х

златната ти коса ще изям
с удоволствие
подарявам ти пак да си грозна
отвън, както отвътре
светът зависи от тази хармония
бъди свободна от чужди очи
очи късащи с зъби и мигли
на всяко премигване
без да замислят човека си
"Господи, колко си грозна!"
там, където поглед не стига

дори обсипана в злато
от днес си невидима
ти си свободна
зла ще си вече само към себе си

смъртта ми е внезапна
с всеки ненаписан лист
с бялото самотно
на нерисувани платна
идеите се раждат, гният
и умират невидели
света през чуждите очни дъна