carbon

човешко тяло номер две
грее между двете ти ръце
и ти се чудиш
ако съзнанието ти е парче
кое е неговото "цяло"
желаеш-нежелаеш
няма кой да спре
изблиците ти на лудост
сплиташ двете си ръце
стискаш здраво
и си мислиш
достатъчно ли е, за да умре
но диша, диша равномерно
лице във твоето лице
желаеш-нежелаеш
усещаш ритъм на сърце
желаеш
но остава още чуждо
малко празно място
между теб и тяло номер две
топлината те успокоята
спокойствието те уталага
въглеродът се втвърдява
и започна ясно да тежи
атараксия или отмара?
а номер две лежи
сред цветни миризми
се гонят сенки на стената
коя от тях ще бъдеш ти?

31.12.12

how I wish

your death will not be pleasing for me, but it is a start
a point from which the world starts getting better
the ozone layer patches up and cancer's finally cured
we'll also feed the hungry, heal the poor,
all thanks to your demise
aren't you grand!
the most important bastard I have ever known

one day you'll come to shake my hand
you're face devoid to me of any features
like mist I pass you by
most insignificant of all the living creatures
you carved a mark in me
I can't erase
I can't rewind
but you have no human value
a chunk of carbon lost in time

art blank

Видях прекрасен тефтер в книжарницата, потръпнах леко от удоволствие при допира с него, както потръпвам от вълнение под твоите пръсти. Това е ужасно! Тефтерът не мога да имам, не бива, а съзнавам, че изцяло ми отива, винаги съм подхождала с умерена апатия към луксозните вещи, налитала съм на старите, обикновените, но вкусът, апетитът у мен се събуди, засвирил е и аз танцувам под звуците. Държах го в ръцете си, с наслада, и не го исках, сякаш трябваше да е мой, но трагично непостигнат и си мислех, че нямам с какво стойностно да го изпълня. Аз не го заслужавам. Колко глупаво! Абсурд. Той не заслужава мен, ако така кажа. Това си остава непопълнена книга, пуст предмет! Само аз мога да определя неговата стойност и то единствено за себе си, преходният му външен вид не му дава права на велико съдържание. Съдържанието е мое право и привилегия, а стойността никога не е валидна. Продавачът я беше определил като 40лв.

недуша

не душа, не личност,
сбор рефлекси
имитация
реакции
инстинкти
повторения
цялостен полезен индивид
пъзела с милион парчета
всички в моята глава
разбъркани и врящи
и объркват мен
кое е пръстът и кое луната?*
къде е "аз", когото храня
яде от топлата ми мъничка душа
яде обилно от околната среда
натъпка се и почне да повръща
лентата в кръгче се затваря
живот заради самият живот
раждаш и изяждаш своите деца
пак раждаш, и изяждаш своите деца
убеден
в собствената си голяма важност
ти
"аз" без нищо уникално
"аз" кълбо от шарени конци
прегърни голямото безлично цяло
tabula-та не е rasa
но грабни парцала
и я изчисти
всичко е драскулки
изтрий се
лягай
спи

-----------------------------
* the finger pointing to the moon

рими на простака

между краката ти река
и аз плувам в топлата вода

признание

I am very much afraid of my body, for I know one day it will kill me.


And it's so full of surprises.

на-пьiл-ся

[1:00:06 AM] Ar Day: nai-prekrasnsa sred smyrtnite
[1:00:15 AM] Ar Day: az te obicham vypreki vsichko sluchilo se
[1:00:43 AM] Ar Day: syotvetno ne te obicham vypreki vsichko sluchilo se


можеше и по-зле да е

Development of language

Did it ever occurred to you that maybe, just maybe, verbal language was developed mostly for the purpose of lying? Lying and hypocrisy are a vital part of society and having only the true primal signals of your body is a dead give-away for your emotions and intentions and conflicts are harder to avoid. It is harder to manipulate and use other individuals without spoken language, you have to use force and status. The need of constant masking and lying is more than obvious and since faking body language is very hard or impossible, and the demand for detailed communication grew, we got two big arguments in favor of creating a verbal way to express ourselves, even if falsely.

The ability to conjure up untruths is proven as not a solely human ability, but it is attributed to species living in groups, having to compromise and deal with more complicated relationships. The importance of language as means to communicate sophisticated and detailed problems should not be underestimated, there is no body language for "The conflict in Israel is once again in full-bloom." but then again we didn't need such messages sent until much later in our history.

So just think about it, was lying the main motivation to start speaking?

All these wonderful poems and novels- spawned by the mandatory need of deceit.

highly recommended

Live life for your benefit- the selfish gene, the truth of us we all do not accept. Misunderstood. 

Nurturing the ego is not what taking good care of oneself constitutes and the satisfaction of the primal urges would lead to a bizarre evolution, as it is plainly visible within society. We have a lifestyle that's fucking irrational. As far as one may argue doing what nature dictates is always healthy, we must not disregard that ill behavior is so successful because we cannot discern it from the healthy and natural. 

"It is the truest and most right, because it is sincere." 

No. "Sincere" - is it only one thing, is it only the easiest way for you? Sincerity is not something familiar to mankind and we abuse it, because as you may honestly want to harm another, you might simultaneously desire this only because of the greater wish to be a bigger and more valued person. Self-discontent is a source of evil like any other and its projections may be rather elusive. What a positive egoistic behavior would be is self-development even at the expense of social life and bonds, material belongings, leisure time. Most people would understand egoism as mercilessly placing your immediate needs ahead of those of others, even as parasitism, but short-sighted egoism easily proves destructive. Placing your evolution over maintaining certain social positions and attending to every little mundane need (those of your own and others for personal gain), in the case of successful development, will be fruitful for both yourself and society and assure a level of satisfaction and peace. Working on the mind and the body must not be neglected for immediate satisfaction of the mind (for entertainment) and body (for consumation/play).

this is not a life boat

Do you ever get the feeling living is like drowning, like a shipwreck in the middle of the ocean? When bruises start to heal slower and slower a craving for salvation accompanies your newfound fatigue. The brain cringles, you start DREAMING for an escape route. A life boat, that would be fine, a life boat to save you from the wreckage. Have you ever seen this life boat? You're only sensing that the ship is sinking and the boat has to exist, it would be horrible if it didn't, thus, it is UNTHINKABLE. A thought too frightening to be accepted as a possible fact of life. Denied with no evidence. Any problem that is not identified can not be solves, the deus ex machina is broken, unavailable, and the sinking ship will take you down, through the icy waters to the muddy bottom of the ocean. And that life boat, you can almost see it, touch it, you gash, you gasp for breath, you struggle to keep your head just high enough, but never reach the damn thing. Because this boat- it's actually a rock, pulling you down, wasting your energy. Admittance of this feels like failure and tastes like despair, because you see no other way out of it. But of course, you only look straight at a mirage, you never look around.

Salvation is a state of mind, why would you even need a boat?

Let it come from within.

Be the strength you seek outside of yourself.

the pain lasts longer.

"I'll take care of you now! I won't hurt you like the others, you can trust me! Trust me!"

you almost killed me, you fucker.

Danny Brown

"When you fuck me, you make history! I dunno, I fucked you, I might forget, but you gon' fo sure remember this."

мрън-мрън

самотна съм, но не когато съм сама
самотна съм, когато видя чуждите лица,
тъпоумни и самодоволни
на вид учтиви
и подмолно злобни
високи хора
с нисък ръст
но ще почакам
всички ще ядете пръст


***

изолацията е изумителна, страхотна,
свързваме се с интернет
никой никого обаче не докосва


***

от осем до пет
мисля куплет
всъщност работя
от осем до пет
моля, reset,
ежедневието спука
умът ми, очите, духа
и на източния фронт пак нищо ново
в Дания все нещо намирисва
настроението се вкисва
с предусещане за нещо зло

plain gold

разбитото сърце
трябва да се измете
на тъмно, скришно под леглото
далеч от любопитните очи
парченце по парче
на боклука да се изнесе
със всичко друго вече мръсно
непотребно

нека никой разбере
че под кожата си скрил катран
да страдаш е и срам
адски скучен, неспециален
а най-големият ти страх-
в болката да си банален




"всички нещастни семейства са нещастни по свой начин"
но дали?

сигурно не

истинско желание да носиш разочарование
птиците мълчат пред великия талант
да лъжеш като истински галант,
защото никой всъщност няма чувства
само тъй понякога разправят
в опити да те засрамят
всъщност всички те са лоши хора
и не могат да те разберат
доста просто уравнение
и по обективното ти мнение
си изцяло и напълно прав


по силата на някакво въображение
се превръщаш целият в любов
прекарващ месец или два
като герой в сладникаво стихотворение
жертва на любовна лирика
изсмукана от някоя издухана жена
и строиш лъжа върху лъжа
цяла тухлена стена
после хубава просторна къща
мехлем за възпаленото сърце
са точните подбрани думи
оформяш ги с език, непце
и между устни ги търкаляш
най-безсрамно в моето лице

те са канелата на сутрешното ми кафе
те са моята приспивна песен
с тях се будя, с тях заспивам вечер


по душа красив като психичен срив
счупи крака да гониш щастие
измислено от твоята глава
по формат на плоско филмче
само ти си прав
светът е крив
и озлобен и сив
всъщност той подтиска любовта
без съмнение, нали така?

фък ю

прокопахме в земята тунели
да търсим слънцето, звездите,
но не стигнахме и земното ядро
замърсихме океаните, реките,
но няма как да сме виновни,
всъщност Бог ни е сърдит
окъпахме се в блага воля,
лъснахме се с лицемерна чистота.
Да, всички ние сме прекрасни хора!
Всички ние- Божии деца!

iбелийв

I believe in the power of the hungry dog to eat.

повече от сарказъм, по-малко от остроумие

Милиарди пръснати парчета на една единствена душа.

думi

думи като паяжини и прах, с много думи овехтява всичко между нас

iдеи

Телепортация чрез силата на алкохола!
И вече няма граници на ума, може да си прост до безкрай!

Браво, браво, браво!

д

приятелство изпаднало във кома
от първо бръкване под твоята пола
два заека отстреляни от упор
и кървящи по любовните поля
временна утеха в козината ми намираш,
докато не я сменя, и голите петна
нанови с други хора ще попълня

marry

Marry, love, I'll drown you in this pleasure.

kjvyh

уникално непасващи, несъвместими, толкова си скучен, скучен си за мен, а не мога да се отлепя, с коноп зашита към твоите очи, лудостта ми тича, тича без крака и двамата ни спъва, това лице не е лице на любовта.

so it goes

слънце

слънце

бенка 

рак

и смърт