strange

I found what I was seeking so long. I filled in the gap. Hi, love. I can say I'm mildly disappointed.

I loved Joe

I loved Joe for far too many reasons. Above all I loved that guy cause he fucked the Hell out of every girl he wanted, every muff he could get his filthy hands on. And when he left them ruined I came in the scene to sooth the wounds of their hearts. And fuck them again. Let God not allow that I ever have a daughter! This is my greatest fear! She'll be the only woman I care about and knowing what a bitch Fortune is she'll send my baby right in the arms of a bastard like myself to desecrate her. Kokoschka had some nasty opinion about women, nobody ever told him what makes the girl into a woman. It's man. He tares a hole open in her soul. And the soul of a woman is in a very peculiar place, and when he violates the little frail thing the monster inside can go free. Virgin Poison can last an eternity. Nobody told Kokoschka that. But Kokoschka didn't know guys like Joe and me. We create the women he hated. Fucking gets more complicated, but it's ever so enjoyable. Like the pig enjoys the dirt it wallows in. The woman is a creature you can push in both ways, one imperfection leading one way and the second one leading in another. Joe and I only push in one direction. See, a man's job is to not fall in love. Until he does not, he is safe. Joe and I, we always play on the safe side. We don't look too deep, we don't stare for too long. We aim to pass by quicker and leave the ruins behind. We leave the ruins to become a female spider.

C'mon, Joe. Let's go.

it is not enough

one love is never enough, is it?

the pain, the sweet pain of all the hearts you broke and all the wounds you tore each other are what constitutes your high price.

it's beautiful to be loved. violently. bloody.

you trouble and you pull your hair. oh, they love you, they are dying for you! they are screaming for you, begging for your fluids to quench their thirst! the thrills speed up your heartbeat. the guilt and the inflated parts of your mind keep you awake at night. satiate them. quench their thirst and kill their love for you, because when the chase is over you realise how pitiful your pray is. they scream no more. they do not need you. give them a month. give them two. wait a while, they get tired easily. escape and let them feel thirsty again and when again they say they love you, bite the hook. bite it hard and bite it deep, let it puncture your heart, puncture your eyes, puncture your ears. they all lie to you.

you've got a hundred howling bitches craving your meat with a ferocity only fanaticism and hunger can adorn you with. a hundred bitches howling lies at the Moon, with a solemn promise to chew up, spit out and leave you. Run after them and feel responsible. Save their souls. Save them while they eat yours out. Every bite in your flesh causes me pain. Every act of foolishness you commit inflicts a wound in my skin. Until I cannot see you any more. I cannot bare the sight.

I hear some bitches howling. Better run over and see what they want. They'may play dead for you once more. I don't play dead. I become dead. Games are for the times you have fun. These times are over.

I hear some tears falling. It does not really matter.

It's not enough. They come of two and the same eyes.

It's not enough.

We need more complications.

It's not enough. It is still breathing.

We need more complications.

She will not die. Why won't she die?

Don't worry. We just need more screaming.

Send more complications.

Why's she breathing?

Don't worry. Bring more complications.

It's not enough. She won't die.

He will kill her.

He will kill her out of carelessness.

Give her time.

Give him time.

Everything dies. Don't you know that? Just give it enough time.

vent

Когато не мога да го изкажа, набъбва и събира гной.

а откога не съм говорила?

От твърде дълго.

Благодаря ти.

благодаря ти.

Благодаря ти!

Благодаря Ти!!!

Друго е да си поприказваш сам. It makes the pain go away, don't it?

проекции

първата любов на жената в пубертета е сутиенът й.

-спиш ли?

- не. губя си времето по други начини.

- помниш ли кога последно беше щастлив?

- не, но пък партито снощи беше страхотно.

"ех, що народ умря в търсене на живата вода.."

a bad day in a roll

можеш ли от нищо да извадиш нещо

от изсъхнал ум, задавено сърце?

малко лудост, малко слава

и претенциозни носове

"за какво се бориш?"

- не зная

- за по- добър национален отбор?

- за мир, красота и естествен отбор!

- да се забравя, да съм капка в море..

нищото заля квартала

удави движението

но не роди дори смъртта.

какво правим когато

когато пространството е празно, запълваме го със себе си.

а какво правим, когато не знам къде е "себе си"? когато рита и хапе, само и само да не се покаже навън? когато "себе си" е само прозрачна имитация на фалшификат на творба, чиято автентичност никой не може да потвърди? празнотата проглушава повече от всички писъци заедно.

да затвърдиш себе си в чуждо разрушение? да се възстановиш в дълбините на регреса?

всички сме подложени на образование и никой не е учен как наистина да живее себесъобразно.

как да е смел.

как да не се отказва.

как да не се изгуби.

и запълваме своята празнота с чуждото присъствие. присъствието на кухина в кухината с още една обвивка не запълва нищо.

подчини "себе си" на света или се опитай да подчиниш света на "себе си". и двете са достатъчно непостижими. но нека целта ти определя мира ти.

състояние на покой

състоянието на равномерно движение и на пълна инертност са по същност еднакви. те са неизменящи се. те са "покой". така може да изминеш 5000км за 4 дена и да не стигнеш доникъде, защото не си се надскочил и със сантиметър. определим си в състоянието си на покой, но постигането на промени е съществено. деградацията. усъвършенстването. равнозакъснително или равноускорително. но да стигаш някъде. поведението ти не е забележително.

ако се движиш равномерно не стигаш никъде.

защото

защото сама не мога да приема себе си

защото не смея да оголя кожата си, но остря зъбите си

защото нуждите и желанията ми се рушат взаимно

винаги трябва да опитвам отново

ох..

смрад смрад смрад

и още мръсотия

красотата ти с какво друго мога да покрия

пеперудке

ако можеш

хайде

нека

тук, сега, веднага, с мен

светът си струва да избягаме

от лапите, очите, от кръвта му

ако има малко място

в твоята ръка за моята длан

с теб Америка готов съм да открия

пълзи, пълзи, пълзи

убива

всичко в теб и мен

позволи ми да те скрия

невиждайки те

ти ще се превърнеш в блян

истинска магия

аз съм магьосник

аз ще те творя

и аз ще те открия

красотата ти...с какво ли мога да изтрия?

повече е от любов

в дума или две не мога да те свия..

/proudly sponsored by: WINE

самотна/силна спорно

жената, която аз обичам

стократно по- висока е от мен

имам ключ за нейното сърце

а едва до глезените стигам

аз не мога да я овлдадея

аз не мога да я имам

тя ще е кралица на света

по- велика и от своя крал

самотна?

най- силната жена.

Диана, заспивай.

пълна с надежда хранена от нужда раждаща отчаяние вързана с обстоятелства поръсена с очаквания всичко равняващо се на пристрастяваща ударна каша

някои го наричат...

мога да...

мога да преживея това кога ще умра. нека да е утре, ако ще се предизвикваме. държа обаче да умра щастлива.

randomized

once we thought that things were simple, but we never had the power to keep life simple.


my adventures in the kitchen were my greatest in my life and i still think it was a life well lived.
can you believe in my different taste in meaning?


seashells. i hear nothing when i cup my ear with them.


I had my Charles, I had my Henry, can I have some of me now? Have I earned it?


Never...


"All I lov'd I loved alone." I know, Edgar...so do I.


"Jaws" is a horror movie about sharks..."Jaws" is...


Roses are red, the sky is blue and you're free to go, cause I'm not with you.



The best place to hide a girl is in your pocket. The best place to hide yourself is in her heart.


Yes, I am a proud cliche.


When all else fails, drink a couple of beers.

insomnia my mistress

day and night
unholy hours
spent in bed
day and night
i walk the streets
my eyes are red


all asleep all dead all sweetly dreaming
i can live a thousand years more
tortured
never whole
eyes wide open
mouth wide shut
you walk on land
i walk on roofs
i seem awake
i'm always dreaming
never quite asleep
never really living

never back

after time and after silence

what i gain is getting wise with pain

and playing with a ball of violence

i don't know which way to throw

i don't know who to hit or spare

this world is mostly filled with absence

i can't explain why i still care

why i persist with hunger

why i search for something sweet

i can't say i miss you

but i miss the folly hope

all best wishes for the broken

wish you find some spirits in your way

me, i'm going nowhere

and i don't know how long i can stay

сън/безсън

движение. застоиш ли се, умираш. жив си, но си мъртъв. понякога поправима смърт.

лягам в леглото си вечер и стоя неподвижно. не, не, не мога! въртя се! всичко се изсипва в главата ми и сърцето ми се ускорява. трябва да се движа, умът ми се гърчи, 1000 мисли връхлитат, крещят, дори не мисля и сякаш няма стена, която да ги спре. лежа. с часове не заспивам. ще умра ли? още не е редно да умра в съня си, защо не заспивам? ако заспя...ще умра ли?

the importance of being...

...what today wants you to be

a skip of the lip

there's nothing quite as lonely as an empty mailbox...

reality is subjective. yes, for sure. then what kind of reality is this?! it's an oxymoron...reality is just our imaginative personal perceptive. we are much confused and we have no other way of existing.

love is not in the air. it is air. it is just as thin and engulfing, it sets a mood, it enchants you, then it leaves, like the morning mist over a lake is bound to do. or it's presence is just not so tangible.

are we happier now? were we happier then? what if i prove you now we seem to know we HAVE to be happy, while once..well, they just didn't see it as the big important part of the picture it is now. how far back am i talking about? don't know...middle ages? but why all of a sudden we are bound to be happy? to prove a progressive society? fuck that. i don't know what i should be, i don't feel like anything, let alone happy or satisfied, i am just petrified, stoned, stunned, barely amused, but i bet the glitch is in me, everybody else seems to enjoy the ride. save for those morose kids in the corner, but i don't like them anyway. happy...i have time for a change of attitude, it takes a flick of your wrist.

A tale of cats and rabbits

All along the roofs of the small town there was no other cat but Morty. Strange, but he enjoyed it. Rain drops came many and sternly hit the tops. And don't kitties just dislike this pouring punishment! Hop and trot along the slippery roof top he was rejoiced with what his body could do. It's lovely being a cat, it really is, even in a world so full of men.

The rain soon stopped and Mortimer felt hungry all of a sudden. For two hours he lingered in the streets but there was nothing good he found nothing good to eat and as he walked and walked there he was at the end of the street, before him the path towards the woods. Sure enough Morty soon found rodents. Yet he his belly was so insatiable he needed more. There was something in the humid air of the forest he could not quite grasp. Or was it his inborn curiosity?

Deeper he went, and then a little deeper. Strange songs caught his ear, but just as he was to follow them he saw a tree-trunk lit with dim radiance. What is this, he wondered?

As he approached he saw two rabbits scattering around a living room. Well is that odd or not? But before he had his time to ponder on the matter one of the lady bunnies saw him and smiled. Mortimer was ready to disappear but she ushered him in with a wave and as soon as that the other opened a door in the trunk and said

- Do come in, you are most welcome! You are Mortimer, no?

- Funny, how should you know...

- You are a famous little cat! We praise all cats.

Mortimer would leave if he was not indeed an insatiable little pussy, who smelled fresh milk in the living room.

- Enter, please, we'll treat you to our table's goods. I am Dorothy and this is my friend Lola Bunny, we are alone and would enjoy some company. I know cats to be very witty and chatty and fine companions.

- So humans say.

He entered and it was so much like his human owner's house! A little table was arrange in a fine order. The minute his paws stepped inside the bunnies dashed about serving him.

- Tea or milk? Oh, silly me! It's milk, alright!

- We have only carrots, pardon!

- Have a napkin!

- Have a knife!

- Have your spoon!

- And have your milk!

- Do feel at home!

- Do feel at ease!

They seemed so hospitable.

Slick little Mortimer didn't feel at ease. Oh, how strange! Dorothy was making sure to give him the utmost comfort. It was her party and it was perfect.

- Morty, darling, you still seem so anxious!

- Dorothy, do not remind him, love, he shan't regain a calm composure like this,- said Lola Bunny, gently smiling.

Morty wiped his whiskers and remarked:

- Well, I am a silly kitty, Miss Bunny and Miss Dorothy. Silly cats do not always know why they are frightened.

- I thought you've learned already to accept a good thing coming to you.

- I seem to not be so little any more to expect only goodness, I mean no disrespect.

They giggled.

- Oh, you are a silly kitty, indeed. But so so charming!

- It's a cat's only magic trick, I am afraid.

- We have no magic of our own whatsoever, Morty, so you can pride yourself for even this little bit you have.

- Is it true cats have nine lives?

- Only superstition. At the most you are granted six.

- Now why is that.

- Nobody told me, I am not old enough.

- Oh, silly kitty! You are far to old for naivety and far to young to be wise! Now what is that?

- I think humans call it teens.

- Oh, who cares about what human say.

- Not me, Miss Dorothy. What is it that you do?

- We knit.

- We saw.

- We sit.

- We draw.

- We cook and clean.

- We breed and play the violin.

- I wonder why you praise cats then, we're quick and slick, but nothing more.

- But you have charm, you purr and claw.

- You make sounds like no other can.

Their faces were adorn with ghastly grins.

- Milk is fine for your bowels, why don't you drink or lick?

- I'll have to leave if I drink it and I really like to sit with you.

- Nonsense! You should not leave when you are finished.

- I do not want to intrude.

- You won't, I assure you.

- Will you play the violin for me?- he asked, thinking music will calm him down.

- Oh!- squeaked Lola Bunny and tucked her face in Dorothy's shoulder.

- There, there, darling! Soon it shall be fixed!

- Oh, is it broken?

Both bunnies pointed towards a shelf. There, like a carcrash cripple lied a violin, twisted and mangled, a most poor sight.

- What happened?

- Well..

- You see..

- Her and me..

- Last night when we were playing..

- We had an argument with our men.

- We screamed and scratched and then..

- I, like the fool I am, threw the violin on the floor in rage.

- And we all fell silent and turned a peaceful page. Nonetheless, the instrument is all apart.

- We need cats bowels for a good new start.

- We've tried to make amends since then, we have a brand new wooden case.

- So we assume fortune sent you to our place.

- I disagree, it must be my misfortune.

- Oh, or was it curiosity?

Mortimer dashed, the rabbits jumped, the door was closed, all windows shut. They ran about and all became a mess of little chairs, little ribbons, cups and pots. Morty hopped onto the shelf and pushed down all the small dishes, tiny pottery and minuscule souvenirs.

- What are you doing?!

- Naughty kitty!

- Do come down!

Yet he climbed higher, on the very top of the shelf.

- What have I done to you? Let me go, my bowels are young and small, they are no good at all!

- All cats are guilty to us, we are from the rodent family.

- May i ask how many mice you've killed?

- But I eat mice!

- And we play violin! Please, come assist us with your bowels. They are just fine, I'm sure!

Mortimer squinted and looked about. Will he escape? He was in doubt.

- I will come down, I'm sorry, I was just amazed! it came to sudden to me. I see now, I do owe you my bowels, for all the mice and rats I've killed.

- Splendid!

- Yes, indeed, but I'll ask one final treat! Nothing's better for my bowel then meat. Then they make the finest sounds, so is there any fatty meat around?

- Let us check!

- Yes, let us check! If not in here, maybe right behind the cellar door...

- There will be meat from other cats we've slain before.

They rushed, chattering and chanting, while Mortimer, little Mr. Furry-Charming, took the keys still hanging from the lock and locked one in the kitchen, the other one behind the cellar door.

- You beast!

- You dirty cat!

- You tricked us!

- But we'll catch you back!

A candle still stood flaming on the table and he put it under the window draper. He smiled as the draper turned ablaze and walked out with an unseeing gaze.

- Silly rabbits, tricks are for cats.

гръм и мълнии

ако много мислиш за един проблем не се приближаваш до решението му, той просто започва повече да ти тежи.

два пъти

всичко е наред

няма за какво да се тревожиш

този свят си е проклет

ще ти се присмее без да се изложиш

но момчетата са със усмивки

и момичетата плачат всяко с по един красив букет

вероятно всичко е в порядък

такъв е бил установеният ни ред

с хилядолетия все някой някъде

ударен плаче и криви ръце

дамите ухаят плашещо добре

господата шапки свалят

сърцата им с кръвното са зле

но за флирта ще рискуват

иначе кълбото на земята може неочаквано да спре!

ако ще падаш, падай със старание

падай с кръв и писък

два пъти поне

ако ще раняваш, бъркай надълбоко

бъркай с огън, ножове, ръце

два пъти поне

тогава всичко е наред

момичетата ходят на балет и спортни танци

момчетата играят футбол окрасени с ланци

научени са за съветите да бъдат глухи

и как сърцата си магически да правят сухи

за да живееш не е нужно да си свят

и наложително е да не си поет

момичетата учат се да преживяват

сутрините, когато момчета сами ще ги оставят

а мъжете силно вярват,

че жената е до тях, за да ги изяде

с това доверие ще се оправим

гарантирано е- ще сме зле.

всичко ни е регулирано, установено

в типове, в кутийки, в малки умове

подредено по партиди

класифицирано по страхове

и с тях се учим да живеем по- щастливо

и се проваляме с голям успех

както на съвременен човек му се полага

със стандартизирано клише

така и мъката се изживява

и продължаваме,

на място със усърдие

фалшивата земя да тъпчем,

с погледи отправени напред

прави се така

когато кажат "скачай!"

питаш "колко на високо?"

и се спъваш, падаш, обелваш си носа,

ставаш, коленете си изтупваш и безумно продължаваш.

скачаш, скачаш, докато кръвта по теб изсъхне.

отстрани те чака някой, но това не продължава вечно.

скачането няма да те "залепи"

с подмяната на себе си не би постигнал своя същност

своя цялост и добра съдба

но по- лесно е да подражаваш

може и да е с по- мъничка вреда

в съвършеното умение да се самозаблуждаваш

ти размаза своите колена

като кажат "скачай!"

отговаряш "аз съм инвалид, не мога."

и очите си затваряш

да потънеш в бурите в своята глава

колкото повече, толкова повече

колкото повече се опитваш да се изпълниш, толкова по- празен ставаш.

някой по- голям май се шегува с теб.

или ти сам си погаждаш номера.

стегни се.

отпусни се.

вдишай.

ето го- пред теб е пътят.

Джулай-гуляй

Имало е по- добри дни, имало е по- добри нощи. Но в умът ми не са така ясни. Първи юли ще продължи да се случва, но духът не е същият. Ние не сме свободни, ние сме просто пияни. Обаче, хора, това не ми пречи да ви харесвам и пак да си искам дистанцията. Джулайската колективност ви липсваше, но бяхте толкова красиви и млади, простено да ви е всичко, което не сте успели да постигнете! Простено да ви е! Джулай е денят на прошката и на повечето обич, повечето радост, повечето живот! Грабете! Грабете! Грабете! С пълни шепи, раници, кофи, с всичко подръчно взимайте си живот!

Jesus Loves You

Тоя надпис беше емблематичен! Мъри почти чуваше как тоя направил мозайката се спуква от смях на гениалната си ирония. Дано да е било ирония!

От тук Мъри си започваше деня, когато не е извън града да прави поръчки. Той крадеше коли по поръчка. Не му личеше. Изглеждаше по- скоро като долнокачествен дребен престъпник, който ще пребие баба ви или ще свие старото ви возило. Не, голяма грешка.

При последния обир намери в жабката чифт бижута- огърлица и обеци. "Какъв тъпак!" помисли си той за собственика. Сега отиваше да шитне тая стока по канала за тия неща. Беше син на бижутери нито щяха да го метнат, нито да го издадат. Той изпуши цигарата си до половина, обичаше да си дава време да огледа улицата, и тръгна напред към едно старо кабаре. Барманът му беше приятел и през сутрините се случваше да пият заедно.

- Ой! Морти! Сипи едно дълго и едно голямо!

Морти се ухили и кимна. Дълго кафе и голямо уиски. Ама че начало на деня!

- Как беше снощи, Морт?

- Пф, Мъри, какво да ти кажа? Първите две години бях в перманентна ерекция, сега не се трогвам, освен ако не измислят наистина як нов номер. Освен редовните клиенти и туристи вчера обаче дойдоха някакви нови типчета. Доста им се посмях, бяха се взели за крале и Джак ги нарита по кралските задничета. Посегнаха на Оливия.

Мъри изсвири и се потърка по темето.

- Голяма грешка, да. Тя разкървави носа на единия с ритник. Бива си я тая жена.

- Мда,- потъна в мечтания Мъри.- Не съм виждал по- бясна от нея.

- Не се замечтавай. Като изключим, че участва в програмата, не съм виждал дори да флиртува на сериозно с някого. Винаги само се подиграва.

- Мислиш, че презира мъжете?

- О, не всичите, но почти всичките със сигурност.

- Дали е...

И тъкмо да попаднат в една от приятните си клюкарски теми, някакъв Нео нахлу и хвана Морти за косата.

- Здравей, смотаняко! Искам да викнеш шефа да си поговорим малко за проблемите снощи.

- Извинявай, но с бармана си говорих аз.

- Ти пък...

И думите му бяха грубо пресечени от счупването на стъкло в главата му. Морти винаги държеше една опасно дебелостенна бутилка под ръка за точно такива случаи.

- Да го извлача ли навън?

- Остави, ще викна Жорж, той е на смяна. ЕЙ, ЖОРЖ! ЕЛА ДА СИ ГЛЕДАШ РАБОТАТА! НЯКАКЪВ ДЕБИЛ НАХЛУ ПРЕДИ МИНУТА!

- ИДВААМ!

- Готино ли ти е да живееш така?

- Почва да ми писва.

- Порастваш, момчето ми.

- Остарявам, брат ми. На 40 може и да си тегля куршума от скука.

- Или да напишеш скандална книга.

- Ха-ха! Дообре. Бизнесът ти върви ли?

- Какъв бизнес? Аз съм скромен нехранимайко, Морт.

- Да, извинявай, не знам как се сдържаш.

Мъри всмукна никотин и още 3999 отрови. Науката може да те накара да се чувстваш безсмъртен. Мъри беше преживял поне 3999 цигари, 147 големи кражби на коли и над 500 дребни удара за тренинг или кеф. Беше влизал в РПУ точно 3 пъти. Само за разпит. Обожаваше системата от позицията на пълно презрение.

- Искам да се видя с Оливия. Кажи й го, моля те. Ако иска да се въоръжи. Хайде, аз отивам да си въртя бизнеса.

- Хайде, бизнес-човече.

Дейба, защо все върви, дори в тия жеги, а не излиза с кола като всички други хора, особено мъже? Тогава обаче все едно не виждаше улицата, все едно не беше навън. Обичаше колата си само ако се движеше по извънградски маршрути. Крадецът добре си знае пътя и се загледа в краката си. Снощните остатъци по улицата не бяха много интригуващи. По паважа виждаше разстлан цял град пълен със скучни хора, с вкус към възможно най- евтините папироски на пазара, хапващи каквото им попадне, цапащи каквото им падне. "Много малко мисъл, хора! Прекалено малко мисъл! Затова аз живея на вашия гръб и дори не ми пука! Овцете се стрижат." Сети се нещо. А, да, ще си подмине дупката.

Излезе и най- безобразно си натъпка джобовете с пари, дори вътрешния на горнището, който сам си беше пришил. Осъзна, че през целия път се е мръщел. Точно в този момент пред очите му мина трамвай. Защо пък не? Малко сблъсък със сутрешната тъпканица. Ще погледа хората на светло. Не, че беше планирал да ходи някъде, освен в леглото си да спи, но му мина идеята да си купи нещо от града- един шах, който случайно видя преди 6 месеца. Трамваят имаше удобна спирка.

Не си взе билет. Запълзя между хората в средата на трамвая, плътно пресовани едни в други, и се добра до задния край, където неминуемо имаше свободни места. Надорът винаги се тълпеше в средата и край самите врати. Всеки, който искаше да слезе биваше руган и гледан лошо, всеки, който искаше да се качи- също. Но и никой не желаеше да се придвижи нататък по трамвая, не че щяха да слязат след спирка или две. Това поведение беше учудващо разпространено. Имаше и много хора, стари хора, които в жегата и блъсканицата стояха прави, а до тях- свободно място. Всеки под 40 се колебаеше дали ще се окаже чудовище, ако седне на съответното място. Мъри се загледа. Някакво момиче закачи с раницата си бабичка на слизане и дъртата се разпищя като при опит за убийство и почти прокълна изплашеното момиче. Крадецът вдъхна дълбоко въздух и му се стори сладък. Возилото тракаше и пуфтеше, старата кожа (ако беше кожа) на седалките се беше втвърдила и напекла още от сега. Миришеше на народ. Стар, млад, напарфюмиран, болен- какъвто си поискаш! Трамваят предлага всякакви есенции! Качи се контрола точно на спирката на Мъри, буквално се размина с коварния чичко и му кимна. Беше виждал главорези с подобни мутри. Тримата му колеги изглеждаха по същия начин. Ухили се и си продължи пътя към магазина. След час и петнайсет минути той пушеше вече на собствената си тераса и наблюдаваше предобедния скандал между някакви влюбени. Той тича след нея, тя бясна фучи напред.

- Какво ти стана сега пък! Като някое дете си!

- Първо- не ме държиш за ръката! Второ, трето, пето, осмо! Да изброявам ли още?!- изписка иначе крехкото момиче и пак избяга напред. Приятелят й направи един кръг около себе си с ръце на лицето, докато оцени идиотизма на положението си.

Мъри едва не падна от стола от смях. После от никъде го осени мисълта, че... той всъщност не владее нищо. Поне нищо освен нелегалната си професия не върши толкова свястно. Имаше само някакви хобита. И му дойде друга мисъл. Къде по- гениална от предходната. Извади телефона от джоба си.

- Ало, Бочо, искам да говорим по работа. Сега ли да е, или да се видим лично? Ок, в 20 добре ли е? Аз ще дойда при теб. До тогава.

Сега, по- спокоен, се метна на двойното си легло и спа по- добре от хората с чиста съвест. Той нямаше заеми за изплащане.

20 часа

- Морти, здрасти. Бочо да си е в кабинета?

- Мдааа, чака те.

След само 15 минути имахме сделка. Старото кабаре си имаше нов собственик.

- Морт, каза ли на Оливия, че ще излизаме?

- Хо-хооо, казах й и съжалявам, че не я заснех как реагира!

- Ще я помоля да ми пресъздаде ситуацията като я видя.

- Не, не, тя заяви, че абсолютно няма да стане! Имала да си изпълнява програмата, а после да спи.

- Да не ми се прави на много скучна. Ще дойде. Между другото, Морти, вече аз съм ти шеф.

Морти изтърва ченето си в чашата, която миеше. Образно казано. Мъри се ухили на смешната му физиономия и се скри някъде на тъмно, като добър, неарогантен хищник. Изгледа оттам номерата на Оливия, скрит в облаче дим. Оливия й беше само сценичното име, иначе бе кръстена Мария и презираше да я наричат така. Естествено, тъкмо за нейното изпълнение, цъфна някакво ченге да го разпитва на място. Били изчезнали бижута за еди-колко-си хиляди, бил син на най- известния бижутер, знаел този- онзи, там го били видели.

- Като баща ми е най- известният бижутер, защо идвате при мен?

- Вашата слава е друга.

- Имам слава само на безделник, питайте баща ми.

- Да, така е, но безделниците знаят много други интересни хора.

- Аз не съм особено социален тип. А ако не ми харесвате вида, може да ми повдигнете обвинение за нещо. Изберете си. Искам да идете в съда и да им заявите, че съм безделен мърльо.

- Давай така, хитрецо, и ще те забера с мен за разпит в районното.

- Ще я извеждам след номера й- посочи Оливия.- Всичко ме дразни в момента.

Изблиците му на искреност бяха затрогващи. Винаги вършеха работа.

- Хах, бива си я. За безделник си много уреден.

- Господин Полицай, ако попадна на бижутата, за които говорите, обещавам ви да ги окача на тази жена, за да ги виждате хубаво. Почерпете се за моя сметка. Извинете, че съм груб, искам да съм сам.

Ченгето си взе банкнотата, несвикнал на добро отношение, още повече на прехода безразличие-лаконичност-арогантност-искреност-арогантност-добрина. Млъкна и отиде да си вземе нещо от бара. Няма кой да го проверява тази вечер за трезвеност.

JESUS LOVES YOU!

Оливия изчезна в съблекалнята си. Джак беше на смяна зад сцената тази вечер и спря Мъри.

- Пусни началството да мине.

- Кво?

- Купих тоя бардак.

Грамадата просто направи крачка встрани.

Като влезе получи поглед пълен с около килограм и нещо презрение, отразен в огледалото на тоалетката. Как това огледало не се спука? Вероятно беше подсилено някак.

- Няма да изляза с теб.

- Ооо, недей така, Оли, аз не съм лош странник. Познаваме се.

- Добре, значи си лош познайник.

- Оли, обичаш да си на сцената, нали?

- Умерено. Мразя всичката останала работа на земята.

- Е, имам значи чудесна новина за теб!

Тя спря за миг да си сваля грима и го мерна в огледалото. После продължи.

- Вече съм ти шеф, Оли. Тази вечер ще излезеш с мен и ще ти дам пълна творческа свобода. Зная, че Бочо те ограничаваше. Ако ти трябват пари за нови костюми- имаш ги! Декори- имаш ги!

- Не ми се фукай, тъпако! Дреме ми за твоите нови костюми и декори. Преди минута бях по- склонна да изляза с теб.

- Пълна творческа свобода. Това ти давам. Не просто парцали.

Погледът й издаваше, че не вижда отражението си. Значи обмисляше.

- Излез, след 15-20 минути те искам на ъгъла на бара до изхода.

Мъри удържа всяка емоция и просто се завъртя и излезе. Оливия беше като малка битка без край. Как да не се забавляваш?

Двайсет минути по- късно Оли просто мина край него, както той си седеше на бара. А-ха да й продума и тя го задмина. Той с един скок я настигна и хвана през рамо и тя плясна ръката му.

- Отсега да ти е ясно- не ме пипаш. Не е лично, не обичам да ме докосват. Отнема ми малко време да свикна с човека. Ако изобщо реша да свиквам.

Да работиш като крадец на коли си е като гаранция да се сблъскваш с противни характери, сприхави характери, с тъпаци, ексцентрици, надувки и чешити. И все пак тя беше нещо ново за него. Сигурно сами си придава важност и недостъпност- женските им там игри. Никога не му е пукало за тях. Досегашния му опит го беше научил, че накрая всички са преебани и малко по- злобни. Номерът е да изхвърлиш злобата някак от уравнението.

- Къде ще ме водиш?

Нищо не й отговори. Контра, Оли!

Отвори й вратата на колата си и след 20 минути обикаляне я заби в една малка, мрачна, скътана уличка. Личеше си, че не й пука насила. Той се захили. Една точка за него.

- Ела, ще пием вино на лятната тераса.

- Мислех, че живееш в друг квартал.

- Не съм казал, че живея в тоя квартал.

Къщичките бяха двуетажни или триетажни, с двор, повечето и с летни тераси. До входа на една такава спря той, хвана се оградата и се надигна. Стъпи на ръба на зида и се тласна нагоре. Лесно надскочи ниската плетена ограда и стъпи на плочата на терасата. тя гледаше отдолу критично. Все пак освен морално извисена личност, тя бе и дама на токчета. Той въздъхна, наведе се и й подаде ръка. Тя извъртя глава. Колко обидена изглеждаш само, Оливия!

- Хайде, не се прави на по- скучна, отколкото си. Животът ти не е само сън и кабаре, нали?

Тя се протегна, той я подхвана и хоп- вече са заедно под мрак, уплътнен от някакво странно растение, плъзнало по специална за целта решетка над терасата. Имаше две масички и осем стола. Той махна два от столовете на едната, другите два само издърпва. Извади от чантата си вино и две пластмасови чаши. Получи поредните критично вдигнати вежди за тая вечер.

- Стига се цупи! Няма да те глезя с луксове, както ти няма да глезиш мен с кокетничество. Мисля си, че е добра сделка, нали?

Първите 30 минути пиха безмълвно и слушаха. Имаше какво да се чуе в околната среда. Тук шумовете не бяха градски. Не бяха и селски. Как да ги определят? Просто цялата атмосфера беше изтъкната от уют.

- Като дете живеех на подобно място.

- Като дете живеех в замъка на баща ми. Гадно е да си в чужд замък.

- Аз бях щастливо дете.

- Хм. Чудя се какво ти се е случило по пътя насам.

Тя го погледна и не му отвърна. Отпи. Всъщност изпи- цялата чаша до дъно. Тикна му я под носа и зачака.

След още 30 минути бутилката свърши.

- У нас или у вас?- попита тя.

Тук настъпи шок. В началото Мъри беше така изненадан, че почти се уплаши, после реши, че го будалка. Докато тази мисъл го осени вече беше минало достатъчно време и тя вся така чакаше вдървено с лошо изражение отговорът му. Явно не се шегува. Задоволството се разля в него като счупено яйце в паница и едва го удържа да не избие на повърхността му.

- У нас.

Нека е на негова територия. Дали ще се паникьоса? Ооо, как би искал да я види уплашена!

- Отлично.

И тя просто стана и слезе сама. Явно и с токчета се справя.

Ами какво още? Пътят обратно беше някак полуадекватен. Оливия като статуя, Мъри нападан от несигурност заради тая студена и странна жена. В такива случаи мислеше за работа. Комфортната му зона. Там той е силен. Направо е супермен! И положението пак е в ръцете му. Качиха се у тях и оставиха якетата си. Оливия спокойно се настани на едно канапе и се втренчи с особен интерес в него, подпряла брадичка с ръка, показалецът й изпънат покрай лявото й око. Интересът й беше почти научен.

- Искаш ли да ти подскажа какво да правиш нататък? Или искаш ти да подскажеш на мен? Пие ли ти се още нещо?

"Много дрънка" помисли си тя.

- Нищо няма да правим нататък. Ще продължим каквото правим сега.

Той се обърка.

- А именно?

- Ти да умираш, аз да те гледам.

- Всички умираме бавно, може да гледаш и себе си как умираш. Със сигурност си по- красива гледка.

Тя игнорира комплимента.

- Ти умираш забележимо по- бързо. Не ти ли е малко зле?

Да, усещаше нещо, но смяташе, че е от вълнение.

- Не е от вълнение.- подсказа Оливия.

- Не умирам.

- Отрових те.

- Лъжеш! Няма кога да си го направила!

Тя надигна леко вежди в знак на реторичен въпрос. "Така ли?" Виенето на свят се усили и явно избилата пот не беше плод на нощната горещина. Той се подпря на кухненския си бокс и напипа нещо дървено, с ръб и мънички панти.

- Е, какво ще правим сега, Мъри?

- Ще играем шах.

Седна пред нея и го отвори. Внимателно нареди фигурите и заби поглед право в тъмните й неподвижни очи.

- Аз съм пръв на ход, Оли.

По междудругото

- Не се ли притесняваш, че ще скочи?

- Неин си избор.- обаче погледът на събеседника му подсказваше, че отговорът не е задоволителен.- А и тя си има свои странни ритуали. Вероятно ще се върне. Но на никоя жена спала с мен не й пожелавам да го преживее или помни след това.

- Спа ли с нея?! Кога успя?

- По междудругото.

- Какво толкова ужасно им причиняваш?

- Само себе си. То стига. Вероятно усещат, че за мен са нищо, просто бяло платно, на което си прожектирам душевно болните филми.

Чу се плъзгането на токчета здраво натиснати в дограмата. Сид тръсна пепел от цигата си просто някъде. След това всмукна дълбоко и отпусна челюст. Димът се закълби навън по инстинкт. Лари се огледа, беше му неудобно, но и как иначе! Тая хотелска стая е писана на негово име, а подът криеше..тоест изобщо не ги криеше, а показваше гордо...неописуеми ужаси. Измежду мазни и накъсани парчета вестник стърчаха чифт бикини.

- Тя без бикини ли е излязла на перваза?!

- А..? Оо, тия ли? Тези са на сестрата на Джак. Изхвърлих я на сутринта, понеже беше гнусна.

- И с нея ли спа?! Кога успя?

- По междудругото.

- Ти си съвършен консиматор...

- Глупости, мразя да консумирам. Консумирам само жените, както те консумират луксозните си шоколадови бонбони. В началото с тръпка, после като се преситя- с пренебрежение. А след това, ако се спра за достатъчно дълго да ми се отвори апетит, пак почвам да тръпна от кеф, че ще налапам някоя яка кифла.

- Виждал съм хора да говорят с повече сантиментално чувство за яденето на пица.

- Добри хора познаваш.

- Защо правиш така?

- Тъкмо се чудех дали ще ме питаш. Как предпочиташ, да ти разправя някаква драматична история как съм загубил великата си любов, или че имам някаква детска травма от кофти майка?

- Може ли просто истината?

- Ти пък...учудваш ме...самата и единствена истина? Защото аз самия съм се питал какво ми е. Преди две години разбрах.

- Самата, единствена истина.

- Не ми харесват. Никоя жена не ми е харесала досега. Уж искат интимност, нежност и сигурност и ала-бала. Като погледна в очите им на вечеря или на разходка, виждам как кучките копнеят да ги изчукам. Или са простодушни като крави и ми дрънкат глупости. Отегчават ме до смърт. С никоя от тях не чувствам нищо общо, дори с времето спрях да ги виждам като хора.

Момичето отвън свали токовете си, открехна прозореца и ги метна вътре. Пристъпи към перилото на терасата вдясно от прозореца и заходи по ръба.

- Тя се опитва да се убие...

- Неин избор е. Не и се меси. Нека мисли за себе си, Лари.

- Сид, ти може би никога не си се вглеждал в коя да е от жените, с които си спал.

- С една- две опитах. Не ми се отрази добре и спрях. Знаеш ли, по- хубаво за мен. Тая изпълваща липса в мен ме кара постоянно да търся. Ако намеря жена за себе си, може много да се прецакам. Нищо не прецаква мъжа както една жена. Баща ми затова си гръмна мозъка.

- Не знаех..съжалявам.

- Айде без глупости. Аз не съжалявам. Не, че мразех стария, напротив, харесвах го.

- Заради майка ти ли?

- Не, не заради нея. Аз не съм плод на любов, аз съм плод на чукане. Гледай ме какъв се развих. Да съм ти за урок, Лари!

Лари потръпна. Не искаше и да си мисли да има дете, камо ли дете като Сид. Кондомите се търкаляха в безпорядък около леглото с празни кутии от полуфабрикати и поръчана храна. Пак добре, че ползва кондоми. Момичето се виждаше от изгледа на прозореца, застанало на ръба на терасата с разтворени ръце, като Христос на кръста.

- СИД! ТАЯ ЩЕ СКОЧИ!

- МЛЪКНИ, МАМКА ТИ! Казах ти вече, да мисли за себе си! Не и знам живота.

- Скоро ще свърши!

Десният й крак се вееше в шпиц над града. Замах напред, замах назад. Инерцията растеше.

- Защо не я спасиш ти, Лари?

- Аз...аз..

Лари се опита да стане и краката му трепереха, както и ръцете. Лари беше страхлив до мозъка на костите, вероятно щеше да припадне, ако момичето полети надолу. Фигурата се наклони.

- Мамка му!- Сид плю настрани изхвърляйки фаса от устата си. С два скока хвана дръжката и завъртя, но тя вече беше тръгнала надолу. Хвана я с лявата ръка през коленете и я дръпна и подхвана през кръста, завъртя се полудял от адреналина и я тупна грубо на пода на терасата.

- НЕ ДНЕС! Не днес, мила!- втренчено й заповяда той, като я стискаше за раменете.

" Мамка му, прецаках се!" си каза Сид. Той чувстваше, а тя мълчеше. И в очите й той видя цяла буря. Като онази, която виждаше в огледалото.

"Мамка му! Мамка му! Прецаках се!"

I.C.E.

- Сега имаш ли чувството, че гледаш смъртта в очите?

- Не, имам чувството, че седя под парче лед като идиот.

- Ларс, ти си тъп практик. Да не са ти правили фантазотомия?

- Виж, Улф, нямам нищо против фантасмагоричното ти философстване, стига да не ме караш да го слушам внимателно. Честно, чудя се как се оцелява с толкова пъплеща с мисли глава. Сигурно вътре е като мегаполис.

- Не ти пожелавам да си мен 24/7. Абе, Том, да не се замисли сериозно за грозящата те смърт?

- А? Оу, аз ли? Не, не. Аз не съм мислител, аз съм зяпач. Просто си зяпам и чувствам.

- Ооо, затова ли мразиш да питам какво си мислиш.

- Да. Ще ме вземеш за тъп, като никога не мисля.

- Защо още сме под леда?

- Чакаме Годо.

- Не си забавен, Улф!

- Ха-ха-ха! - засмя се Том. Том харесваше Бекет.

Една кола профуча и Ларс и Улф я проследиха с очи.

- Дали ни взе за смахнати?

- Не виждам защо трябва да ми пука.

- Здравословно е. Зная, че мразиш стадото, вълчо, но ако стадото намрази теб яко ще я закъсаш.

- Мога да съм олигофрен през огромна част от времето и пак да запазя приличие пред масовките.

- Мечтай! Това време ще трябва да го прекараш много уединено.

- Момчета, ледът не ви ли се струва божествен?

- Томи, нали си атеист?

- Това не значи, че няма божествени неща. Разбираш ме като кажа, че нещо е "божествено", нали?

- Е...да. Ама не считам точно леда за нещо такова.

- Е как! Не си бил в ледена пустиня, за да усетиш колко е съвършена пустоща, която може да създаде, колко е мощна. Тогава може да се усетиш точно толкова безсмислен, крив и слаб като човек, колкото си.

- Томи, момчето ми, прекрасно е като не мислиш.

Капчица чукна носа на Улф. Предупредителен изстрел. Крайно излишен.

- Колко време му трябва да се стопи толкова, че да падне върху ни?

- Не зная...- отвърна Ларс.

- Ако ни шибне тоя лед през кратуните може дори да не пукнем. Това малко ме натъжава.

- Защо това желание за смърт?

- Не, не желанието за смърт. Тръпката. Дори не знам страх ли е, но поне ще е някакво чувство, ако съм заплашен смъртоносно. Мога да си мисля, как ще е след края ми. Хората ще страдат седмица и ще си продължат живота. В службата ми ще страдат най- много три дни. Не може да се демотивират работниците с траур толкова дълго.

- Смъртта променя всичко, Томи!

- Само за умиращия, Улф. Така и трябва. Всички ще ме надживеят и ще остана като спомен, който изниква тук-там. Ледът е красив, ще ми хареса да умра така.

Мълчание. Ларс прозъзна и разтърка ръце. Улф подсмърчаше и сменяше тежестта на краката си- ляв, десен, ляв, десен.

- Ей, момиче на късмета, пишка ли ти се?

- Не, хитрецо, изнервих се.

- Не харесваш приказки за смърт?

- Не.

- Страх ли те е ?

- А теб не те ли е?

- Не. Поне не още отсега. Като ми висне над главата ще разтреперя мартинките, ама иначе мисълта за нея не ме тревожи. Виждал ли си как човек умира, Улф?

- Не съм.

- Или лъжеш по някаква причина, или си много лошо девствен. Ларс, а ти?

- Старият ми баща. Само него.

- И какво мислиш?

- Абсолютно нищо...странно е, но.. просто не мога да измъкна едно точно определено чувство. Дори за смъртта на баща си.

- Висулките сякаш са космически кораб.

- Ееей, Улф, прав си!

- Ако излетим с леден космически кораб..ако бе физически възможно...

- Щеше да е супер! Тук долу е много много мръсно и гадно.

- Ама там ще сме само вечни наблюдатели. Какво ще правиш в тоя необятен космос?

- Ще гледам вечно! Сякаш тук не съм просто един зяпач! Чета вестници и зяпам чуждите трагедии, следя реалити програми и шпионирам поставени простаци да ми разиграват долен театър, поемам клюките за своите познати и съседи, накрая, самия себе си наблюдавам и анализирам отстрани...не знам кога изобщо АЗ живея. Горе поне качеството на програмата ще е по- добро.

- Улф, винаги съм познавал Томи като оптимист, а ти?

- И аз, драги Ларс. Какво ти се е случило, приятелю по средата?

- Четох "Погнусата".

- Аааа, ясно. И аз бях така като я четох.

- Не знам дали някога ще ми мине.

- Поне ще се научиш да го криеш. Вероятно си бил така винаги, иначе една книга не може да те завърти на 180 градуса.

- Научил съм всичко за себе си от ей такива малки малки случки като тази тук. От някой разговор, или от тъпото ежедневие, с което се боря всеки ден.

Пак профуча кола. Ледът изскриптя под зимните гуми.

- Всичко е толкова сиво, а е цяло чудо! Целият този свят и живот...боли ме, че не мога да вникна и наполовина в него,- клюмна главата на Улф. Втора капчица падна на главата му.

- Да се махаме ли?

- Защо?

- Не знам и аз.

- Днес е неделя. Не сме на работа.

- Чакаме Годо.

- Да се веселим?

- Къде? Неделя е. Всички не са на работа. Единственият почивен ден, и никой не се весели повече от това да се напие и наяде у дома или в някое заведение.

- Знаеш ли, трябва да си вземем куче, всеки по едно. Те обичат живота! Или поне знаят как да се радват. Ние звучим като 30годишни депресари.

- Даа, а на 30 не е времето да се усложняваме до такива дълбини. Трябва да изцедим последните сладки капки от живота преди да ударим 40. Тогава ще купонясваме за последно за втори път, като ни удари кризата на средната възраст.

- Ха-ха! Жените не са ли прецакани в това отношение? Те стават сприхави и възмъжават, полудяват и отпадат, а ние изживяваме втори пубертет!

- Ех...- явно Ларс имаше някакви съмнения дали тази средна възраст е толкова сладка.

- Заболяха ме и очите и главата от зяпане на тоя лед. Знаете ли, имам вила на 30 километра оттук нагоре в гората. Искам ви другата седмица тук, под това парче лед, с екипировка. Отиваме горе и горите са наши! Може да забравим за малко проклетия град! Писнало ми е!

- Едно добро нещо да излезе от тоя лед!

Томи още гледаше хипнотизирано, целият се беше сковал. Ларс му подаде дружески лакът в бъбрека.

- Пуф! Тъпак!

- Живни малко! Ще си мислиш за смъртта като ти висне на носа отгоре!

- Не мислих за нищо. Само гледах и ледът почти ме погълна.

- Случва се. И нас от много гледане телевизорът ни гълта и виж какви сме човешки каши всички. Хайде да идем до пекарната за по една животворна кифла?

- И животворно кафе с коняк.

- С алкохолизъм и лакомия- към прогрес!

- Добре казано. И ще взема тая улична котка с нас. Май имаме нужда от компания.

- Хайде, взимай торбата с бълхи. Кифлите са от мен.

думички

потреблението определя производсвото.

искам да погледнем думите си, защото ние като човешки същества казваме много повече отколкото сами разбираме.

човещинка е

човешко е

човешка грешка

човешка природа

все думи създадени от нуждата за оправдание. ние сме принудени от своята "човешка природа", тоя мръсен непроменлив звяр, от който няма бягане. на ниско ни е удобно, защото имаме с какво да се успокоим, че е извън силите ни да сме нещо повече. по рождение имаме слабости, които самите ни тела ни пречат да надскочим. това са хилавите ни доводи за най- големите ни утехи. утехи срещу факта, че сами сме избрали да си останем малки човечета и да тъпчем на едно място.

човечност

това единствената дума с този корен, за която аз мога да се сетя, че бележи някакво стремление към благородност ако щете, към "достатъчно доброто", което смята Юнг, че трябва да постигнем. едничка дума. само тя ни насочва към това колко криво е разбрана същината на "човешкото". то е несъвършено, но се и стреми към положителна промяна, към някакво движение с по- добра крайна спирка.

човешко е не просто да бъркаш, човешко е да ставаш по- добър след грешките си.

I am Jack's heart attack

[1:24:49 AM] g: you are jack's raging loneliness

yes, I am.

пир на душите

малки и жалки, големи и зли

всички души сте ми в джоба събрани

охолно ще ви наситя с трохи

мили душички

хастарите ви са всички разпрани

ще ги закърпя с вълшебни конци

изтъкани от вашите бледи мечти

голи изтърбушени на земята

в калта сте потънали до уши

и през златни ключалки

дебнете светлите си съдби

отвсякъде има рекламни брошури

отвсякъде се леят пари

но не върху вашите криви глави

и се лутате

и се блъскате

и препъвате

хапете

късате

бесни

ранени

отчаяни

сами

предаващи и предадени

изнасилени

извратени

човешки души

в най- различни размери

в кутии с еднакво дълги и дебели стени

Честито на нас за прогреса!

прогрес към съвсем нов вид студ.

към мним сигурен и спокоен живот!

добре известен и скучен етюд,

от който излизате мършави, гладни

душите отвъд аз ще храня с трохи

скрити в джобовете, в дългите ми ръкави

души, приютени на топло в мойте хастари и мойте поли

Душице, ако искаш някога да пируваш

мен, Смъртта потърси.

аплодисменти за:

аплодисменти за:

- оцелелите като себе си

- червеното вино

- горите

най- мразим:

- сладките думи (с изкуствени подсладители)

- интимното безразличие

- себе си от време на време

rolling xs

спасението те дебне

но умело бягаш

от спасението има кой да те спаси

и по бузите ти гонят се сълзи

те се забавляват

а очите ти се изсушават

с душата ти не си говорите отдавна

чакаш някой друг да ви сдобри?

чакай

чакай Годо да ти каже

угаждай и се разрушавай

докато в ушите ти мълчанието крещи

за да помниш, че бог създаде те сакат

създаде те слаб

но казват ти, че е от обич

а обичта е нещо крехко и красиво

и като такова най- жестоко ще те преебе

спасението те дебне

но до теб няма да се добере

за...

разрушението ме оставя с твърдото убеждение, че наистина съм направила съществена промяна.

ок апокалипсис пак?

да, добрах се до оригиналните редове в тетрадката много по- късно. те започват от нищото, другото се е изгубило докато стигна химикала, и естествено са бесни криволици. защо не можете да ги видите. прекрасно криви са. като кардиограма на човешки бяс. това са.

все пак ще добавя тук-там нещо.

имаме в себе си нужда

имаме в себе си липса

нещо е празно и празното ни гризе

искаме искаме искаме смисъл

искаме да се чувстваме супер

искаме всички да сме добре

и трябва яко да се изплашим

за да можем ние да чувстваме въобще

страстно страха си желая

бясно храня и вашите страхове

дори всичко да е лъжа

дори всичко да е плоска измама

вие сте риби

а рибата винаги ще кълве

искаме искаме искаме

нашата велика епоха

най- великото събитие

ИСКАМЕ АПОКАЛИПСИС СЕГА!

наркотичните тръпки ни прикрепят към живота- любовта, секса, опиатите, алкохолизма, рискът като цяло, взаимният ни садизъм, взаимният ни мазохизъм, нещо вълнуващо, завладяващо?

Всеобщата ни ужасна смърт!

КАКВО ПО- ЖИВОТВОРНО ЗАВЛАДЯВАЩО?

АПОКАЛИПСИС!

Искаме си Апокалипсиса и то веднага!

/образът на Смъртта ни припомня Живота (да се чете и разбира и в двете посоки)

Апокалипсис СЕГА! или нуждата на обществото от тръпка

Ей го Иван. Човек като всички други. Бачка поне 5 от 7 дена, ако се наложи и повече, мрънка за високата цена на цигарите. Може би ходи на море един път в годината, може би не. Дребното злободневие е дребното му хоби и не го прави добре. КАКВО Е СЪБИТИЕТО В НЕГОВИЯ ЖИВОТ? КАКВО МУ ПОКАЗВА, ЧЕ НЕ Е УМРЯЛ ПОДЛО В СЪНЯ СИ?
Именно там е проблема- няма нищо епично. Предимно вътрешни катаклизми разхвърляни тук-там. С времето прекарано в жълти новини, жълти сериали и жълти риалити програми, все повече ожадняваме за голямата драма, големият, разтърсващ ужас, който да ни убеди, че тия мизерни животи са някак вълшебни, ценни-като димът останал след огъня. Дори кошмарът е по- добре от нищо! Вълнуваме се от секса, любовта, парите, опиатите, алкохолизма- все образи в умът ни, увличаме се след каквото можем за някакво разнообразие и накрая всичко се свежда до най- мощният образ- АПОКАЛИПСИСА! Какво по- разтърсващо от целокупната ни, ужасяваща и неизбежна смърт! Смърт подарена от висша сила, без значение дали сме я заслужили. Смърт, която да пожъне всички ни вкупом с мощ, достатъчна да събуди заспалата ти душа. Какво ще ни накара да бъдем други хора? Какво ще ни събуди? Апокалипсисът ли е единствената аларма, която успява да раздвижи човешкото стадо или вече и на него свикнахме? Само за последните 15 години го очаквахме 3-4 пъти.
А вижте тук-> линк

Chemistry

как действа човешката химия? като абсолютна кучка. тя ще ви взриви, ако трябва, но ще ви подчини. да вървиш насреща й е много трудно. постижимо е, но усещането не е нищо близко до приятното. как да обичаш правилата, като пречат на тази прекрасна първична природа да сее произвол и да жъне проблеми? освен това, да плуваш срещу течението/да спазваш правилата против удоволствието си, изисква кураж, изисква сила. или примерно лигавщини като гръбначен мозък скрит в гръбнак. честност. почтеност. каквооо? моля? в нашата фирма не работим с абстрактни понятия. душевната болка е измама и каприз. ние боравим с хормони, феромони, нагони, истинска плът и кръв и само удоволствие. болка е да се порежеш, а да те зарежат е възможност за нещо ново. с какво се занимава нашата фирма? с интимно осакатяване на всички хора. ние ще ви подлъжем, вие сами ще поискате да ни повярвате и да се хлъзнете надолу, защото адът на прегрешенията е целият захарен памук и благоухания и температурате е винаги 25-30 градуса.

Химията ни ни мами. Създава инхибитори на честността, блокатори на приятелските отношения, стимуланти на егоизма, катализатори на драми.

Знаете ли? Майната ви на вас и на всичките ви нагони. Ще загубя всичката тая захар на живота, ако продължавате така, защото за мен цената на захарта е много висока. Да, страхотно мрънкало съм, адски моралист и каквото още стикерче се сетите. Въпреки че не понасям да се морализира, противно ми е да се мрънка. Но вие ме наричайте както желаете. Истината само привидно има значение. Накрая пак вие ще цакате мен и аз ще съм лошият герой във филма за всеобщо удобство. Глупакът, който губи. Не приемам шибаните условия.

Поздравявам всички мъже и жени, измамили своите приятели или любими, за да :

- се изчукат

- спечелят пари

- заемат длъжност

- да са най- добрите

Адмирации! Гнийте като есенни листа! И без това отвътре сте миризлива каша.

mini-on-style

Разбираш, че имаш собствен стил, когато кажат, че те имитират.

пломба

there's nothing to do, so i'll do you

there's cold all around,

so i'll burn everything down

i'm a horrible man

i'm a terrible person

and you'll love me for what i am

because my vice tastes better than virtue

feel so much more alive

pain feels like life

destroying's my drug

fighting is what keeps me breathing

and until i'm alive i'll keep bleeding

нова прожекция, същият сюжет

един живот като на кино

и прожекцията е тъпа

публиката спи

времето се влачи с мъка

и умът ми ври

окъпан в недоволство

Собственият ми живот на 2D лента?!

Без дълбочина видян от чуждите очи.

А ваш'те дни безумно пропилени

надуто смятате за по- добри?

Но с вас ще паднем заедно в боклука

и ще ви блесне- всички се хабим

по чужд план и желание, но винаги за своя сметка

и щастието е това, което някой друг посочи

щастие направено в Китай

от евтини отровни материали.

да си главната звезда на филма-

каква велика чест!

Но филмът не го режисираш ти!

Един живот като на кино

лъскав, с малко съдържание

и никъде из кадрите не виждам теб

превърна се в измислица,

а се роди човек.

suicide note*

"Отивам си. Благодаря за всичко. Забавлявах се добре."

Р. Гари

между боговете

- каквото можеш ти, аз го правя по- добре!

- правиш само тъпи кванти.

- от нищото направих ред!

- от нищото направих хаоса, за себе си научих го как да се грижи сам.

- приказките ти са звезден прах. блещукат, но не ми показват нищо.

- ето виж последното, което аз изобретих!

- изглежда отвратително!

- признавам си, изплюх се без да искам вътре. но съм сложил тук и капка красота.

- и какво е тази безподобна каша?

- реших да е човешката природа.

- и какво ще прави таз природа?

- ще я пусна в хаоса, той не може да формира дух, но ще заформи по духа единно тяло. после ще погледаме сеир. експериментирам си в момента.

- аха. при последния експеримент помниш ли какво стана?

- ама ти беше интересно към n- милион години!

- да, но колелото просто пак се завъртя! нищо по- добро от безкрайност насам не се получава!

- затова когато твоето отчаяния надделява, аз поемам нов експеримент. ако друго не стане, поне да те науча да приемаш своето поражение.

- а тогава още ли ще бъда бог?

- на това не мога да ти отговоря...

без надеждност

любовта не е лекарство

като болест изживя живота

вяра като сяра

дишаш и те трови

и не даваш пет пари

за себе си

за своето семейство

а парите - като вестници,

маймуните берат ги от дървета,

дърпат ги от мръсните ръце,

плащат с тях за повече боклуци

всички нас ни правят на маймуни

и Смърт щастливо гледа

не

отказва да те прибере.

спасението е в нещо чисто и красиво

без ръце очи уста

как ще го пипнеш видиш вкусиш

спасението отказва да те прибере

почакай

Смърт ще дойде

всички ще ни спре

колко х мога да сложа вместо заглавие?

ежедневието не беше сиво,
но така изгни, че засмърдя
и не остана кът за нищо живо.
душата ми от разочарование заспа

когато те намерих беше гола на дивана
просната без капка свян
и предложих да направиме размяна
твоето сърце за моя черен дроб,
защото са еднакво развалени,
но на мен дробът поне ми трябва.
ти се усмихна и се съгласи.
имаш нюх за слаби сделки,
затова жените по ви бива в любовта.
и започнах своето пиршество над твоето тяло.
Дяволът ни завидя,
Времето обидено напусна,
Пространството се сви
до всичко някакси побрано между 4 очи

приел съм го- измамен ще остана.
очаквам да избягаш с цялото ми същество.
ненужен- само сянка по тавана.
изсмукан и захвърлен сред света-
едно лайно насред снега,
наситено с тъга и самосъжаление,
със злоба и с копнеж за отмъщение...
но към кого?
и влюбено ще гледам този символизъм.
докато...

там ще избягаме, там ще се скрием

току- виж някой се сети- първото изречение не е мое
но не ми пука, защото ми даде тласък, не е грешно чужд ум да те бутне по пътя на твоя, пък може и да се случи да мислите еднакво

да, имам предвид, благодарна съм, че Стефан Вълдобрев го има

там ще избягаме, там ще се скрием
в новия свят отдавна забравен
познати държави с теб ще открием
пълни с вече видени лица
ще си спомним как въздух се диша
и как се плува в чисти води
ще усетим какво е да се обича
и за музика ще развием уши

там ще избягаме, там ще се скрием,
където е пълно дъги-
деца на дъжд некиселинен,
и усмивки има на всички усти
ще бродим гори невидели човешка ръка
и революционно откритие ще направим-
ще намерим спокойствие за всяка душа

2X mini

Jack Black

Jack's blue

Jack has a lack

He's feelin' fucking special

So Jack will fuck with you

Падайки в калта те срещнах.

Ще ме придружиш ли?

Силно се нуждая от компания.

преобразования

което не ме убива...ме белязва за цял живот (скапано е да си деликатен)

"скромността е за тези, които нямат други качества."
добавка: някои и скромност нямат.

"Ако не тече, ще капе"
"Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари"
- действителни поговорки. не е ли як българина от едно време?

Обичай всички, вярвай на малцина- като проститутка.

"We need not drink alike to love alike"
real quote: we need not think alike to love alike

Търсенето определя рекламирането.

Една малка стъпка за човек, но един голям скок за човечеството... дълбоко в нищото.

Денят се познава по сутринта-> Готиното парти се познава на сутринта.

Рано пиле рано пее- рано го колят.

Математиката е универсалният език, но само хората, с които никой не иска да говори го разбират.
(това аз си го измислих..признавам)

scraps

ето ме и мен. едно лайно насред снега. светът е пълен със символизъм.

(пс: /от една постановка/ "не го разбирам този символизъм!")

they say/I say

казват:

една лъжа повторена 100 пъти става истина.

казвам:

една истина повторена 100 пъти става безсилна.

писна ми

тлъсти сте. кльощави сте. тлъсти сте. гладни сте. коремите пълни, главите ви празни, душите ви...те просто спят в кома. когато с две ръце не можеш да си напипаш задника на дневна светлина, нямаш право да гласуваш. защо не го напишат така в закона? защото звучи грубо, защото е грозно и вулгарно. все още ни е грижа повече за опаковката, която опакова... нищо. въздух. а дали има и въздух? или само един вакуум. ние не струваме нищо. лишени сме, изгубени сме и няма да се намерим, защото сме приковани- имаме работа, заеми, ипотеки, лизинги. седим си на задниците и мрънкаме. доста полезно. дори не ни трябва много развит дар слово, за да се маскираме така като мислещи създания и да оправдаем безделието си. липсата си на идеи, на стремежи, на кураж, на всякаква гражданска ангажираност. масово страдаме от наднормено тегло и поднормена интелигентност и обща култура. но не ни прави това хора, нали? къде е човешкото? имам остра нужда някой да ми го посочи! какви са тези човеци и какъв е техният смисъл? да не би да са една опозиция на природата? противоестественото на естественото? не! долни лицемери! борят се за идеали, а не знаят какво е идеал, разпъват с мръсни ръце, надничайки под полите на девици и болни порститутки без разлика. консумирай. работи. изплащай. купувай. умри.
кой ви кара да си пилеете душите в работа, коята мразите, за перспективи, които са измислени? иначе сте боклуци. кой ви отгледа така? защо сами не се отгледахте различно?
свободен избор? по- добре погледнете в кофата си с боклук и се осъзнайте.
(умът ви органично е възпитан да отхвърля свободния ви избор! имате А, имате Б, но някой се грижи Б да е немислимо за вас, да бягате от Б и да се борите срещу него, винаги.)
писна ми от демокрация придобита по рождено право, писна ми от хуманизъм! искам ви гладни! искам ви без работа! искам ви отчаяни, ядосани и приклещени в ъгъла! искам да видите как ви лекуват бизнесмени- шарлатани и ви продават болести, животински секс (не човешка любов), гняв и насилие, врагове, страх, инциденти, смърт. ИСКАМ ВИ ГЛАДНИ! излезте на улицата, изяжте бездомните кучета и решете проблема, после поемете към парламента и решете проблема и там или поне го свалете и го заменете с хаос. Франция сред революцията- защото не искаха да ядат пасти! ядоха плъхове. десет години се търкаляха кървави глави, конституции и политически програми. нещо се случи и нещо се промени и животът си продължи по старому. но франция се опита. англия се опита. революции, още паднали глави. стачки преди войната, стачки след войната. германия, когато парите им струваха повече като тапети, отколкото имаха прекупвателна стойност- всичкият гладен, педантичен германски народ загубил жилищата и ориентацията си, останал без работа удари на сляпо, но удари!
ние сме мазни, артериите ни са пълни с боклук и не знаем какво искаме. освен да ядем, пием, да си починем хубаво, за да ступаме фелгматичната си депресия и умора, и да чукнем нещо естествено.
човек- това звучи гордо!
хайде, Вапцаров! ела и го повтори пак! но с красивите си очи ще видиш повече надежда сигурно. един куршум не стига да откаже идеалиста. доказахме го.
всички седим на задниците си, а улиците ни чакат. чакат кръвта ни. напразните ни надежди да ни подлъжат, за да бъдем разкъсани. в тия зверства се ражда нещо- може да не е красиво, но се моля поне да е отрезвяващо.
човек! това звучи...плашещо безлично.

НАЗДРАВЕ!

Ще пия за теб. Ще пия за надеждата, увереността. Ще полея раните с ракия, ще удавя мислите си в джин. Наздраве за онази кучка любовта! Наздраве в памет на справедливостта! Сипи по бира за душата, по чаша вино за главата. Тост за мъдрата забрава! Тост за черния ми дроб- нека никога не ме предава!

Наздраве! Нека пием за последно- отсега до утрешния ден!

А после всичко отначало.

още точки

ще те съблека до кост

ще те обичам

само нощ

искам да те видя чист

ще те изрисувам

само с нож

точки точки

"здравей. обичам..."

шепна си наум.

влизам.

подозирам- в теб ще е красиво.

дай ми късче мир.

измръзвам-

дай ми топлина.

в теб е толкова красиво.

преодолях страха от тъмнина.

дишай. прегърни ме.

дишай.

чувствай ме без думи,

дай ми мир.

парче съм-

търся цялостта.

в теб е толкова красиво.

под ноктите

в нощта

обичам

тласкам

скрий ме

ще те защитя.

дай ми мир.

аз съм отломка.

прибери ме у дома.

ние сме мръсни

хора, признайте си! ние сме мръсни! долнопробни сме. 100%тови мръсници. борете се срещу себе си, за да запазите това, което обичате и да вземете това, което ви липсва. но моля ви, не се крийте от кривите си лица. ако не ви стиска да погледнете Гнева, Страха, Завистта, Алчността и Похотта в огледалото на здрачния си ум си купете крайно-религиозна маска. правете се, че проблем няма. това на никого не е помогнало. можеш ли да кажеш на някого какво точно те цапа? почиства по- добре от повечето препарати.
нататък ми идва да напиша доста ужасии.
но следващия път като погледнете животно в очите, сетете се, че то може и да не знае, че светът е изграден от трептяща енергия, но се ориентира в него и себе си много по- добре от нас.

до писания
ди

хм

не знам защо добих идеята, че ме гледаш.
ясно ми е, че съм сама, а чувството е толкова прекрасно, толкова парещо и гъсто и се лее в мен, лее ли лее (ле-лее-ле-лее като народна песен или шлагер...)
какво да се правя? да се обичам или да се мразя? или просто да се прегърна такава?
хайде, от мен да мине! ще прегърна теб!
леко ми нагарчаш на вкус. значи ще се влюбя.
другото е лесно, ти си там, където си ми нужен.

кой го написа това?
сигурно е някой шизофреник.
аааа, любимия ми тип хора :)
отлично, отлично!

(благодаря на Н, благодаря на Е., благодаря на отвореното си сърце и изменчивата си психика)
(чао междудругото)

randomized

искаме да спестим време и усилия, за да полагаме после усилия да изгубим спестеното време.

-Какво остана от ексцентриците?
- Едното развлечение...

Циникът те обича с цялото си мъничко сърце.

Cynicism at its best...doesn't it sound oxymoronic?

In my head
my heart spills all its dread
till my mind becomes a cripple
and my fears are well fed.

Нека си направим дом,
но без никакви стени,
без капчица бетон,
в който дом да сме сами
със небето за заслон.

Can we build a home together?
One that made of lines and notes
so my heart can sing forever
and we'll dance enchanted by the tones.

случайни изблици сутрин

Земята ще ме прибере,
ще се напие от трупа ми
целият просмукан с уиски.
Postmortem ще се разбере,
че съм умрял удавен във пустиня-
човешките ръце,
пиян от разочарование...
Но отсъствието ми няма да се забележи,
защото всеки е зает да харчи и печели,
да купува красота и милост,
да маскира своята пустиня.
Обичай и отричай своята природа
според модата, според сезона
и си въобразявай, че си жив,
че дъхът ти глух не е измамен,
не изстива
както аз изстинах преди време
сърцесмъртно наранен
сърцето ми се пукна, разцъфтя
в една голяма влажна рана
и разля
цялото си отвращение върху света.
Кажи къде да купя своето успокоение?
(В аптеката?
В съда?)
Тичам в търсене.
Скован стоя.
Погълни душата ми, Земя,
притисни я!
Нека спя.
Човечеството искам да забравя,
защото неспособен съм да го обичам,
както то не може да обичам мен
попаднало на гените и нуждите във плен.
(лъжа! обичам, но боли и искам да се скрия огорчен. не искам никой да ме вижда.)

[От хаоса създаде Бог света, а после и човека- по свой образ, и създаде човекът хаос в света.]

Смътно помня по- различни времена,
когато още нищо не разбирах
и обичах с пълна свобода.
И открих жестокостта в човешките деца
и свих се в какавида
[Цял свят изпълнен с ужас, уплътнен от страхове, ме остави мъртъв и безчувствен,
редуцира ме до звяр и тръпнещо дете. Младичка инертна маса.
Нарекоха ме " светлото ни бъдеще", мръсниците! Отказвам! Това слънце да изгрей не ще!]

чувства от архива

чувствам не чувствам
в живота като във смъртта
аз съм сама аз съм една
една и съща
пуста къща


(пунктуацията целенасочено липсва. всичко е едно цяло, не е толкова разхвърляно като мисли, колко изглежда на пръв поглед)

This is where home is

Home is security. It's love and trust. It's where your intimacy lies hidden. I used to be a street- walker. I had a bed, I had a house, I had no home. Until I found you. You are my home.
-----

In your arms I find serenity.


(a tribute to the friends, especially you)

PS/PPS

PS: Ако ти кажат, че щастието не е в пощенските пликове, дошли от Германия, наречете ги долни лъжци. Те просто не разбират.

PPS: Моралът е за пред обществото. Затова аз нямам морал, имам ценности.

минимини

i'm a hobo sex-offender-
i don't know my home
and i don't know my gender.
i'll take you as you come-
a godforsaken stranger.

лек абсурден епизод

Ние живеем в град Оксимор- космополитен миньорски град, в който деветдесетминутните филми неизискващи мисъл са издигнати в култ. На всеки 314 души се падат по 1,83 кино салона, които до един просперират. Единственото конкурентно хоби на жителите е кисненето в пивници и кафенета. Именно на първото място се състоя следния разговор:
- Бертолд е пълен глупак! Купи си бон филе, а винаги е твърдял, че иска момиченце! Не знам какви чудеса ще прави да го докара!
- Не разбирам защо ти се вълнуваш от всичко това. Моята Хана съм я отгледал от ей такава вратна пържола. Никой не я очакваше. Май момиченцата най- обичат да се появяват като изненади.
Първият е г-н Ото Хендел- най- критичният човек в Оксимор. Той има мнение за всичко. Ако се нуждаеш от съвет, той ще ти го даде, дори да не го искаш и дори да е безполезен. Освен това, според г-н Хендел другите постоянно се нуждаят от съветите му.
Вторият е познат на едни като Кирхоф, на други като Планк, а на любовниците си като Джакомо. Повечето люде го знаят като Фúзик. За него не е известно много, освен че не обича да се знае истинското му име. Също, че Хана е покойната му дъщеричка, за която говори все едно е жива.
- Ото, извини ме, викат ме с поглед.
Както двамата си бяха бъбрили, следното се бе случило- Арлина Уотс, любимка на Фúзик, се беше появила да изпие сама чаша вино. Обичаят й е известен на всички що годе редовни посетители, защото на всеки от тях е отказвала по няколко пъти да й прави компания. Арлина кимна с усмивка на Джакомо и седна на отсрещната масичка в ъгъла, но след само три минути някакъв наперен младеж нахално седна на масата й и почна разговор. Тя усилено се опита да го превърне в пълен монолог, но нито това, нито дори прякото й пояснение, че желае да е сама, не произведе желан ефект. Младежът усети егото си наранено и я стисна за китката болезнено, изричайки около килограм глупости. Именно тогава Фúзик получи SOS поглед от любимката си.
- Здравейте! Нека се присъединя и си направим трио.
- Разкарай се, тъпако! С дамата искаме да сме насаме.
- Грешен ти е словореда. Ти искаш да си насаме с нея, не и тя.
- Разкарай се!- изкрещя навлека и блъсна Фúизик от стола му.
Арлина взе чашата си вино и тихо се отдалечи до една стена и загледа с останалите. Между двамата се разменяше порой от ядосани крайници. Всеки се прикри където можа, да не бъде опръскан. Момчето, разгневено че губи, хвана близкостоящ стол и замахна злобно към Джакомо. Единствено Провидението го спаси от комоцио, но самото Провидение си отиде със счупена ръка. Мъжът успя да хване момчето удобно и го сервира зад бара. Преди барманът да реагира, хвърленият се изправи, грабна големия нож, с който режеха лимоните за сода и текила, и го метна право в сърцето на Фúзик. Той изпъшка, тълпата ахна, а барманът счупи бутилка евтина ракия в главата на навлека.
- Олигофрен! Уби ми верен клиент!
Момчето се просна в безсъзнание, но дали от удара или от отровната ракия, която се стече в ушите и устата му, не стана ясно.
Фúзик още пуфтеше смутено и недоволно, прав, с нож в гърдите. Другите не знаят и до ден днешен, но той от години нямаше сърце. Беше го погребал заедно с Хана. Г-н Хендел се появи и навря носа си зад бара да огледа момъка.
- А-ха! Момчето на Бертучи! Аз му казах, че от тая престояла кайма свестен човек няма да излезе!