готов за цинизъм

Плюеш, триеш зъби и сумтиш
вървиш крив по улиците криви
и нещастията по света броиш
дните ти са неизбежно сиви
цялата си мъка скрил си
под цинична грозна маска
мръсни мисли присвоил си
сърцето пазиш с каска
Дали имаш уважение?
Не, но щедро даваш унижение.
Казвам "обич" и се смееш
А иронията смее се над теб
от самия себе си проклет


Ако аз погледна към света
аз вижам жизнедаващото слънце
А ти ще видиш и най- мъничкото
черно, гнило зрънце
Винаги готов за цинична подигравка
Щипеш мислите ми като озлобена мравка
Съвсем мъничка и тъпа
ненужна си ми, затова ще те настъпя