аз - човек пропаднал и божествено творение

поглеждам към ръцете си и стават пак на кал

краката ми омекват с умиление

завещанието ми ще е блато, 

спа курорт за местните свине.

Ще вложа в него целия си ум и цяло тяло

аз самият нещастлив, ще пляскам обладан

от весело грухтене

е-е-е-е, Макарена

А-а-а-ай

Сълзите ми ще са от радост, мамо

няма повече да пия чай задавен

онази невидима ръка, която в гърлото ми бъркаше с години

и свиваше стомахът ми на топчица за голф,

проклетата ръка, която посади в гърдите ми отрано,

за да не мога да я спра,

не я отрязах, но калта изсипва се през пръсти

и безсилно стиска тя това, което не се пали и не гасне,

това, което вече не боли

аз - човек живял и сладко себе си погубил

сред две породи от свине

божествено творение разтворило се  с усмивка

positive vibes only

 не себе си и не тук

с всеки ден отсъствието ми

от собствените ми гърди

хвърля сянка в очите ми

не "тук и сега", а разтворен

в пространството като таблетка

не в чаша вода,

а в морето изпусната, 

но тя поне е прегърната

от случайна топла вълна - погалена

аз

абсорбирана в шум от коли, камиони,

сто телефона и викове за внимание,

паника без почва и почва без плод,

се подпирам на въздуха запъхтяна

това не е живот, а реклама

не себе си и не тук,

не онлайн, без звук си отивам

и тишината е обидна, 

защото без Like дали сме си всъщност приятели

миражи сме всички,

до един незавършени личности,

парцалени хора с хастара навън,

с конците оплетени

истински хора на нашето време

това не съм аз и това също така не сте вие.

positive vibes only