моят дом2

дом сух като пустиня

с безпощадни ветрове

на единствено дърво обесен

скелет без значение

кладенец преливащ от мечти

а всички тук са жадни

заключени врати

прозорци украсени със решетки

в моят дом спасението умря

майка ми го сготви

татко с ножа го одра

брат ми сложи му солта

щом от печката димящо то излезе

разпознавам скелета

но сърцето ми не трепва

пред живот в пустиня

не може да е плашеща смъртта

жегата те удря с чук

нажежава всяка дума

как не си човек

а си боклук

и се моля не 70%,

цялата да съм вода

и да се изпаря от тук

като дим да се изнижа през комина

но майка ми е във кръвта ми

татко в моята коса

в тоновете на гласа ми

в начина, по който нервно карам своята кола

всяка вечер се спасявам във съня си

и болезнено се будя във реалността

не семейство

болест на ума

причината да дишам

и да искам да умра