радиално симетрично

От хаос се раждам, в симетрия мисля
в противоположност разглеждам света
В радиална симетрия се гради пред мен
черно след бяло, идва нощ след всеки ден
И сред нечие щастие винаги виждам чужда тъга
тъмна пропаст срещу всеки лъч светлина

В ресторант събрани са хора
звънкат чаши, ралзива се шум, веселба.
Танцуват пияни тела без умора,
а отсреща през прозореца мастилена тъмнина
е сграбчила фигура крехка
на престаряла вече жена
подпряна на перваза с ръка
като сух клон безжизнена, на петна
сбърчкано е лицето й в нейната самота
как безрадостна я остави света
с най-различни болки и без грам красота.
Без грим дори огледалото да залъже.
Но отсреща живота тепърва започва,
роден във вино и изкусвтена светлина,
сред звука на кристал и шумни хора'

А аз седя като наблюдател
на тази сватба и тази стара жена
чета по знаци като гадател
какво иска да ми каже живота с това
как едни е захвърлил,
а други в празненства потопил
несправедливостта си ли ми показва
или разноликостта на света?
Или тихичко ми подсказва,
че ще дойде ден носещ бръчки за всеки
и след равните пътища идват криви пътеки.

Нека да се науча разнолик да го обичам
така крив и все пак симетричен
когато съм "тук" да не забравям за "там"
Този живот е с ден по-различен:
от трагичен прелива в заспал,
от заседнал става пак динамичен
и към него болезнено съм привързан
изпълнен с печал и безличен,
след нощ изключителен, еуфоричен.