Отговор на едно Защо? ІІ

click

Помните ли? Не, вероятно. Но имам по-малко желание за леглото и повече за писане.
Друга причина- жалки рими, жалко въображение.
Всички се превърнахме в нечии ученици или по-скоро неделикатно казано, в нечии подражатели.

Нека да не е добре прието, нека да има фрапиращ момент в смисъла, ритъма, структурата, но нека да е ново, щом не може да е изискано и истиснко изкуство.

Настроение за разрушение

Като човек на емоциите защо да не призная слабостта си? Така поне няма да ме изненадате като ми я наврете в лицето, а аз да реагирам все едно я виждам за пръв път. Не, аз и слабостта ми добре се познаваме. В този смисъл, музата не е ли породена от емоция? Емоцията извираща от първичното в нас, набрало достатъчно "скорост" или за някои "енергия", за да премине в съзнаваното? Ето сега, дори в отвратителната си първичност аз съм отвратена. От какво всъщност? От глупавите ни въжделения да се ПРАВИМ на нещо повече. Не да се превърнем, защото не можем.
Как да не поискаш да сринеш всичко? Дори не опира до лъжите- човечеството на тях разчита, за да живее- на заблудите и лъжите, които подхранват силите му да се стреми в предполагаемото "напред". Проблемът е в лошото им качество, проблема е, че прозираме.
Кажете ми наистина колко заблуди има около нас? Изкушавам се да засегна темата за Бог и религията. Ще съм кратка: Бог отдавна го убихме, сега злата му сянка господства над нас. Треперете! Сянката му, която вашето слънце създава, ще ви надвие! Ха-ха-ха!
Заблудата на лицемерието например? Защо всички толкова го плюете? Аз не го харесвам особено, така всички средноголеми хора минават през дните си- с фалшиви усмивки и умерена цивилизованост! Към всички онези, които биха предпочели да тъпчат на едно място, вместо да преживеят обида или отрицателно чуждо мнение! А за тези, които ползват лицемерието за задни цели....какво да кажа, дори сатанистите ги презират. Пък и нека го кажем- всеки може за заблуди една овца. Особено щом й се иска.
Изведнъж всички станахме прекалено чувствителни, прекалено компетентни, прекалено честолюбиви.


В момента преживявам алергична реакция. Расте до размерите на анафилактичен шок и дори въздухът би дразнел клетките ми ако проникваше в тях (да, забравям да си поема дъх). Горните причини не са и малък фрагмент от това, което бих могла да мразя, ако не бях толкова обременена с друга насоченост от малка, затова мразя само понякога, но интензивно. Фрагментът е основа, малка концентрирана част от целия пъзел, нещо смилаемо, макар и повеждащо те по грешна пътека от цялостната насоченост. Аз дори и фрагментите не мога да обгърна пълноценно. Емоциите ме разтърсват и лишават от логика, а как да разчитам, че четящият ще подходи различно от рационално към написаното? Няма. Ето затова няма да се разберем, няма да се и харесаме. Много пъти и в живота става така. Има абсолютна липса на синхрон. Не съм това, което в момента би разбрал, е ти не се и опитваш. Центърът на нормалния човек е концентриран някъде между личното его и то, а не някъде около чуждите. Дори така да ви се струва понякога, то е само привидно- основната задвижваща мисъл на всяко създание е себична, дори в самоубийството и самонараняването. Навсякъде можете да откриете себичност, стига само да искате да очерните нещо или някого. И най-благородната постъпка може да заприлича на долна веднъж щом и прикачите този революционен универсален аксесоар!
Плюс това офертата наистина е офертна- излиза ви буквално без пари!
Най-невинните страдат. Така ли? Всички страдат- тези, които са избрали да се противопоставят на действителността и са избрали идеализма страдат повече, защото сани са избрали разочарованието. Безмерното разочарование. Дано нервите и душите им са крепки. А за извилите природата си да пасне на грозотата, спокойно, болките на душите ви ще престанат в момента, в който долното стане част от вас самите. А това неизменно става след редовна и продължителна употреба. Заетото поведение става собственост. Никой няма да ви я изиска да му я върнете.
Как да не искам да руша?
С риск да обидя някого, в този момент не вярвам в обичта.
Не, положително не вярвам.
Като всичко изразено в емоции, тя е временно явление. Почакайте и се разочаровайте или разочаровайте мен (лесно е), и ще усетите как тя ви напуска. Защо е толкова велика? Да не би да е вечна,а? Всъщност нужно ли е да е вечна? Дори любовта ви е егоистична. Толкова ви е страх за самите себе си, за всичко свързано с вас, че егоизмът ви е навсякъде! Защо отхвърляте хора, защото са грозни, зле-облечени, проблемни- нали любовта е сляпа и нали са прекрасни по душа?

Пазете се! Хапя! Целият свят хапе! Защото целият свят се страхува! Хищниците са произлезли от страхливци основно. Малка част от поумнели наранени твари. Да, някои от тях са били и добили повече страх вторично.
Как да не искам да руша?
Не, не се имам за по-добър демиург от този, на който се преписва сътворението- както и да го наричате, за каквото и какъвто и да го смятате. Там е работата, че не искам сътворение. Искам почивка от пъплещия живот, който го съпровожда. Искам да се освободя, като премахна всички възможности без една. Искам да изпадна във всесъдържащото нищо!
Единственият ми непремахнат избор ще е да извадя от него "всичко", когато дойде краят на моята почивка.
Сънят пак е хранене със заблуди- само нищото е моят отдих!
То и нищо друго хаха
Дано скоро пак се срещнем.

(ест има хора изключения)

June

There's something wrong about the weather
It's that it seems too right
You'd think life can't get any better
Really,I tell you it won't

We reach a culmination and we fall into recline
My path's a senseless fraction
Of the twirling never-ending time
My life is God's distraction
He takes us all so lightly
Like the millionaire the dime

But who believes that there's September
when you smell the scents of bloom
Who'd expect the green to fade to amber
And foresee some ugly, scary doom
Who but the child of September?

Temptation holds us into living
not virtue, but the never ending sin,
all the sticky bliss we find in breathing
that makes us deep and clean within

Until the bees are here to hum
I'll gladly bless the sun
for all the joys it lets me see
for all the shine and all the glee
for the green leaves on the tree
I'll bless it till it's June
And after that away with me...

Неопределености в математиката

Ти не си Виктор.
Не аз съм Виктор! Така се казвам, имам лична карта, за да го докажа.
Момче, не си мисли глупости, не си Виктор.
Ти си луд, не ме занимавай с глупости.
Ти си глупав и заради това ще се занимавам с лудости! Невъзможно е да си Виктор. Ти си толкова древен, че това име още не е съществувало, то е само настояща условност.
(о.0) Номиналист ли си?
Не.
Защо говориш така тогава?
Защото ти си вечният живот на някого другиго, ти си неговата безкрайност разделена на нечия друга безкрайност,никой не може да изчисли точно колко е това, но това си ти. Безброй много безкрайности, събрани и разделени с безброй много други безкрайности. В теб живеят вечно твоите предци и ти сам по себе си не си нищо уникално, ти си една амалгемация обезсмъртени духове.
Искаш да полудея ли? Аз съм Виктор!
Условно.
НЕ! Аз съм Виктор и никого другиго!
Защо тогава Виктор е като всички други преди него? Не е ли защото Виктор всъщност е тези "всички други преди него"?
Главата ме заболя...Ако не съм себе си...За другите ли живея?
Те живеят за себе си.
Само ме объркваш! Махни се! Махни се! Не искам повече да слушам глупости!
Глупостта винаги е била сред най-изявените човешки качества. Нула на нулева степен разтегната в безкрайността, разпръсната в нея.
Аз съм нула? Аз съм безкрайност? Аз съм безброй други но не Виктор. Не себе си,"себе си" е само сбор на "други".
Ти си неопределеност в генетиката, неопределеност в битието. Ти си В.И.К.Т.О.Р. и която друга буква сложиш след тях.
Безкрайност разделена на безкрайност- това си. Неопределеност в света.

Нежелана анорексия

ям ям ям,
а не пълнея
ям ям ям,
а все слабея
сякаш храня се със празни думи
и с излъгани мечти,
с обещания омразни,
защото няма, знам, да ги изпълниш ти

F.I.N.E.

F-rustrated
I-nsecure
N-eurotic
E-motional

Double that, please! Hey, waitress! I said double that.

Buckle up young man, you were never meant to be on the down side.

& a late thx to saikou for this:

NoSuicide
*by whoever

Мисля си, че нощта се очертава безсънна. Проста констатация.
My TV is blank

Какъв провал...

...трябваше да знам от самото начало, че нямаше начин да не натровя този блог с лично личните си преживявания и афери...ето докъде ме доведе заблудата.
Важно е и да спомена какво осъзнах преди малко, предполагам за n-ти път, и ще го преоткривам пак и пак в определени моменти: аз никога не съм била съвсем сред хората, винаги повече съм ги съзерцавала.
Това не трябваше да се превъща по такъв начин в мое лично лично пространство но наистина беше неизбежно- аз съм навсякъде в себе си и около себе си.

За саможертвеността

Човекът бил в ситуация. Трябвало да избира между себе си и много останали хора: дали да очерни себе си или да се жертва и да покрие всички тях. Те го гледали с очакване да скочи от ръба на скалата за своето общество. Тогава той се огледал в тези лица без капка състрадание, изписани по-скоро с любопитство. Извърнал се от скалата и с ядосано изражение заявил:
- Няма да се жертвам!
Тълпата ахнала и една възрастна дама изкряскала:
- У вас няма и капка саможертвеност или добродетелност или благородство!
- А у вас има ли ги тези неща, за да умирам аз заради тях и заради вас? Ако бяхте вие толкова саможертвени и загрижени за ближния щяхте да заемете мястото ми.
И тълпата млъкнала. След минутата мълчание хората благородно бутнали ближния си от ръба на скалата.

Мъдър съученик по английски

*пее
- Ах, как мирише, ах как мирише на любов!

бел. което ме подсеща на какво все по-често мирише любовта- любовта мирише на пари. Но парите, казват, нямали мирис. Как тогава да надушим тази измамна любов, особено като не искаме?
Мирише си,да. Всичко мирише- на развалено.

Изречения

I am not born to entertain you. Neither are you bound to entertain.

You thought you were the sun cause there was nobody else around.

"Anyone who's never seen a man dying is suffering from a pretty bad case of virginity."
John Osborne "Angry Young Man"

Супресията на една функция или нужда води до компенсаторна реакция, която да освободи натрупната от нуждата енергия.
Натрупва се либидо.

* бележка- не ме бива в социалния живот. напомням си го.

Крайно лошият метод, диктатурата, ограничаването на чуждата свобода до максимум чрез сила, не е удачно решение (ако ще вадим на някого душата поне да е приятно)
Иван Асен ІІ ? Някой знае ли го?


Когато настоящето е незадоволително, а бъдещето несигурно, винаги може да се приютим в миналото, като го преустроим според вкуса и нагласите си.

Юнг

"Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от уста Господни."
25." Аз слушах какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: "присъни ми се, присъни ми се".
26. Дълго ли ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама от сърцето си?
27 Мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ до там, че да забравят името Ми, както бащите ми забравиха името ми заради Ваала?
28. Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ."

76

Заших си устата
пропих си душата:
нямам нужда
да мисля с главата
нямам нужда
да танцувам с крака.
Тежко ми стана
да пълня с дъх дробовете.
Не изпитвам наслада
да бродя сам градовете.

Грозен и с гарвани пълен,
с нокти остри и злобно озъбен,
свирепо ме гледа светът
Разочаровано взира се в мен-
аз- малка парцалена кукла
от страховете впримчена в плен
и в страха си безкрайно съм слаба
Празнотата е мой отдих и моя награда.

Вървях и видях
посмях се и бях
момче и момиче
и човек и животно
и добиче и звяр
скотове недоволни
милион преброих
но сърцата им болни
от леда не спасих

Опитах се да се боря
Ударих главата си зле
Открих безсмислие в спора
Малко имах и някой ми го отне

Падах, ставах
не ми стигна светът
Въртях се във кръг
и почти ми беше добре
Крещях и се радвах
плачех и мигах с очи
зачервени и вперени
все напред
към всечовешките
дръзки мечти
уж далеч все ненамерени

Уморих се,
издрах си ръцете
прокървяха краката
искам да легна
и повече да не стана
уморих се да бъда
уморих се да се бия
дотегна ми да се смея
дотегна ми все сред тия
сиви дървета и мръсен път
като безпътна се рея
да намеря красив, тъмен кът
да се скрия и очи да закрия

И ако все на място вече седя
в мисълта си летя
надалеч от глухата сивина на деня
толкова далеч,
че няма да ме върнеш отново в света
на парите, измамите и лъжите
на парещата болка света
Наречи го невроза,
но ще се спася!

Фрагмент #1

Миналото, бъдещето и настоящето на човека се сблъскаха в преплетената спирала на времето му и се увъртяха в плътно кълбо. В живота му настана застой. Времето просто запулсира в топката и нито имаше бъдеще, нито настояще, нито минало- само едно безконечно безвремие.

Черен хумор и утешителни мисли

" If you can read this you're still alive"

-Иска ми се да умра!
- Желанието изпълнено!- каза масовият убиец.

В лекарски кабинет:
- Докторе, как са изследванията?
- Ами имам две добри и една лоша новина. Добрата е, че не е инфекция на лимфните възли. Лошата е, че имате рядка форма на рак на лимфните си възли с множество разсейки.
- А другата добра каква е?
- Няма да имате скъпо лечение, само разходи по погребението.

Разговор:
- За какво си мечтаеш?
- Искам да стана писателка, актриса, певица...аз изобщо и с трите се занимавам, на 20 вече ще съм суперзвезда!
- Да, и ще умреш на 25 от свръхдоза.
- Е, малко, но качествено...


Между бедняк и юпи:
Б: Какъв е този живот?? На едни давал само, на други само вземал! Ти си добре, аз съм толкова беден, че едва си връзвам гащите и плащам по някоя сметка. Но поне със семейството се поддържаме все още в трудностите. Иначе постоянно почти съм гладен, нямам едни свястни дрехи...нищо
Ю: Ти ли се оплакваш? Аз нямам семейство. Освен родителите ми, но тях отдавна ги пратих в старчески дом. И моята не е лесна. Даже изобщо не съм по-добре. Нямам свободно време, изморен съм постоянно, имам само вещи да се утешавам.
Б: Хайде да се сменим тогава!
Ю: Ха! Да да!
Б: Деба..знаех си


Попаднал един бедняк в Ада и срещнал Дявола. Забъбрали се двамата.
- Дяволе, виждал си Бог, нали?
- Естествено, седях му от дясната страна.
- А много ли е силен?
- Много.
- А не може ли тогава да премахне злото?
- Ха, може, разбира се, но едно, че хората вече са свикнали с него, друго, че ако го премахне, ще го забравят съвсем.
- Е, чакай сега...той не се ли бори с твойте копои чрез своите ангели и..прочее..такива неща..
- Ха-ха! Момче, той ме сложи тук и ми остави тази власт, защото така му е нужно.
- Е кой пак да е прецакан...
- Спокойно, ще ти хареса тук, всичко в кухнята е винаги добре опържено и опечено.



и т.н.

Питагорейство

Бих искал да ти поговоря в цифри,
но общ език с тях нямаш
когато те не изразяват долари и лири

Нека пробвам
дори след това
да ме боли глава
отвори очи за ново съвършенство
с числа да стигнем до блаженство

1 е моята съпруга вярна
тя е неделима част от мен
тя е символ на единство
и начало на първия заветен ден

2 звучи като сопрано
мелодия в престо темпо
акомпанирана с пиано
2- делението единно свято

3 е разчленена единица
с очи като игли те гледа
раздели цял верски свят
3 е раздор и кървава победа

Кацаме на Земята в кристална сфера
4 е там поредната съдба
Извадка от статистика-химера
Кариеристка малка- колко хубава Земя

5 е малък и пулсиращ идеал
Заблуден недостиг и непълен мир
5 е твоята потребност проста,
първичен, плътски, хармоничен пир

6 е търсещият отдих скитник
тя е пътникът на челен коловоз
неясния стремеж и силен подтик
за завършеност, цялост и любов

а молитвата към бога трябва да е 7
от всички дни създаване последен
и най-ненужен и зловреден
ден- човешки, ден пореден

и следва 8-ицата циклично
символа на повтаряемостта
както и да я въртиш
все окови й е същността

9 наопаки се спряла
различно гледа на света
и те кани за промяна
на възгледите за деня

цифри, номера, числа...
с децата си са цял народ,
със роднините и свойте производни.
Отношенията им помежду са сложни
и често дават грешен резултат.
Досущ на хората приличат
Всички имат си пороци и лица
и взаимно се отблъскват и привличат
Също като нас са те една безкрайност
Крайна спирка на ума,
но всичко свежда се до 0.

Отговор на едно Защо?

Защо днес поезията замира?
Има хора, няма смело да ги наричам поети, които стихоплетстват, но защо не стават популярни, защо не издават стихосбирки радващи се на успех?
Защото стихотворенията им не са социални, те са по-скоро интимни, те не докосват и не засягат човекът от обществото. Така тези стихотворения стават безстойностни за социума и са разбрани и усетени истински само от авторите им и може би няколко от по-близките им приятели ( е, да има и солидарност)


С две думи- не ставам
С почти същите две думи- НЕ СТАВАМЕ!

има място и за по-дълбоки разсъждения, но часовника напомня, че е по-скоро време за дълбок сън.
ТТ

Нагорееее

Протягам си ръката и лъчите се блъскат в гладната, порцеланова кожа. Смея се и пускам тялото си назад свободно да падне в тревата.
Сама съм.
Прекрасно е!
Вдъхвам свежестта й- тя е зелена и млада и все още неопетнена. Какво като я мачкам- тревицата ще е съвземе, все си мисля, че е създадена именно за да приютява тялото ми.
Не си правя труда да гледам небето. Често пъти това равно светло синьо небе ми е скучно и безлично. Днес дори и то ме радва.
Сама съм.
Топлината на Слънцето ми прави компания. Днес е един от най-щастливите дни от живота ми понеже осъзнах единствеността си, единачеството си и вместо празнота в сърцето ми се намести весело пространство и самостоятелност.
В небето си играят пъстри балони издигнати във висините от горещия въздух- пъстри пъстри буболечици в бледата синева над мен. Защо да не се смея? Нещо не е наред ли?
Фактът, че по света умират хора във всяка секунда от моето безгрижие? Или това, че невинни животни стават на колбаси в кланиците? Някой останал без дом?
Всичко грозно е толкова далеч от мен в този момент.
Аз съм сама все пак. Периодично преоткривам силата си така.
Чувам бръмчене- мисля си за перката на самолета на братя Оруел и политам на крилата му. Наистина от тази перспектива всички сме привидно нищожни, но изглеждаме също по-мирни и красиви. Толкова е чудно от високо!
Поемам дълбоко въздух и кръстосвам ръце зад тила си. Доволно размърдвам тялото си и се намествам на тревата сякаш да ми е по-удобно.
Сякаш се лее амброзия от някакъв златен рог. Всичко ми се струва ненарушимо. Толкова неща да е имало в моя живот, които не са ми били нужни. Сякаш съм ги държала специално да ме обременяват, подлъгвайки се, че именно това доказва, че живея!
Сега те ме напуснаха или някой ми ги отне.
Не трябва ли наистина да ми е пусто?
Свободно ми е.
Сега е леко на сърцето ми, широко на врата ми. Аз не вредя на Света и той не вреди на мен. В чуждия избор не се бъркам.Нека всеки сам го осмисли и стигне мъчитлено до него! Тогава ще има по-голям смисъл- никога няма да го забравят!
Аз продължавам нагоре, докато ли лежа в тревата.
Наистина добре ми е.
Сякаш съм в дома, който никога не съм имала.
Знам, че е моментно.
Затова още повече му се наслаждавам- лекомислено и безпаметно, не мисля за напред. Имам чувството, че ще се оправя.
Не се измъчвам защо съм сама. Достатъчно мислих- има кривици, които си харесвам, има кривици, които в момента не мога да поправя. Другите няма да съдя- вече не са с мен, от грешките им няма да страдам.
И още 10 метра нагоре!
Опияняващо е!
Наистина не съм на Земята! Толкова е спокойно!
И ще продължа нагоре, докато не ми стане студено, но може би дори и тогава духът ми ще иска още да се движи в същата посока по вертикалта.
Пуста човешка ненаситност, мислих си, че те оставих някъде встрани на тревата!
:)
Време е да се връщам.

Депресия

Аз те завладявам
Храня се с живот
Аз те управлявам
Ти ще си ми роб

Мечтите ти преобразих
от цветни- черни
само миг
ще избледнеят,
ти ще ги забравиш
остър вик
ще потекат
сълзите ти ще се разлеят
и ще се молиш в тях да се удавиш
ще се молиш вечно да заспиш

Уморен и изтощен
без цвят в лицето
като опустошен
безплоден в сърцето
Така бих искала да те оставя
На дъното на тъмна яма,
на разяден от ръжда и мъх тунел
и с въпроси от типа "Защо" да те залея
Да си спомниш кой те е предал
и кой ти се е честно клел
Да те питам на кого си ти потребен
Не си ли за света зловреден,
малък паразит
мишле,
съвършено безполезен
консуматорс с плахо девствено сърце?

Раздиращ крясък
Грозно смачкано лице
Счупване и трясък
Слаби скършени ръце
От сиво в черно
от черно в дневно
и пак е мрак
в небето и в сърцето
и пак е мрак

Еуфория

Облаците са под моите крака
Светът отесня за моето сърце
Побира се в едната ми ръка
И ми се струва лек като перце

Усещам въздуха през дрехите
Живот през мен се движи
Аз не летя, аз се разтварям
в непозната свежест, в чистота
Животът ми през мен минава
Усешам как танцува в мен душа
Лъчи на слънцето ме галят
Цялата настръхвам от наслада
и съзнавам как във времето съм спряла
Сякаш сладко съм заспала
и така съм стигнала до Рая
И скачам, пея и играя
Крещя из дъното на мойте дробове
Тичам, весело се шляя
Не питам нищо и съм си добре

Психически дали съм здрава
другите нека да се чудят
защото щастието е психически недъг
щом стане толкоз сляпо и голямо
Но безсрамно аз ще си призная,
че на мен ми е добре,
да, на мен ми е добре,
когато самозабравена без цел вървя
и Слънцето за мене значи много.

Дали съм в еуфория?
Дали е по-добре да спра?
Да се наведа, да сляза
да забравя
колко нависоко съм била?
Но предвкусвам как ще ми е сиво
Как постоянно ще съм под упойка
Вместо да се давя аз щастливо.

Violence p.2 (този път е лично)

Плаши ме. А насилието се продава сега както освободителната пропаганда през Възраждането.
Чували ли сте как действат пчелните кошери? Царицата майка чрез феромони контролира работничките и буквално ги изтощава до смърт да и служат. Това не е служба на една по-висша кауза, това е просто служба- така гените на царицата ще се предадат. През това време кошерът расте ли расте до размерите на ненужно голям мегаполис за обитателите му. Работничките са нищо повече от манипулирани роботи, тяхната собствена воля е загубена и са хванати в голямата схема да поддържат живота на кошера. Те са стерилни.
Надявам се някой усети аналога с психическата и мисловна импотенция. Роботизирани сме и служим на висшата цел да поддържаме обществото и да трупаме пари за върхушката. Физическото надмощие над другия е един от малкото начини останали ни да си потвърдим заблудата, че сме силни, самостоятелни, че властваме ние. Една стъпка по-близо до Бога?
Когато отвътре ти прикипи, така ти се иска да ме удариш. Тогава за секунда поне, Светът става тих и спокоен. Никой не ти крещи, никой не те мачка, никой не е стъпил на главата ти. Бий се. Това е нещото, което доближава човекът до звяра, но и го отличава от безмозъчната машина. И определено те кара да чувстваш- да се чувстваш жив, да се чувстваш виновен, да се чувстваш могъщ, да се чувстваш щастлив. Зависи.
Щом развитието е толкова разочароващо защо да не се върнем назад към първичното?
Не. И това не е отговор. Ще се повъртя още малко и дано оцеля вратата за изход. Не може човекът да се чувства добре в кожа, която не съвпада със смисловото му съдържание, затова първичното и животинското се е превърнало в незадоволително в момента, в който сме се издигнали до морала и сложния обществен строй. Мисълта ни се задълбочи, жаждата също, агресията ни иска компенсация, агресията ни не иска да закърнее. Плаши ме, защото тя руши, но я обичам, защото знам, че от нея произлиза и съзиданието.
Рушим,градим, рушим, градим
Рушим душите си, градим небостъргачите си.
Рушим малкия човек, градим милиардера.
Рушим семейството, градим нарко-комуните.
Но проклетият Свят качили никога няма да спре да се върти!
И в насилието ще намерим своите нови окови и единствена свобода.

Violence

I'm on a campaign for pain
And when I get elected
I'll wipe the white off your house
The smile off your face

I woke up today and wished for tomorrow
I don't want to be like anyone else
I woke up today and wished for tomorrow
I don't want even be myself

Менсън добре е обобщил нещата в тия куплети според мен.
Насилието не е явление от последното десетилетие, не е явление даже от последния век. Винаги го е имало, но какво е? Насилието е нашата странна форма на протест, неразбраният от никого начин на света да изкрещи, че системата ни е спряла да действа толкова ефективно. Проблемът обаче се търси в отделната личност- тя е заклеймена или като психически нестабилна, или като фанатизирана, болна, свръхагресивна на хормонална основа, просто обявена за звяр. Тогава звярът бива осъден, обсъден, разпнат, замерян с камъни, но винаги виновен за съдбата си е единстено той. Хората откакто решиха, че са независими от Божествената воля започнаха да обвиняват не Дявола дори, а само сбъркалият за прегрешенията му. Искаме или не, не сме пълни господари на телата си, съдбите си, дори мислите и чувствата си. Насилието у един човек не е единствено и само негово престъпление. То може да е сигнал, че всикчи ние сме се държали неправилно. Но предметът на разсъжденията на хората не трябва да е , както по стара традиция, кой е виновен, и това да е центъра на спора, а как да поправим проблема, за да няма нови "зверове".
Насилието е крайна форма на изразяване на вътрешен протест. Забележителното е, че когато го извършим върху друг човек, голяма част от нас после не се чувстват добре, даже набират още буреносни чувства отвътре, водещи до нови изблици на насилие, докато не се освободим от моралните задръжки, нагнетяващи ни. В тази точка на пречупване насилието над другия вече става забавление и истинско разпускане. Как обаче се стигна до там толкова хора да преминат тази точка на пречупване? По начало ли са нямали морал?
Крайните, твърди и основни пътища/отговори на всеки проблем са обикновено два- да търсим начини да се потисне насилието (най-добре чрез реформа, която да премахне недоволството породило насилието) или то да се приеме от обществито и ограничи в приемливи рамки. Всички знаем за прословутите японски методи за намаляване на стрес на работното място като има специална стая за чупене на предмети и кукла с името на шефа, която да биеш. Но това е доста жалък наркотик и засяга все пак само една сфера на живота. Според мен за вариант 2 обществеността не е готова, все още е много уплашена от поредния наркотик, поредната чума, за да приеме, че може би унищожението й се крие в приемането й.
В момента по- интересен ми е въпросът какъв е този така назрял вътрешен протест? Какво така дълбоко ни тормози, че е почернило дори децата? Колко от тях всъщност днес имат детство? Нормално детство с нормална продължителност. Не се надявам да стигна до истината, всъщност, дори да стигна до някакво конструктивно решение никой вероятно няма да го чуе. Възможно е насилието да е следствие на отдалечаването ни все повече от естествения ни начин на живот. Тялото и хуморалната ни среда не се е изменила съществено, а заобикалящата ни среда определено много е напреднала в обиколките. Адаптацията е трудна. А може би това е писък, че вече сме прекалили. Неспирната жажда за пари е в поредния си апогей и масата обикновен народ пищи под тежестта й. Не знам къде е истината, но имам цял живот да я търся. Дотогава майки и бащи ще продължават да бият и убиват децата си, момичета ще биват изнасилвани, хора ще влизат в Интензивно отделение с комоцио, сътресение, в Ортопедия със счупени кости. Опитът ме е научил, че няма по-хубаво нещо от една здрава contusiо capitis.

Лечение/Борба

Различни мисли всеки ден,
а отвътре пак сме болни.
Лекове различни- ден за ден,
а отвътре пак сме болни.

Мъже отгледани от майки
и избягали бащи.
Винаги в живота си сами.

Хора кръгове рисуват
Хора в кръгове се движат
По линията вървят, мируват
и бавно дните си на златна нишка нижат

Различни мисли всеки ден,
а отвътре пак сме болни.
Лекове различни- ден за ден,
а отвътре пак сме болни.

Жени с напудрени гърди
и обрулени мечти.
Вечно бягащи напред.

Хора дните си рисуват
в свойте ненамерени мечти
Хора в кръгове се движат
по заучени с времето черти.

Но болни ние ще вървим,
срещу буен вятър,
вперили очи в ярките звезди
До последно ще се борим
за всичко що ценим!
Наш'те жертви няма да броим
Нека все напред вървим
докато не стигнем нашите мечти,
докато не покорим недостижимите звезди!

Напоследък

...бях крайна в това, което пиша. Но пак ще го защитавам. Не съм расист, нямам предразсъдъци, нападам отделни групи хора, да, защото имайки общи схващания голяма част допускат и еднакви грешки, слагат еднакви маски. Лицемерието е отвратително, а някои добри намерения наистина застилат пътя към Ада, така че, съдете ме свободно, аз не отстъпвам от това, което смятам за право.
В опита си за полет усещам, че понякога се заземявам много болезнено. Може би това е човешият начин и просто не го знаем. Всичките ми последни изказвания са плод на външни дразнители. За тези, които ще решат, че съм зла или незадоволена или объркана и ще се уплашат от мен или за мен ще напиша: спокойно, прегърнете ме и не ставайте наивни.

Бог и всичко останало

Забелязвам нарастналият брой атеисти наоколо. Някога модата беше да си християнин- атеист. Нещо, което само по себе си се изключва и звучи абсурдно. Днес те вече еволюираха до чиста проба атеисти. Иска ми се да питам къде смятат, че се намират сега? Сигурна съм, че голяма част от тях са отрекли Бога, защото са се разочаровали от него. А как се разочароваш от нещо, което твърдиш, че го няма? Бог е длъжен да се грижи за всичко. Странно схващане. Ако бяхме на луксозна и приятна екскурзия, нямаше да се нарича Земя това място, а Рай.
Не искам да оставям впечатлението, че не толерирам атеизма. Нямам нищо против тези хора, имам нещо против тези самоопределящи се като такива без много мисъл и ясна философия по въпроса. Щом си взел решение за себе си поне трябва да имаш добра обосновка защо това е становището ти. Днес може би хората са израснали достатъчно, за да не се държат като дечица за Божията ръка и да се уповават на нея. Ето, Боже, децата ти растат, и като всички порастнали деца, се отричат от родителя си, оставят го и тръгват сами. А ти си чувствителен, Боже, аз зная.
Относно вярването във висша движеща сила, да и това е интересен начин да кажеш Бог, особено ако мразиш физиката. Буквално това е описание на всемогъща движеща физична сила превръщата Вселената в perpetum mobile . И това е интересно схващане. Забавното е, че за някои хора това си е и доказателство, че Бог няма. Аз лично не разбирам този аргумент. Твърде е наивен. Също като детската представа за мъдрия брадат старец на небето. Ако нещо е кръгло, не може да е и жълто примерно. Същият тип логика.
Ако аз трябва да измисля път за развитие на съвременната религия и църковна система, ще кажа- нека върви надолу! Да върви назад и надолу, към миналото, когато нещата са били повече духовни и по-малко административни. В момента, в който Църквата стана така голяма и силна в нея се намърдаха хората с болни амбиции, хората с жажда за пари и власт, намърдаха се хората, които нямат религия в себе си. И накрая появиха се те- разочарованите и самостоятелните, самодоволните- атеистите. Но винаги ги е имало и ще ги има многото секти и ереси. Накрая народът ще си остане единствено със силната алергия към кръста и няколкото думи свързани с религията.
В крайна сметка пак уж никой не е виновен, уж виновни има много, уж нещата са поправими, но никой няма да ги поправи.
" За Бога!" фраза, която съм убедена дори много атеисти биха казали без да искат. Просто се търкулва от устните на човека, защото той дотолкова е свикнал да нарушава тази от 10-те заповеди. "За Бога! Някой да направи нещо! За Бога някой да направи нещо!" Колко се променя значението! Това е чудото на пунктуацията.
Или просто ще чакаме следващата религиозна мода. Или пък ще чакаме религиозните фанатици да се избият взаимно и да останат хората с по-умерени и небожествени възгледи. Парадоксално може би те най-добре ще изпълнят постулатите му.

Най-мразим

Кратко допълнение, темата си е неизчерпаема.
Най-мразим:
- предразсъдъци
- бюрократи
- българска псевдо мода

Аплодисменти за:
- момичето, което отиде на училище
- стачките
- свободното сваляне на информация

Лаф за 14.11.2007
"Спокойно, в тая къща поне трева винаги има много."
Антон Шнитер

трева, подправки за ядене, все едно за него ;0

Аплодисменти за героя на новото време

Гордо разголила гръд ме гледа певица.
Тя ще учи мойте деца
От билборда се пъчи и е горда царица
За 1000 заблудени лица

Ботев е футболен отбор, не поет.
Това го знае всяко дете!
Нека Азис бъде на София кмет
и сметта ще отиде при смет!

Главата си блъскам,
кой ден е не искам да зная
Егото си да лъскам-
друго модерно не мога да правя
Не съм на Науката син.
Не съм постоянен,
а в комина съм дим.
Домакин съм неканен
оцапан със сценичия грим
на комика банален.
Но владее той наш'те мечти,
разполага с нашето време.
Уж ковеме сами наш'те съдби,
уж сме умни и прогресивни,
а в красивите ни кухи глави
мислите ни са простовидни.

Героя на новото време
Стиска гордо в ръка лубрикант
И е секси и не му дреме
за Левски, Русо или Кант
Аплодисменти и с главите нагоре
гордо напред
да вървим да се борим с врага си заклет
развели прически модно-небрежни
ние сме слаби жени и мъже леко нежни.
В глупостта си сме силни
и смели до кръв.
Психически сме нестабилни,
лишени от детство, морал и реална борба.
На Света от нас няма по-непотребни,
а Света ний неспирно рушим
и сега с викове зверски победни
с месата му мръсни си устройваме пир!

Аплодисменти, да пляскаме всички
с лъскави пълнозъби усмивки
на човешкия подвиг велик
смъртта е вечна, но ще трай само миг

No possessions

Imagine a world without possessions. Ha ha! You can't, can you, you fucker?
I am not defined by what I posses. I am not just the music I like. I am not the food I eat.
I am a lot of things and you can't see my whole face, no matter how hard you stare.
Like the Moon I have sides I always hide from you.
But the lines blurred a long time ago and Man can no longer discern them.

I don't want your world. I've got my own and it doesn't want you by the way. It doesn't mind getting to know you either. A conflict? No.
I don't need your pity, because I am not weak and in need of being spoiled.
I want a battle to win, a record to spin and a life to begin
all over again

I am a man.
I am a woman.
I am no worse than you.
I have the chance to change for the better and the inclination to change for the worse.
I am never yours like you are never mine.
I set no rules and you don't play by them.

I came to this world with my clear mind to give birth to ideas and my heartbeat and they shall be the two most prised things I'll lose dying.

I am myself when I create, I am myself when I dance. I am my temporary self.
I am lost in the overcrowded world. I am out of your focus.
I want to rebel against a corrupt system, a corrupt society.
Yet, I do it meekly. I am oppressed. My protest is my impotent bitching.

I am Jack's turbulent soul.
I am never whole.
I am never perfect.

Още мисли и любопитни факти

Шизофрениците в рисунките си наблягат на очите.
Хората с биполярност ползват ярки цветове.
Психопатите не изпитват страх. Имат усещане за недосегаемост.
Серийните убийци имат нуждата да бъдат изслушани.

"Овцете изядоха хората." казали англичаните, когато на властниците им пукало повече за овцете и доходоносната им вълна.

Sic semper Frog
[Steinback]

Shut your mouth, shut your door, shut your heart and quote a song you don't understand.

"The American Dream and the Bulgarian Nightmare"
спонтанно родено от Лесов по темата в час по английски

Nizamova: Ok, students, how can one achieve the American Dream?
I: By selling his kidney.
N.:...Diana, please! Now, Vlado, does a man have different possibilities achieving the American Dream?
I: Sure, he can sell his bone-marrow instead!
в същия час

The American Dream- possessions
The Bulgarian Dream- running away

Прекалено млад и неаутуистичен си, за да си асоциален.

It's bad to be smug for no reason, but being smug for a [stupid/good] reason is insufferable.

(Сексизмът е част от човечеството явно. Темата заслужава дълги разсъждения в отделна публикация. Всеки мъж се мисли за виновен и обвинява всеки друг и всичко друго, но не и себе си, за вина, която сам е решил, че му е хвърлена на плещите.)

Нещата, които не разбирам

1. Как един или няколко човека пребиват друг/и, защото те-другите, са хомосексуални, са от различна раса, са от различно вероизповедание, се обличат различно
2. Защо лъжеш някого в очите, че е красив, щом не е? Кажи му, че е прекрасен човек. Обичай го.
3. Защо държите да втълпите на един сакат/генно мутирал/болен от тежък хромозомен синдром човек, че е като всички останали нормални хора, че може да прави нещата, които и те могат не по-зле....лъжа лъжа лъжа! Сакатия е сакат- когато играе балет никога няма да има тази грация, малоумния не е толкова тъп, че да не разбере, че е различен от нормалното и не може като другите на своята възраст.
4. Как казваш на някого, че никога няма да го оставиш, а след няколко месеца го напускаш и страниш от него.
5. Защо един баща бие детето си и казва, че е за добро на малкия?
6. Как може да сме толкова егоцентрични?
7. Защо някои хора имат нужда от компания, дори за да отидат до тоалетна, а претендират за независимост
8. Ако имаме група от 25 човека, те никога не се харесват взаимно и задължително се наговарят против един друг
9. Не проумявам, защо човекът се смята за най-доброто, което тази земя може да предложи като живот?
10. Как някои казват на черното бяло и наистина не виждат, че грешат
11. Как можеш така силно да мразиш
12. Колко бързо забравяш
13. Колко малко даваш/Колко малко ти се връща
14. Защо някои хора имат всичко и нещо отгоре, а повечето нямат дори необходимото?
15. Защо ти е всичкото внимание?
16. Защо убиваш Земята и животните, а не искаш да убиеш себе си?

Потенциал

Исках да споделя света с теб. Не разбра ли, че това е голямо нещо? Че значи много? Ако не ме познаваше колко щеше да загубиш?
Днес се чувствах добре общо взето. Накрая гледах спектакъл и се чувствах направо щастлива. Уморих се и достигнах еуфория. Явно това е рецептата.
Моля, уморявай се, за да си щастлив и аз да съм весела по този повод.
Егоизъм-да. Добре, ако искаш бъди нещастен. Твоя работа. Не се числя като част от живота ти. И да твърдиш обратното не можеш да ме подлъжеш. Но пък се надявам още да съм част от сърцето ти. Дори и част от усмивката ти би ми стигнала всъщност. Не е нужно да е сърцето.
Всеки човек, казват, търси късмета си, сиреч търси щастието. Аз съм на мнение, че други са по-добре като са мрачни и тъжни и изпълнение с разочарование. As You Like It- мъдър е Шекспир, само със заглавие казва достатъчно за мен.
Ще се върна.

Coffee and Tea

A:How do you like your coffee? Black or with sugar and milk?
B: I don't like coffee- so with lots of sugar and milk.
A: Ok, how many lumps- 1 or 2 or more?
B: Enough lumps to knock me dead, please! I'd like that right now.

игра на думи. съжалявам. но според мен смисълът се усеща.

02.09.2007

Втори ден съм в Бургас. Учудващо дори и на гости успявам да спечеля минути на усамотение. TRAP някак си сам отгатна, че мисля да ги оставя сами. Не мисля, че имам адекватно място там след като в плана се включи и тя. Дано тази ситуация е добра за него и дано нещо се получи. Аз съм свикнала сама и се реших да остана в къщата, наистина не бях съвсем във форма. Все пак ми се прииска да се поразходя.
Гледах морето. В края на юни бях посетила изложба в Централна Градска Галерия и в една от камерите бяха наредени пейзажи на морската шир. Приятелят ми, който ме придружаваше, беше на мнение, че не са се справили добре художниците. За него нещо, ако не и почти всичко от духа на бурната вода, липсваше. Аз не се бях взряла достатъчно дълбоко в тези картини- морето беше копнеж, за който предпочитах да не мисля, а непременно да осъществя. Сега съм тук- винаги съм чувала зовът на Пенливото, но в момента той бумти в главата ми. За 6те години раздяла аз пак съвсем ясно усещах мириса му и чувах звука му- не ги забравих, дори не избледняха. Вгледах се в цветовете му, във вълните. Беше като заклинание, а как се предава заклинание с боички? Колко талант е нужен, за да успееш?
Прииска ми се да поговоря с рибите. Те го виждаха различно, може би въобще не го виждаха, както ние не виждаме Бог или въздуха, но определено познават буйните му нрави.
[never to be continued]

Обществена стачка

Сред дим и пепел се лъжем, че е ден
Аз вярвам в човека, но той не вярва в мен
Бих искала да зная
как в една бразда отделно ний мислим да орем?
Ако ще гоним рая
или ще се борим заедно,
или сами ще да умрем!


има такова нещо странно-'гражданско самосъзнание'
никое от другите съсловия не подкрепи учителската стачка
гражданското самосъзнание започва да се поражда, но все още не сме дозрели, не сме се доразвили.

Нещо

Само дете
седи във черна пещера.
Петно- небе
наместо всеобхватна синева

Светлина никогда не видяло
с очи слепи, за него е зла
В безумието на мрака е смело,
а на слънце преплита крака.

Как живее сред влага и студ?
Не се смее, не иска света.
Залиняло в смръзения смут
то бледнее, проклина деня.

Петно-дете,
проекция на пещерна стена.
Само небе,
безплодна празна синева.

On A Different Mellody

When all the pretty words mean nothing
When the ones you love are dead
When the path you walk's not golden
When your heart is filled with lead

O-o-oh look at me and don't say nothing
Light my eyes and take my hand
O-o-oh prove to me that life's not boring
Teach me to burn and not to stand

I was lost, I was found
I was sore, I was never sound
In the cold spot of this globe
I found shame, I found grace
I found blame, I didn't find my place
All I needed was home

O-o-oh look at me and don't say nothing
Light my eyes and take my hand
O-o-oh prove to me that life's not boring
Teach me to burn and not to stand

Strange wishes

I find it hard to understand
Why should I be born a man?
I'd so much rather be a fish
My only most sincere wish

Cause fish don't hurt with words
They Don't use vulgar verbs
I'd rather have you bite my meat
Then be word-beaten to my feet!

Away from myself

[sing]


I'm wasted
I've got nothing to do
I'm wasted on you

I'm waiting
For you to take me home
For me to be alone

With you (x3)

The car tells me to stop
My madness tells me to go
But I just don't know
I just don't know

Where should I go?

Random thoughts

*You are as pretty as a picture and as rotten as dog breath. Does beauty overwhelm me so much or do I only enjoy the demised? The lost causes.
*I'm watching your life from the side-line. I try to slip myself in subtly and feel the colours. I'm not even sure if I want to figure things out..I just want it to be different.
*Sticks and snails and puppy dog tails- magic is what we need, magic is through what we breathe. In an obnoxious world of lies and deceit-this sounds old. But old is gold because it's experience proven to be most often true.
*Egotism is a remedy for guilt. Think about it. Think hard!

*I would say I swing between misanthropy and philanthropy but I find no real space in that in-betweenness. I love the few close to me and I continue to be confused about the rest of humanity.
*Moral mixes us up. We are not ready for such a leap away from our nature as some moral dogmas expect from us. Overcome yourself, but through real ascend of spirit and feeling, not through the fear of punishment or demise moral promises us.
*Pain addicts are not fictional just like painkiller addicts are not fictional.
*When slit-wrist philosophy is the first you think of you have a problem...even more- you are as good as trash at the moment.
*Is Nowhere the center of the Universe?
*Small men are often small out of fatigue or idleness, finding peace and satisfaction and even decorum in this. They have no desire to risk and try hard growing up. It needs sacrifice.
*Monkey see, monkey do. And you'd be surprised if you take a look around and estimate to what a portion of society you can apply this.
*And in the peace of mind I find the end of my life as a creator.
*I'd like you to tell me, Man, who crowned you King of this jungle?
* If you want to go to the source you should not drift, but swim against the stream.
* Kiss- ass or kick- ass : the two ways to go up the stairs.
* On top of your heart I see a man. Yes, and he is riding it, guiding it and you are completely subordinate to him, Woman.
* When I pull this string to the left- the puppet pulls the trigger. And that is how society is controlled by some people.
* The atom bomb is the Mother of all bombs, and now the Russians claim the vacuum bomb is the Father?! Humanity has gone ridiculous long ago and since we have the Mothers and Fathers I say we use them to end the pitiful existence.
* Great men are often cruel men. But they are men without fear of sacrifice and they shall be remembered.
* If you believe in eternity our lives are so small and our lifespans so short all we do on Earth is irrelevant to the course of the Universe.
* How come I always aim for the sun, but I always hit the ground?
* "Get fat or die trying" American proverb.
* A poet should write music using letters instead of notes.

Ода за рибите

Всяка риба заслужава уважение
Потънала дълбоко в синьо
Загубена из своето въображение

Ихтюс-Божи син,
един-недостижим

Всяка риба е в живота си сама
За човек вечеря е добра
Но и сред пасаж е винаги една

Ихтюс-Божие дете
никой няма да те разбере

Плуваш в свое собствено море
Желания различни изпълняваш
С цветове като на звучно кабаре
Наслада на очите ни даряваш
Рибке, дано малко и за себе си оставиш
Защото лошо е в свои води да се удавиш

Чудна си отвън, прекрасна си отвътре
Там предполага се, че бъдещето пазиш
Ще ми кажеш ли каква ще бъдеш утре?

Кротка, тиха, предпазлива
(умна, гъвкава, игрива)
Ти не може да си просто риба

Само тъй ни заблуждаваш
Само тъй ни разиграваш


(ех, велика риба)


*бел. Ихтюс- в превод значи риба, акроним на Исус Христос Син Божи от древногръцки мисля.

A Fisherman in sight

Planted firmly by the sea
A wooden rod stable on his knee
A fisherman is killing time
Not really fishing
With rods he won't earn a dime
He's just missing
Missing something in the picture

They try to tell him this world's big
No, he says the sea is vast
and he is tall
But the world is infinately small
So the future and the past
They clash and flash in your brain- hall

The Fisherman knows best
He doesn't care for the rest
If it's my opinion or your truth
The tomato is a fruit
So I say to your dismay
It's his fisher's way

There and Then

Там и тогава
ти остана
сам
в празната забрава
няма нужда от мечти
нямаш нужда от очи
там
тогава и сега
виждаш винаги с ръце
защото нямаш за целта сърце

Намирам се

Днес е един от дните..на ръба на съществуването. В това мрачно, обично мое време неща като пространство, мисли, съдба, копнежи и страхове, всичко се оплита в главата ми, а аз съм пасивна. Иска ми се да създавам, а не просто да седя, но дори и на мен ми трябва понякога почивка. Чудя се само до колко тази е породена от реална физическа нужда или от нещо друго. Всички отгорови са ми в главата, решението също, но къде е проклетата ми воля и сила да действам? Изяждам се сама в подобни положения. Харесва ли ми да се самобичувам и да съм разочарована от себе си или какво?

И днес ще отмине, утре всичко ще е различно. А дали? Вероятно да. В състояние, в което с всяка минута настъпва изменение, а ти не се радваш, не може да се чувстваш добре, можеш да чакаш благоприятната промяна и да пишеш и лееш глупости, крепени на някаква надежда. Да чакаш нещо да ти внуши отново смисъл, или поне удоволствие от живота за да спреш да се питаш за смисъла му и собственото си парадоксално и неползотворно съществуване.

Понякога си мисля, че мога да сънувам, да спя и това да ми е приятно. Да виждам в този паралелен свят своя покой, неговата магическа чернова, която да ме насочи. Нищо такова засега не съм съзряла, но поне знаците за опасност и бягане стихнаха, отдръпнаха се от мен. Какво ме тормози напоследък? Глобланото унищожение появило се в тийнейджърска просъница? Глупости. Винаги един е бил страхът ми- хората. Защото от себе си и от своите винаги най-много трябва да се плашиш, най-силно да ги презираш и най-страстно да ги обичаш. Дали е природно заложено или просто е най-разумно, не мисля, че има толкова важно значение. Някъде между всички мисли и лутания и търсения се намирам аз. Спотаена, с пълен потенциал, с повече сила, по-малко човек и повече себе си.

Ако някой ме види- моля да ме уведоми. Аз съм тук, на номер 18, и чакам.

Oh well, what the Hell

Dirt on your face
a public disgrace
Don't look at me mate
You're just out-of-date
Just whistle today
Just whistle for tomorrow
Pretend that you pay
While you always borrow
Tell yourself
Oh well, what the Hell
The world is ending yesterday
anyway
And it's not like I want to stay
here today

As people moan
As people groan
You know it's helpless to fight
You rebel for your own delight
But hey what the hell
Who can actually tell
If there's something better to do
Singing about woes, or me and you?
Hey, hey, you
Sniffing cheap glue
I offer you cake
I offer you voice
It's yours to take
It's your choice
to make
They may say it's wrong
They may say it's bad
But you just grab the bong
It's a solace to be mad

The big man hands you some fame
After 5 years it'll feel lame
The big man does not give a damn
Well you tell him the same
Just whistle today
Just whistle for tomorrow
Pretend that you pray?
Act like you're so full of sorrow?
The world is ending yesterday
anyway
And it's not like I want to stay
here today

Why should I care if I'm dead
This world never felt I'm living
Why should I have this head
It never did any good thinking
Oh well, what the Hell
Oh well, what the Hell
I see no point in crying
I see no point in regret
Maybe there is fun in trying
Maybe it's just some God's bet
Oh well, what the Hell
Oh well, what the Hell
I smile and give my consent
I smile cause I'm innocent
So cut here, set me free
We'll live higher, maybe plant a tree
Strike me off, set me free
I never tire, maybe I'm not me
I don't care
It's reality
If it's not fair
or out of morality
I still wanna live this life
not merely survive
No, I don't wanna have a wife
It's not for what I strive
You gotta believe in me
You gotta believe in me
But if you don't
Well I won't
make you
take you
save you
grave you
I'll just pass you by
singing
Oh well, what the Hell

If all that's great's already done
I'll die trying to be the only one

Development

I was walking to a strange house
told me it's my home
I was wearing a navy colored blouse
On it wrote "alone"
I was staring kinda baffled
My face seemed perplexed
It's a thing I always battled
It's a thing far too complexed

My brain can't seem to remember
Why my legs brought me here
The calendar says that it's December
The voice "It's June, my dear"


Next day I found myself a little spider
told me I should sniff some
Next thing I know the room grew wider
little spider is now fearsome
I was somewhat scared
I was somewhat stoned
I did things I never dared
I acted like I've growned

My brain can't seem to remember
If I saw a spider on that day
My calendar says it's November
My eyes say it's only May





['ve got no home
've got no phone
I've got coke
I've got a road
no solicitude
no peace of mind
've got no power
someone says that I should fight]

Colour-o-dazzle

The colours of the rainbow
incorporated in the chemistry that makes me feel
Yes, I love them. So?
Pink, or yellow, maybe white and blue-a little pill
Breaks you in two
Helps you dive
Makes lies true
Count to five

/me plays Placebo feat. David Bowie- Without You I'm Nothing


Millions of faces of the Hollow
Amalgamated in a grayish moaning swaying sea
What pills they make you swallow
To chain you down with them so you'd be free

Jane's bored out of her mind
James needs something he's trying to find
Lisa is sweating her pinky skin
Larry is getting unhealthily bony and thin
Pat's talking to deceised uncle Ted
Johnny fears his lover and friends want him dead
Marry's nose is bleeding
Tommy's heart is grieving
for no cause at all
for no reason at all

For all the colours of the rainbow
For all the colours chemistry can make
For all the bad paths man can follow
For all the fucking drugs that he can take

Супермен умря

Света е задимен,
сирена вие
Поредния ни ден
Това сме ние

През пушек и мъгла,
гледаме със слепи очи,
слушаме със глухи уши
народ ?
или съвкупност от тела
живот ?
или разруха за плътта

Света е повреден
Супермен се бие
Последния ни ден
Той не ще надвие

Супермен умря,
кой ще ни спаси сега?
Изяде го рекламата,
и наш'те очни кълба
Нека нов фалшив герой
да надигне и да има бой
Нека да се бие, но със кой?
Ще стане поредния лъскав слуга
На овцете с души
вързани в човешки тела
с тънки криви снага

Супермен умря
Спасявай се сам
Супермен умря
без рекламата си слаб човек
затворил свойта свобода
търсещ да приспи ума

#2

Танцуваш ти разплакана
под ярките звезди
уличница смачкана
жена на моите мечти...


Върти се в дрипи посред зима
сред малки късчета от лед
ще гледам как се стича гримът
как угасва погледът ти клет


Виждам те окаляна,
похулена от хорските очи
Искаш се замаяна
да избягаш от същите очи

Добре

Танцувай си разплакана
не чакай да те подслоня
от живота си прецакана
но няма да те съжаля


Защото ти си грешна
аз съм слаб глупак
За всички ти си лесна,
защото нямаш и петак

И пак обичам те

Желая пръснатото ти сърце
красивата ти дрипава душа
оцапаното ти лице
с косите черни да се удуша

И аз със тебе се въртя
в зимата, в нощта
а уж съм в къщи, спя
и се въртя, въртя

Денят започна нормално, сиреч- зле

Събуждам се с предизвикателна усмивка- днес е денят ми за почивка. Очаквам всеки момент да ми позвънят от офиса за спешна работа. Чакам си в леглото. Ако копелетата мислят, че ще стана преди да ми се обадят и ще ме хванат вече закусил, пил кафе и готов за експлоатация, се лъжат! Днес им отнема особено много време да забележат липсата ми зад бюрото. О, Господи! Чу молитвите ми :) Те са ослепели!!! Тъкмо тържествувах и злокобно "дзъррр...дзъррр" ми поясни, че Бог пак е включил гласовата поща.
-Ало?- отговорих аз, реших дори да не се мъча да симулирам свежест или учтивост.
- Ясене? Идвай в офиса! Мрежата се срина и не можем да изтеглим или обменим никакви данни за клиентите. Някой се е пошегувал с нас, ако случайно мрежата засече някой от другите потребители и прати файл той съдържа само "Минете към тъмната страна, имаме трушия". Някакъв жалък мръсник с посредствено чувство за хумор...
- Анелия, стига. - казах спокойно и твърдо.- Сега съм в леглото. Ще ям, ще пия кафе, ще извърша разни други жизнени процеси и се затичвам към офиса като камбоджански спринтьор.
- Ох, добре, не се прави на забавен, пускай кафеварката!
И затвори. Обожавам учивата си колежка. Има нещо мъжко в нея- няма поздрави, няма чао, нищо, обстрелва те веднага по въпроса и предварително приема, че си се съгласил да й помогнеш (това май е женската част от нея вече)
Милата директна Анелия. Помня един път като се опита да излезе от офиса на шефа, пак беше твърде директна, пробва първо напряко през стената да си пробие път навън, но уви не е толкова твърдоглава явно, учудващо за мен. Излезе си след това през нормалното място с кръвотечение от носа.
Ох, сладък флегматизъм, ммммм, караш ме да се усмихвам, но сега наистина май не бива да се размотавам. Обувам си аз чехлите, приятели, тръгвам към кухнята. О! Здравейте госпожице Кафеварка, как ви се радвам, тънката ви талия ме съблазнява! Пуснах я да изпълва съществуването си със смисъл.
- Добро ви утро, Виличке и Лъжичке. Твоята работа днес, мръснозъбке, е да ми бодеш бърканите яйца, а ти, лъжло, ще ми бъркаш захарта в кафето!- извиках им заповеднически.
Е, вие бихте решили, че съм мръднал, аз бих казал, че ми е самотно и скучно и си разведрявам ежедневието.
Препекох филийки и опържих как да е пилешките зародиши, сиреч яйцата де. Как обичам да съзнавам какви отвратителни сме хората- ядем зародиши, яйцеклетки..какво ли не.
"Скръъц" направи вратата на излизане от кухнята.
-Ще ти се да ти смажа пантите, налииии?- озъбих се злорадо.
След сутрешната си глуподържателност тръгнах към "Зверко", моето мини за пътувне в градски условия. Хоп-троп по улицата към него, хоп-троп вътре сред приятния интериор. Бръм-Бръм и напред,напред, напрееед, е не със скоростта на самолет, но ме устройваше.
Я, нов МакДоналдс! Никнат като гъбки милите ми! Символ на капиталистическата победа!
Ураааа! С холестерол и перхидрол към новата цивилизация!
Бележка: Не, вашият Ясен не мрази МакДоналдс, просто язвата му се бунтува при мисълта да яде онзи боклук със срок на годност 10 минути.
Пътувам по улиците. Може би архитектите са ги проектирали така, че да изглеждат сиви, за да са по-стилни и винаги модерни. Като цяло добра идея с недобра реализация и обратен ефект. Неоновите надписи също не помагат. След няколко пресечки наближавам офиса, този рай на интелектуалния и морален срив. Като цяло положението може да се определи и като това в зоопарка. Имаш свободата да се чифтосваш, с който намериш за най-добър генно или постово, пазиш си територията стръвно и чакаш да те нахранят- само че тук месечно като не броим аванса.На вратата естествено има горили, все пак винаги се започва с маймуните. Наложиха го с новите мерки за сигурност и металният детектор отчита дори старите ми пломби. Охраната на горните "нива", с други думи етажи, просто поглежда служебната ми карта за справка. Те винаги са ми били малко трудни за определяна като животински вид- Тед и Нед примерно приличат поразително на мравояди, а Грег и Фред по-скоро са носорози, но досега не съм ги видял да погасяват пожар, различен от този в гърлото им с някой произволен вид алкохол. Аз работя на третото ниво, там съм и повикан да оправя поредния срив от някой колега в сив костюм и три химикала в левия джоб на ризата. Предполага се, че всички са минали компютърно обучение, по мое мнение при някой клоун от цирка. Кълна се един път Линда вдигна мишката на 40 сантиметра над мауспада с цел да премести курсора нагоре по екрана! Топлото посрещане ми беше гарантирано от Анелия.
- Ето те най-накрая! Изобщо май не те е грижа за твоята работа и тоя офис! Ще ти изстине мястото при скоростта, с която се движиш!
- Добро утро, Ашли и аз много се радвам да те видя, но не , не съм в цикъл и не мога да ти усложа с превръзка!- казах с блага усмивка. Госпожица Анелия Де Мур порозовя. Отвори няма уста и оттам излезе никакъв звук и една красноречива бръчка на челото й призна поражението й в този словесен двубой. Закрачих пъргаво към мястото, където моите колеги с реално знание за компютърни системи се бяха скупчили. И какво станало? Нищо сложно всъщност. Но поне научих нещо за петте години тук- 1000 начина да разбиеш локална мрежа без да искаш. За повече забава решихме да я изградим наново от нулата и пак да обясним на останалите как стават нещата и какво да не правят. Субмаска, име на работната група, номер на персоналния компютър, над 100 машини. Поне не се чувстваш абсолютно безполезен на тоя свят, но това да си създадеш илюзията, че си над другите кара от своя страна цялото останало човечество да ти изгледжа жалко и ненужно на тоя свят. Имаме си толкова други животински видове. На мен всеки човек ми прилича като на зле-развил се техен представител. Линда е прекрасен пример за пантерка например, Марти Керезов е гъсок откъдето и да го погледнеш, шефът ни е приличен на хипопотам и по обем и по навици, о дано не знаете привичките на хипопотамите, само това се надявам. Не са толкова симпатични и добродушни, колкото ги представят в детските книжки и анимации.
Няма да продължавам с лудницата в офиса. Само ще спомена, че в ляво от моята, е клетката на тигъра, намерил е добър начин да раздвижи положението си в службата. Тигър- това е любимото креватно обръщение на колежките към него. Всеки по пътя си, аз лично седя на едно място.
Почивният ми ден- 3 часа по-късно.
Пак съм в леглото и обсъждам перспективите си за по-приятно прекарване на времето с мръсните си чорапи на пода. Те нямат много предложения, но трябва да съм им признателен, че винаги са там да ме изслушат и посъветват ако имам колебания.
- И какво значи излиза? Нямам с кого да се видя ли? Явно не съм имал свободен ден отдавна и не съм имал кога да осъзная, че наистина от толкова отдавна не съм си взимал солука, че неусетно съм останал без всякакъв социален живот. Мога винаги да отида при мама и татко във вилата...да бера ягоди? Не, по-скоро не. Срещите ми с тях няма да се състоят на техен агро-терен. Е, добре, Матю е зает, Кръстьо е в Канада на конференция, Денис каза, че има консултация, Ралица е на работа. Явно само реката ме чака.
Сбогувах се с добрите ми, малко миризливи съветници и слушатели, взех си такъмите и хайде към друго по-природно уединение.
Забелязал съм, че повечето хора днес се разкъсват между желанието да бъдат сами и да са сред някого за утеха и развлечение. Аз нямам този проблем, отдавна съм си избрал вариант 1 по много причини. Да съм един някъде от години не ми пречи и ако трябва да съм честен прекарвал съм страхотни моменти без ничия чужда компания, така съм се забавлявал..ако е имало свидетели решили са, че съм на нещо по-силничко. Повечето ще си кажете, че дълбоко в себе си съм нещастно, може би озлобено копеле. Както желаете, няма да споря, човек вярва в каквото желае или в каквото го накарат, а аз не съм толкова добър в убеждаването. Обичам да говоря с разни предмети или животни наоколо- това е по-ефективна консултация с мен самия в края на краищата, наистина, но винаги ми е помагало много. Така аз елиминирах нуждата от реален събеседник и близки хора в живота си, с които да споделям и да ставам уязвим. Превърнах се в Ясен Самотника, Ясен Скалата. Станах ненадминат специалист в работата си и ужасно нехаен. Предпочитам животът да ми е песен. Предпочитам да съм така, отколкото да се взимам излишно много на сериозно. Това не те прави по-зрял или по-отговорен, а само по-стар и по-скован и сбръчкан. А кремовете против бръчки са скъпи, другари.
Сега, ако започнем да изброяваме неща, които не очакваме да видим, когато отидем за риба, юноша

A happy day, the sun is grey

A happy day, the sun is grey
A happy day to laugh and play
The perfect time to run away
It's what he does, it's what you say

He likes warm weather- makes him hot
You like it rainy, cause he's not
Machines keep it shut
and stay calmly put
They don't care of the climate
They tend to keep it private

A happy day, the sun is grey
A happy day to laugh and play
The perfect time-the midst of May
To find yourself you're made of clay

You seem so fragile-dancing to the beat
I see your spirit bound in meat
But eyes are wisely blind
They know what to miss
They know what to find

As days roll off, the planet spins
What is shiny becomes grey
Sincere smiles seem like grins
The human mind surely deranges
seeking solice trying to pray
But I know nothing really changes.

Not this way...

Talking

Mr. Tom I know you'll understand
I know you're me
I know you'll lend a helping hand
I feel you make me free

I've got a problem Mr. Tom
It's this bitch'es fucking son
He's been sharing my head
Filling it heavy with lead

I've got a problem Mr. Tom
It's this mother fucking gun
I just can't get my hands off
Feeding the illusion I am tough

My real problem Mr. Tom
Maybe is that I'm alone
And in solitude I am content
Or so I stubbornly pretend

The deal's this dear Mr Tom
I pity every baggy bum
I rebel after every crime
I can't stand the waste of time

I'm not born for this world
I flirt too much with words
I'm not willing to adapt
Therefore I became inapt

Thanks, I knew you'd understand
What I mean and what causes I try to defend
You know I'm clean

Goodbye and till we meet again
maybe next time your eyes will have rain

Нямам нищо да ти кажа

Познавах те добре,но в друг живот.
Сега грабна ме по-нов
на свой ред зъбите ми да избие,
а уж лице ми да измие.

Паднаха от календара две лета,
ожени се, родиха се деца
Иглата ниже бод по моята уста
Вече си от многото лица.

Нямам с тебе днес какво да споделя
празник,радости, тъга
Мога само учтиво да те поздравя
Така, всеки сам по пътя си, друзя

Вярно, календарно не е много време,
но различни днес са хиляди неща
Какво е в моята душа?
Ще доловиш ти бегло и така
аз пак ще си мълча, сама
И ти- сред близки и аз една

A man

Dax was walking leisurely along the street. Nothing unusual, nothing new. Other people were walikng on the paralel street. There WAS something unusual and something new. But let us first describe the common part of the picture. Busy ladies and gentlemen hurrying from each side to their work-places, cars rushing by, gases, gases, a few trees trying to green around and yet more gases. The crowd seems zombie-like, oblivious of anything but time...until it reaches the unusual part of the picture- a man, lying in the street, open-eyed and motionless. What was that? Doesn't he have a job to rush to? A carrer to seek after? A family to feed and money to earn? There he is, dressed up all neat and tidy in a suit, his tie a little loosen up, indeed, but his shoes shiny. Is he a begger? NO, they do not dress in this manner. Where would a begger find money for a suit in a good condition! OK, at first they were curious and took peeks, but tried to ignore his presence. When they passed away they turned back at this puzzling figure, so tragically misplaced. His eyes were fixed at the sky, motionless, not even blinking. At last someone stopped and towering over the guy, looked straight down as if observing a dead animal on the road. It was a business woman, peerng down on him the way a dog would, with emotionless curiosity. Then she strode off. Why should she care so much about him? She's got other things to care about. Naturally- they label him "crazy" and rush off as if he is sick of an infectious disease.
The morning rush hour had passed. Dax was in a cafe. He does not work. He's qualification is being strange and out of place and my God he is a true professional in his field. The man didn't even hold the coffee cup in a regular manner when he lifted it up to drink. Dax grabbed it by the top edge instead of the ring, as if he lifted a lid. He was sitting at the bar, staring shamelessly at the people at the tables. In a lane of pale light, stealing through the shutters of the windows of this unpleasant place, sat a young lady of about 24. Her face- pale and tired as the dim light, was graced by cherry-painted lips, thin and fragile, and two deep brown eyes full to the brim with emotions. The tall, skinny figure of Dax approached her and leaned over.
" Excuse me, I'd like to shoot you. May I?"
A bizzare proposal that made her deep brown eyes want to pop out of their sockets.
"Wha..what was that?" she asked in disbelief.
"I asked can I shoot you? I'm a photographer."
"Oh..I..I'm flattered, but I must disappoint you, I am not photogenic."
" I am a good photographer."
Well, she thought, since he is not giving up that easily, why not give him a shot. "What should I do? How do you want me to sit?"
"As if you've never talked to me"

***

Linda poured coffee in her cup and drank a big gulp. It was lunch break at the office and the time to gossip and chat with colleagues. They were out on a balcony so that they may smoke. It was not allowed in the office, though nearly every-one had the habit. Stress, they said. Linda looked sleek in her meticulously ironed grey suit, her hair tight in a flawless tail. She puffed out a cloud of nicotine and who knows what else from between her lipstick-smeared lips.
" Yeah, I saw her making funny-eyes at Roger too. If that's her way of climbing up the ladder, mouth-opened, panties- down, she'll have to go." and she pressed the cigarette, twisting it, in an ashtray in the shape of a heart.
" Honestly, you're brain is sick! It's plain to see she's too childish to contemplate such a thing. The idiot is acting girly all around the office."
"That's exactly why she's doing it, for attaining the common affection, especially his. It is all a pose! Or even if Susan really is so childish and naive it will be even easier for some-one like Roger to get her to spread out for him. Just for the pleasure and the abuse."
"This conversation has gotten too ugly" said a co-worker disgusted. " Haven't anything else to talk about?"
"Well, Jeffree, if you so much insist on it, I saw a very baffling thing today."- confronted Linda, kind of sulkily.
" Hah, what was it? A cat on a tin roof talking to a birdie?"
"I can't understand who ever lied to you you had a sense of humor, neither can i think why in Hell did you believe him. I saw a man who was lying in the street motionless. Like a frozen popcycle, not even his eyes moving, he didn't even twitch and I watched him for over a minute. He wore a suit just like yours and held a brief-case in his right arm."
" Well, it was not me , I can assure you. I don't know why you care so much about that man. I see nothing so interesting, another nut cut loose on the streets. You should be glad you're in one piece."
" C'mon Jeffree, we are waiting for your righteous judgement to tell us we accuse an innocent man." snaped Linda, obviously she found him a weak pest. Or was annoyed by him exhibit of moral sense since she had abandoned hers.
" Actually you are! But I assume it's pointless to argue. Where did you see him?"
"Just a couple of block away from here. He seemed like a regular person, honestly. Like a stiff regular person, but still.."
" Hey, chatterboxes! Break is over, get your sweet asses here and start working!"
It has crossed my mind many times, the same question- why do people assume screaming and barking create good working environment? Maybe they find it motivating, but I suppose it is because it's easier to vent bad emotions in the worst way, than absorb them or dispose of them by other means. Suddenly you find everybody intense and ready to scream. Linda thought of that man in the street- he seemed in a suffering equilibrium, no intensity, no anger. She sighed and started at her work once more..with little feeling.

***

"Whatever made you look so miserable?" another storming question out of nowhere. Dax enjoyed startling people like that, they were usually unable to lie due to the sudden attack on their privacy.
" I...I..well, I try to blame it on some definite problem, but maybe sometimes just inside of me a voice whispers of a great pain, accumulated over time, time that has passed and time that is yet to come..Jesus I sound like a friggin nut!"
"You sound truthful, from the soul, ya know" and he winked at her. From his long, dark hair he pulled out in the light a dreadlock and started twisting it. It had an ivory ring around it. "Thank you for the photos, I pay your bill now and we stroll out until you dream again. Is that a deal?"
"You are a strange man, frankly, i don't know if I should trust you or be scared, and even more frankly, I positively don't need to dream again."
"You don't like to get dreamy?"
"No, and I don't like out of this world conversations. In your view I might be quite a tiresome person. I just feel real and down to Earth."
"You are right- down to Earth ain't fun."
And she was eager to shoot a harsh and realistic reply at him, but she swallowed it. This bizzare man- life seemed a game to him. To her judgement he was about 30, still with the dreadlocks and a childish easy-going point of view.
"Hey! Where are you actually taking me?"
" Well...to some interesting places. I think they can shake you."
In the grey day I really wasn't in a mood for such spiritual experiences and games.
[notes:he takes her to a shelter for orphans, then for homeless. the man in the street is important.]
unfinished

Purposes of love

It is a theory I remembered some days ago, maybe a week even. It is simple, and I can bet many of you have thought such things too. This is a theory of love as a necessity,a caprice, dark shades to hide the ugly face of the world. Do you actually love sincerely or just because you have the need to run away? Away from reality or share its burden with somebody. It is a drug this infatuation- making us oblivious of the killings, the brainwashing, careless of the fights we have to fight to make our way through. Things are just easier...easier to pass through or to disregard.
Take a look at the life of Mr. B. He is a man. One of those who fall in love easily, or claim they do. You can pass from person to person easily- each is your big love and you fly high until you get bored. But this is just a single example. When you lose your blinding infatuation you just replace it with another. It's how Mr.B does it.
There are people disillusioned. They know they are not in love, but they indulge in pleasure. All in the name of ignorance. What mankind strives for- ignorance of its own problems, of all the flaws that make us suffer, of all the dirty, ugly things we do & that happen.
Man has found many temporary cures and i must admit love is one of the best. There are people chronically sick & addicted. I must admit- I am not a romantic person, or someone sentimental. I do not let myself fall into too much of these vices, alas there are permanent users of them. Such one-sided look at life perhaps makes it easier- suffering mainly one kind of pain (love pain) and then finding a new person to love so it can go away. Seems like an acceptable scheme. When you share with someone else you do not have to bare all by yourself. That is a clear and undoubtable mathematical fact. Not only are we stronger together, but we can blame one another for our personal misery and failures. We can find elation in simple things on the other hand. We can reach euphoria thanks to the closeness of a definite other human body. The purpose is not so romantic- to love, to give yourself away to make somebody happy, no. The purpose is to run away, to hide, to share yourself because you cannot bear yourself or your battles, because you need somebody to abuse silently, subtly, somebody to blame, somebody to deem perfect and addore so he can be your perfect world to drown in, since the real is such a disappointment. A world you seek to destroy or scar.
Tell me to believe in love! I shall tell you you advise me to belive in lies, in sweet, candy-coated lies. How often does a man trully love? Answer me and smite me!
I wish to you all to find that special someone, to escape and find a better place. I wish you can love and do love... But man's love is imperfect as he is himself.

момент още, за да свърша

В горещи нощи и в студени дни скитница върви и бди след сянката на ходещ бъдещ гроб. Предвестник на човешка мъка и погром, не искаш да я видиш ти пред своя дом. И пъдиш я и пак пристига, буташ я на земята, тя пак се вдига. Тя е почти справедлива.
- Какво става ако срещнеш черна веда?
- Връща ти за неизвършени дела.
- Ама преди каква е била?
- Просто жена. Чакай сега приказката се разказва!


Под пурпурно умиращо небе се раждаше дете, единството от две
добре непасващи души. Как се появи? Грешка. Това е то : детето-грешка. И растеше все така, долу сред чуждите крака, да крие колко всъщност е високо, колко е над тях. Никой не помнеше да беше чувал неговия смях. Затворено дете-момче с невидими криле. Пътуваше то с рейс през сивота, посърнало от изгубена човешка красота. То гледаше и виждаше я ..виждаше как хората я чернят. Сред блъсканицата на тъпкания автобус проби си път да слезе.
- Внимавай, баби, тя е зла!-просъска му една жена. Навярно луда.
Излезе на улица "Мираж" и я съзря- перфектната мечта. На вид бе чиста и добра. Усмихна му се тя и я последва, кажи-речи...до края на света. Стъпваше по нейната изящна сянка
Не, не до края, някъде там, почти, до гробището сред прохладните зелени долини на Земната утроба. Слънцето започна да залязва, но някъде се беше изгубила от рано нейната сянка. След два погледа взаимно разменени, очите се сведоха смутени и прозвуча прекрасен глас:
-Ела при нас! Огледай се в моето огледало.
- Какво? Кои сте вие и защо да гледам?
- Ти ще гледаш, а то истината ще показва, но заплащането е каквото питам вярно да ми отговаряш.
И всеки човек иска истината да узнае и не мисли дали може да я понесе. Някои добре обаче са се осъзнали и от истината крият своето лице- навек.
- Приемам!
Извади от джобчето си малко стъкълче, огледалце мъничко за слагане на грим, колкото очите си да видиш и го подаде на малкото момче.
- Погледни се, аз ще питам, ти ще казваш истината, а то на свой ред ще ти я покаже. Питай и ти ако искаш.
И човек понеже пълен е с въпроси, откъде да знае то как да започне и предлага:
-Питай първа ти.
- Кажи, кого обичаш и лъгал ли си ги?
Да, това определено го смути. Интересно някакъв съд ли тя цели?
- Обичал съм и още аз обичам..мама, тати, първия учител, обичам кучето си Тото, но любов не съм изпитал. Мислил съм си може би така, но все съм се лъгал.
- И тях си лъгал.
- Да.. мама,тати, нея също- да.
Погледна образа си в стъкълцето и видя..истина видя и дума се изписа, момчето се сащиса.
- Ти нищо не желаеш ли да питаш?
- Защо тъй искам да обичам, а подвеждам, наранявам, падам, ставам, продължавам?
- Отговорите универсални нямам, но от вековния си опит ще говоря. Такава е човешката природа- да се движи и мени, все в търсене на едни и същи висини.
- Има ли смисъл във живота?
- Смисълът е нещо, което човек не може пълно още сам да дефинира. За някои той е полезност, за други някакво добро, за трети е да си градивен, но и това не знаят те какво е. Животът е опозиция на неживото, алтернативният ти избор да се движиш и да гониш, също сам да бъдеш гонен. Той е разнообразието в галактическия дрифт, където просто невиж се носиш безметежен. Гледаш ли се?
- Гледам. И нищожен аз се виждам. Образът ми тук е образ на заблуден лъжец.
- За да го кажеш значи си храбрец.
- Лъжец! В ранна възраст и почна да ме руши светът! Струвам ли си?
- Не повече от всеки друг.
- Но как така? Колкото убиецът и колкото геният?
- В смъртта сте всички равни, равни права и шанс имате за нея. Тя за разлика от справедливостта ви наистина е сляпа.
- Защо лицето ти изсъхва?
- Така става с мен на този свят. Така става с всички.
- А при теб различно ли е?
- Да, но аз съм идеалист. Не съм от реалността.
- Бих искал да те разбера.
- Аз ще си вървя.
- Не! Искам още да те питам!
- Не може, сега само спомен от теб ще си взема, един от мен ще ти оставя и да не те забравя, да не ме забравиш и нататък сам ще се оправиш.
Момчето зейна да се противи и да роптае, но го погълна черната вълна и се събуди след 12 часа до една река, изцапана от човешките неща. До главата му цветя, в краката му рибешка глава набучена на кръст, а от лявата ръка- липсваше му пръст.

недовършено

Гледам вазата с цветя,
извивките на всяко листче.
Крехки като тез цветя,
раздвижвани от всеки дъх
са чувствата на две деца
оплетени в объркана розета.
Различни хиляди лица
събрани на една планета.
Безинзразни, безсмислени платна
без багри на объркана розета.

Самодивски танци

Самодиви над трева- очите ще ти вземат!
Самодиви над трева те кичат с момина сълза
Девойките след теб да тичат
и до края на света
А ти нещастен, сляп да търсиш
самодиви в вихърна игра.

Колкото сърца погубиш
толкоз пъти твойто да умре
веднъж ти щом се влюбиш
в мома вълшебна под приказно небе

Да нямаше, момко, очи
да ги видиш!
Да нямаше, момко, сърце
да се влюбиш!
Да нямаше, момко, лице
другите ти да погубиш!

Самодиви над трева- очите ти взеха!
Самодиви над трева ума ти отнеха!
Девойки за теб душата си дават,
а ти сляп, нещастен,
дори това нямаш!

Inspired by...

Студен прозорец ли си ти
през който аз в света се взирам?
Чета по твоите очи
какво душата ти реди
И плаша се, и цялата изтръпвам
обхваната от ледени вълни.

Кутийка-тайник ли съм аз,
в която ти живота си събираш?
Рисуваш със своите очи
какво сърцето ми да чувства
И плашиш се, и целия скован си,
потресен в своите дълбини.


бел. Първия ред дължа на Матю ( добре, че някой цитира Остава)

разпилени ноти

В тъмната пихтия на нощта
бясно мъчи си главата
с писец над няколко листа
събира "Лунната соната"
на своята сама душа

За Сляпата,
за своята лети мисълта
Котката се бие с мишка на тавана
Плът пак да изяде плътта
Поет с глава отчаяна на ръце подпряна

Едни търпят духовни трели
докато други са просто прегладнели

скеч #2 динамика

Разделих се с Нат с целувка, но от онези обичайните и заприпквам надолу по улицата. Наоколо все още бързат хора от работа, да хванат вечерната доза песимизъм по новините. Така като ги гледам, хора ли виждам? Ох, пак ще се отплесна. Защо нещо в чантата ми така ме смущава. Преравям я и откривам слънчевите очила на Нат. Вярно, остави ги в мен на съхранение по-рано през деня. Ох, един човек се блъсна в рамото ми и ме измери недружелюбно с очи. Да! Тежа 50 килограма, а ти поне 90, как посмях да застана така, че да се блъснеш в мен, дано не съм те повредила! Сега забелязвам, че се е стъмнило и улицата е доста пуста. Вървя, вървя и чувам лъжливото мълчание на града и ето друг срещу мен и той също се блъска в рамото ми! Нарочно ли го правят!? Ядосана продължавам спускането си надолу по наклонената павирана плоскост. След мен се дочува скърцане от нови обувки. На отсрещната страна на улицата сбирщина дребни циганчета са се сбили за едно коте, а горкото животно фучи и пищи по най-противния истеричен начин. Отскубва се от мургавите разбойничета и настръхнала се спуска към мен.
-А-а!-отскачам аз,-Махай се, махай се, звяр!-да, звуча абсурдно, но чорапогащника ми струва пари.
Затраквам с токчета и захъсквам през зъби и топката чорлава козина избяга в другата посока след като обикаля два пъти краката ми на скорост. Толкова е обезумяла, че се закачва за крачола на мъжа, вървящ зад мен и чувам как той изпсува и едно "мяяяяя-хсссс-хсхсс" се издига над циганската глъчка. Измервам грубияна, който явно бе ритнал животното, но човека се е прикрил в един вход и мервам съвсем малко от него. Хм, изсумтявам. 180 градуса завъртане и продължавам.
Но бандата циганчета се лепка за мен
- Лельо, лельо, дай някое левче, лельо, молим та!- замрънква първото.
- Не, бе, како, дай молим та много! Жива-здрава да си, аре много сме гладни, како!
Второто явно бе по-прозорливо и разбираше от такт и манипулация поне мъничко. "Како", по-добре звучи. Но сърцето ми вече не се размекваше при такива нападения. Само ме напрягат и изпълват с вина, смущение, отвращение, парализирам се едва ли не вътрешно. Пристигат още две и започват да ми дърпат полата.
- Аре, ма, како, дай някой лев, гладни, како. Много ти са мола! Виж на, ко си добър помогни, како!
Нямаха богат репертоар, но наистина ме караха да настръхвам. Четири дребосъчета с мръсни личица и ловки ръчички с черни мазни петна от разни боклуци бяха вече налазили. Ако посегна да им дам нещо, може да издърпат чантата ми, да ме преровят, нямам им никакво доверие. И без това настоятелно се опитваха да свалят полата и сакото ми сякаш това ще ме омили да им даря нещо, но дърпаха ли дърпаха дрехите ми. Направо ще ме съблекат! Въртя се около собствената си ос и се чудя надясно ли да вървя, наляво ли- в крайна сметка криволича и в двете посоки под ред, а навлеците са неумолими! Къде е онзи мъж? Влязъл ли бе във входа? На мен ми се стори, че само го ползва за прикритие.
- Махнете се!-явно безполезна заповед.
- Како, аре ма, дай левче, от глад умира!
- Оставете ме, притеснявате ме! Разкарай се бе!- поглеждам оцъклено едно от тях. Но главата му просто отказа да въприеме каквото и да е. Като малки машинки с навити пружини си пееха все едно и също. Усетих как се опитват вече да бъркат по джобовете ми, но там няма нищо. Стисвам здраво чантата си. Пискливите им, продрани гласчета вдигаха врява като една дузина дрънчащи тенекета. Никак не си пазят гласните струни.
- МАХАЙТЕ СЕ! НИЩО НЯМА ДА ВИ ДАМ! ЩЕ ИЗВИКАМ ПОЛИЦИЯ, АКО НЕ СЕ ИЗПАРИТЕ ВЕДНАГА!- разкрещявам се бясно аз в последен напън и размахвам заплашително ръце да ги разпъдя. Едното веднага се възползва и сграбчва чантата ми.
- А не, малък гад! Няма да стане!
Дърпа то напред, аз назад телгя към себе си и започнахме да се въртим в единоборството. Дребосъка заби пети в павирания път и другарчетата му се закачиха за него да помагат.
4 на 1, по циганстака математика това си беше честен двубой и аз губех! Онези крещяха на своя си език някакви странни думи, които не ми вдъхваха доверие.
- Абе какво става там долу!?- показа се една брадясала физиономия от прозореца на първия етаж на къщата над нас.Безумната въртележка спря-Пак ли вие, ах мамичката ви! Айде млъквайте въшки гадни!
Явно човекът имаше опит с тази тайфа или поне този тип тайфи, защото се наведе и изникна пак с камък в ръка и то солиден!
- Е го виж какъв е! Ще ли ти се да го лапнеш е ся! Оставяйте жената, мърльовци!
Отдолу зазвуча пак неразбираема реч.
- Ей , не ме псувайте, гниди гнусни!- и камъкът полетя.- Имам и още не бойте се!
Поглеждам нагоре с широки очи към спасителя си.
- Благодаря ви много! Така се бях притеснила..благодаря ви много! Как да ви се отбагодаря?
- Е, друг път ще я видим тая работа хаха,- и смигна приятелски той.- А сега се прибирай по-добре госпожичке, че краката ти треперят.
Той изчезна в апартамента, а аз продължавам, като все пак се оглеждам за циганската сган. Свивам на ъгъла, на две преки от дома си съм, потънала в мисли. Една пряка. Усещам нещо. Скърцане на обувки. Някакво напрежение, чужда енергия, която ми подсказва, че не съм сама.
Тъкмо направих пауза и огледах с периферията си наоколо и нещо ме връхлетя от дясната страна отзад и ме закова за една стена и издра бузата ми. Топло пухтене се разлива по лявата ми страна и усещам мъжко тяло притиснато в мен, грамадно и здраво, плашещо, преди всичко плашещо. Още повече ме стресна това, че бях не само обезумяла от страх, но и леко възбудена. Срам ме беше. Треперех. Опитах се да извикам, но успях само да изхлипам и той сложи ръка на устата ми. Другата се плъзна по бедрото ми и ме обхвана отпред по уязвимия корем. Притисна ме към себе си и го захапах по пръста. Доста безполезно, но все пак беше заявка на съпротива. Само си спечелих едно ново блъсване в стената и противната ръка бръкна под полата ми и разкъса чорапогащника. Не знам имаше ли уред, който да успее да отчете сърцебиенето ми в този момент. Опитах се инстинктивно да пищя, но излезе глух звук, заблъсках и замахах с крайници в некадърни и отчаяни опити някак да му навредя, да го отблъсна. Той ме стисна здраво и ме размята, цялата треперех и бях готова да се разплача от безпомощност, когато долетя позната глъчка. Мърлявото коте измяука бясно наблизо и след него довтаса бързо и тайфата малки несретници. Чувам неразбираемата им реч и шляпането на боси крачка, но те се отдалечават. Какво да очаквам от шепа малки момченца, на който дори по род съм чужда. На какво да се надявам в този момент? Звучи грозно, но в най-добрият случай на презерватив. Стана ужасяващо..сълзите потичат. Пред очите ми има само мрак и още по-мрачни фантазии и тъврда, студена повърхност на бетонен гараж. Светът наистина ти прилича изключително много на черна, мръсна дупка в такива моменти.
Тогава долових друго, макар и оглушала от натисналата ме обреченост. Някакъв нож сряза дебелата завеса и разбрах- някой идва да ме спаси. Още преди да е дошъл дори нападателят ми се разкара и въздухът совбодно нахлу в пространството ми и ме обгърна, хладен и успокояващ.
- Ай, мамицата ти, мерзавец!
Видях мъжът от терасата, сега виждах и едрото му шкембе, което се поклащаше тежко докато той се клатушкаше бързо, в походна подобна на бяг към мен. На няколко метра зад него тичаше Нат, вероятно разбрал, че очилата му са останали у мен и ето каква гледка намира..Спасение..Прегръща ме, цялата трепереща и с влажно издрано от дясно лице. Сякаш съм у дома на сигурно, така е в силните мъжки ръце, като знаеш, че са около теб, за да те защитят. Всичко се стече толкова странно. Сега циганчетата пак скупчени около нас пееха познатите рефрени, но се и радваха. Мъжът с камъка само се засмя и се прибра. Всеки на мястото си.

скеч #1 : среща

Мина под поредния капчук, сигурна в чадъра си- доставяше й удоволствие да е непредпазлива и неблагоразумна. Самият факт, че вървеше сама в гъстия мрак в крайния квартал свидетелстваше за това. Нито статистиките за растящ ръст на престъпността, нито историйте от офиса и приятелите я спираха. А може би разчиташе на лошото време да я спаси. Токчетата тракаха примамливо по паважа и се смесваха с ромона на бесните дъждовни капки, които злобно изплющяваха при сблъсък с някоя повърхност. Трак-трак, трак-трак. Беше ясен сигнал и едно от местните влечуги откликна на него. Разчете характерния морзов код. Лесна плячка, лесна плячка. Трак-трак, трак-трак. Подаде нос навън от сухия си ъгъл, в който се беше сврял на завет. Вятърът веднага го лизна с острото си езиче. Очите, привикнали на почти пълната липса на светлина се заозъртаха, ушите напрегнаха слуха си. Безшумно той се плъзна по стената и се опъти според звука- не, че по пътя нямаше малки препятсвтия, които да осуетят плана му. Бутилки, локви, косерви, шумящи опаковки. Всяко едно от тези неща би я спасило по съвсем невинен начин. Тези зли свои врагове хищникът избегна ловко, движейки се като котка, дори по места, достойни да се движи котка. Свистенето в ушите направо го възбуждаше- защо да крие? неправилно беше, но харесваше това, което върши. Удоволствие трептеше във всяка клетка на тялото му, усещането за превъзходство. Спомняше си онези документални филми от детството си, в които виждаше как лъвовете,пантерите дебнат своята плячка, красиви, силни и смъртоносни. Е, той рядко бе смъртоносен. Трак-трак, трак-трак, а тихо тихо се промъкваше пантерата.
Жертвата от своя страна бе в екстаз от дъжда и мрака,с пълно съзнание, че е сама и скрита и се наслаждава егоистично в уединение на особената свежест на въздуха и музиката на дъжда. А той вече бе достатъчно близо да усети парфюма й.
Краят на дебненето настъпи, той излезе извън сенките и видя как само за миг тя цялата потръпна стъписана и се вкова сякаш в земята. Стрелна се към нея и пресече всякакъв опит за самоотбрана или бягство, заби я в стената и прикова с една ръка раменете и врата й. Вече тракането бе изчезнало, но учестеното дишане го заместваше, а едно лъскаво острие стимулираше това дишане с недвусмислената си заплаха.
- Хайде маце, парите!
Да, но тези думи само предизвикаха сбърчване на чертите на "мацето", очите й едва ли не се събраха в усилие да види по-ясно нападателя си. В мъжделивата светлинка, идваща от някой прозорец или очукана лампа може би, тя различи познати черти. Да! Дишането стихна. Отсрещната страна се смути от неочакваната реакция. Тя обхвана с ръце лицето му.
- Кольо?
Това беше прекалено! Висша наглост за една плячка- назова го по име! Челюстта му увисна. Наистина ли?..
-Але..ксандра?-едва преглътна мъжът.
-Ха-ха! Кольо! Разбойнико! Като бяхме деца така ти казвах и май не съм бъркала!- тази лекота и непринуденост бяха направо неуместни. Накараха го да свъси вежди. Истината беше, че малко се срамуваше и се чувстваше ужасно неудобно и сто пъти би предпочел да има таралеж в гащите, отколкото Александра срещу себе си. Тя го тупна приятелски отстрани по рамото.
- Няма да питам как я караш. Да пийнем по едно и да си поговорим?
- Извинявай, - поглеждайки надолу отговори.- Не съм много сигурен.
- Не пиеш ли?
- Пия.
- Не приемаш да те черпят ли? Ще ми е трудно да повярвам, преди малко щеше добре да се почерпиш дори по моя неволя.
След едноминутно мълчание в памет на съпротивата:
- Хайде тогава, води ме ти, щом черпиш!