в-и-д-е-н-и-я

понякога си мисля, че мога
после си спомням колко не знам
нито кого съм, нито дали съм сред хора
или съм сам
падам на своето място и адски боли
земетресение гръмко в моята глава
поглеждам към бъдещето- гори

empty box

празна кутия пълна с любов

в пощата теглиха

не тежи

лепнах й марки, нека лети,

нека пътува

свободна

като всяка фиктивна любов

an empty box full of love

the post office checked

it has no mass

par avion and I let it travel

completely free

like make-believe love should be

защо 2011?

Защо 2011 беше толкова слаба?

от любов, дами и господа, от любов.

непреодолимо пространство

на две различни планини

седим на върховете

загледани дълбоко

всеки в своите крака

бих искала да полетя

да мога да те стигна

или поне нека да изригна

защото вече не търпя

дистанцията ме притиска

за пространството- килия

къде оставихме ключа?

блъскай с груба сила

докато те доближа

жена съм, а не Сцила

но ще победя

в самотата винаги оставам

отчайващо непоклатима

отсреща на върха

-----

различията не са проблем,

но усещам как еднаквото убива

всичко между теб и мен

everybody's doing it, i wish that i could too

всички съумяват

проникват се и се обичат

някъде се разминават

все още се привличат,

но накрая се оставят

облечени са в дрипи

късчета объркана любов

истини били са скрити

в небелязан плитък гроб

кучетата ги изравят

влачат гнилото без срам

но щастието пак е там

дори да е един единтвен грам

заснето е, ще го надуем

забърсваме лъжите

и гледаме го как расте!

с измама всички преуспяват!

фабрикуват го,

но чувствата ни

те са относителна реалност

прекрояваме я, докато ни побере

всички съумяват

някакси да се извадят,

дали е блато или трап,

но никога не се забравят

близостта и аромата

на любовника, любимият ти враг

death.

If this meant death, it was the best way to die.