не

и Рим сред огън мъртъв се простря
поезията сред пепел се събуди
и разбра
как бъдещите битки е избрана да изгуби

тя е жена
простряна гола на паважа
в очакване на съприкосновение
с човешките крака
отражение на хората, но с нито късче кожа
гладна, с рошава коса
и настоява
за проникване отвъд плътта

за толкова години никой не прозря
изкуството ви е вампир
не се насища на кръвта
и през нощта облича ви в треска
защото слънцето го укротява
и с този демон обладана
бродя с таласъми в два часа
и Рим е вече част от пепелта
а аз какво ли да запаля?
Гори ли алкохолът в кръвта?
Горят куршуми в черепа ми пълни с лудост
и с две ръце описващи смъртта
на вдъхновението върху листа
изплюваме отровата през себе си в света
и в тишина от гордост потомени
заспиваме на сутринта

Мастурбация с послание,
да, има смисъл,
обърни внимание на символизма
под осемнайсет пласта сложихме ключа
за да не боде унилата ви мисъл,
като след работа си легне вечерта
и отражение на себе си случаен непознат намира
в моето разчесване на зле разбран нагон
но самочувствието ми смачкано се свива
дами
господа
благодаря