Не, нямам идея

За абсолютно нищо предполагам. Просто си седях на бара сам и чаках нещата да ми се случат. Случи ми се тя. Оттогава предпочитам вече да не чакам, а да действам и избирам сам.
За нея мога да кажа малко, въпросите изникнаха едва два дена по- късно със сутрешните новини. Най- силно ме впечатли кожата й- имаше естествен аромат на зреещи плодове и чистота. Цялата нощ нито очите й, нито движенията й издадоха нещо обезпокоително- не беше смутена, когато я закарах у дома ми, не се притесни да се съблече пред случаен непознат от бара. Действаше едва ли не с професионализъм, но не поиска пари. Началото на цялото преживяване започна просто банално.
- Здравей, имаш ли огънче?- и подаде напред тънка цигара.
- Заповядай. Да ти предложа и питие?
- Не,- отряза ме сухо и дръпна дълбоко от папироската. - Можеш ли да ми предложиш добър танц вместо това? Тук всички са като вързани, никак не е забавно.
- Май и аз съм от вързаните, някак не се отпускам.
- Значи на теб ти трябва още едно питие. Барман! Голям джин за господина!
След 5 минути този диктатор на токчета ме беше замъкнал на дансинга с големия джин в корема ми и поомекнали крака. Беше зашеметяваща- това тяло сякаш имаше нечовешки запас енергия и змийска гъвкавост. Усещаше се някакъв бяс в движенията й през половината време, отстрани изглеждаше сякаш е загубила ума си отдадена на някакъв ритуален вихър. И преди съм имал забивки за една нощ и немалко от тях са се клатили диво и бясно, но винаги по някакъв вулгарен или просто нескопосан начин. Тази тук имаше и грация и лудост в движенията си; някак не проумявах как успява да ги съчетае. В един момент се прилепи до гърдите ми, обви врата ми с ръце и помоли:
- Вдигни ме и ме завърти!
Изпълних го. Като докосна пак земята затанцува край мен сякаш повече с ръце изразявайки нещо, което сама най- добре разбираше, а аз само бледо долавях като чувство. Ритуали и ритуали- само това имаше в маниерите й. Хвана ме за кръста и ме натисна да се раздвижа, след това ръцете й минаха нагоре към раменете ми и ме инструктираха какво се изисква от тялото ми. Това покорство ме караше да съм малко по- несигурен и се върнах отново на бара в края на песента.
- Не мисля, че се представих. Габриела,- изстреля думите и подаде ръка.
- Приятно ми е, Габриела, аз съм Даниел.
- Внимавай, носът ти ще порасне много, ако говориш така всяка вечер.
- Какво?
- Имам интуиция за някои неща, но щом тази вечер си Даниел, така да бъде. Името е добро. Нека опитаме пак. Аз съм Лора, приятно ми е.
- Аз пък съм Крисчън. Като Крисчън Бейл.
- Хах, добър избор. Още един голям джин за доброто попадение! На екс!
За пръв път жена се опитваше да напие мен. Нямаше как да не я заобичам поне за тази вечер. Когато вече и двамата бяхме стигнали състоянието, в което се смеем на собствените си пияни мутри, тя ме издърпа навън и ме заби с гръб в стената и се долепи до мен с пошли мисли в главата.
- Отиваме у нас!- заявих уверено и набрах такси.
Останалите подробности ще ги пропусна, и без това са ми малко мътни, помня само колко много ми се виеше свят, не от алкохола, и изгубих съзнание в леглото си до нея в пълно доволство. Неизвестен брой часове по- късно се разсъних от някакво "щрак" като това на фотоапаратите. Премижах, но толкова слабо ме интересуваше какво става, че заспах на секундата.
Когато евентуално се събудих открих, че е следобед. Това обаче беше едва третото ми откритие за деня. Първо осъзнах, че могат да ме болят повече части на тялото, отколкото съм предполагал, че притежавам. Второто беше, че дамата ми за нощта си е тръгнала. Никой от тези първи три факта не ме впечатли особено. Случвало се е и преди. Виж откритие #4 обаче разби класациите ми до момента- когато влязох в банята си, все още чисто гол, да измия зъбите си, намерих на гърдите си четлив надпис "Габриела Доумс- запомни това име, лъжльо". Щях да го запомня, най- малкото, защото щях да го гледам в банята още няколко дена- беше ме надписала с маркер. Маркер, по дяволите! Защо не с червило, като мистериозните дами от филмите и романите? Всъщност, снощи тя не носеше червило.
Два дена по- късно още се опитвах да забравя проклетото име и да изчегъркам противния надпис, чувствах се като използвано и маркирано говедо. Пиех мрачно кафето си и отворих сутрешния вестник, както обикновено, отзад-напред. Лист по лист се изнизваха през пръстите ми, не намирах нищо особено интригуващо, а по- любопитното сканирах набързо. Когато..."Габриела Доумс намерена мъртва в дома си- предполагаемо самоубийство". Светът изведнъж някак просто изчезна.

Андроген

Той е мъж досущ като жена
той обича ли обича ли обича
никого напълно не обича
Той е тя и никога не е сама

теория на хаоса и белите дупки в логиката

Драги хора, нека си погоровим първо за логиката, и чрез нея ще опрем до хаоса. За тези, които плюят на всичко безразборно класифицирано като "свръхестествено" спрете да четете след точката.
Добре е, когато искаме да се справим с нещо по-сложно и тревожно за нашия мозък, да му хванем единия край и да го нагънем прилежно до другия. Щом един път наредим всичо и го приведем в смилаема форма, светът става едно по- добро място, нали? Логиката и аналитичните процеси свързани с нея са именно това- разбиване до смилаеми части, обяснение на мотивите, действията, следствията. Страшното и необяснимото вече ни е познато. Това е напредък, това е добро. Има обаче няколко проблема: първо, човешката логика има много бели дупки и за мен е безкрайно ограничена от моделите ни на мислене; второ, има няколко еднакво логични варианта за отговор на повечето/ всички проблеми, кой да изберем? Да изчисляваме проценти по странна и сложна формула на вероятностите ли? Още повече, светът и вселената са безмерно по- широки от това, което възприятията и умът ни ни позвляват да осъзнаем и на което основаваме логиката си. Ние дори не сме навлезли добре в собствената си физика и психика, за да величаем логиката, но за момента тя е незаменима в арсенала ни за борба с живота. НО моля, не отричайте всичо, което не може лесно и ловко да мине под ножа на "неуборимата" ви логика! Тя не е единствен меродавен и универсален метод за опознаване на света. Дори да е, това не е логиката, с която ние си служим, тя е непълна и подлъгваща. Ние самите сме я направили такава за себе си. Необятността на хаоса във вселената предполага безброй мнообразни и абсолютно различни по естество явления, което убива универсалния метод, освен ако той не е крайно неконкретен (което вече не е метод, а по- скоро съвет за действие). Ето ни вече при хаоса. Има ли тук някой, който смята, че вече сме го подминали и всичко е много уредено и смилено? Грешка, грешка, грешка- намирането на схеми и модели не елиминира хаоса, те са само част от него.

Усещам, че е време да спра и замълча. Дори да е непълно, нека има малко мистерия за умовете.

До писане

готов за цинизъм

Плюеш, триеш зъби и сумтиш
вървиш крив по улиците криви
и нещастията по света броиш
дните ти са неизбежно сиви
цялата си мъка скрил си
под цинична грозна маска
мръсни мисли присвоил си
сърцето пазиш с каска
Дали имаш уважение?
Не, но щедро даваш унижение.
Казвам "обич" и се смееш
А иронията смее се над теб
от самия себе си проклет


Ако аз погледна към света
аз вижам жизнедаващото слънце
А ти ще видиш и най- мъничкото
черно, гнило зрънце
Винаги готов за цинична подигравка
Щипеш мислите ми като озлобена мравка
Съвсем мъничка и тъпа
ненужна си ми, затова ще те настъпя

редове и рими

Почти ми става жал,
почти ми става тъжно,
от твоята печал,
живееща на тъмно
в смачканите ти гърди
моля нещо измисли
и коренно се промени
или цялостно се премахни
със смъртния си песимизъм
с кривата си черна призма
на вулгарния си реализъм
направи една душевна клизма
прочисти си дробовете от катрана
забрави образите от екрана
спри да мрънкаш, направи промяна
провокирай ме да стана
и на улицата смело да изляза
не като муха на тор да лазя
злобата в боклука изхвърли
или по-добре веднага се гръмни
не понасям киселите ти очи
обичам счупените ти мечти
но теб ще пръсна на парчета,
ако не се научи да мълчи
устата ти проклета

Кафе вместо закуска

Сутрин ставам с чаша за кафе
пълна с тъмен аромат.
Препичам си филия и варя яйце,
помахвам на притихналия свят.

Кротко сутрин слушам го как диша,
още сънен, чист и пълен с хлад.
Зиме пременен със скреж и киша,
а през лято предвещаващ ад.

Улиците сутрин са спокоен дом,
това пълно слънце мене чака.
Смея му се от студения балкон-
аз съм неговата бяла сврака.

Всеки ден ще давам по усмивка,
гладен, но доволен от ефекта
на кафето тихо пито за закуска;
кръвното си е за моя сметка.

Но по обед вече свършено е с мен,
магията на утрото ще е умряла.
Ще чакам чудото на утрешния ден,
с усмивка от работата изветряла.

из пътя

Човечеството стига от първичния морал и практичност до дълбоката проникновеност, за да се отдаде на посредствения авангардизъм плод на кой знае какво мисловно изкривяване
Самият живот изглежда така, че съвършените безсмислици имат добра стойност на пазара, защото умът ни избърза нанякъде, а на останалото ни тяло му е малко трудно да го достигне.
Започнете четенето си от басните на Езоп и завършете с някаква модерна литература, или друг вид изкуство съвсем ново за времето ни. Минете същевременно през някои мъдри класически човека като Мопасан, Ромейн Роланд и Ъруйн Шоу. Ако ви се струва, че човечеството тъпче в кръг, нека ви разбия вярванията. Това не е кръг, това е спирала, но в нашата прекрасна Вселена е трудно да определиш дали спиралата е нагоре или надолу. Все пак важното е, че развитие има и то е циклично и предизвикано, нищо не се появява просто ей така от нищото.
Първичната мъдрост стана недостатъчна с развитието на обществото и законите му. Моралът се обогати и разшири (или стесни на места според нуждите) и целият напредък- икономически, физически, психически рефлектира в културата. Последва възхваляването на Бог, а след него възхвалата на Човека (Средновековие ; Ренесанс) и всичките световни промени се усетиха в правата на човека, във фреските по църквите и другите забележителни здания, по рисунките и театралните постановки. Поставено на критика и съмнение, всичко по ренесансово време е имало прекалено патетичен може би, но благороден и прекрасно егоцентричен смисъл.
Просвещението даде отново нови идеи, защото човекът вече беше доказал пред себеподобните си колко е разочароващ и погледите на надеждата се обърнаха към нещо на вид стабилно- науката. Тя обаче менеше мнението си за нещата с годините, пък и след време омръзна. Все пак мъдростта и логиката й са неоспорими.
Следват бесни години на експресионизъм, търсения в изобразителното и музикалното изкуство и чудовищна динамика на развитието. Сменянето на стилове и моди, паралелната им поява и борба в съжителството поставиха много въпроси, като първият е...как всъщност достигнахме това темпо или само на мен така ми се струва? Следващият е как мога да го оценя по съдържание? Втората задача ми се струва по- трудна, тъй като нивото на баналност в наши дни е критично високо. Баналността обаче, като всяка субектива се определя от настроението и възгледите ни в момента. С други думи в определени ситуации сме склонни да и простим, че я има. А как вдигнахме темпото? С бясна индустриализация- изядохме повече земя, родихме повече деца и от 3 милиарда преди 48 години днес сме малко над 6,684 милиарда? Умножили сме се по 2,228! Не сме ли умни да направим такава нестандартна демографска сметка? Съответно във всеки бизнес днес има много повече печалба от преди дори като добавим инфлацията към уравнението. Културата и изкуството винаги са се купували, но съвременните тенденции към липса на съдържание в горните две може да стресне дори мъртъв демагог. Ако поп-арт-а е забавен и предава някакво съобщение в края на краищата, то това, което ви казват авангардът и модернизмът е, че всичко сме видели и от всичко ни е писнало, а новото не ни се струва толкова бляскаво, колкото ни се иска. Погледнете и литературата- в някои сфери се върнахме към детските приказки, но вече пораснали и с много по-богато и поучително въображение. Фентъзито помете света, довеждайти rpg-та и LARP- ове със себе си, а чик-лит-а и криминалетата станаха първото нещо, което можете да видите на нощния ни шкаф. Книги като " 100 съвета как да се издигнеш в офиса" или " 69 начина да го съблазниш на първа среща" се нещо обичайно като кафето сутринта и малките им хитрини понякога са полезни, но в голямата си част не впечатляват особено. Проникновението ни се сведе до посредствени съвети и цинично/саркастично остроумничене. И това ни харесва. Естествено, утеха е, утехата ни харесва през повечето време.
По пътя минахме през много. Загубихме и спечелихме. Отхвърлихме част от старото, друга част все още обичаме. Сега най- вълнуващият въпрос е какво ни очаква в бъдеще? По- остро отрицание или, напротив, по- бясно самозадоволяване на капризите?

:това беше свободно течаща мисъл, благодаря за вниманието и чакайте ново включване:

Песен за Хъмпти Дъмпти

Хъмпти Дъмпти е яйце,
но е негоден за омлет.
Хъмпти е като дете,
много трудно му е да чете
по лицата лошите ви мисли
грозни като възпалени кисти

Хъмпти е проклет
да е чист като сълза
в свят пълен с петна.

Но може той да е спокоен
за калциевата си черупка.
Бутнат от човека недостоен
няма да го погребат в дупка.

Парче грижливо по парче
от земята ще възстановят
тялото му на яйце-момче
с лепило ще го залепят
отвътре вече малко кух,

защото счупеното няма пак да бъде цяло

лозунги & реклами

Use our new product LOVE! But be informed it is available for limited time only!


Водка! Избери главоболието пред реалността!


Внимание! При проължителна употреба на продукта се наблюдават нежелани странични ефекти като привързаност, чувство за отговорност, а в по- тежки случаи дори любов!


Искате съвършен живот? Желаете да се развивате като личност? Стремите се да вървите нагоре? Елате в АА (абсолютните алкохолици)! Ние ще ви разубедим!
(мда, шегувам се с Анонимните Алкохолици, хоу-хоу-хоу)