Отговор на едно Защо?

Защо днес поезията замира?
Има хора, няма смело да ги наричам поети, които стихоплетстват, но защо не стават популярни, защо не издават стихосбирки радващи се на успех?
Защото стихотворенията им не са социални, те са по-скоро интимни, те не докосват и не засягат човекът от обществото. Така тези стихотворения стават безстойностни за социума и са разбрани и усетени истински само от авторите им и може би няколко от по-близките им приятели ( е, да има и солидарност)


С две думи- не ставам
С почти същите две думи- НЕ СТАВАМЕ!

има място и за по-дълбоки разсъждения, но часовника напомня, че е по-скоро време за дълбок сън.
ТТ

Нагорееее

Протягам си ръката и лъчите се блъскат в гладната, порцеланова кожа. Смея се и пускам тялото си назад свободно да падне в тревата.
Сама съм.
Прекрасно е!
Вдъхвам свежестта й- тя е зелена и млада и все още неопетнена. Какво като я мачкам- тревицата ще е съвземе, все си мисля, че е създадена именно за да приютява тялото ми.
Не си правя труда да гледам небето. Често пъти това равно светло синьо небе ми е скучно и безлично. Днес дори и то ме радва.
Сама съм.
Топлината на Слънцето ми прави компания. Днес е един от най-щастливите дни от живота ми понеже осъзнах единствеността си, единачеството си и вместо празнота в сърцето ми се намести весело пространство и самостоятелност.
В небето си играят пъстри балони издигнати във висините от горещия въздух- пъстри пъстри буболечици в бледата синева над мен. Защо да не се смея? Нещо не е наред ли?
Фактът, че по света умират хора във всяка секунда от моето безгрижие? Или това, че невинни животни стават на колбаси в кланиците? Някой останал без дом?
Всичко грозно е толкова далеч от мен в този момент.
Аз съм сама все пак. Периодично преоткривам силата си така.
Чувам бръмчене- мисля си за перката на самолета на братя Оруел и политам на крилата му. Наистина от тази перспектива всички сме привидно нищожни, но изглеждаме също по-мирни и красиви. Толкова е чудно от високо!
Поемам дълбоко въздух и кръстосвам ръце зад тила си. Доволно размърдвам тялото си и се намествам на тревата сякаш да ми е по-удобно.
Сякаш се лее амброзия от някакъв златен рог. Всичко ми се струва ненарушимо. Толкова неща да е имало в моя живот, които не са ми били нужни. Сякаш съм ги държала специално да ме обременяват, подлъгвайки се, че именно това доказва, че живея!
Сега те ме напуснаха или някой ми ги отне.
Не трябва ли наистина да ми е пусто?
Свободно ми е.
Сега е леко на сърцето ми, широко на врата ми. Аз не вредя на Света и той не вреди на мен. В чуждия избор не се бъркам.Нека всеки сам го осмисли и стигне мъчитлено до него! Тогава ще има по-голям смисъл- никога няма да го забравят!
Аз продължавам нагоре, докато ли лежа в тревата.
Наистина добре ми е.
Сякаш съм в дома, който никога не съм имала.
Знам, че е моментно.
Затова още повече му се наслаждавам- лекомислено и безпаметно, не мисля за напред. Имам чувството, че ще се оправя.
Не се измъчвам защо съм сама. Достатъчно мислих- има кривици, които си харесвам, има кривици, които в момента не мога да поправя. Другите няма да съдя- вече не са с мен, от грешките им няма да страдам.
И още 10 метра нагоре!
Опияняващо е!
Наистина не съм на Земята! Толкова е спокойно!
И ще продължа нагоре, докато не ми стане студено, но може би дори и тогава духът ми ще иска още да се движи в същата посока по вертикалта.
Пуста човешка ненаситност, мислих си, че те оставих някъде встрани на тревата!
:)
Време е да се връщам.

Депресия

Аз те завладявам
Храня се с живот
Аз те управлявам
Ти ще си ми роб

Мечтите ти преобразих
от цветни- черни
само миг
ще избледнеят,
ти ще ги забравиш
остър вик
ще потекат
сълзите ти ще се разлеят
и ще се молиш в тях да се удавиш
ще се молиш вечно да заспиш

Уморен и изтощен
без цвят в лицето
като опустошен
безплоден в сърцето
Така бих искала да те оставя
На дъното на тъмна яма,
на разяден от ръжда и мъх тунел
и с въпроси от типа "Защо" да те залея
Да си спомниш кой те е предал
и кой ти се е честно клел
Да те питам на кого си ти потребен
Не си ли за света зловреден,
малък паразит
мишле,
съвършено безполезен
консуматорс с плахо девствено сърце?

Раздиращ крясък
Грозно смачкано лице
Счупване и трясък
Слаби скършени ръце
От сиво в черно
от черно в дневно
и пак е мрак
в небето и в сърцето
и пак е мрак

Еуфория

Облаците са под моите крака
Светът отесня за моето сърце
Побира се в едната ми ръка
И ми се струва лек като перце

Усещам въздуха през дрехите
Живот през мен се движи
Аз не летя, аз се разтварям
в непозната свежест, в чистота
Животът ми през мен минава
Усешам как танцува в мен душа
Лъчи на слънцето ме галят
Цялата настръхвам от наслада
и съзнавам как във времето съм спряла
Сякаш сладко съм заспала
и така съм стигнала до Рая
И скачам, пея и играя
Крещя из дъното на мойте дробове
Тичам, весело се шляя
Не питам нищо и съм си добре

Психически дали съм здрава
другите нека да се чудят
защото щастието е психически недъг
щом стане толкоз сляпо и голямо
Но безсрамно аз ще си призная,
че на мен ми е добре,
да, на мен ми е добре,
когато самозабравена без цел вървя
и Слънцето за мене значи много.

Дали съм в еуфория?
Дали е по-добре да спра?
Да се наведа, да сляза
да забравя
колко нависоко съм била?
Но предвкусвам как ще ми е сиво
Как постоянно ще съм под упойка
Вместо да се давя аз щастливо.

Violence p.2 (този път е лично)

Плаши ме. А насилието се продава сега както освободителната пропаганда през Възраждането.
Чували ли сте как действат пчелните кошери? Царицата майка чрез феромони контролира работничките и буквално ги изтощава до смърт да и служат. Това не е служба на една по-висша кауза, това е просто служба- така гените на царицата ще се предадат. През това време кошерът расте ли расте до размерите на ненужно голям мегаполис за обитателите му. Работничките са нищо повече от манипулирани роботи, тяхната собствена воля е загубена и са хванати в голямата схема да поддържат живота на кошера. Те са стерилни.
Надявам се някой усети аналога с психическата и мисловна импотенция. Роботизирани сме и служим на висшата цел да поддържаме обществото и да трупаме пари за върхушката. Физическото надмощие над другия е един от малкото начини останали ни да си потвърдим заблудата, че сме силни, самостоятелни, че властваме ние. Една стъпка по-близо до Бога?
Когато отвътре ти прикипи, така ти се иска да ме удариш. Тогава за секунда поне, Светът става тих и спокоен. Никой не ти крещи, никой не те мачка, никой не е стъпил на главата ти. Бий се. Това е нещото, което доближава човекът до звяра, но и го отличава от безмозъчната машина. И определено те кара да чувстваш- да се чувстваш жив, да се чувстваш виновен, да се чувстваш могъщ, да се чувстваш щастлив. Зависи.
Щом развитието е толкова разочароващо защо да не се върнем назад към първичното?
Не. И това не е отговор. Ще се повъртя още малко и дано оцеля вратата за изход. Не може човекът да се чувства добре в кожа, която не съвпада със смисловото му съдържание, затова първичното и животинското се е превърнало в незадоволително в момента, в който сме се издигнали до морала и сложния обществен строй. Мисълта ни се задълбочи, жаждата също, агресията ни иска компенсация, агресията ни не иска да закърнее. Плаши ме, защото тя руши, но я обичам, защото знам, че от нея произлиза и съзиданието.
Рушим,градим, рушим, градим
Рушим душите си, градим небостъргачите си.
Рушим малкия човек, градим милиардера.
Рушим семейството, градим нарко-комуните.
Но проклетият Свят качили никога няма да спре да се върти!
И в насилието ще намерим своите нови окови и единствена свобода.

Violence

I'm on a campaign for pain
And when I get elected
I'll wipe the white off your house
The smile off your face

I woke up today and wished for tomorrow
I don't want to be like anyone else
I woke up today and wished for tomorrow
I don't want even be myself

Менсън добре е обобщил нещата в тия куплети според мен.
Насилието не е явление от последното десетилетие, не е явление даже от последния век. Винаги го е имало, но какво е? Насилието е нашата странна форма на протест, неразбраният от никого начин на света да изкрещи, че системата ни е спряла да действа толкова ефективно. Проблемът обаче се търси в отделната личност- тя е заклеймена или като психически нестабилна, или като фанатизирана, болна, свръхагресивна на хормонална основа, просто обявена за звяр. Тогава звярът бива осъден, обсъден, разпнат, замерян с камъни, но винаги виновен за съдбата си е единстено той. Хората откакто решиха, че са независими от Божествената воля започнаха да обвиняват не Дявола дори, а само сбъркалият за прегрешенията му. Искаме или не, не сме пълни господари на телата си, съдбите си, дори мислите и чувствата си. Насилието у един човек не е единствено и само негово престъпление. То може да е сигнал, че всикчи ние сме се държали неправилно. Но предметът на разсъжденията на хората не трябва да е , както по стара традиция, кой е виновен, и това да е центъра на спора, а как да поправим проблема, за да няма нови "зверове".
Насилието е крайна форма на изразяване на вътрешен протест. Забележителното е, че когато го извършим върху друг човек, голяма част от нас после не се чувстват добре, даже набират още буреносни чувства отвътре, водещи до нови изблици на насилие, докато не се освободим от моралните задръжки, нагнетяващи ни. В тази точка на пречупване насилието над другия вече става забавление и истинско разпускане. Как обаче се стигна до там толкова хора да преминат тази точка на пречупване? По начало ли са нямали морал?
Крайните, твърди и основни пътища/отговори на всеки проблем са обикновено два- да търсим начини да се потисне насилието (най-добре чрез реформа, която да премахне недоволството породило насилието) или то да се приеме от обществито и ограничи в приемливи рамки. Всички знаем за прословутите японски методи за намаляване на стрес на работното място като има специална стая за чупене на предмети и кукла с името на шефа, която да биеш. Но това е доста жалък наркотик и засяга все пак само една сфера на живота. Според мен за вариант 2 обществеността не е готова, все още е много уплашена от поредния наркотик, поредната чума, за да приеме, че може би унищожението й се крие в приемането й.
В момента по- интересен ми е въпросът какъв е този така назрял вътрешен протест? Какво така дълбоко ни тормози, че е почернило дори децата? Колко от тях всъщност днес имат детство? Нормално детство с нормална продължителност. Не се надявам да стигна до истината, всъщност, дори да стигна до някакво конструктивно решение никой вероятно няма да го чуе. Възможно е насилието да е следствие на отдалечаването ни все повече от естествения ни начин на живот. Тялото и хуморалната ни среда не се е изменила съществено, а заобикалящата ни среда определено много е напреднала в обиколките. Адаптацията е трудна. А може би това е писък, че вече сме прекалили. Неспирната жажда за пари е в поредния си апогей и масата обикновен народ пищи под тежестта й. Не знам къде е истината, но имам цял живот да я търся. Дотогава майки и бащи ще продължават да бият и убиват децата си, момичета ще биват изнасилвани, хора ще влизат в Интензивно отделение с комоцио, сътресение, в Ортопедия със счупени кости. Опитът ме е научил, че няма по-хубаво нещо от една здрава contusiо capitis.

Лечение/Борба

Различни мисли всеки ден,
а отвътре пак сме болни.
Лекове различни- ден за ден,
а отвътре пак сме болни.

Мъже отгледани от майки
и избягали бащи.
Винаги в живота си сами.

Хора кръгове рисуват
Хора в кръгове се движат
По линията вървят, мируват
и бавно дните си на златна нишка нижат

Различни мисли всеки ден,
а отвътре пак сме болни.
Лекове различни- ден за ден,
а отвътре пак сме болни.

Жени с напудрени гърди
и обрулени мечти.
Вечно бягащи напред.

Хора дните си рисуват
в свойте ненамерени мечти
Хора в кръгове се движат
по заучени с времето черти.

Но болни ние ще вървим,
срещу буен вятър,
вперили очи в ярките звезди
До последно ще се борим
за всичко що ценим!
Наш'те жертви няма да броим
Нека все напред вървим
докато не стигнем нашите мечти,
докато не покорим недостижимите звезди!

Напоследък

...бях крайна в това, което пиша. Но пак ще го защитавам. Не съм расист, нямам предразсъдъци, нападам отделни групи хора, да, защото имайки общи схващания голяма част допускат и еднакви грешки, слагат еднакви маски. Лицемерието е отвратително, а някои добри намерения наистина застилат пътя към Ада, така че, съдете ме свободно, аз не отстъпвам от това, което смятам за право.
В опита си за полет усещам, че понякога се заземявам много болезнено. Може би това е човешият начин и просто не го знаем. Всичките ми последни изказвания са плод на външни дразнители. За тези, които ще решат, че съм зла или незадоволена или объркана и ще се уплашат от мен или за мен ще напиша: спокойно, прегърнете ме и не ставайте наивни.

Бог и всичко останало

Забелязвам нарастналият брой атеисти наоколо. Някога модата беше да си християнин- атеист. Нещо, което само по себе си се изключва и звучи абсурдно. Днес те вече еволюираха до чиста проба атеисти. Иска ми се да питам къде смятат, че се намират сега? Сигурна съм, че голяма част от тях са отрекли Бога, защото са се разочаровали от него. А как се разочароваш от нещо, което твърдиш, че го няма? Бог е длъжен да се грижи за всичко. Странно схващане. Ако бяхме на луксозна и приятна екскурзия, нямаше да се нарича Земя това място, а Рай.
Не искам да оставям впечатлението, че не толерирам атеизма. Нямам нищо против тези хора, имам нещо против тези самоопределящи се като такива без много мисъл и ясна философия по въпроса. Щом си взел решение за себе си поне трябва да имаш добра обосновка защо това е становището ти. Днес може би хората са израснали достатъчно, за да не се държат като дечица за Божията ръка и да се уповават на нея. Ето, Боже, децата ти растат, и като всички порастнали деца, се отричат от родителя си, оставят го и тръгват сами. А ти си чувствителен, Боже, аз зная.
Относно вярването във висша движеща сила, да и това е интересен начин да кажеш Бог, особено ако мразиш физиката. Буквално това е описание на всемогъща движеща физична сила превръщата Вселената в perpetum mobile . И това е интересно схващане. Забавното е, че за някои хора това си е и доказателство, че Бог няма. Аз лично не разбирам този аргумент. Твърде е наивен. Също като детската представа за мъдрия брадат старец на небето. Ако нещо е кръгло, не може да е и жълто примерно. Същият тип логика.
Ако аз трябва да измисля път за развитие на съвременната религия и църковна система, ще кажа- нека върви надолу! Да върви назад и надолу, към миналото, когато нещата са били повече духовни и по-малко административни. В момента, в който Църквата стана така голяма и силна в нея се намърдаха хората с болни амбиции, хората с жажда за пари и власт, намърдаха се хората, които нямат религия в себе си. И накрая появиха се те- разочарованите и самостоятелните, самодоволните- атеистите. Но винаги ги е имало и ще ги има многото секти и ереси. Накрая народът ще си остане единствено със силната алергия към кръста и няколкото думи свързани с религията.
В крайна сметка пак уж никой не е виновен, уж виновни има много, уж нещата са поправими, но никой няма да ги поправи.
" За Бога!" фраза, която съм убедена дори много атеисти биха казали без да искат. Просто се търкулва от устните на човека, защото той дотолкова е свикнал да нарушава тази от 10-те заповеди. "За Бога! Някой да направи нещо! За Бога някой да направи нещо!" Колко се променя значението! Това е чудото на пунктуацията.
Или просто ще чакаме следващата религиозна мода. Или пък ще чакаме религиозните фанатици да се избият взаимно и да останат хората с по-умерени и небожествени възгледи. Парадоксално може би те най-добре ще изпълнят постулатите му.

Най-мразим

Кратко допълнение, темата си е неизчерпаема.
Най-мразим:
- предразсъдъци
- бюрократи
- българска псевдо мода

Аплодисменти за:
- момичето, което отиде на училище
- стачките
- свободното сваляне на информация

Лаф за 14.11.2007
"Спокойно, в тая къща поне трева винаги има много."
Антон Шнитер

трева, подправки за ядене, все едно за него ;0

Аплодисменти за героя на новото време

Гордо разголила гръд ме гледа певица.
Тя ще учи мойте деца
От билборда се пъчи и е горда царица
За 1000 заблудени лица

Ботев е футболен отбор, не поет.
Това го знае всяко дете!
Нека Азис бъде на София кмет
и сметта ще отиде при смет!

Главата си блъскам,
кой ден е не искам да зная
Егото си да лъскам-
друго модерно не мога да правя
Не съм на Науката син.
Не съм постоянен,
а в комина съм дим.
Домакин съм неканен
оцапан със сценичия грим
на комика банален.
Но владее той наш'те мечти,
разполага с нашето време.
Уж ковеме сами наш'те съдби,
уж сме умни и прогресивни,
а в красивите ни кухи глави
мислите ни са простовидни.

Героя на новото време
Стиска гордо в ръка лубрикант
И е секси и не му дреме
за Левски, Русо или Кант
Аплодисменти и с главите нагоре
гордо напред
да вървим да се борим с врага си заклет
развели прически модно-небрежни
ние сме слаби жени и мъже леко нежни.
В глупостта си сме силни
и смели до кръв.
Психически сме нестабилни,
лишени от детство, морал и реална борба.
На Света от нас няма по-непотребни,
а Света ний неспирно рушим
и сега с викове зверски победни
с месата му мръсни си устройваме пир!

Аплодисменти, да пляскаме всички
с лъскави пълнозъби усмивки
на човешкия подвиг велик
смъртта е вечна, но ще трай само миг

No possessions

Imagine a world without possessions. Ha ha! You can't, can you, you fucker?
I am not defined by what I posses. I am not just the music I like. I am not the food I eat.
I am a lot of things and you can't see my whole face, no matter how hard you stare.
Like the Moon I have sides I always hide from you.
But the lines blurred a long time ago and Man can no longer discern them.

I don't want your world. I've got my own and it doesn't want you by the way. It doesn't mind getting to know you either. A conflict? No.
I don't need your pity, because I am not weak and in need of being spoiled.
I want a battle to win, a record to spin and a life to begin
all over again

I am a man.
I am a woman.
I am no worse than you.
I have the chance to change for the better and the inclination to change for the worse.
I am never yours like you are never mine.
I set no rules and you don't play by them.

I came to this world with my clear mind to give birth to ideas and my heartbeat and they shall be the two most prised things I'll lose dying.

I am myself when I create, I am myself when I dance. I am my temporary self.
I am lost in the overcrowded world. I am out of your focus.
I want to rebel against a corrupt system, a corrupt society.
Yet, I do it meekly. I am oppressed. My protest is my impotent bitching.

I am Jack's turbulent soul.
I am never whole.
I am never perfect.

Още мисли и любопитни факти

Шизофрениците в рисунките си наблягат на очите.
Хората с биполярност ползват ярки цветове.
Психопатите не изпитват страх. Имат усещане за недосегаемост.
Серийните убийци имат нуждата да бъдат изслушани.

"Овцете изядоха хората." казали англичаните, когато на властниците им пукало повече за овцете и доходоносната им вълна.

Sic semper Frog
[Steinback]

Shut your mouth, shut your door, shut your heart and quote a song you don't understand.

"The American Dream and the Bulgarian Nightmare"
спонтанно родено от Лесов по темата в час по английски

Nizamova: Ok, students, how can one achieve the American Dream?
I: By selling his kidney.
N.:...Diana, please! Now, Vlado, does a man have different possibilities achieving the American Dream?
I: Sure, he can sell his bone-marrow instead!
в същия час

The American Dream- possessions
The Bulgarian Dream- running away

Прекалено млад и неаутуистичен си, за да си асоциален.

It's bad to be smug for no reason, but being smug for a [stupid/good] reason is insufferable.

(Сексизмът е част от човечеството явно. Темата заслужава дълги разсъждения в отделна публикация. Всеки мъж се мисли за виновен и обвинява всеки друг и всичко друго, но не и себе си, за вина, която сам е решил, че му е хвърлена на плещите.)