из пътя

Човечеството стига от първичния морал и практичност до дълбоката проникновеност, за да се отдаде на посредствения авангардизъм плод на кой знае какво мисловно изкривяване
Самият живот изглежда така, че съвършените безсмислици имат добра стойност на пазара, защото умът ни избърза нанякъде, а на останалото ни тяло му е малко трудно да го достигне.
Започнете четенето си от басните на Езоп и завършете с някаква модерна литература, или друг вид изкуство съвсем ново за времето ни. Минете същевременно през някои мъдри класически човека като Мопасан, Ромейн Роланд и Ъруйн Шоу. Ако ви се струва, че човечеството тъпче в кръг, нека ви разбия вярванията. Това не е кръг, това е спирала, но в нашата прекрасна Вселена е трудно да определиш дали спиралата е нагоре или надолу. Все пак важното е, че развитие има и то е циклично и предизвикано, нищо не се появява просто ей така от нищото.
Първичната мъдрост стана недостатъчна с развитието на обществото и законите му. Моралът се обогати и разшири (или стесни на места според нуждите) и целият напредък- икономически, физически, психически рефлектира в културата. Последва възхваляването на Бог, а след него възхвалата на Човека (Средновековие ; Ренесанс) и всичките световни промени се усетиха в правата на човека, във фреските по църквите и другите забележителни здания, по рисунките и театралните постановки. Поставено на критика и съмнение, всичко по ренесансово време е имало прекалено патетичен може би, но благороден и прекрасно егоцентричен смисъл.
Просвещението даде отново нови идеи, защото човекът вече беше доказал пред себеподобните си колко е разочароващ и погледите на надеждата се обърнаха към нещо на вид стабилно- науката. Тя обаче менеше мнението си за нещата с годините, пък и след време омръзна. Все пак мъдростта и логиката й са неоспорими.
Следват бесни години на експресионизъм, търсения в изобразителното и музикалното изкуство и чудовищна динамика на развитието. Сменянето на стилове и моди, паралелната им поява и борба в съжителството поставиха много въпроси, като първият е...как всъщност достигнахме това темпо или само на мен така ми се струва? Следващият е как мога да го оценя по съдържание? Втората задача ми се струва по- трудна, тъй като нивото на баналност в наши дни е критично високо. Баналността обаче, като всяка субектива се определя от настроението и възгледите ни в момента. С други думи в определени ситуации сме склонни да и простим, че я има. А как вдигнахме темпото? С бясна индустриализация- изядохме повече земя, родихме повече деца и от 3 милиарда преди 48 години днес сме малко над 6,684 милиарда? Умножили сме се по 2,228! Не сме ли умни да направим такава нестандартна демографска сметка? Съответно във всеки бизнес днес има много повече печалба от преди дори като добавим инфлацията към уравнението. Културата и изкуството винаги са се купували, но съвременните тенденции към липса на съдържание в горните две може да стресне дори мъртъв демагог. Ако поп-арт-а е забавен и предава някакво съобщение в края на краищата, то това, което ви казват авангардът и модернизмът е, че всичко сме видели и от всичко ни е писнало, а новото не ни се струва толкова бляскаво, колкото ни се иска. Погледнете и литературата- в някои сфери се върнахме към детските приказки, но вече пораснали и с много по-богато и поучително въображение. Фентъзито помете света, довеждайти rpg-та и LARP- ове със себе си, а чик-лит-а и криминалетата станаха първото нещо, което можете да видите на нощния ни шкаф. Книги като " 100 съвета как да се издигнеш в офиса" или " 69 начина да го съблазниш на първа среща" се нещо обичайно като кафето сутринта и малките им хитрини понякога са полезни, но в голямата си част не впечатляват особено. Проникновението ни се сведе до посредствени съвети и цинично/саркастично остроумничене. И това ни харесва. Естествено, утеха е, утехата ни харесва през повечето време.
По пътя минахме през много. Загубихме и спечелихме. Отхвърлихме част от старото, друга част все още обичаме. Сега най- вълнуващият въпрос е какво ни очаква в бъдеще? По- остро отрицание или, напротив, по- бясно самозадоволяване на капризите?

:това беше свободно течаща мисъл, благодаря за вниманието и чакайте ново включване: