Wednesday, 21 November 2007

Violence p.2 (този път е лично)

Плаши ме. А насилието се продава сега както освободителната пропаганда през Възраждането.
Чували ли сте как действат пчелните кошери? Царицата майка чрез феромони контролира работничките и буквално ги изтощава до смърт да и служат. Това не е служба на една по-висша кауза, това е просто служба- така гените на царицата ще се предадат. През това време кошерът расте ли расте до размерите на ненужно голям мегаполис за обитателите му. Работничките са нищо повече от манипулирани роботи, тяхната собствена воля е загубена и са хванати в голямата схема да поддържат живота на кошера. Те са стерилни.
Надявам се някой усети аналога с психическата и мисловна импотенция. Роботизирани сме и служим на висшата цел да поддържаме обществото и да трупаме пари за върхушката. Физическото надмощие над другия е един от малкото начини останали ни да си потвърдим заблудата, че сме силни, самостоятелни, че властваме ние. Една стъпка по-близо до Бога?
Когато отвътре ти прикипи, така ти се иска да ме удариш. Тогава за секунда поне, Светът става тих и спокоен. Никой не ти крещи, никой не те мачка, никой не е стъпил на главата ти. Бий се. Това е нещото, което доближава човекът до звяра, но и го отличава от безмозъчната машина. И определено те кара да чувстваш- да се чувстваш жив, да се чувстваш виновен, да се чувстваш могъщ, да се чувстваш щастлив. Зависи.
Щом развитието е толкова разочароващо защо да не се върнем назад към първичното?
Не. И това не е отговор. Ще се повъртя още малко и дано оцеля вратата за изход. Не може човекът да се чувства добре в кожа, която не съвпада със смисловото му съдържание, затова първичното и животинското се е превърнало в незадоволително в момента, в който сме се издигнали до морала и сложния обществен строй. Мисълта ни се задълбочи, жаждата също, агресията ни иска компенсация, агресията ни не иска да закърнее. Плаши ме, защото тя руши, но я обичам, защото знам, че от нея произлиза и съзиданието.
Рушим,градим, рушим, градим
Рушим душите си, градим небостъргачите си.
Рушим малкия човек, градим милиардера.
Рушим семейството, градим нарко-комуните.
Но проклетият Свят качили никога няма да спре да се върти!
И в насилието ще намерим своите нови окови и единствена свобода.

No comments: