- Луда си, знаеш ли? Потенциално шизофренична.
- Не си първия смел диагностик, не ме тревожиш.
- А трябва. Не си добре.
- Не, аз съм добре, сама съм даже отлично. Всичко дошло отвън не ми понася така лесно. Ще кажеш ли, че това ме прави невротична?
- Да. Не може целия свят да ти е крив.
- Той не ми е. Аз съм си крива, че не успявам да се справя с боклука му. Стомахът ми е чувствителен.
- Умът ти губи почва.
- Ничий ум никога не е имал почва. Само така си е мислил. Всичко в този свят са само неща, които ние мислим. Затова бедните в ума си са толкова нещастни понякога, не им достига мисъл дори да си внушат чувства. Ето, някои с мисълта се убеждават в най- велика саможертвеност и обич. Плаче ми се от време на време заради всичко и всичко, и добро и лошо, и красиво и грозно, самото мислене за живота събужда пареща болка по цялото ми тяло. Такава съм и никой никога няма да узнае какво е да живееш с мен през цялото време!
No comments:
Post a Comment