ти ли възпитаваш чувствата си
или те ще възпитават теб
на слабост и мъчение
как тленното да вземе връх
в грозното душевно откровение
обгърнат целия в реакции
отдаден духом в своята плът
оплетен в свят на страшни сенки
със зъбите ще скърцаш всеки път
в ужас някой нещо твое да не вземе
мръсна
мръсна
като кал, като катран
всяка клетка трепка в срам
обречена в болезнени копнежи
и възпита се как да гориш
потиш се, тръпнеш, гърчиш се
от всеки досег с този свят
привързан към пръстта
към молекулите
боклукът и небето мръсно
танцуваш tango muerte
в очакване да стане твърде късно
да превъзпиташ упование в духа
да се научиш да се плъзгаш,
а не вкопчваш във света
(probably unfinished, I still don't know)