в търсене

търся, търся, търся,

не намирам

топлина и мъничко разбиране

и от срам в килера се навирам

слушал съм за феномени

споделени

времена

целувки

мир

дъги

преследвам ги безцелно

все са във съседната страна

през девет планини

гори, реки, морета, равнини

отвъд

далеч извън човешките предели

или може би са тук

в килера

или под стълбището

или са до водомера?

цък-цък-цък

стрелка отчита моето време

стрелка отчита моята вода

друга сочи север, сочи юг

всичките са безполезни

дишам през отворена уста

може би във въздуха се крие любовта

не

копая,

вече стигнах ада

т.е.

във килера пак се озовах

мощна приливна вълна

на отчаяние събрана във една сълза

обличам риза, панталони,

шакпа, шал, палто.

тръгвам

работа ме чака

после ядене

а после сън

животът ми е блед и мързелив

дребен като връхче на игла

някой друг да е щастлив

аз просто чакам да умра

past midnight chats

[02:08:08] ψ: you know, most people do not understand, it's not about just being lonely

[02:10:20] ψ: it's often about not being able to be yourself and be celebrated

[02:10:25] x: yes

[02:10:26] x: i can dig that

[02:11:40] x: most people have a fear of others

[02:11:47] x: why is that

[02:12:41] ψ: others are everything

[02:12:48] ψ: the whole world outside of us

[02:13:13] x: but if all of us think that way

[02:13:15] ψ: and its the inner world that finds it hard to exist well without the outer

[02:13:19] ψ: not the other way around

[02:15:37] ψ: ами добре да кажем

[02:15:41] ψ: бях днес в зоопарк

[02:15:52] ψ: видях, че животните там са по-нещастни от мен

[02:15:55] ψ: е, поне някои

[02:16:22 |ψ: чуждото нещастие е усмислило живота на мн хора

[02:19:34] ψ: and they say that love makes you stupid, nah, you were born that way

цветя на гроба на поета

в мършав опит за утеха

за това, че не успя

социално

от влажната утроба на света

изпълзя преди години

с обещания подманен

грабнаха и хвърлиха го на пещта

нека се калява

ако си и ти човек

с теб неразлично нещо става

вратата ти е златна

тялото ти е боклук

роклята е Прада,

а умът ти- кух.

не соча с пръст и не подавам вече рамо

инстинктивно ще захапеш здраво

ще откъснеш щедро моята плът

червените петна са илюзия за сила

като плащеница твоят кръст покрила

но очите ми през маски виждат

слабостта се крие във щастливите лица

небето не е синьо

слънцето е спряло

в свят от плъхове поробен

усмихвам се и махвам вяло

драсвам клечка и горя

в протест се влиза с цяло тяло

как се калява жената

обяснява, че е малка

значи сигурно съм извратен

споделя, че е болна

аз съм впечатлен

счупеното силно ме привлича

без значение кого обича

й предлагам да е с мен

никакви велики намерения

вино, сол и изпарения

не звезди, луни, слънца

каквото мога ще й подаря

и гледам я как бяга

клечкавите й крака

мога да ги счупя със уста

ако гоня, ще я хвана

грубо ще я окова,

но чакането е по-мъдро

ние сме две счупени деца

без лепило аз не мога да я залепя

разрушена тя е по-красива

дори обречена на самота

малка, но с пола, която нищо скрива

нямам капка угризение

ще я накарам да порасне

още две-три рани

и ще е жена

създателят от разрушението се привлича

ето, виждам я към мен да тича

cliche metaphorical

across nine vast and luscious lands

in number ten I'm stranded

behind closed doors, in open plains,

between bright colors, window panes,

in misery and vivid beauty

I strife in solemn duty

convinced the circle has a deeper meaning,

to prove that happiness lies in the way

with each day I grow stronger,

with each day I am more a rock

my power stems from an ambition

to hide what I cannot achieve

springs dance, but I can't feel them,

the singing birds are just a sign,

and the flowers nature gave me-

a poor excuse for crime

Life gave me plenty,

and stole my power to enjoy

I was conceived a sphere

I barely touch and slide away

Locked in my shape you cannot reach me

I am my shell and I exist this way

nine vast and luscious lands in distance

but what separates the "me" from you

is my own crippled nature

Uncertainty, my dear lover,

just once a while you should let me go

so I can freely breathe

or else my love- it turns to snow

black holes (take 1 probably)

behind the curtain all is glee

we're amorous and we are free

as lights create divinity

you spin in the vicinity

with hopes to catch some shine

nobody here wants your charm

black holes are supermassive

nothing can escape their view

and guess who they are watching

I pray that they devour you

more random babble

i like how new you are, though you don't give me the illusion of a new beginning. i am aware this is a mere continuation, but it holds the hope of a positive evolution.

Stupidity is so intriguing. One of the most common things it makes you believe is that you are not stupid, and the other is that you are definitely right.

И аз като всеки безпризорен човек разпръсквам дома си навсякъде.

Щастието не калява.

Щастието те опростява.

Всичко, което трябва да умре допуска грешки. To err is not just human, it is a part of all life.

perhaps

-perhaps some of us were born miserable.

-no, i don't believe that.

-yes, disbelief is the healthy reaction.

нини мини

затварям очи.

само така успявам да те видя,

от душа и плът,

такъв, какъвто си

passage of self-pity

I am everyone's best friend

and I am no-body's lover

stripped of vanity and bruised to blue

are all the gifts my love has left me

as each breath oozes into silence

my chest puffs in defiance

with a hushed up scream

my insecurities

they pile up and grip me tighter

a bulging, steaming, heavy heap

they pressure on me

till my halo breaks apart

nobody can arrange my pieces

I slowly pick them up with dirt

and in my crystal ball

I keep on rolling

I wish I was a rolling stone

so that no touch could scratch me

I am beyond embrace

beyond your understanding

yet right in front your face

of flesh and blood and alien in mind

are you afraid to touch me?

our hands, do they not match?

my brightest hours I lived alone

a crippled half of human being

graced with a sense that nothing's wrong

cruel again

my breath

the silver lining in your life

its pace keeps you up at night

you're touchy

feely

you're a joke

I'll rip you

stitch by stitch

and wear you like a cloak

but you still don't run

I can't explain it

beyond all logic

and against all pain

you open up your heart

so I can rob it again

what if I come over?

all dressed in red and bruise you blue

I'll be drunk yet I'll be sober

the throbbing angst deep inside me

projects in body language on you

is that what you love about me?

how I beat you down

and then curl up in you

as a warm consolation

in a pain that's ours to share

хък-мък

ако бях фантазия

и можех с гумичка да се изтрия

няма да се колебая нито миг

но лесното не ме устройва

лесното е за жени*

а аз какво съм

как да зная?

виждам само отражения,

куп реакции,

това е моята природа

противопоказна

антисоциална

невротична

психо-соматична

розова

зелена

капки от сълзи

и бучки смях

статична аз не съществувам

а дори не съм фотон

да имах схема,

някакъв чертеж подробен

описана да съм във черно-бяло

и в червено да горя,

когато се запаля

все мечтания напразни

и понасям с себе си живота

уча се

раста

обичам

мразя

и циклично в дупки падам

на определените от астрологията числа

*нека мислим извън физическият пол

причини да не спя нощем

Когато нощ падне и месец изгрее някои хора пият, други гледат филми, а трети дори четат! Но рано или късно всички си намират хоризонтални занимания, и дори леглото да е студено, ще го стоплим. А аз се въртя. Очите ми мижат от привечер, но нещо ме яде. Гася лампата, лягам сънена и изчерпана и мислите нахлуват на абордаж и превземат цялото пространство в ума ми. Гризкат ли гризкат една през друга, докато мисълта ми не заприлича на бучка ементал и вече дори аз не зная дали съм будна или всъщност сънувам и се чувствам изгубена. Изгубена в собственото си съзнание- можете ли да очертаете този ужас с тебешир или с каквото ви е удобно? Понякога се опитвам да уловя формата му, но все нещо се изплъзва. Мислите за неясното бъдеще и за болезненото минало се преплитат и дали ще мога да храня семейството си и как не трябваше да се доверявам на лицето Х едно време се сливат с единствената цел аз да се въртя и въртя докато оформя чаршафа си като буца. Как да заспя? Никога не съм свършила достатъчно! Какво правя с времето си? И отново завъртане, но е неудобно. Нито едно положение не е удобно или поне безболезнено. И докато чукове кънтят отвътре в черепа ми аз се опитвам да подредя крайниците си. Тази дясна ръка! Леко изтръпнала и съвсем не на място! Ще пробваме друга комбинация. Съседите от горният етаж започват да клатят леглото и то произвежда любовна музика по тръбата, която споделям с тях. Всеки има своята хоризонтална гимнастика. И пак се завъртам, този път по корем. Една въздишка и толкова съжаление! Да бях учила по-добре, да бях скачала из стаята дори! Но очите ми се затварят хвана ли книга. Липсва ми онази една бутилка вино- разликата между дълбокият сън и дълбокото безспокойство, което изживявам в момента. Но най-много ми липсваш ти. Леглото е прекалено широко, нужен си ми дори само, за да ми пречиш, и главата ми се проясни от излишният хаос. Остава само да подпъхна гръб в топлината ти. Не, няма да заспя веднага, но и нищо не ме тревожи. Смешната илюзия ме обзема, сякаш задействана от автоматичен превключвател, че проблеми няма и дори да се появи бледо подобие ще го реша с мисъл. Не съм усетила да имам вградено такова устройство, но ефектът е налице. Ти си и ефект и положение и лекарство, издигнато от моят ум да се подмами към удоволствията на нормален, може би дори сладък, живот. Създадох те, но не те притежавам, не те контролирам и не мога да те заставя да топлиш порцелановата ми кожа нощем. И докато лежа отдавна не съм в леглото си, витая някъде около устните ти, поне 39 градуса по Целзии, и аз съм треската, която ги е причинила. Сън? По-скоро бих припаднала от умора.