Еуфория

Облаците са под моите крака
Светът отесня за моето сърце
Побира се в едната ми ръка
И ми се струва лек като перце

Усещам въздуха през дрехите
Живот през мен се движи
Аз не летя, аз се разтварям
в непозната свежест, в чистота
Животът ми през мен минава
Усешам как танцува в мен душа
Лъчи на слънцето ме галят
Цялата настръхвам от наслада
и съзнавам как във времето съм спряла
Сякаш сладко съм заспала
и така съм стигнала до Рая
И скачам, пея и играя
Крещя из дъното на мойте дробове
Тичам, весело се шляя
Не питам нищо и съм си добре

Психически дали съм здрава
другите нека да се чудят
защото щастието е психически недъг
щом стане толкоз сляпо и голямо
Но безсрамно аз ще си призная,
че на мен ми е добре,
да, на мен ми е добре,
когато самозабравена без цел вървя
и Слънцето за мене значи много.

Дали съм в еуфория?
Дали е по-добре да спра?
Да се наведа, да сляза
да забравя
колко нависоко съм била?
Но предвкусвам как ще ми е сиво
Как постоянно ще съм под упойка
Вместо да се давя аз щастливо.