абстрактни парчета

няма разстояния между 'аз' и 'ти'

кожата ни се стопи

с лекота прегръщаме звездите

с благословията

на милионите ни майка и бащи

светът събираме 

до размерите помежду четири стени

отвъд обсега на орлови очи

не му се вижда края

не

не му се вижда края

пръстенът дими любовно

не виждам краят ти

и стаята се пълни със искри

беззвучни думи

изричани с очи

долавям без антени

твоите радио вълни

мълчи

мълчи

мълчи

няма нищо по-красиво

в тишинат се уши

общото ни тяло

картината се заличи

отвъд нас няма нищо

за какво са ни очи

отвъд нас няма нищо

за какво са ни уши

отвъд нас няма нищо

за какво са ни стени

преобрази плътта в трептение

излей ни целите от звук

роман без изречение

спиралата успокои се в кръг