само инструмент

заредена с ноти

музиката свири мен

и кара ме да драскам

букви и чертички

в студа на тъмния балкон

на въздух мокър

с дъх на сладки мъртви

шарени листа

и изглеждам луда,

знам

извън света, определено

далеч от слънце и луна

и лудостта е сладка

потъването в нищото

на вътрешните сетива

танцувам 

с вярна моя буря

под звуци упоена

изцяло вътре в мен

преливат гръмотевици

и зарядът не е похабен

аз съм инструмент

проводник

кондензатор

на късо съединен

възприемател

на изкуството разтворено 

потайно закопано

в безкрайните трептения

и думите са слаби

думите са смърт

ограничават

и разтварят

нотите са смърт

щрихите на молива

всеки пирует 

проявеното изкуство

чака своята смърт