Видях прекрасен тефтер в книжарницата, потръпнах леко от удоволствие при допира с него, както потръпвам от вълнение под твоите пръсти. Това е ужасно! Тефтерът не мога да имам, не бива, а съзнавам, че изцяло ми отива, винаги съм подхождала с умерена апатия към луксозните вещи, налитала съм на старите, обикновените, но вкусът, апетитът у мен се събуди, засвирил е и аз танцувам под звуците. Държах го в ръцете си, с наслада, и не го исках, сякаш трябваше да е мой, но трагично непостигнат и си мислех, че нямам с какво стойностно да го изпълня. Аз не го заслужавам. Колко глупаво! Абсурд. Той не заслужава мен, ако така кажа. Това си остава непопълнена книга, пуст предмет! Само аз мога да определя неговата стойност и то единствено за себе си, преходният му външен вид не му дава права на велико съдържание. Съдържанието е мое право и привилегия, а стойността никога не е валидна. Продавачът я беше определил като 40лв.
No comments:
Post a Comment