Saturday, 20 October 2007

Нещата, които не разбирам

1. Как един или няколко човека пребиват друг/и, защото те-другите, са хомосексуални, са от различна раса, са от различно вероизповедание, се обличат различно
2. Защо лъжеш някого в очите, че е красив, щом не е? Кажи му, че е прекрасен човек. Обичай го.
3. Защо държите да втълпите на един сакат/генно мутирал/болен от тежък хромозомен синдром човек, че е като всички останали нормални хора, че може да прави нещата, които и те могат не по-зле....лъжа лъжа лъжа! Сакатия е сакат- когато играе балет никога няма да има тази грация, малоумния не е толкова тъп, че да не разбере, че е различен от нормалното и не може като другите на своята възраст.
4. Как казваш на някого, че никога няма да го оставиш, а след няколко месеца го напускаш и страниш от него.
5. Защо един баща бие детето си и казва, че е за добро на малкия?
6. Как може да сме толкова егоцентрични?
7. Защо някои хора имат нужда от компания, дори за да отидат до тоалетна, а претендират за независимост
8. Ако имаме група от 25 човека, те никога не се харесват взаимно и задължително се наговарят против един друг
9. Не проумявам, защо човекът се смята за най-доброто, което тази земя може да предложи като живот?
10. Как някои казват на черното бяло и наистина не виждат, че грешат
11. Как можеш така силно да мразиш
12. Колко бързо забравяш
13. Колко малко даваш/Колко малко ти се връща
14. Защо някои хора имат всичко и нещо отгоре, а повечето нямат дори необходимото?
15. Защо ти е всичкото внимание?
16. Защо убиваш Земята и животните, а не искаш да убиеш себе си?

Wednesday, 17 October 2007

Потенциал

Исках да споделя света с теб. Не разбра ли, че това е голямо нещо? Че значи много? Ако не ме познаваше колко щеше да загубиш?
Днес се чувствах добре общо взето. Накрая гледах спектакъл и се чувствах направо щастлива. Уморих се и достигнах еуфория. Явно това е рецептата.
Моля, уморявай се, за да си щастлив и аз да съм весела по този повод.
Егоизъм-да. Добре, ако искаш бъди нещастен. Твоя работа. Не се числя като част от живота ти. И да твърдиш обратното не можеш да ме подлъжеш. Но пък се надявам още да съм част от сърцето ти. Дори и част от усмивката ти би ми стигнала всъщност. Не е нужно да е сърцето.
Всеки човек, казват, търси късмета си, сиреч търси щастието. Аз съм на мнение, че други са по-добре като са мрачни и тъжни и изпълнение с разочарование. As You Like It- мъдър е Шекспир, само със заглавие казва достатъчно за мен.
Ще се върна.

Thursday, 11 October 2007

Coffee and Tea

A:How do you like your coffee? Black or with sugar and milk?
B: I don't like coffee- so with lots of sugar and milk.
A: Ok, how many lumps- 1 or 2 or more?
B: Enough lumps to knock me dead, please! I'd like that right now.

игра на думи. съжалявам. но според мен смисълът се усеща.

02.09.2007

Втори ден съм в Бургас. Учудващо дори и на гости успявам да спечеля минути на усамотение. TRAP някак си сам отгатна, че мисля да ги оставя сами. Не мисля, че имам адекватно място там след като в плана се включи и тя. Дано тази ситуация е добра за него и дано нещо се получи. Аз съм свикнала сама и се реших да остана в къщата, наистина не бях съвсем във форма. Все пак ми се прииска да се поразходя.
Гледах морето. В края на юни бях посетила изложба в Централна Градска Галерия и в една от камерите бяха наредени пейзажи на морската шир. Приятелят ми, който ме придружаваше, беше на мнение, че не са се справили добре художниците. За него нещо, ако не и почти всичко от духа на бурната вода, липсваше. Аз не се бях взряла достатъчно дълбоко в тези картини- морето беше копнеж, за който предпочитах да не мисля, а непременно да осъществя. Сега съм тук- винаги съм чувала зовът на Пенливото, но в момента той бумти в главата ми. За 6те години раздяла аз пак съвсем ясно усещах мириса му и чувах звука му- не ги забравих, дори не избледняха. Вгледах се в цветовете му, във вълните. Беше като заклинание, а как се предава заклинание с боички? Колко талант е нужен, за да успееш?
Прииска ми се да поговоря с рибите. Те го виждаха различно, може би въобще не го виждаха, както ние не виждаме Бог или въздуха, но определено познават буйните му нрави.
[never to be continued]

Friday, 5 October 2007

Обществена стачка

Сред дим и пепел се лъжем, че е ден
Аз вярвам в човека, но той не вярва в мен
Бих искала да зная
как в една бразда отделно ний мислим да орем?
Ако ще гоним рая
или ще се борим заедно,
или сами ще да умрем!


има такова нещо странно-'гражданско самосъзнание'
никое от другите съсловия не подкрепи учителската стачка
гражданското самосъзнание започва да се поражда, но все още не сме дозрели, не сме се доразвили.