пореден

аплодисменти за:

- човешкото отношение

- качествените дрехи втора ръка

- човекът, който свърши предвидената си работа

най-мразим:

- емоционалната нестабилност

- тъпото мислене

- отворените врати през зимата

За тези и много други неща, години наред.

поздрави

очите те гледат

никога не забравят

не виждат, но знаят

какво става в теб

ушите, и двете,

отдавна са чули,

горят от наслада

с пикантни заблуди

устите разправят

с хипербола, с плам

не е тяхна работа,

но нямаш ли срам?

::посветено на невероятната страст на хората да създават интриги, да си врат сензорите в чуждата работа, и да предават всичко лично нататък, където не трябва::

For Trusting People...

...you will be punished inevitably, with or without intent.

People feel insecure unless they know how to hurt you. So share with your friends, share a lot, this is the best way to make first-class enemies.

за споделянето

протича така:

аз: *нещо лично и болезнено, изразено с умерено недоволство да кажем*

приятел: а, не ставай меланхолична/споко/ промени мисленето си

пффф...мерси! политиката преди да стана на 18- не споделяй никога нищо, беше желязна. защо измолихте от мен промяна? за ваше спокойствие, зная. много рядко съм видяла грижовното отношение, което намирам за естествено в такъв случай. научихме се да споделяме много, но явно не го правим искрено, липсва ни чувствен рефлекс. аз ще казвам проблемите си сякаш не са големи, ти ще ги чуваш сякаш съвсем нямат значение и не говоря, за да получа топлина и разбиране. и накрая ще ме по-уверени в нашата връзка. Не, психологията не е за всеки, тя е за почти никого. Да излезеш от себе си и да влезеш в другия е майсторство, не си мислете, че сте го овладяли с 20 и нещо години живот.

in a perfect world

1) i still care

2) there are no limits before my happiness

3) medical care actually helps you heal

4) a friend can never turn into foe

5) every family is a happy family

But the Universe is not cut out for perfection. Its entirety is a complex picture and any abstract piece leaves us in the imperfect reality we use and we can't fully understand its mechanisms. Let's hope Atlas never drops the world from his shoulders.

минутка за отрицателни чувства

злоба, завист и гняв

всичко най-непочтено

нямам идея как ги побрах

но всички те в мене пулсират

обезобразените мисли

повтарят отново със страх

как снимки ще гледам след 10 години

и ще се чувствам по-малко щастлива от тях

искам, мога, но не успях

от себе си да ги прогоня

горят в мен като гъста отрова

и правят дните ми сиви

нощите пълни мухи

мънички гнусни мисли

там циклично явяваш се ти

камъкът, който на пук не тежи

и не мога да се удавя,

а с мен да потънеш и ти