за споделянето

протича така:

аз: *нещо лично и болезнено, изразено с умерено недоволство да кажем*

приятел: а, не ставай меланхолична/споко/ промени мисленето си

пффф...мерси! политиката преди да стана на 18- не споделяй никога нищо, беше желязна. защо измолихте от мен промяна? за ваше спокойствие, зная. много рядко съм видяла грижовното отношение, което намирам за естествено в такъв случай. научихме се да споделяме много, но явно не го правим искрено, липсва ни чувствен рефлекс. аз ще казвам проблемите си сякаш не са големи, ти ще ги чуваш сякаш съвсем нямат значение и не говоря, за да получа топлина и разбиране. и накрая ще ме по-уверени в нашата връзка. Не, психологията не е за всеки, тя е за почти никого. Да излезеш от себе си и да влезеш в другия е майсторство, не си мислете, че сте го овладяли с 20 и нещо години живот.