my thoughts are like birds,
they are the fastest birds,
born in words fast-forwarding and never coming back the same
I thought I am leveled with my own death and in acceptance of it, but confronted with your mortality I crumble like a doll of straw without string. Your demise is frightful, because a world without you is unfamiliar and lonely. It's less mine.
Your wrinkles scare me more than mine, but we'll be ok. I'll love you forever. In this world and beyond.
Sunday, 26 April 2020
Tuesday, 21 April 2020
бъдеще свършено време
когато оставяш предмет на земята
викаш ли силно три пъти
ОТКАЗВАМ СЕ
или само го шепнеш
теб как са те учили да откъсваш
най-скъпото от сърцето
ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от всичко в корема си
от времето, което се ражда неканено
поглеждам го черно на бяло в петата седмица,
когато няма сърце, сърцето е само ритъм
музиката е първият признак, че жив си наистина
ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от всичко, което ще бъдеш,
от своята половина, но също и твоята,
неопечена мокра земя, неродила и неродена
персоналът ме гледа учудено - мене лудата,
картина като по учебник, за която хората,
казват ми - пари плащат и плащат си скъпо
подписвам им документите, почеркът ми кардиограма.
таванът се слива със пода и плясват ми поздравно.
персоналът ме гледа безизразно.
ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от радостта да бъда разкъсана
от своето най-точно подобие
кръвта ми е отрицателна, в кръвта ми е да отричам
"обичам те" няма да чуеш никога, но на ум го повтарям
обличам синята рокля, не бялата и лягам да спя.
викаш ли силно три пъти
ОТКАЗВАМ СЕ
или само го шепнеш
теб как са те учили да откъсваш
най-скъпото от сърцето
ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от всичко в корема си
от времето, което се ражда неканено
поглеждам го черно на бяло в петата седмица,
когато няма сърце, сърцето е само ритъм
музиката е първият признак, че жив си наистина
ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от всичко, което ще бъдеш,
неопечена мокра земя, неродила и неродена
персоналът ме гледа учудено - мене лудата,
картина като по учебник, за която хората,
казват ми - пари плащат и плащат си скъпо
подписвам им документите, почеркът ми кардиограма.
таванът се слива със пода и плясват ми поздравно.
персоналът ме гледа безизразно.
ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от радостта да бъда разкъсана
от своето най-точно подобие
кръвта ми е отрицателна, в кръвта ми е да отричам
"обичам те" няма да чуеш никога, но на ум го повтарям
обличам синята рокля, не бялата и лягам да спя.
Saturday, 11 April 2020
не е ваша работа, но не е и моя
ако може да взема на заем, само за няколко часа, обещавам,
мъжа ти за една работа вкъщи,
много е дребна и много ми трябва точно
той да я свърши
ще разбереш, ние трябва да се подкрепяме,
защото светът остава си мъжки,
а ние само си ги подаваме
от легло на легло
над което неврозата чака да цъфне.
връщам ги винаги в добро състояние,
весели,
малко разсеяни, но това отминава
няма защо да се притесняваш,
досега недоволни никога не е имало,
освен Бог, но с него кога последно
сте се чували, честно казано?
мълчи укорително, но прощава,
ако има любов, а любов тук е имало винаги,
мъжа ти за една работа вкъщи,
много е дребна и много ми трябва точно
той да я свърши
ще разбереш, ние трябва да се подкрепяме,
защото светът остава си мъжки,
а ние само си ги подаваме
от легло на легло
над което неврозата чака да цъфне.
връщам ги винаги в добро състояние,
весели,
малко разсеяни, но това отминава
няма защо да се притесняваш,
досега недоволни никога не е имало,
Subscribe to:
Posts (Atom)