Мрън и Мляс

Той седеше мрачен на една пейка- изражението му, като че е ял развалено зеле. Върху него падна нечия сянка и сгъсти настроението му.
- Мръдни се!
- Не ти харесва слънцето и без друго.
Чак сега погледна нагоре. Със съмнение.
- Откъде се пръкна ти пък?
- От небето паднах.
- Господ те изпрати да ми пазиш сянка?
- Ти си доста сенчест и без мен. Същински Мрън си.
- Мрън да се казвам! В окото твое да съм трън!
- Искаше да го изримуваш, признай си! Нека почнем от начало. Не приятно ми е, аз съм Мляс.
- Мрън пък се наричам аз.
- Какво да правят Мляс и Мрън?
Той повдигна вежда.
- Нека правим махмурлук.
- Защо реши, че пия?
- Госпожице, тук всички пием!
- След дългия работен ден?
- А, не! Тук работещи не идват! Наш'та сган е много друга.
- И каква?
- Чакай, как стигна тук изобщо? Нужен ти е наш човек да дойдеш.
- Риго ми е братовчед, него идвам да намеря. Казал ми е като има нужда, тук да идвам да го търся.
- Ха! Виж ти!- огледа я преценяващо. - И какво желае принцеса Мляс, че й е нужен братовчедът Риго?
- Не си харесвам живота.
- Той не е Господ, по- добре се върни на небето. Но ако искаш моята диагноза- липса на алкохол в кръвта.
- Водка?
- Жено! Обед е! Да хапнем бира!