somebody [no, it's not poetry, just randomness]

somebody to love you, even though you're crazy
somebody truly great and caring
somebody to love you more than he loves himself
but is this necessary for survival
you're body will press on
if it has water, food and shelter
as a wise man I provide no answer
I only ask in proper time

unfortunately

there are so many things inside me I can only share with paper.


also: when you're happy, be careful where you are and who is watching.

I stuck my mind in the pile of petty little details of life and the big picture slipped away, but this did not make me calm. It did not make me happier or better, I'm a rudiment piece of  life, waiting to expire. I wish to fly, but where are my wings? Good food, compliments, a cosy home and partner- yes, they're nice, they bring some comfort, some content, yet happiness slips through my greedy hands. I wish to fill my skin with greatness on the inside, I wish to be self-made and self-fulfilled and seize the madness...

всичко...

...е недовършено

неизречение

неизреченото те убива
изреченото пък кърви
мисълта се свива
после се засилва
разширява
и започва да лети
огледалото без перспектива
отразява блясъка в очите ти
идентични светлинки
пробили мрака в четири стени
но не душите ни
оптическа илюзия е същността ми
като образ в твоят ум
на ретината отпечатана обратно
в негатив
шепна тайни в рими
шепна на човешкия език
но чертите лъжат бляскавите ти очи
движат се не движат
срам ме е да питам
виждаш ли изобщо
влязъл си под кожата ми
а не знаеш кой се крие там
в дълбочина какво ли ще намериш
но дълбоко никой не се спуска
в плиткото по-трудно е да се удавиш
Кой побра душа във думи
Кой успя?
Поет?
Но никой не разбра?
Изречението е сила
като връхче на игла
теглиш смисъл със ченгелче
и остава самота

опит

изтичаш между пръстите ми
като времето за сутрешното ми кафе
чудни фигури, в които се разливаш
и отделно малко петънце
с притоци на нова сила
нов вятър ще ни отнесе
аз мисля твърде много
ти се смееш
с картата и пътят се разкрива
аз чертая, следвай ме
безкрайно близо
следвай ме
почти докоснати
но не съвсем
никой никога чужда кожа не докосва
но не това е самота
самотата е в неврона
самотата е в ума
трептим ли във еднаква честота?
топли са вълните
отдадени на твоите брегове
и дълбочината на очите
е измерима в други цветове

LONESOME NO MORE

The driving power of loneliness is not to be underestimated. We usually blame greed and the strife for control for many of the problems of our society, but think how many of the day-to-day wrecking experiences are caused by simple loneliness. You are stranded every morning in the commute with a sea of strangers, faces more hostile than friendly, or even worse- indifferent. Isolation. They do not care and you do not share.

Deprived of proper human contact, an individual grows psychotic.

Maybe the same happened to me, I remember years spent mostly with my dog and no talking was necessary, but I did talk to it from time to time and it kindly pretended to understand me. At least the animal tried, with all of its heart, it responded the best it could. 

You go home to a family of snowmen with hostile little eyes of coal and you wonder what love is. When was the last time your heart fluttered with the unmistakeable sensation? It's erratic patterns of attack make you doubtful of the essence of its nature, of its very meaning. Can something so capricious be truly great? So you have to choose between it not being love and love not being great, so your mind cannot stay on the subject for too long. I was once advised to try to not think so hard about what bothers me and it will go away. It never ever worked for me. 

"Also: I cannot distinguish between the love I have for people and the love I have for dogs."

and maybe this is a compliment. 

Loneliness is the main reason for divorce, because you push yourself to be with somebody, and when things get shaky, you marry to fortify the lies, or because this was the natural course of events. Elder people and friends love to remind you of this. Suddenly you find yourself bound to one of the distant strange faces you meet in the morning on the commute, only this face is supposed to be the one you share the entirety of your life and self. Horror. Shivers from the head to the toes and hate is not the word to describe it, but maybe panic and disgust can fit in somewhere in the table of contents.

Divorce is only natural. You seek the next wave of closeness with another person, a wave that is passing. 

You will stop when you are too jaded and discouraged, or maybe never. Some exhibit the amazing power to fall in love over and over again as age progresses, and where do they find the power for it? The desperation of hope and loneliness. Screaming. 

What if I told you we are diametrical opposites and I still appreciate the fact you walk the Earth? I even want to keep it that way, I need you here. The fabled notion we are all part of the same consciousness, I do not care if it's true, I'll accept we should not be divided. Differences will keep pulling us apart, but I refuse to see you as a stranger.

If I hit you, would you feel pain?

If I gave you a gift, would you smile?

My electrons will never allow me to really fully touch you, but I feel you. You are human. You are visceral. You are a known enemy and a wanted friend.

Attraction and repulsion are natural. But let us not be divided.

they told me

каза ми
много си чувствителна
колко жалко е това
а вие- горди камъни
стоици
дефинирали "таковата" в света
много си чувствителна
а вие- много мъдри.
от много чувства
вземе, че дробът ти стане твърд,
непосилно да се диша,
а е природна политика
всеки максимално да се окисли
и във процеса да напълни
ушите си до дъното с пари
маймуните
наши братя и сестри
знаеш ли защо се смеят?
2% разлика от сгради и коли
маймунски черно-бели отношения
не човешките прекрасни сивини
в бетонена гора
естествената ни измислена офис-среда
плодим се на свободни начала
децата си държим във стъкленица
а след 18 хвърляме в калта
защото
защото така
построен е света
така го намерихме
не, не го преустройхме
не вярваме в Бог
но това са Божи дела

just the tip

на върха на моята игла смъртта
на цяло овче стадо

k

пластове лъжи
"комплексност" в нашата душа
неистината те крепи по-добре от здравите крака,
лъжите са гръбнака за човешката душа
а аз съм тук да те обезкостя

ходя по черупки от яйца
настъпвам смело и хрущя
присъствие на призрак  крие се във въздуха
прониква с всеки дъх в дроба ми
излиза като зло оформено от мойте зъби
Кралицата на празните слова
всечовешка майка-дъщеря
за нашият конец- игла
тя дърпа, ние следваме като деца
мечтая тайно нощем
да имам ножица във лявата ръка
и пътят да прекъсна
в кошмара без лъжи потънали,
без миража на утеха,
перлени сълзи в човешките очи
пълзят във водопади
истината често не краси
но и грозните жени нуждаят се от обич
откъсни парче от своите гърди
горещо и любовно
опаковай го прилежно
и от сърце го подари
ходя по черупки от яйца
настъпвам смело и хрущя
без капка такт,
без милост в ритъма на всяка крачка

м

гледам в теб- не виждам нищо
внезапна слепота
през материята ти време не минава
неизменно спрял,
но как успя...
в празното си множество
целият ми свят да си побрал

всъщност не

[12:37:21 AM] A: belejkata ti e povliqna ot men? or?
[12:37:46 AM] A D: tazi koqto nai-mnogo iskam da chukam vsred smyrnite

хонеъ-буннъ

a femme's best friend
his leash held in her right hand
a loyal pet that's always willing
so let's engage in something thrilling
if I have any doubt or care
I will take liberty to grant you strain
explore the nuances your skin can take
I paint it with my whip and with my chain

the bottom is the home I gift to you
your frail faith held in my hand
the will lies broken on the floor
so follow softly my direction
the path of pain to make you whole
descend from all faux glory,
descend down to the floor
I grant you life
a new life as a dog
be silent now
you don't know how to talk