неизречение

неизреченото те убива
изреченото пък кърви
мисълта се свива
после се засилва
разширява
и започва да лети
огледалото без перспектива
отразява блясъка в очите ти
идентични светлинки
пробили мрака в четири стени
но не душите ни
оптическа илюзия е същността ми
като образ в твоят ум
на ретината отпечатана обратно
в негатив
шепна тайни в рими
шепна на човешкия език
но чертите лъжат бляскавите ти очи
движат се не движат
срам ме е да питам
виждаш ли изобщо
влязъл си под кожата ми
а не знаеш кой се крие там
в дълбочина какво ли ще намериш
но дълбоко никой не се спуска
в плиткото по-трудно е да се удавиш
Кой побра душа във думи
Кой успя?
Поет?
Но никой не разбра?
Изречението е сила
като връхче на игла
теглиш смисъл със ченгелче
и остава самота