№200

аплодисменти за:

- новото начало

- мортал комбат

- добрите приятели

най-мразим:

- ставните болки

- плоските лъжи, защото дълбоките не сме ги усетили

- несигурността

Radio

аз ще бъда радио

поиграй си със звука ми,

много моля!

дълги, къси

всякакви вълни

електрически сме възбудими

ако бягам

завържи ме

накажи ме да предавам Хоризонт

аз съм радио

машина с звук

но без картина

новините

времето

часа

музика модерна за нощта

според твоето желание

ти настройваш

аз звуча

и моля

нека да е силно

хх-овете

тишина,

но не като нещо убийствено,

несамота,

разсечена

с чуждият дъх.

присъствие

вместо хапче.

с човек

лекувам болният си дух

празнина

в моята душа

отваря точно място за теб

чужда топлина

чужда коса

мое спокойствие

чисто привидно

пак тишина

нищо повече от това

пак

пак и пак и пак
разтваряш ляв,
а после десен крак.
съвсем готова за прегръдка.

моно

моногамно извратена,
може би си по-добра,
но и ти все пак
бедрата си разтапяш
върху чужди телеса.
Но какво, какво пък от това?
Щом перверзията е споделена,
кой ще може да те спре,
кой ще я превърне в забранена?
Майка ти, съда?
Без значение, когато си задоволена

a chance

a thousand kisses later

I found the world is empty

every time I move I'm at a crossroad

red light ahead and I press forward

always on the wrong side of the pavement

I can't see my chance for change

I rent my life and put on glasses

with which I cannot see

the liberation left me chained

my happiness is an equation

wrongly solved by our economy

and hope and love will save me?

I cannot see the future

when there's no air to breathe

thank God I have my medication

to put my shafts into rotation

so I'll continue to consume

With years my ambitions faded

I never got a proper chance

Smiles and kisses get me jaded

but I have nothing better anyway

We Will Set You Free

Liberators are the greatest plague humanity has ever suffered and it has repeated itself inexhaustibly all throughout our history. Ancient times saw their tyrants taking over the independent towns in Ancient Greece and the 20th century had its great surge of dictatorship, and we are just beginning to cut the strings of the last of the latter.

I am scared to death of being liberated! My own freedom was always perceived by me as my own business, and i really didn't want to intrude in anybody else's peace, but the conditions of society have made it all impossible. Just like there is no single answer to a single epic and general question about the troubles of man, there is no way I can achieve my liberty and happiness as an individual cell in an organism so mind-bloggingly intrusive, controlling and driven from its self-interest, not mine. That's the whole trouble, we are all brothers and sisters, and yet we are not one. We are not a communal organism, because we not so much work with each other, as work against for personal gain. It is a primitive and untrue perception of us presented by Game Theory and applied in economy. This sort of trained many people into this line of behavior, especially economists themselves, I believe. Where we ended up is the exact opposite of where we wanted to be. I cannot trust my government and I cannot trust the big businesses. I know that the market would rather exploit me, than take on the huge trouble of making me comfortable and happy. I am being bullshitted everyday and trained into consumerism. The ideals set before me are all numbers and no soul, so I cannot relate, I am pressured instead of motivated and I am less humane. Doesn't pressure make every being this way?

It's one catch 22 after another. And suddenly, under human touch the numbers started lying about how well society is really doing, because behind numbers there were words, and behind the words were humans. We are clever manipulators, if anything, we can lie. Hospitals lie about the good services they provide. Social workers lie about the results they achieve. Schools cheat on their own tests! The logic of mathematical theories behind economy and social structure lead us to a bizarre and illogical world. Mathematics forgot it is not dealing with number, but with humans when applied to society. And the numbers were supposed to liberate us. We were to achieve them however we please, but instead ended up dogged down.

If we do not want to join this liberation, or some other one, we surely will be an obstacle in its implementation and thus must be destroyed. You do not agree capitalism is the way to go? You must disappear! You do not agree with the communist doctrines? You must be shot dead! There will be no other thoughts, but my own, said the leader! There will be no other leader but me! There will be no other liberty, than the one I bestow upon you, for I know better of your own interest, said the leader. However, he was wrong, because winning the biggest race in society depraves you from the ability to dispatch your gained power to the people and trust them with their own happiness. So you force yourself, you force your beliefs and force everybody to dance happily around you, so it would seem it is all working and it is not all done for the leader.

You will be free. And if you do not want freedom, we will force it on you.

Yes, this is the sort of thing we've been getting for MILLENIA! Haven't we grown? Haven't we found a way around this? Negative liberty doesn't seem applicable, but what does? Anarchism? Dismissed. It will never be allowed to happen, and even so I am not hopeful of the outcome. In all seriousness, we should be afraid when "freedom" is pronounced from powerful men, because it always means the opposite. The balance between it-freedom, and security is the very thing we are tittering back and forth to and cannot seem to recognize either one.

We are lost.

Thoughts In Abstract

The void of my existence could not be filled by neither love, nor achievement. Compared to the vast emptiness the likes of all that could bring happiness shrunk out of proportion, until it deserved no consideration at all. No feat is important enough, nobody's love invigorating enough and the solution to the problem eluded me. My deep suspicioun- the problem was encoded in my very nature, eliminating it seemed impossible. However, if there is a phenomenon so persistent and beyond logic, it was my hope for improvement. This was the world's trick for keeping me in the race- the unmotivated hope which would wither with each disappointment and push me forward a second after to try again and again. I am forever moving, forever searching and never quite satisfied! What an ugly trick! My finite days on Earth are the only thing separating me from the perpetuum mobile.

Hans The German

Hans the German thinks he can play the guitar and sing. So all the girls listened patiently.

- My father, he was a..travelling a lot when young. He learned guitar and he teach me...

- Hans. Do you have boobs?

-...No.

- Do you have a vagina?

- ...um, no.

- Don't waste my time then!

Н13

те ми казват, че не мога

аз им казвам, че не знам

и в апатията си сме доволни хора.

работим колкото да има

капитализма с лъжица го гребем

ядем като прасета

докато не умрем.

randomized space

- The Internet told me that that's called love.

- The Internet is wrong sometimes.

Kids, remember to use your genitals well! You can build a professional future on genitals!

"след време ще осъзнаеш, че не съм била част от проблема ти, а негова жертва"

Не по-добър продукт! По-добра реклама! Никога не можеш да подцениш клиентите си!

- The best transvestites come from England.

- I think that's largely due to the accent.

в минало време

всички пътища изминати

всички чувства споделени

с детска стъпка не ни приближиха

за теб останах си отвъд

ти крачка към мен

аз две назад

дали танцуваме не зная...

(или може би се дебнем?)

пореден

аплодисменти за:

- човешкото отношение

- качествените дрехи втора ръка

- човекът, който свърши предвидената си работа

най-мразим:

- емоционалната нестабилност

- тъпото мислене

- отворените врати през зимата

За тези и много други неща, години наред.

поздрави

очите те гледат

никога не забравят

не виждат, но знаят

какво става в теб

ушите, и двете,

отдавна са чули,

горят от наслада

с пикантни заблуди

устите разправят

с хипербола, с плам

не е тяхна работа,

но нямаш ли срам?

::посветено на невероятната страст на хората да създават интриги, да си врат сензорите в чуждата работа, и да предават всичко лично нататък, където не трябва::

For Trusting People...

...you will be punished inevitably, with or without intent.

People feel insecure unless they know how to hurt you. So share with your friends, share a lot, this is the best way to make first-class enemies.

за споделянето

протича така:

аз: *нещо лично и болезнено, изразено с умерено недоволство да кажем*

приятел: а, не ставай меланхолична/споко/ промени мисленето си

пффф...мерси! политиката преди да стана на 18- не споделяй никога нищо, беше желязна. защо измолихте от мен промяна? за ваше спокойствие, зная. много рядко съм видяла грижовното отношение, което намирам за естествено в такъв случай. научихме се да споделяме много, но явно не го правим искрено, липсва ни чувствен рефлекс. аз ще казвам проблемите си сякаш не са големи, ти ще ги чуваш сякаш съвсем нямат значение и не говоря, за да получа топлина и разбиране. и накрая ще ме по-уверени в нашата връзка. Не, психологията не е за всеки, тя е за почти никого. Да излезеш от себе си и да влезеш в другия е майсторство, не си мислете, че сте го овладяли с 20 и нещо години живот.

in a perfect world

1) i still care

2) there are no limits before my happiness

3) medical care actually helps you heal

4) a friend can never turn into foe

5) every family is a happy family

But the Universe is not cut out for perfection. Its entirety is a complex picture and any abstract piece leaves us in the imperfect reality we use and we can't fully understand its mechanisms. Let's hope Atlas never drops the world from his shoulders.

минутка за отрицателни чувства

злоба, завист и гняв

всичко най-непочтено

нямам идея как ги побрах

но всички те в мене пулсират

обезобразените мисли

повтарят отново със страх

как снимки ще гледам след 10 години

и ще се чувствам по-малко щастлива от тях

искам, мога, но не успях

от себе си да ги прогоня

горят в мен като гъста отрова

и правят дните ми сиви

нощите пълни мухи

мънички гнусни мисли

там циклично явяваш се ти

камъкът, който на пук не тежи

и не мога да се удавя,

а с мен да потънеш и ти

не всяка болка е мъдра

в болката си всички

изродяваме се в егоисти

и жестокостта е толкова присъща

можеш да си построиш от нея къща

но стените ще горят

знам, вратата ще заключиш,

но прозорците ще счупя,

ще избягам през стъклата с вик

и стените ще горят,

но само твоята кожа

some people

някои хора никога не надживяват тийнейджърството. ето аз например- обичам да ям първо главата на мечетата.

не. лош пример.

отново сме тук

аплодисменти за:

- края на една любов

- нощта на музеите и галериите

- взетите изпити

най-мразим:

- потта на непознатите хора

- среднощните котешки страсти

- разочарованието

mininini

разговорите разкъсват дрехите ни

(обясни ми тази странна наука)

what do you seek for

A: What do you look for in an intimate relationship?

B: Solitude, I guess.

a day in the life of

Жул Пискюл, син на Еркюл Пискюл, се събуди и започна неравната си битка с гравитацията, мързелът и ниското си кръвно. Тъкмо се надигна, преодолял мързелът, и светът се врътна пред него, гравитацията го пое и го плясна обратно в леглото. Всеки път едно и също, въздъхна си той. Добре знаеше, че най-вероятно няма да си струва да стане. Но стана. И откри нещо чудесно- днес нямаше да ходи на работа! Дааа! Беше в почивка или беше безработен или беше празник...какво? Е, нямаше да ходи на работа.

Щастлив заплува из пространството като медуза. Какво да прави без работа? Какво да прави без работа?

Излезе навън с кутия цигари и фотоапарат- или ще снима или ще сваля. Жул е човек с изключително неангарижан ум, странно как често нещата се обръщаха в негова полза. Жул снима угарките по земята. Снима собствената си сянка и снима чуждата любов и се натъжи. Натъжи се защото нямаше никакъв интерес да е влюбен и се чувстваше болен. Затова Жул Пискюл отиде на лекар в свободния си ден.

Три часа той чака, защото лекарят има вълшебни способности. Той знае точно какво обичаш и ти го забранява. Така характерът ти укрепва и ти вече не се чувстваш болен. Три часа чакане и Жул влезе.

- Докторе, боли!

- Какво?

- Боли ме *ура, че не съм влюбен и мисля, че това е болестно състояние. Не искам да имам жена, деца, да обожавам любовницата си и да съм й верен. Не го искам. Това е болестно, нали?

Докторът му се изсмя.

- Не си достатъчно стар, за да е болестно това.

- Колко стар трябва да бъда?

-Е..с около 10 години по-стар.

-32? Не мисля! Ами ако пак съм така? Вие, Докторе, на колко сте?

- На 34.

- Женен ли сте? Имате ли деца?

- Ами...не.

- Олеле! Как ще ме излекувате! Вие сте болен! Вие вероятно сте някакъв изверг или сте саможив или сте ужасен ревнивец! Какво ви има, Докторе? Как лекувате другите хора, като не обръщате внимание на себе си!

- Е, вижте двете неща...аргументтите ви не ме уличават в неком..

- Как не! Аргументите ми са съвършени! Не е ли най-нормалното нещо в природата да създадеш семейство? особено при социалните животни, дори при тъпи птици като гълъбите- двойките се образуват доживот!

Жул продължи така още десет минути, изпенен, без контрол, накрая се засрами и изчервен си излезе.

След 5 минути Жул беше забравил, а Докторът плачеше и се чувстваше болен и самотен.

Жул Пискюл, дете на природата и жертва на собствената си воля, отиде на плажа. Изрови дупка. Напъха се в дупката и се зарови докъдето можа. Не му беше достатъчно.

- Ей, деца! Деца, деца, елате тук малко да ви помоля нещо! Значи, благодаря за вниманието, искам да ме заровите някъде до врата.

Никое свястно дете няма да откаже на такова предложение. Някои дори инцидентно го подтирнаха тук-там докато го зариваха и си отидоха щастливи. И Жул Пискюл беше щастлив в новото си безтелесно състояние. Винаги той бе заривал някого другиго и не бе усещал какво е. Щеше да му стане много тъпо след първите 15минути ако не беше дошъл един рак.

- O, здрасти, раче!

- Хах, глей се на какво приличаш! Иначе, здравей.

Не, че Жул очакваше отговор, но го прие прекалено естествено. Заангажираха се в банални разговори и Жул се сети и пита рака дали има семейство.

- Имам си и още как, малко на свободни начала сме, но имам.

- Е, аз сигурно никога няма да имам! Не мога да се влюбя!

- Може би ще успея да ти помогна. Знам едно-две неща за човешката любов.- каза ракът и извади очите на Жул.

- Така как е? Виждаш ли някоя, която ти харесва?

- Не, безразлични са ми.

Ракът продуха малко пясък в ушите на Жул и после ги клъцна и те паднаха на пясъка. Изведнъж лицето на Жул се озари.

- Боже, колко е прекрасно това чувство! Раче, искам да се запозная с тази жена там, виждаш ли я? Желая я! Завинаги я искам!- каза Жул, който винаги се бе чувствал латентно самотен, но едва сега успя да се влюби.

Ракът нищо не каза, само си запълзя назадничаво по своята си работа и остави Жул така- сляп, глух, с размътена глава и безпомощен. С една дума- влюбен.

http://www.youtube.com/watch?v=ePg1tbia9Bg