сигурно не

истинско желание да носиш разочарование
птиците мълчат пред великия талант
да лъжеш като истински галант,
защото никой всъщност няма чувства
само тъй понякога разправят
в опити да те засрамят
всъщност всички те са лоши хора
и не могат да те разберат
доста просто уравнение
и по обективното ти мнение
си изцяло и напълно прав


по силата на някакво въображение
се превръщаш целият в любов
прекарващ месец или два
като герой в сладникаво стихотворение
жертва на любовна лирика
изсмукана от някоя издухана жена
и строиш лъжа върху лъжа
цяла тухлена стена
после хубава просторна къща
мехлем за възпаленото сърце
са точните подбрани думи
оформяш ги с език, непце
и между устни ги търкаляш
най-безсрамно в моето лице

те са канелата на сутрешното ми кафе
те са моята приспивна песен
с тях се будя, с тях заспивам вечер


по душа красив като психичен срив
счупи крака да гониш щастие
измислено от твоята глава
по формат на плоско филмче
само ти си прав
светът е крив
и озлобен и сив
всъщност той подтиска любовта
без съмнение, нали така?