stuck

past devoured present

бяло.

няма никакво време!
хайде, побързай!
умираш!
тичай и блъскай щом трябва
минутите губиш
животът живееш през пръсти
сбръчкан старец те гледа
мръщи се, клати бастуна
задъхано движиш крака
дишаш на празна глава
няма никакво време!
нещо изпускаш,
умираш.
раждаш се на земята
и прегаряш сякаш за час
гаснеш и чезнеш в бяс
какво тук ти хареса,
та се потиш като скот
да го грабнеш за твоя живот?
крадеш най-блестящото
като врана вместо човек
и тичаш обратно
да го зариеш на скришно
сред купчина смет
бягай! Умираш!
Внезапно се раждаш
и гледаш напред
пред пропаст попадаш
до тебе човек
все така сбръчкан р
предимно смутен
гледаш преждевременно уморен
дори не знаеш защо
и накъде ли си бързал ?

Семейството

Какво ти е забавно? На мен животът ми е забавен, но чак като мине и ми стане мисъл в главата. Преди това сякаш не е ... сякаш не мога съвсем да мисля за него, още го изигравам. Имам си един приятел, точно като мен е. Не го слуша съвсем главата ще кажат повечето хора. Мен ако питате много по-разумен е от голямата част от населението. Понякога е малко прибързан, но обикновено добре преценява всичко без дори да се напряга от ситуацията. Ето например онази вечер: прибира се и баща му започва да се заяжда с него кой знае за каква дреболия стара пак. Живял съм за кратко с тях и ми е ясно как са нещата в дома им. Кавга, сръдня, скокнал бащичкото му и го стиснал за врата, опитал се да го набие, но братът на моя приятел ги спрял. Отива той в другата стая, никак не му пука за станалото. Мина времето на мълчанието му, мина и времето, когато тези неща бяха големи и сериозни в очите му. Но баща му винаги разтегля нещата. Кълна се, човекът има невероятна рецидивираща система! Връща се на същите неща по 10 пъти през 5 минути! Ето го точно след 5 минути пак му крещи за същото нещо без момчето дори да му е проговорило! След още 5 отива сам при него в другата стая да му натяква за същото.
- Ти си малоумен явно!
- Ех, да, колко жалко, - отговаря съвсем равнодушно.
- Чудесен сарказъм, но аз ще те оставя да се оправяш сам! Време ти е да се научиш на работа не само да ти се дава на готово! Какво имаш ти да вършиш...
и прочее и прочее и прочее, но всичко е започнало от дребна муха като забравени ключове.
Е, Адриан (приятелят ми) реши да не се занимава с безпредметни спорове. Стана от дивана без да обръща внимание на баща си (а това вбесяваше родителя) и се качи в рамката на прозореца, погледна надолу и скокна. Другият остана втрещен. Синът просто беше слушал тези приказки 54 пъти точно (броеше), как да не изскокнеш от прозореца?
Нещата (не) се развиваха нормално.

3

обича ме, не ме обича
тя пак ме съблича
с думи, с поглед, с ръце
вътре съм пуст
дава ми подарък криле
строи в мен невиждани сгради
вдига стени, цели грамади
денем високо издига
нощем в прахта ги громи
боли
после нищо пак не усещам
"обича ме, не ме обича"
думите срича
във всяко време вече руши
гредите на наш'те мечти
били са оловни, били са те здрави

измама
с думи и погледи ги прояде
горя
после пак съм метално-студен
върнах обратно крилете
продадох всичките сгради
издигнах сто нови прегради
не искам тя да падне със мен
дори да е слънцето пак не може да сгрее
човек, който е избрал да е от лед построен

просто съждение

Jack gets himself drunk when he's miserable.
Jack's always drunk.
------------
Jack's...?

advice

lock yourself in misery.indulge.

pass time

- Защо се разделихте с Пешо?
- Ти би ли живяла в човек, който пуши като комин, прибира се пиян през вечер, псува и плюе в дома ти и ти налита на бой?
- НЕ! Не бих тъпяла и седмица!
- И Пешо не изтърпя...



- Няма как да го направят, прекалено е идиотско!
- Е, след като казваш така, убеден съм, че вече е сторено.


- Кои са тези хора? Вървят като разпиляно стадо!
- Това са сем. Домкови, те са слепи.
- Но поне си говорят и някак се ориентират, онова хлапе там съвсем се е залутало.
- Това е най-малката дъщеря, тя е особено надарена.
- Как така?
- Тя е и глуха.


1. Слави, ти си идиот!
2. Минке, ти си кучка!
3. Абе двамата сте направени един за друг! Само не раждайте деца!



Жената е много странно създание. Става като 25годишна още на 17 и след това се опитва да задържи положението такова до 50тия си рожден ден.



протест на 11годишен:
Добре! Не мога да разбера какво съм, мамо! Когато предиобед трябваше да ти мъкна куфара, бях "голям мъж вече". Сега като искам да ми купиш кола съм "прекалено малък още". Наистина...не знам какво съм и аз вече.



Светът се върти, казваш? Тогава защо на мен всичко ми се струва все същото от хилядолетия? Може би човекът не се върти с него...


- Маминото, каква искаш да станеш като пораснеш?
- Искам да стана грозна!
- Ама...това не е професия, миличко, нито пък е нещо хубаво. Защо ти е да ставаш грозна?
- Така ще ме обичат по-малко, но по-качествено.



This machine is all out of love, it's useless now.



До писания.
Баба ме очаква.

обяснение

опит да съм забавна, в един ден забележителен с неприятността си ден

мисля, че открих защо напоследък ми върви на краткоредия- всичко е заради желанието аз самата да се смаля! хоооп, изтъняваш, хооооп ставаш по-дребен, хооооп вече стиха ти е с 5 срички по-къс! на никой от продуктите за отслабване не пише това, признайте си! не го знаехте! "свалете цели 6 срички за по-малко от 3 седмици!"
и не бойте се, особено ти, Филип, и на 60 се харесвам ;) не съм се засилила да свалям нищо
малката ви приятелка не е комплексирана :)


оу и факт номер 2! мисля, че се усмихвам по-често!
+ духовитостта ми в ежедневието пак е на линия, невероятния ми чар срази шивачката ми. сега вероятно крои планове как да се изгаври с роклята ми. нека се опита! тя е специално проектирана от мен и най-лошото, което може да направи да я загрози още е да я превърне в окичен шал (каквито са другите й поръчки) представете си картинката...НЕ! не си я представяйте! дори на плаж не съм толкова гола, колкото бих била с някои от онези рокли (с моята кожа и вие не бихте били толкова голи на плажа)


имах и някакъв екзистенциален въпрос за повдигане днес, но явно не мога да го повдигна, не помня какъв беше.
може би след няколко минути....
може би беше нещо важно като " Защо ми липсва понякога кукуригането на петел?"
ах, да, сетих се, беше за хората, сколнността им да се съдят и обсъждат :) но да не разсипвам съвсем нещата.

до писания

близнаци

двама близнака
по нож във всяка ръка
нож във гърба
уж на шега
гонитба в небето
каква веселба
между братя
счупени крака
одрани лица
смях в две сърца
не е важно
те са заедно
взимат и дават щета
двама братя, два знака
един след телеца
един преди рака
борба за смърт,
помощ в мрака,
все между братя.

no reference to truth

They say dead can dance
this gives me hope I'm not living
I'll use every slim chance
to make sure I'm not breathing
My thoughts got impure
my intentions - impeded
by morals of lust and conceive it-
I want, but I cannot defeat it.

lack of sense, form and style (doubt it)

All I wish for is some rest
for my tormented head
Always waiting for the best
seven hundred times I shed
my skin and clothes so dead
I'd better rush for bed
Dreams are no resort
I lose support
of arms and legs
walking on eggs
walking an edge
I put in a pledge:
I'll be good
I'll take my rest
Do only my best
Feed the poor,
do all the chores,
I'll do sports
and show support,
I'll be your sun!
Becoming completely insane
is what I could easily gain
Destroying a life
while playing a game
For fun, not for the fame
Insomnia turns me vile
with an insolent smile
I just want my sleep
and I want it deep
Get out of my head
operate on this need
to have a warm bed
and something to eat.
I've no time for this!
Don't talk to me, please!
It's a waste of verbs,
take back your herbs
They won't help me.
They won't make me stop.
Just walk away and don't talk.
Don't offer total disclosure.
Don't offer me common sense.
I know I'm way too intense
I like it , I enjoy the suspense.
At some point it'll break me.
if I can't take it, then let it take me.
I'll have my profound sleep forever.
I'll find rest when we sever.

малка цинична перифраза

дай си сърцето, на който искаш ти
за мен крака и устни разтвори
аз съм просто мъж, друго не ми трябва
чадър за дъжд, а не халка за сватба
светът направи ме практичен
инвестирам в удоволствия,не в чувства

Думите бягат по листа
под писалката на този приведен човек
драска, мачка, написва
и омастилява пореден плосък куплет
Шари безцелно, всичко му писва
Прозорецът спира погледът блед
животът разкъсващо липсва
в дните на този поет
В огледалото вижда лице-мръсно петно
Вижда в отражението тъпа мъка
и нещо гушата злобно стисва
когато погледне напред
към стотиците дребни хора навред
сред които се дави
за които се бави
сиви, измъчени, с глухи сърца
едва биещи механизни
от часовници без стрелки
и очила без стъкла
Изкривени и грозни,
озлобени за своята съдба
опаковани в точни кутийки
делят си горчива делба
човечност срещу стотинки
Зад прозореца мръсен
той вижда всичко това
как да не пише той гневен
ред подир ред бездиханни слова
до чертица издрани със бяс
в безсмислен протест ежедневен
до загуба пълна на свяст
Докато срине всякакъв разум
останал самотен в тази черна глава
забила очи празни в съдрани тапети
и безброй разкъсани мастилни листа


Капки дрънчат по стъклата
а крив човекът се свлякъл на колене
застинал, смръзена кръвта,
и минутите мудно се влачат една по една
с мръсната, тежка присъда-
не се променя за никой света