Това не е миг, който искам да хвана
Нека сме кратки,
прощаването от себе си ще изтрия.
От целия ми живот какво ми остана?
Спомени сладки.
Остана това, което успях да си скрия.
Saturday, 31 October 2009
Веднъж, когато спах
Чуден сън сънувах-
Дяволът ми каза, че обича!
Как да не повярвам?
Само дявол с такава страст на вярност се обрича.
Зад добрите намерения е кривата пътека
и вироглав в сълзи по нея всеки тича,
всеки мъничък човек стиснал си сърцето в шепа.
Хиляди крачета на една пътека!
Стъпалата им разказват своята мъка
с кръв в пръстта изписват думи.
Този свят е тих, а чувам някой как ни се присмива.
Смее ни се, че сме малки.
Пита ме защо си пречим да растем?
Аз съм само сянка мълчалива.
Бездумно гледам как пасем.
Виждам как сърце си стискам в шепа
и събуждам се в сълзи.
Лекарят ми каза, че е важно да се спи.
Мъдростта ме посъветва, че ще е по- ценно да сънувам.
Мъдро може да е да боли,
но само с разум ти не можеш да живееш.
Тялото си иска въздух.
Събуди се и вдъхни.
Дяволът ми каза, че обича!
Как да не повярвам?
Само дявол с такава страст на вярност се обрича.
Зад добрите намерения е кривата пътека
и вироглав в сълзи по нея всеки тича,
всеки мъничък човек стиснал си сърцето в шепа.
Хиляди крачета на една пътека!
Стъпалата им разказват своята мъка
с кръв в пръстта изписват думи.
Този свят е тих, а чувам някой как ни се присмива.
Смее ни се, че сме малки.
Пита ме защо си пречим да растем?
Аз съм само сянка мълчалива.
Бездумно гледам как пасем.
Виждам как сърце си стискам в шепа
и събуждам се в сълзи.
Лекарят ми каза, че е важно да се спи.
Мъдростта ме посъветва, че ще е по- ценно да сънувам.
Мъдро може да е да боли,
но само с разум ти не можеш да живееш.
Тялото си иска въздух.
Събуди се и вдъхни.
Friday, 30 October 2009
Monday, 12 October 2009
Добри намерения
За всички прекрасни, добри намерения, много мерси.
Към мен или към теб, няма значение.
Добри намерения, красиви надежди.
Забрави ли къде живееш?
Хората са животни.
Странни, объркани в собствените си въжделения.
Забрави къде живееш.
Твоя грешка.
Смятам смело да си разбивам главата.
Карай го по- разумно, момиче! Не ти е за един ден тая кратуна!
Не ми го казвай...
Добре, обещавам да подбирам по- внимателно стените.
Неизличимо обнадеждена и животовлюбена си, никак не ти вярвам, че ще си предпазлива.
И сигурно си прав. Опитвам се да си помогна. Даже успявам. Избирам внимателно, ама много внимателно. Но грешките са неизбежни. Като божествено предвидени са. Цялото падение на човечеството, цялото зло е предвидено.
Иди си почини. Почна да говориш небивалици. Не глупости. Небивалици. Правиш ли разликата?
Ще си почина.
Към мен или към теб, няма значение.
Добри намерения, красиви надежди.
Забрави ли къде живееш?
Хората са животни.
Странни, объркани в собствените си въжделения.
Забрави къде живееш.
Твоя грешка.
Смятам смело да си разбивам главата.
Карай го по- разумно, момиче! Не ти е за един ден тая кратуна!
Не ми го казвай...
Добре, обещавам да подбирам по- внимателно стените.
Неизличимо обнадеждена и животовлюбена си, никак не ти вярвам, че ще си предпазлива.
И сигурно си прав. Опитвам се да си помогна. Даже успявам. Избирам внимателно, ама много внимателно. Но грешките са неизбежни. Като божествено предвидени са. Цялото падение на човечеството, цялото зло е предвидено.
Иди си почини. Почна да говориш небивалици. Не глупости. Небивалици. Правиш ли разликата?
Ще си почина.
Една любовна история
Беше ранна сутрин по съвременните разбирания- с други думи наближаваше десет без четвърт. Аз отивах към катедрата по хидроаеродинамика, но спрях да закуся в бюфета на университета. Време е да поясня, че аз съм грозновато и кльощаво момиче. Грозновато, основно защото нямам навика да се поддържам, дори да се реша, а дрехите ми са стари и увиснали около кокалите ми. А защо съм кльощава? Просто забравям да ям. Забравям, че съм гладна, забравям, че ми се пишка, понякога дори забравям да дишам- като цяло не съм много съсредоточена в нуждите си. Но тази сутрин всичко се промени. Купих си я срещу 60 стотинки и беше любов от първа хапка, макар че признавам, още с вид ме грабна. Ядох палачинка с много, ама много малко шоколад и тя покори душата ми. Колко велика е любовта между жената и тестените изделия!
От там насетне това беше събитието на моите сутрини- с мисъл за нея си лягах и с образа й в съзнанието й се будех. Толкова страст към мъж не бях изпитвала в живота си! Какво малко чудо от яйца и брашно! Важно беше да е със съвсем малко шоколад, иначе не я понасях. С дните ме облада напълно- исках я и по обед и следобед и вечер ако може.
Толкова много предимства има една палачинка! Ако е студена или гадна на вкус и ме разочарова, знам, че не е тя виновна, а русата дама от бюфета, която ми я приготвя. Палачинката никога не би ме наскърбила, не би ми изменила с друга. Нищо зло за мен не произлиза от нея, освен естествената любовна мания. Ако си мислите, че напълнях- грешите. Може и слаботата ми да е била генетична. А и малкото шоколад подслаждаше достатъчно блата и ми доставяше чувства на доволство и ситост. Чувствах се толкова добре, че си спомних, че съществувам! Започнах да реша косата си от време на време и да се обличам по- спретнато. Бива ли една мърла да яде такова хубаво нещо? А и наистина се чувствах добре- поне толкова прекрасна, колкото бе и тя. Мъжете започнаха по- често да ме заглеждат, но аз все така не се интересувах от тях, с нищо не ме привличаха и не харесвах нещо в погледите им. Докато моята палачинка никога няма да ме погледне така. Отчасти понеже няма очи, но и да имаше съм сигурна, че не би го сторила. Ако бе човек, щеше да е изключително добродетелна, убедена съм. С нищо не ме заплашваше и никакви неискрености не ми говореше. Вярно и уста нямаше...но все пак. Веднъж едно момче ми каза, че ме обича. Зашлевих му шамар и заявих, че не знае какво говори. Бях права се оказа по- късно. Но какви спомени? Живеех само в настоящето щастие. И така спокойно спях! Затворех ли очи политах в небесата с палачинката, нападаха ни бандити, опитваха се да ми я отнемат, но винаги се измъквахме, посещавахме далечни страни или живеехме заедно щастливо и закусвахме в спретнатата ни трапезария. Ако не ме бепе блъснала кола на 22 години сигурно щях да си остана безбрачна, но светът не ми даде тази възможност. Но и по- добре, защото страстта ми към нея започна да утихва в топла привързаност и комфорт. Не че това са лоши чувства, но кой знае те до какво щяха да деволюират? Нямаше да си простя да охладнея и така предам палачинката. Но бях се родила човек и го очаквах от коварната си човешка природа. Умрях навреме. Важно е да е с малко шоколад.
От там насетне това беше събитието на моите сутрини- с мисъл за нея си лягах и с образа й в съзнанието й се будех. Толкова страст към мъж не бях изпитвала в живота си! Какво малко чудо от яйца и брашно! Важно беше да е със съвсем малко шоколад, иначе не я понасях. С дните ме облада напълно- исках я и по обед и следобед и вечер ако може.
Толкова много предимства има една палачинка! Ако е студена или гадна на вкус и ме разочарова, знам, че не е тя виновна, а русата дама от бюфета, която ми я приготвя. Палачинката никога не би ме наскърбила, не би ми изменила с друга. Нищо зло за мен не произлиза от нея, освен естествената любовна мания. Ако си мислите, че напълнях- грешите. Може и слаботата ми да е била генетична. А и малкото шоколад подслаждаше достатъчно блата и ми доставяше чувства на доволство и ситост. Чувствах се толкова добре, че си спомних, че съществувам! Започнах да реша косата си от време на време и да се обличам по- спретнато. Бива ли една мърла да яде такова хубаво нещо? А и наистина се чувствах добре- поне толкова прекрасна, колкото бе и тя. Мъжете започнаха по- често да ме заглеждат, но аз все така не се интересувах от тях, с нищо не ме привличаха и не харесвах нещо в погледите им. Докато моята палачинка никога няма да ме погледне така. Отчасти понеже няма очи, но и да имаше съм сигурна, че не би го сторила. Ако бе човек, щеше да е изключително добродетелна, убедена съм. С нищо не ме заплашваше и никакви неискрености не ми говореше. Вярно и уста нямаше...но все пак. Веднъж едно момче ми каза, че ме обича. Зашлевих му шамар и заявих, че не знае какво говори. Бях права се оказа по- късно. Но какви спомени? Живеех само в настоящето щастие. И така спокойно спях! Затворех ли очи политах в небесата с палачинката, нападаха ни бандити, опитваха се да ми я отнемат, но винаги се измъквахме, посещавахме далечни страни или живеехме заедно щастливо и закусвахме в спретнатата ни трапезария. Ако не ме бепе блъснала кола на 22 години сигурно щях да си остана безбрачна, но светът не ми даде тази възможност. Но и по- добре, защото страстта ми към нея започна да утихва в топла привързаност и комфорт. Не че това са лоши чувства, но кой знае те до какво щяха да деволюират? Нямаше да си простя да охладнея и така предам палачинката. Но бях се родила човек и го очаквах от коварната си човешка природа. Умрях навреме. Важно е да е с малко шоколад.
Friday, 9 October 2009
Quote/Unquote
"Чувал съм да разправят, че из Гринич Вилидж се срещали много хомосексуалисти, но този ден привлякоха вниманието ми по- скоро безполовите- моите хора. И те като мен не 0чакваха обич от никъде, и те като мен знаеха със сигурност, че повечето хубави неща са капан за наивници.
И тогава ми дойде нелепа идея. Един ден всички ние, безполовите, ще излезем от дупките си и ще направим парад. Аз дори намислих какъв цвят ще бъде флагът, който ще носят нашите знаменосци в предната редица, широка колкото Пето Авеню. На него ще е изписана една- единствена дума с огромни букви от по метър:
И тогава ми дойде нелепа идея. Един ден всички ние, безполовите, ще излезем от дупките си и ще направим парад. Аз дори намислих какъв цвят ще бъде флагът, който ще носят нашите знаменосци в предната редица, широка колкото Пето Авеню. На него ще е изписана една- единствена дума с огромни букви от по метър:
EGREGIOUS
Повечето хора мислят, че тази дума означава "ужасен" или "нечуван", или "непростим". Но в нея се крие далеч по- интересен смисъл. Тя означава "извън стадото".
Представяте ли си- хиляди хора извън стадото?!"
Tuesday, 6 October 2009
Само не ми казвай, че страдаш
(миналата седмица)
Защо ти е любов? Този свят предлага толкова много други неща! Този свят предлага всички други неща! Любовта си я прави сам, учи си я сам. Защо ти е обаче? Нали създадоха McDonalds? Защо любов като може да пазаруваш в мола, да си купиш курва, да отидеш на театър? Толкова много други неща има- има работа и кариери за градене, за рушене, хора мамене и домашни любимци за гушкане! Каква любов??? На кого му е притрябвала и за чий дявол? По- сладка ли е от торта? Горчи ли повече от шот текила? Колко време трае? Има ли срок на годност? За да опознаеш другия не служеше ли психологията, не любовта? Нощите може да са по- забавни или по- продуктивни без любов, със сигурност по- празни. Супер! Трябва ни пространство!!!
Защо ти е любов? Този свят предлага толкова много други неща! Този свят предлага всички други неща! Любовта си я прави сам, учи си я сам. Защо ти е обаче? Нали създадоха McDonalds? Защо любов като може да пазаруваш в мола, да си купиш курва, да отидеш на театър? Толкова много други неща има- има работа и кариери за градене, за рушене, хора мамене и домашни любимци за гушкане! Каква любов??? На кого му е притрябвала и за чий дявол? По- сладка ли е от торта? Горчи ли повече от шот текила? Колко време трае? Има ли срок на годност? За да опознаеш другия не служеше ли психологията, не любовта? Нощите може да са по- забавни или по- продуктивни без любов, със сигурност по- празни. Супер! Трябва ни пространство!!!
Subscribe to:
Posts (Atom)