Нека мислите сами потекат в естествената си посока водени от чувствата. От време на време така правя и от време на време помага.
Надушвам, че унищожението ни дебне от всякъде. Въпросът е как да го излъжем, да го метнем по гръб на пода и да му се изсмеем? Първо обаче искам да се изплюя на тезите за липсите и декадентството на съвременното общество. Кой направи толкова дълбока психологическа дисекция на миналите, че да постави тяхната духовност над нашата? Днес всичко е по- достъпно, донякъде затова на някого може да му се стори, че стойностното изкуство е по- малко. Напротив, повече е, но е толкова много, че почва да губи блясъка си, а отделно е и заринато в още по- големи купове безстойностно. Защото дори великите творци са били някога аматьори и са оставили по нещо невпечатлително след себе си.
Днес много повече хора пиели до патологична степен, повече се пушело, младежите губели девствеността си по- рано и водели по- разюздан живот. Кой по времето на бай Тошо & co. ще извади страшна и черна статистика за един алкохолизиран народ? Нали някои дори днес са убедени в рая царящ в България по онова време. Да, сексът е безразборен, започваме да го практикуваме по- рано, но днес всичко започваме да правим толкова от рано! Информацията тече от всякъде и това ни кара да съзряваме по- бързо, да опитваме повече с нетърпение, без да чакаме съответната възраст. Защото нещо ни кара да се смятаме за готови, независимо дали сме или не. Дори погледнато физиологически днешните момичета и момчета съзряват преди възрастта писана в старите ни учебници по биология. Нито прибързаното развитие, нито достъпността на информацията и възможностите за творене ни правят достатъчно умели и хитри да превъзмогнем унищжението си. Смъртта ни гони в безройните си форми и абразивните процеси не прощават нито на човешкото тяло, нито на човешкия ум. В опитите си някои просто искат да останат запомнени, да оставят достатъчно голямо наследство, да натрупат достатъчно пари и да ги пропилеят така, че целият свят да ахне. Това са глупости. Както е глупост да искаш да превземеш света- той ще те погълне, дори да успееш уж да го покориш, защото е нещо твърде голямо за плещите на кое да е човешко създание. Някой може вече да се е досетил, че не съм тук да давам окончателни отговори. Така е, само затварям някои вратички, за да стане изборът ви по- лесен. Всеки трябва да намери своя начин за спасение, своя аспект, в който да оцелее. Някои оцеляват морално, други с труда си, трети анонимно оставяйки отпечатък, а най- умелите се запазват цялостно. Нека дам пример. Повечето от хората, знаят книгата "Дон Кихот", но ако ги питате кой я е написал ще ви погледнат като детенце хванато на тясно с крадени пасти. Мигел де Сервантес- но те не помнят това име, нито са прочели каква е била съдбата му. Почти всички обаче са наясно с образа на дон Кихот- Печалния Рицар, а дон Кихот е Сервантес. Как би могъл някой да напише книга, толкова дълбока, пълна с идеализъм, надежди и умопомрачение без да вложи себе си в нея? Дон Мигел е успял, без дори да го цели. Надхитрил е смъртта си.
Надушвам, че унищожението ни дебне от всякъде. Въпросът е как да го излъжем, да го метнем по гръб на пода и да му се изсмеем? Първо обаче искам да се изплюя на тезите за липсите и декадентството на съвременното общество. Кой направи толкова дълбока психологическа дисекция на миналите, че да постави тяхната духовност над нашата? Днес всичко е по- достъпно, донякъде затова на някого може да му се стори, че стойностното изкуство е по- малко. Напротив, повече е, но е толкова много, че почва да губи блясъка си, а отделно е и заринато в още по- големи купове безстойностно. Защото дори великите творци са били някога аматьори и са оставили по нещо невпечатлително след себе си.
Днес много повече хора пиели до патологична степен, повече се пушело, младежите губели девствеността си по- рано и водели по- разюздан живот. Кой по времето на бай Тошо & co. ще извади страшна и черна статистика за един алкохолизиран народ? Нали някои дори днес са убедени в рая царящ в България по онова време. Да, сексът е безразборен, започваме да го практикуваме по- рано, но днес всичко започваме да правим толкова от рано! Информацията тече от всякъде и това ни кара да съзряваме по- бързо, да опитваме повече с нетърпение, без да чакаме съответната възраст. Защото нещо ни кара да се смятаме за готови, независимо дали сме или не. Дори погледнато физиологически днешните момичета и момчета съзряват преди възрастта писана в старите ни учебници по биология. Нито прибързаното развитие, нито достъпността на информацията и възможностите за творене ни правят достатъчно умели и хитри да превъзмогнем унищжението си. Смъртта ни гони в безройните си форми и абразивните процеси не прощават нито на човешкото тяло, нито на човешкия ум. В опитите си някои просто искат да останат запомнени, да оставят достатъчно голямо наследство, да натрупат достатъчно пари и да ги пропилеят така, че целият свят да ахне. Това са глупости. Както е глупост да искаш да превземеш света- той ще те погълне, дори да успееш уж да го покориш, защото е нещо твърде голямо за плещите на кое да е човешко създание. Някой може вече да се е досетил, че не съм тук да давам окончателни отговори. Така е, само затварям някои вратички, за да стане изборът ви по- лесен. Всеки трябва да намери своя начин за спасение, своя аспект, в който да оцелее. Някои оцеляват морално, други с труда си, трети анонимно оставяйки отпечатък, а най- умелите се запазват цялостно. Нека дам пример. Повечето от хората, знаят книгата "Дон Кихот", но ако ги питате кой я е написал ще ви погледнат като детенце хванато на тясно с крадени пасти. Мигел де Сервантес- но те не помнят това име, нито са прочели каква е била съдбата му. Почти всички обаче са наясно с образа на дон Кихот- Печалния Рицар, а дон Кихот е Сервантес. Как би могъл някой да напише книга, толкова дълбока, пълна с идеализъм, надежди и умопомрачение без да вложи себе си в нея? Дон Мигел е успял, без дори да го цели. Надхитрил е смъртта си.
