Кафе вместо закуска

Сутрин ставам с чаша за кафе
пълна с тъмен аромат.
Препичам си филия и варя яйце,
помахвам на притихналия свят.

Кротко сутрин слушам го как диша,
още сънен, чист и пълен с хлад.
Зиме пременен със скреж и киша,
а през лято предвещаващ ад.

Улиците сутрин са спокоен дом,
това пълно слънце мене чака.
Смея му се от студения балкон-
аз съм неговата бяла сврака.

Всеки ден ще давам по усмивка,
гладен, но доволен от ефекта
на кафето тихо пито за закуска;
кръвното си е за моя сметка.

Но по обед вече свършено е с мен,
магията на утрото ще е умряла.
Ще чакам чудото на утрешния ден,
с усмивка от работата изветряла.