>.<

ти си глупак,
роден и завършен!
просто човек.
вечно намръщен.

(поздрав за всички без усмивка, и мен дори в този случай)

Задочен диалог

- Луда си, знаеш ли? Потенциално шизофренична.

- Не си първия смел диагностик, не ме тревожиш.

- А трябва. Не си добре.

- Не, аз съм добре, сама съм даже отлично. Всичко дошло отвън не ми понася така лесно. Ще кажеш ли, че това ме прави невротична?

- Да. Не може целия свят да ти е крив.

- Той не ми е. Аз съм си крива, че не успявам да се справя с боклука му. Стомахът ми е чувствителен.

- Умът ти губи почва.

- Ничий ум никога не е имал почва. Само така си е мислил. Всичко в този свят са само неща, които ние мислим. Затова бедните в ума си са толкова нещастни понякога, не им достига мисъл дори да си внушат чувства. Ето, някои с мисълта се убеждават в най- велика саможертвеност и обич. Плаче ми се от време на време заради всичко и всичко, и добро и лошо, и красиво и грозно, самото мислене за живота събужда пареща болка по цялото ми тяло. Такава съм и никой никога няма да узнае какво е да живееш с мен през цялото време!

Страх от дъжда

Ако татко беше ме замесил от брашно,
или мама беше ме поръсила със захар,
щях да се страхувам от дъжда с причина
но ме изковаха от стомана
дялаха ме от дърво
От вода аз не ръждясвам,
но капките като игли ме бият
Без да чувствам страх под тях примирам
Под капак не мога да се скрия от дъжда
Изпод броните ми той разкрива
по вътрешността ми лази
ставам уязвима
Изпитвам ужас- обич към дъжда.
Оставя ме без сила
плашещо свободна
Ако бях замесена с брашно,
ако бях поръсена със захар,
щях ли да съм по- щастлива?

(11.07.09)



--------
преди беше публикувано, не мога да си обясня защо съм го скрила