социално

от влажната утроба на света

изпълзя преди години

с обещания подманен

грабнаха и хвърлиха го на пещта

нека се калява

ако си и ти човек

с теб неразлично нещо става

вратата ти е златна

тялото ти е боклук

роклята е Прада,

а умът ти- кух.

не соча с пръст и не подавам вече рамо

инстинктивно ще захапеш здраво

ще откъснеш щедро моята плът

червените петна са илюзия за сила

като плащеница твоят кръст покрила

но очите ми през маски виждат

слабостта се крие във щастливите лица

небето не е синьо

слънцето е спряло

в свят от плъхове поробен

усмихвам се и махвам вяло

драсвам клечка и горя

в протест се влиза с цяло тяло