заредена с ноти
музиката свири мен
и кара ме да драскам
букви и чертички
в студа на тъмния балкон
на въздух мокър
с дъх на сладки мъртви
шарени листа
и изглеждам луда,
знам
извън света, определено
далеч от слънце и луна
и лудостта е сладка
потъването в нищото
на вътрешните сетива
танцувам
с вярна моя буря
под звуци упоена
изцяло вътре в мен
преливат гръмотевици
и зарядът не е похабен
аз съм инструмент
проводник
кондензатор
на късо съединен
възприемател
на изкуството разтворено
потайно закопано
в безкрайните трептения
и думите са слаби
думите са смърт
ограничават
и разтварят
нотите са смърт
щрихите на молива
всеки пирует
проявеното изкуство
чака своята смърт
