теория на хаоса и белите дупки в логиката

Драги хора, нека си погоровим първо за логиката, и чрез нея ще опрем до хаоса. За тези, които плюят на всичко безразборно класифицирано като "свръхестествено" спрете да четете след точката.
Добре е, когато искаме да се справим с нещо по-сложно и тревожно за нашия мозък, да му хванем единия край и да го нагънем прилежно до другия. Щом един път наредим всичо и го приведем в смилаема форма, светът става едно по- добро място, нали? Логиката и аналитичните процеси свързани с нея са именно това- разбиване до смилаеми части, обяснение на мотивите, действията, следствията. Страшното и необяснимото вече ни е познато. Това е напредък, това е добро. Има обаче няколко проблема: първо, човешката логика има много бели дупки и за мен е безкрайно ограничена от моделите ни на мислене; второ, има няколко еднакво логични варианта за отговор на повечето/ всички проблеми, кой да изберем? Да изчисляваме проценти по странна и сложна формула на вероятностите ли? Още повече, светът и вселената са безмерно по- широки от това, което възприятията и умът ни ни позвляват да осъзнаем и на което основаваме логиката си. Ние дори не сме навлезли добре в собствената си физика и психика, за да величаем логиката, но за момента тя е незаменима в арсенала ни за борба с живота. НО моля, не отричайте всичо, което не може лесно и ловко да мине под ножа на "неуборимата" ви логика! Тя не е единствен меродавен и универсален метод за опознаване на света. Дори да е, това не е логиката, с която ние си служим, тя е непълна и подлъгваща. Ние самите сме я направили такава за себе си. Необятността на хаоса във вселената предполага безброй мнообразни и абсолютно различни по естество явления, което убива универсалния метод, освен ако той не е крайно неконкретен (което вече не е метод, а по- скоро съвет за действие). Ето ни вече при хаоса. Има ли тук някой, който смята, че вече сме го подминали и всичко е много уредено и смилено? Грешка, грешка, грешка- намирането на схеми и модели не елиминира хаоса, те са само част от него.

Усещам, че е време да спра и замълча. Дори да е непълно, нека има малко мистерия за умовете.

До писане