опит

изтичаш между пръстите ми
като времето за сутрешното ми кафе
чудни фигури, в които се разливаш
и отделно малко петънце
с притоци на нова сила
нов вятър ще ни отнесе
аз мисля твърде много
ти се смееш
с картата и пътят се разкрива
аз чертая, следвай ме
безкрайно близо
следвай ме
почти докоснати
но не съвсем
никой никога чужда кожа не докосва
но не това е самота
самотата е в неврона
самотата е в ума
трептим ли във еднаква честота?
топли са вълните
отдадени на твоите брегове
и дълбочината на очите
е измерима в други цветове