми трака
но оставам и обичам те
тъй както болен се отъждествява
с рака, който го яде

(...)

Още мисли

You're either with me or not. No middle ground. If you're with me you get to share your weight and don't argue about it. I can be obedient and leave you at peace when you say you want it, I can judge I should stay with you. I will be gentle and I will be harsh. That's not even a millionth of what you'll get. Love is a variety package. Accept it.




"Nothing makes a man feel better than a woman."
Method Man
addition: "Nothing can make a man feel worse."
me



Congratulations! You're loved! And you just make everybody who love you miserable.


(24.07.09)

дефицит

нямам думи да изразя как съм.
затова не ме питайте.
прерових торбата до дъното
и сред милионите ченгелчета и чертички
не намерих и една комбинация, която да пасва.
хубаво е, че нищо не искам да казвам.
как съм? добре съм, естествено.
честно.

---------------
старо и винаги актуално (17.10.09)

love is...имаше такива дъвки едно време

любов като едно проточено убийство
плод нездрав на неразбрани чувства
непростено зло и смачкани мечти
изписваш с устни гневно свити
със заострените им презрителни ъгли
като ко-синусуида
любовта ни пада
после се издига
докато ни изяде
кокала през кожата прозира и боде
пързалят се сълзи по моето лице
с тях соля вечерята на общата ни маса
приготвена с желание и пълен неуспех
нощта предлага ни безформена утеха
сливи дадени за смет- усилията ми
да зашия във усмивка
твойта скъсана уста

words of wisdom

[8/11/2012 4:52:13 PM] - V: никога няма да си нещо повече от цици
[8/11/2012 4:52:15 PM] - V: запомни го
[8/11/2012 4:52:19 PM] - V: колкото и да се стараеш



гласувайте "да" или "не" за това дали да призная истинската си природа на 100% бюст и никаква личност

miss u

and this is when a man realizes he misses her

but nah you'd say, nature is not that simple

well...

sadly not all are spiritual beings

unique and special snowflake

So I was thinking, at work, as you should do so your brain doesn't rot from too much monkey-manual labor, about the idea of finding this one unique person you'd love for the rest of your life, your soulmate. I found out people think of the soulmate as the lover-partner in their life, the opposite sex in most cases. This is where I found the first difference, I never had this restriction- believing a soulmate is the opposite sex, I've often thought of my female friends as soulmates. The second difference is it's supposed to be one unique person who grasps you completely. But why one person? Is it demeaning to the concept of a "soulmate" that each of us can have more than one? Think hard of your good friends and why you are with them. Don't they feel like they have a profound bond to you, like they've known you from ages before you met and no matter what happens things will never be irreparable and awkward to the point of unfamiliarity between you? So are these friends not worthy to be called your soulmates? For me they are, and I see nothing incorrect in praising these people, because to me they are as much a family as a lover would be. 

Let's throw away my concepts, they are not the main point here, though they are important to know you must forget them for the time being and think of the mass idea- there is one person in this world, a unique snowflake, who matches your unique snowflake shape to compliment it. Okay, supposedly there is an infinite diversity, and we there are currently a bit over 7 billion of us on Earth, and so the thesis of unrepeated individuality seems legitimate. However, we all know people who are too similar to each other, and this is because individuality is shaped by a well-big number of circumstances and conditions, but they are not quite as diverse in actuality, as in theory. For example, moms and dads are a restricted number of types, and they differ greatly only in the small details. We are all unique in the insignificant detail and how they are combined in us. The fact of the matter is, we can love somebody for the details, but we can disregard the details we do not like about him, given certain desires and mindset.

As this makes for a legitimate, even mathematical argument against the idea of uniqueness, people themselves are walking discrepancies of their own belief of the one true soulmate. Nobody really has information how this person they are searching for looks like, right? Even if it came to you in a dream you had, this is no dependable source of information. However, what people do is they set firmly an appearance for their unique soulmate. Whether a woman demands a strong tall man, or a male sees his female counterpart as bone-thin and "cool" as in not wearing makeup and fake satin dresses, it's all the same. Demanding blue or green eyes from your soulmate might as well guarantee you that you miss him/her. Given clothes hint about a person's character, there is also the chance you interpret them wrongly, because crappy people wear all sorts of attire, honestly! The fact a person can still find happiness and he would pledge it is true love under these circumstances with different men/women only shows soulmates either don't exist, or are not unique at all, the fundamental mass concept is all wrong. The understanding and admittance of our own shallowness and pretense is a painful achievement. Human nature is not as beautiful as certain leaflets want you to believe, don't read the pretty banners and the dreamy photos of sunsets with "wise" words in a suitable font on them. Perhaps my pride that I have set no such physical limitations is stupid, but I find some utility in this fact. Of course I don't like every appearance, but I give character a chance to shine and blind my tastes in physique (because we all have them actually, as liquid as they may be). The reason to remain with one person for the rest of your life is he gives you what you need, you bond and this is a process that takes time and emotional investment and once you have such a man/woman beside you, there is no need to change them, ever, you are committed and whole, but this might as well have been somebody else with the same general personality and intentions. Just do not tell yourself that when you look at them, NEVER. Forget it and live the illusion of uniqueness, it is the spice that makes the food tastier. We've mastered the craft of living with our own bullshit for the sake of a fairy-tale life. Perhaps we should've burned those books ages ago, but tales are a core part of our nature and maybe they are actually the product and tool of it, our nature triggered their existence and not vice versa.

Yes, you are bullshitting yourself, but do not reveal this, you will probably never get over it and deal with it. After all, you are only human...

$

"...even if somebody loves you enough to save your life, they will still castrate you."
~ from some blue-collar author

remember

We're sown together
She's born to mesmer
Beside, astride her
I die inside her

I want you to remember these words

Садизъм

Умът ми крие го- садизъм.
Страстни помисли за твойта болка
Полепнали са здраво с моят ужас.

(Кафето си го пия в халби,
страхлив подход да се отслабя,
преди да се допра до теб)

Желанието ми се облизва.
В главата ми със нокти драска.
В очите ми дали се вижда?
Юмруците са мойта ласка
Грубостта ми те обижда.
Но подозрението ми те харесва,
казва, че на тебе ти харесва
тази болка, щом е дадена от мен.



--------------
от преди 8-9 месеца, или 2 години, но няма значение

anger

bask in the light of their happiness

feel how it's giving you cancer

is it?

Is it my insomnia or is it a messed up regime?
Am I frentic? Did I achieve it or was I born this way?
I cannot remember a time when my brain was calm and released. Only short periods, like summer vacations, like spa weekends for my cortex and my spirit. 
And oh I always know so much and I am regularly so confused by myself.
Yes, of course I know what I want1 Yes, of course I make firm decisions!
Oh, I knew it was wrong, I knew it was unsafe and stupid, I knew it, I saw the glimmer of the tragic end from the bright beginning! I want to give you up. No, I can't give you up. It's unthinkable.
I made a mistake.
I have to correct it.
No, first I have to carry it out until it ruins me completely.



The "yes" and the "no"s, the back and forths, they are a senseless motion of no use.
Did I make it visible to you? Is it plain to see?
That's pretty much me- small, second-guessing and twitching.
I am noone to admire.

you are

you are a grey area. you are perfectly suitable to accommodate me. and i will shine. but you will never interest me. you are a grey area.
my bright alien radiance is hungry for a kindred existence.
you will be my tool to attract it.

за когото и да е

Букет прекрасни рози, пристигащи всеки ден от неизвестността…
Бързи, страстни писъмца, които обещават света…
Нежно пожелание, всеотдайно обожание…
Един мистериозно влюбен мъж, който дава всичко и не иска много… само сърцето й!
Това вече беше нещо, за което можеше да мечтае…
Нещо, за което си струваше да рискува традиции, възпитание, дълг…
И то беше повече от нея самата!…
Беше всичко!
Има удоволствия, по-високи от цената, изкушения, с които си струва да се изгориш! А единственият начин да им се противопоставиш е просто като ги изживееш!
И тя не се поколеба.


пс. Няма да ви кажа това от къде е. За да ви е гадно. Защото и на мен ми е гадно.

 -------------------------
ппс: това изобщо не съм го писала аз. директно и изцяло изкопирано е, и е многогодишна публикация. и пак, няма да ви кажа откъде е. защото и на мен ми беше гадно, когато го копирах. преди години.

I Love!!!

Life!!!
Не че снощи беше особено яка вечер, не че музиката ми хареса толкова, колкото очаквах, но днес се събудих след 2 часа сън влюбена в живота и преизпълнена с вяра в успех, добруване и каквито още такива прекрасни думи можете на нанижете на редичката.
Майната й на несигурността, майната му на меренето на всяка крачка, не знам как някои хора живеят така- това не е живот!
Искам да си играя със себе си и живота си все едно съм в пиеса, филм, забавна постановка- със същата лекота, с която го прави и съдбата; така двете с нея много повече ще се забавляваме.

Attic erratic

In a dark room in the attic
best place where to act erratic
Where the torn off dress's no crime
all wicked spirits reach their prime
I'll pin you down lain on your back
with my hands pressing on your shoulders
Tonight I'm giving all the special orders
as you stare back at me like a doll
while I press your buttons in a roll
till I force you in convulsions
arching, twitching, strapped
in associations of repulsion
sprawled out helpless on the bed
I clutch the blond locks your of head
I pull and wait for countenance of pain
there's nothing I'd love more than rain
right now, right in these doll-dead eyes
my insolence evokes in them surprise
A scream so brisk and short torn off your lips
I slid my hand lower and offered you tips
breathing down words on your skin
engraving them subtly within
I pull myself up to look at the scene
Trying to remember when you were clean
when the porcelain complexion was real
and your eyes could still make me feel

An old rag in the attic reminds me of you
used up, dirty and tattered (by me)
gently moving my hand down your body
I absorb all - that is, all left to see
Jump off, I pick up my coat and my gown
and you cry "Joana! Don't leave me down!"
But I just leave you the footsteps in dust
as you lay helpless among heaps of rust

my ice-cream world

вероятно идеята за космическия ред на някое племе глутони

представям си щастието на едно такова съществуване и същевременната му ограниченост

ironicaly witty

I'm ready to travel

back with the random

I'm not known for holding a grudge. I usually throw it right back at you, aiming for the face.


If you're a good boy I'll allow you to worship me.


В тунела не е предвидено да има светлина.


Our intentions are good, so I guess I'll see you in Hell.


Baby's prone to crashing, and I'm her crash-test dummy.


If you do not burn for me, you cannot have me.

silly woman

sometimes I feel like I make the world die around me

твърдо и меко

извън мен няма свят

отвътре аз съм куха

удари ме

аз ще те обгърна

силата ти ще се губи

в ласката на мойта мекота

what you are

you are a human being. with all your best intentions, you will lie to me, deceive me, and scar me forever. maybe on purpose, or maybe to spare me some small pain in short-term, and your discomfort. isn't that right? my pain is your discomfort and it's so much easier to lie, even to yourself if you have to. it's in your fearful, puny, indignant genes. my wrath is your discomfort. lie to me, it makes things easier. lie to me. lie to me. lie to me. lie to me like you've done before. lie to me, look me in the eyes and do it like you've done before. with all your heart, lie to me, so I believe you. it's me who will crash and burn later. you are free to move on. lie to me, i do not matter, but i must not know.

флобер (но няма нищо общо)

ти ли възпитаваш чувствата си
или те ще възпитават теб
на слабост и мъчение
как тленното да вземе връх
в грозното душевно откровение
обгърнат целия в реакции
отдаден духом в своята плът
оплетен в свят на страшни сенки
със зъбите ще скърцаш всеки път
в ужас някой нещо твое да не вземе
мръсна
мръсна
като кал, като катран
всяка клетка трепка в срам
обречена в болезнени копнежи
и възпита се как да гориш
потиш се, тръпнеш, гърчиш се
от всеки досег с този свят
привързан към пръстта
към молекулите
боклукът и небето мръсно
танцуваш tango muerte
в очакване да стане твърде късно
да превъзпиташ упование в духа
да се научиш да се плъзгаш,
а не вкопчваш във света


(probably unfinished, I still don't know)

it's me

Това съм аз- от плът и кръв! От толкова плът и кръв, че не можеш да ме превъзмогнеш.

I feel you

пробив

You've discovered the sense of incapability alone, but others taught you the sense of failure.

(да се разглежда като въпрос)

парченце от нещо старо

...Между вдишванията си поех те, и не мога да издишам, за да те освободя.

Наздраве

Наздраве! За ваше здраве! Здраве като море-  на дъното пълно с ужасни и гнили изненади.

старо и забравено

за когото не си струва
ние не плачем
за лъжливите- не пеем
на нечестните- не правим път
и безочливо в очите ви смеем,
както подло смеете се зад нашия гръб



за приятели на кредит
лев не давам
инвалид съм
не мога да предавам
не се научих за себе си да отмъщавам
но не съм без зъби, нокти, револвер и нож
въоръжих се заради добри приятели
озлобих се с твоята  любов

за тези, които всичко в себе си давали
за другите богати на боклук
лицето си отказах да прикрия
за да видите душата ми
какво крещи по моят лик


ние сме кървящи хора
и не сме един и двама
ние сме огромна мразеща тълпа
но не научихме как да прескачаме калта
спънете ни
ще ви подминем
мразете ни
но всичко, за което сме мечтали
ние ще постигнем

some of what they say

I won't let love disrupt, corrupt or interrupt me
I want love to come right up and bite me

show me how it's all my fault

2

you inspire me. you don't even have to do a damn thing but be (yourself).
and it fills me up.

Deborah Loves Rudy

This is one of those lethal love stories. Not the ones that make you puke, but shiver. Deborah loves Rudy. She’s overwhelmed by the sweetness, which cannot be explained, you either feel it, or it is alien to you. Never before had Deborah felt it, never! What’s this brilliant being, how lucky they are to be graced with love! For the first time she is ready to say “yes” , to pledge for eternity to him, to pledge all of herself. Deborah is true in her emotions and devotion, but what she cannot see is how exquisitely her lover lies. He’s a master of the art, he’s learnt to fake every single little gesture of affection and attention to perfection. He kisses, he touches, he gives and feels but a thing in his shell of a body and all his efforts are subjected to one hidden purpose. Hurt her and hurt her brother. Imagine the man you love with all your heart, imagine the power of these feelings. Now discover all his moves are aimed at the ultimate goal of destroying you.  Completely.  In horrible pain. The most adored person in your life dreams to cut off your limbs and bleed you dry. That’s what Rudy wants from Deborah. There’s no love in play here. There’s only a hunter and the hunted. Deborah only serves a purpose for Rudy. The sad thing is this isn’t a love story that happens too rarely. Lovers kill each other so damn often  we  can’t even believe in a love devoid of the monster element. When you feel you are being slowly devoured, will you run? Will you abandon a dysfunctional love for your survival? Survival is a chance. The love of Deborah and Rudy is a dead end. We know who would’ve died. To think that would’ve made an impact is naïve. It’s like thinking another good supper somehow alters your future. No, you will be sacrificed for entertainment or pleasure or some goal. There are many ways to kill a lover, draining him of blood is only one of them. You can be digested slowly day after day, maimed and altered, until you cannot recognize yourself as you talk, as you move, only in the mirror you will appear the same, but probably your eyes would’ve lost their glimmer. No, Deborah will stop loving Rudy. There was never any love to begin with, only the nurtured illusion of such. If you run fast enough you will make it. You will become whole again in time. Rudy does not deserve your tears and your pain, he is the insignificant scum who will never be able to experience your joy and nobility. He is just a consumer and an ambitious rat. Deborah will love again, and she will love better.