Enlightened

I used to wonder how they do it.

Now I know why they seem so careless.

Only real people have problems.
The rest is all pretend games.

Семейството VI

Адриан си дръпна дълбоко и задържа лепкавия дим. Нямаше този навик, случваше му се може би за трети или пети път в живота, но някак самите обстоятелства направиха идеята примамлива. А и Лазо винаги беше готов да се отзове за малкия си братовчед. Каква семейна отдаденост, нали? Цялото семейство беше така- като отделно племе, група, хванати едни за други, крепящи се в живота. На Адриан чак му беше странно, понеже му изглеждаше повече като СИВ да кажем- те наистина си взаимопомагаха главно икономически, спазвайки някакви протоколи при смърт в семейството и толкова. Доста празна работа. Съвсем, съвсем празна. Все пак утешителната мисъл, че винаги има на кого да разчиташ до кончината си на тоя свят висеше като махало във въздуха- странно лъскава и чужда. Дръпна още веднъж, но прихна да се смее и се задави.
- Какво? Да не се сети нещо смешно?
- Човек! Пуша трева! Нужно ли е да се сещам за нещо? Ха-ха-ха-ха!
И Лазар избухна. Следващите тридесет минути се хилеха на гълъбите и се търкаляха по пейките безгрижно.
- Виж го, виж го тоя как се е надул! Ха-ха! Дай, дай една карфица да го пукна!
- На ти!,- и му подаде средния си пръст.
- Абе, момче!- и му перна един през главата.- Тия неща няма да ги показваш на батко си!
- Ха-ха-ха-ха!
Перна го пак малко по-сериозно.
- Ей, не ми се смей, малък!
- Ха-ха-ха! Виж се бе, джанка! Виж се! Къде мислиш ще свършиш?
- Богат на някое хубаво място!
Сграбчи с ръце Лазар за яката на ризата.
- Ха-ха-ха-ха! Боклук! И ти си боклук, и аз съм боклук, и всички сме боклуци!- изплю със злоба по-малкият. С едно бързо и силно движение на ръката вторият се освободи и даде метър разстояние между себе си и братовчед си. Оставаше и да се сбият точно в този момент!
- Пич, казвам ти, на никого стоката не му действа като на теб, или стават тъпи и зациклят, или се спукват да се хилят и на пръстите си дори, а теб те удря на мизантропия. И пак се усмихваш.
- Ха-ха-ха-ха-хаааа! Аз съм уникален! И ти си уникален, Лазо! Уникалния братовчед!- и го прегърна и потупа мъжката.
- Дро, казвам ти, има нещо в теб, което ме разбърква отвътре.
- Ех, лирик! Дърпай и мълчи!
- Хах, така ще говориш на някоя кучка!- и въпреки това здраво всмукна от догарящата трева.
А лицето на Адриан беше окрасено с крива усмивка- тържествуваща в злорадство, и въпреки това, горчива. Смехът му премина в тихо хихикане и след минута замря изцяло. Изпълни дробовете си този път с въздух и сякаш с тази една глътка атмосфера изхвърли всичко навън и се прочисти. Погелдът му се зарея.
- Лазо...
- Хах, кажи, приятел!,- той явно не се беше отърсил.
Приятелят ми все така гледаше съсредоточено напред, но сякаш посивя от сериозност и същевременно изглеждаше пълнокръвен и по-топъл от обикновено.
- Искам да се смеем така и след 50 години, но без тия треволяци. Искам те до мен; сещаш се за ония фрази- "от люлка до гроб"?
- Знаеш, че съм с теб, Дро, макар да сме много различни. Някаква сантименталност ли те обзе сега пък?
- Не, нищо. Просто се пази. Аз ще тръгвам.
- Честно, брат, на никой друг така странно не му действа стоката!
- Сигурно. До виждане.

Семейството V

- АДРИАНЕ!
- МАЙКО!
- АДРИАНЕ!
- МАЙКО!
Да, ще си кажете, "Какво по дяволите?" доста безсмислен разговор. Ситуацията е следната: Дора, сериозна и методична домакиня, открива контролната на сина си. Добре, нека признаем, че контролна е силно казано, беше си бял лист с име и голяма червена двойка.
- АДРИАНЕЕЕ!
- МАЙКОООО!
Първото е вик "появи се да си получиш конското", второто в превод "няма да се мръдна и не ми пука". Търпение тази жена нямаше, но когато инатът й се изчерпа на петия крясък тя се устреми към спалнята на момчето. Чул завихрянето на въздуха около полата на майка си и трещящите врати дали пък...неее, защо да си прави труда. Остана си легнал спокойно. ПРААС, явно вече беше стигнала последния коридор до стаята му, само още крачка...Проскърца вратата, но въпреки напъна се отвори процеп от една няколко пръста.
- Махни се!
- Легнал съм.
- С какво си залостил вратата?
- Не съм мърдал,- все така равен отговор.
Дора извъртя очи с мъка- огромен куп намачкани дрехи между вратата и близкостоящия гардероб я спираше.
- АДРИАНЕЕ!
- МАЙКОО!
Подигравката почваше да й идва в повече.
- Мърляч! Как 2 по география?!
- С много труд. Трябва да видиш последното ми есе по литература.
Жената изтръпна. Спомни си как я викаха преди година в гимназията заради съчинението му по английски. " Моят най-добър приятел се казва Рингъл и живее заедно с мен в главата ми. Рингъл прекарва повечето време в моята медула облонгата, но понякога се мести в някой сублоб. Той много обича да ми дава идеи като например да бутна учителката по математика надолу по стълбите." Доста грижи имаше с управа после заради тези изречения- математичката наистина беше паднала по стълбите преди месец. Без ничия помощ, уж...
- Господине, мисля, че трябва да си поговорим!- тонът беше определено по-нисък като децибели, но остър и неумолим като нож. Приятелят ми пак се загледа в тавана. Нечовек беше този Адриан, бога ми! Какви нерви!
- Слушаш ли ме?!- какъв абсурден въпрос! Явно НЕ!- ПОГЛЕДНИ МЕ!
Той се изтегна лениво като котка на припек. Разбираше родителите си, но не беше съгласен с тях. Също така му беше известно, че с навлизането си в живота те автоматично бяха решили, каквото и разкрепостено и свободно мислене да са имали преди, да отглеждат детето си по утвърдените канони и нямаше смисъл да им обяснява възгледите си и да спори с тях. По-ползотворни диалози бе водил с гардероба си при безсъние. След 5 минути обаче осъзна, че и игнорирането няма да помогне, дори яденето на майка му вече да загаряше. Възхитително упорстсво от нейна страна, всяка друга педантична домакиня би се пречупила при първите димни сигнали от кухнята. Време беше за нова тактика.
- Майко!- изведнъж скокна към нея той,- Кажи ми, моля те, искаше ли да абортираш?
- КАКВО?!- стъписа се тя, колкото от внезапното внимание, така и от въпроса.
- Хайде де, не се прави на ударена, мога да смятам до 9 от доста години вече. Знам, че си била в третия месец като сте се женили. Любопитмо ми е, искала ли си да се отървеш от мен? Да ме махнеш, унищожиш, изтръгнеш от себе си като паразит?
След толкова чувствен въпрос- да, вече искаше да го унищожи, но уви беше закъсняла с около 17 години. Лицето й се изкриви като при тежък фациалис и тя подви поли към кухнята като опарена.Въпреки това той не се почувства много добре, подразни се някак на всичко и излезе по познатия начин- през големия прозорец на спалнята си.
- Лазо? Имаш ли? Каквато да е, ако си свободен айде след 30 минути на автоморгата до индустриалната зона? Добре, там значи.

Урок по анализа

Наблюдавайте ме. На вас измежду всички хора съм дала тази възможност да надникнете към образа ми от друга страна, колкото реална, толкова и подвеждаща.
Следете ме, бройте, вниквайте, ако представлява интерес за вас.
Започнете с числата- забележете как растат с месеците. Миналата година по това време не съм написала и буквичка тук. Как си го обяснявате?
През 2007 имам 107 поста за цяла година. През 2008 имам повече само за първите непълни 6 месеца. На какво се дължи според вас?
Склонни ли сте да помислите върху мен и да отсеете настроенията ми, фазите, през които преминавам?
Аз си задавам много въпроси, както за хората около мен, така и за мен самата, но вас те може да не ви вълнуват. Четете само ако анализирането представлява интерес за вас.
Изкушавате ли се да съдите прибързано? Страдате ли от предразсъдъци? Мислите ли, че ме познавате и всичко е лесно за обясняване?
Така чрез мен може да разберете нещо и за себе си, неизбежно е, ако не си сляп, глух и тъп.
Имате ли предположения? Какво става с мен?
(да, това е предизвикателство към интелекта и приятелството ви)

Виждате ли модел, схема, повтарящи се теми и символи?
Куцам ли някъде?
Питам, не от жажда за внимание. Свикнала съм да съм на диета спрямо него. Задавам въпроси, защото съм любопитна да опознавам. Кой споделя страстта ми?
Отговорете ми където желаете, имате телефона, скайпа, myspace, last.fm дори и съобщения приемам навсякъде.

Преди да гушна букета

• да бъда DJ на поне едно парти (да му мислят посетителите)
• да участвам в истинско сбиване в клуб
  

Семейството IV

"Първите две изпих за главоболието.
Следващите две за стомаха. Да, знам, че всъщност не е добре за него.
После още три, защото се ядосах на мама.
Пет, за да отмъстя на несправедливие свят.
Още пет, защото огладнях.
Седем отгоре, тъй като вече ми се виеше свят.
Последните единайсет изпих заради всичко останало."
Това казала Владимира на Адриан като отишъл да я посети в болницата. Идеше му да я напсува, но му беше твърде мъчно и просто мълчеше. И до ден днешен не си обясних какво толкова хареса в това момиче, но може би смятам така, защото не беше мой тип. Аз ги харесвам по-кротки. Адриан не е от хората, които много споделят или показват особено вълнение, да си кажа правичката, но като се върна от тая болница плюеше огън и жупел по целия свят, влючително и по Владимира, но си личеше, че беше от грижа.

изявление

Господине, намерихте ада си между две горещи бедра. Вие сте жалък.

Погнусата

Не, това не е погнусата на Сартр, макар че и тя ме е обземала. Тук случаят и моментът падат в съвсем различна конкретика. И затова ви питам, случвало ли ви се е толкова да ви призлее, че да искате да изповръщате червата си? Всичките няколко метра нагъната, хлъзгава, покрита с лигавица тъкан? Просто, защото сте прочели нещо, видели нещо или някого и разни мисли са нахлули в главата ви, хванати за ръка с куп задушаващи, парещи чувства и предположения?
Може да прочетете "Тютюн", вероятно ще предизвика такава реакция у част от вас.
Добре, че ми минават бързо тези задушавания. Поне малко успявам да се щадя от загубени глупави терзания. За какво да се пеня?
Изобщо не се питаш за смисъла на живота. А за смисъла на хората.
Отговорите варират от "за забавление/разнообразие" през "за употреба на въглерода" до "нямам идея".

Ако светът е сцена?

Ако светът е сцена, искам да съм режисьора зад кулисите, който дърпа конците.

Ако светът е сцена, ние публиката ли сме или актьорите? Или може би трупата сама пляска на себе си?

Ако светът е сцена аз съм много слаб актьор.

Ако светът е сцена сигурно имам сценична треска.

ден в календара

06.06.06 и 06.06.07 и защо светът не свърши на никоя от двете дати

Да, наистина, защо светът не свърши на тази чудесна дата 06.06.06, както ни обещаваха някои сатанистки групи и сайтове?
Все пак, трябва да отчетем, че светът направи някакъв, макар и вял опит. Като начало пусна по кината отчайващия "The Omen", но народът, видял и много по-отчайващо безсмислени филми, просто се прибра отегчен и раздразнено разочарован по домовете. Апокалиптичните опити на Земята продължиха след година с проливен дъжд в Пловдивска област. Цифром 187л. на квадратен метър, поне в роден Асеновград, където отбелязаха пълнолетието ми с бедствено положение, а по някои села с паднали мостове и наводнени къщи.
За мен трагедията се изразяваше в безсмислено чакане на сайкоу на пощата, пълно подгизване и разболяване, което до събота мина. Няма как, щом ще се празнува, ще се оздравява!
Излишно е да казвам, че това не е достатъчно да сломи никой човек достатъчно, за да изкрещи "ЖИВОТ! МА'А ТИ МРЪСНА! НАПУСКАМ!" и да се гръмне смело в клозета или на тавана. И така за пореден път апокалипсис нямаше, разочаровани и опустошени много, (Дявола все пак свърши някаква работа,а?) което не зарадва никого и на 7ми всички отново трябваше просто да се сражават наново с обстоятелствата.
Като цяло- разочарование. Замислете се колко добра почивка би бил краят на света?
Все пак не съм егоист и егоцентрик, не държа да е на моят рожден ден.
Нека само да дойде в точния момент.




06.06.08

И трета поредна година вали. Предните преди 2006 не ги помня. Апокалипсис не се очакваше. Този път по-скромно, но все пак 19 не е като 18, светът го поля по-сдържано, наистина. Видях или чух всички близки ми хора по някакъв начин, за повече или по-дълго време. От какво да съм недоволна? От това, че някой си звучал безлично? Неее, грубо казано нямаше такива. Всичката искреност и любвеобилност винаги са ме зареждали почти до припадък на тази дата. Но произшествия винаги има. Какво по- прекрасно от това, да счупиш ток насред пътя си през един тунел? Все пак няколко часа по-късно с добрите стари матстарски гуменки достигнах целта си.
А вечерта питате? Народът беше спокоен, а времето чудесно, допълвано от звуците на някаква свирчица в ръцете на беден музикант. След срещата с няколко прекрасни индивида в No Sense изникна за пореден път екзистенциалния проблем за смисъла на човешкото съществуване и за смисъла на конкретно няколко човешки съществувания. Добре, че там беше и милото присъствие на Източния Маг, когото запознах с братовчедката Пития. Чудесно, че има все пак и културни хора в заведенията, които да те наглеждат дали си добре и без да ги молиш.
Иначе какво друго се случи на тази дата- аз не зная. Прекъснати са много от информационните връзки поради липса на време и главно интерес.



И така светът се завъртя още един път.


Стана 07.06.08
Сутрешна мисъл "Fuck! Не ми се става!"
И не станах. Добре, че ме събудиха. Никак не е учтиво, когато пропуснеш сватбата на първата си братовчедка.
Втора сутрешна мисъл "Damn! Имам 11 пълни теми по математика!"
Чудеснта тенденция при предстояща сватба е, че всички подобни мисли бързо отлитат и остава само усмивката.
Нека се замислим за многото прекрасни аспекти на една сватба! Къщата на родителите става по-просторна! Ако това е единствено или последно останало вече дете, те са свободни да разполагат както си искат със стаите си. Естествено вече нямат толкова желание и време както някога. Сега свободността е по-скоро празнота.
Но да насочим вниманието към нещо друго. Колко много прекрасни нерви раздвижват всяка майка и баща! Роклята да е чиста и сложена добре, косата стегната, обувката да се скрие, яденето да е сервирано, пиенето налято, музикантите в ред! Всичко и всички ги стресират и какво ли не ги тревожи- и полсушайте ме, не стърчете около тези родители, защото болезнените им нервни окончания ще излят яростта им върху вас! Седнете, хапнете се наслаждавайте на отчаяните крясъци и хаотичните движения. Рядко добро комедийно кино с елементи на драма и трагедия.
Когато вече музиката писне, младоженецът пристигне, обувката се намери и булката е "взета" се извива хорото, за сеир на цялата махала, вече наполовина може да въздъхне старата майка и да поизбърше потта си притесненият татко.
Другата половин въздишла и капки пот си отиват, когато мине всичко в гражданското. Но без произшествия не може, както всеки мъдър човек ще отбележи. Какво би могло да се случи обаче? Да ви изпреварят турци в залата? Да няма ток и да се наложи дори и те да чакат? Неее, не би могло! Е, случват се и такива неща.
Важното е всички да са живи и здрави до ресторанта, където започва същинската фиеста.
Нея бих могла да я опиша, но ми става жал за всичките счупени чаши, мир на стъклото им, и разбутани мебели и унищожени рокли и мозъчни клетки. Затова просто си представете красотата на това да упражниш физически тялото си с няколко хора и кючека така, както не си правил от месеци или може би години и нека останалото потъне в мълчание.

радиално симетрично

От хаос се раждам, в симетрия мисля
в противоположност разглеждам света
В радиална симетрия се гради пред мен
черно след бяло, идва нощ след всеки ден
И сред нечие щастие винаги виждам чужда тъга
тъмна пропаст срещу всеки лъч светлина

В ресторант събрани са хора
звънкат чаши, ралзива се шум, веселба.
Танцуват пияни тела без умора,
а отсреща през прозореца мастилена тъмнина
е сграбчила фигура крехка
на престаряла вече жена
подпряна на перваза с ръка
като сух клон безжизнена, на петна
сбърчкано е лицето й в нейната самота
как безрадостна я остави света
с най-различни болки и без грам красота.
Без грим дори огледалото да залъже.
Но отсреща живота тепърва започва,
роден във вино и изкусвтена светлина,
сред звука на кристал и шумни хора'

А аз седя като наблюдател
на тази сватба и тази стара жена
чета по знаци като гадател
какво иска да ми каже живота с това
как едни е захвърлил,
а други в празненства потопил
несправедливостта си ли ми показва
или разноликостта на света?
Или тихичко ми подсказва,
че ще дойде ден носещ бръчки за всеки
и след равните пътища идват криви пътеки.

Нека да се науча разнолик да го обичам
така крив и все пак симетричен
когато съм "тук" да не забравям за "там"
Този живот е с ден по-различен:
от трагичен прелива в заспал,
от заседнал става пак динамичен
и към него болезнено съм привързан
изпълнен с печал и безличен,
след нощ изключителен, еуфоричен.

сам на улицата

Като вървиш сам в парка сред зеленина
поглеждаш ли в очите хората
сякаш ти единствен виждаш светлина?

Забелязваш ли ги като са на крачка,
сякаш са на километър в далечина?

Връщат ли ти поглед странен,
все едно не си от тяхната земя?

Върви напред усмихнат с вдигната глава
предай им съобщението от Марс,
че роден си бурно да живееш на света

Обясни, че няма да си подражател
и сам си своята звезда и поп-икона

Изпиши неразбиране по техните лица
и пак усмихнат прибери се у дома

Преди да гушна букета...

...откровено и безсрамно

• да скоча с бънджи
• да се разходя из Париж
• да посетя Тадж Махал
• да крещя от върха на планина ( по време на дъжд, ако може)
• да остана с приятелите си
• да издам книга
• да започна да изпълнявам обещанията си към себе си
  
• да се състезавам с кола ( 180км/ч минимум)
• да си засадя градина с цветя
• да пратя нещо по пощата на непознат човек
• да се гмурна и да разгледам коралов риф
• да правя любов с любимия часове наред
• да отида на море с любимите хора
• да построя в къщата си отделна стая за танцуване
• да пуша наргиле с приятел на плочката на гаража и да гледаме звездите
• да посетя Индия
• да се науча да свиря на пиано
• да намеря спокойствие
• да построя сградата в главата си

(с времето ще бъде дообогатяван)