we're lonely

we're lonely
we're crazy lonely
all of us




we should work more

първи опит

Приятна кататония
смразява жилите
и прави от човека скулптура
с душа
минаваш с тихи стъпки
през живота
хвърляш зарове и местиш се
пионка по дъската
човече
триенето е абразивно
притъпява остротата
обезсилва здравите ръце и сетивата
познавах те като дете
блясъкът на твоето лице
матира се от ежедневието
на киселинни дъждове
самотно е
откакто ти угасна
но скулптурата още е красива
взирам се в чертите
изглежда като жива
някога жив беше ти
но картинно спомените избледняват
гласът ти екне отчужден
в кухото на черепната ми кутия
липсваш ми
и аз съм уморен
но ослепявайки все още шия
пано на бъдещите дни
и когато свърша
удовлетворен ще се покрия
"Почини си вече, спи."

мейби

Смъртта не е ужасна за умрелия.
Тя е ужасна само за оцелелите.
Те, като все още живи, не могат да се помирят със смъртта.
А чуждата винаги напомня и собствената.
От чуждата губят всички роднини и приятели останали на Земята.
Дали покойният губи? Никой не може да каже със сигурност.

that dragon/snake that eats its tail

Ако се храних със себе си, изцяло от себе си, сама бях затворена самодостатъчна система, светът щеше да е прекрасен, защото аз щях да съм Света- лишен от нужди, заплахи, проблеми.
Без очи.
Защото извън мен няма нищо.
Без уши.
Защото извън мен няма нищо.
Без ръце и крака.
Защото няма от какво да се браня.
Извън мен няма нищо.

love is

patience
forgiveness
perseverance
dedication



we so often forget about them
and we say the world is cruel
cruelty stems from our inaptitude

разхвърляни парчета

парцали хвърлени в боклука
парцалена душа
взимай си парцалите
и махай се оттука
търси Късмета по света


***

стих
в пет реда
лудост във куплета
очарование на бучки
и страдание в прахта
перли
в буквички побрани
чувства на парцали
философски пай
гарниран изобилно
с самота

***

сърце изгубено
между базалта и плътта
студ за другите
за мен само топлина
[unf]

друго

твърде много самочувствие
твърде малко красота

писна ми

от мен самата

от плът и кръв

от плът и кръв
и мъничко душа
заших с кончета същността
но не умея хубаво да шия
оплетох бода
кройката е груба
парчетата навързах
но не можах да припокрия
тъжен оръфан парцал
резултат на труда ми
но няма място за срам
ще вдъхна живот
нека еволюира
нека поправи се сам
с моите шепа насоки


***

в дни на мрачна орисия
задушен
но също в ъгъла захвърлен
откровен в страданието
в щастието винаги лъжлив
интуитивно зрим е
таен и божествен план
и имаш главна роля
без съмнение
но нямаш думичка сценарий
опипком в мрака движат
крайници човешки същества
наслуки
на късмет
дано Фортуна се усмихне
нека има берекет
и в бързината
в самосъжалението
в светлината
на великото човешко съществуване
забравихме защо и откъде сме тръгнали
забравихме и своите лица
нула идентификация
всеки клъцна връзката
със собствената си душа
под ключ
зад масивна дървена врата
чувам вечер как нещастна блъска
искам ли да я спася?
съвсем случайно
изгубих някъде ключа
липсваш ми, Душа, да знаеш,
но сега наял съм се
ще спя
утре трябва рано да се става
има още време
друг някой път ще те спася
танцувам
танцувам суинг с непознати
досущ като снежинките
въобразяваме си, че сме уникални
окъпани в погледи в студа
пропадане с красиви пируети
стопяваме се в купчина в нощта
о-безформена
стопилка от тела
безкрайно чужди
но покриват базисните нужди
за да се превърнем в кална локва
щом изгрее сутринта

***

от плът и кръв
потръпвам като струна
но звуча
в тоналност чужда за човешки слух
затвор ли е
какво е
решетките невидими
не се докосват от ръка
ключалка има
някъде отвъд света
ненамерима
сънувах чифт крила
поредната жестокост на ума
проникна ли веднъж
отвъд плътта
ще се освободя

попонай

най- мразим:
- априлския студ
- разстоянието
- празнотата


аплодисменти за:
- новите контакти
- приятното безцелие
- смелите опити

длъжна съм

- да имам план за себе си
- да вярвам
- да бъда усмихната
- да сдържам емоциите си
- да помня
- да изглеждам добре


но не
не се родих перфектна
не успях и да стана такава
нито намирам амбицията за това
излишно е, нали?
с шепа недостатъци човек е толкова по-магнетичен


I have deep-seated emotional problems.

йищйийи

основи на физичните закони
по- силният говори
а по- слабият мълчи
глаголи на презрението
танцуват в нечии очи
но затворени остават
зад два реда от зъби
вързан на каишка
кастриран с прости думи
недоволство
плод на гордост
но мисли
ти си жертва
не виновен
с тази довод се успокои

неуспехът
отровното страдание
изпуснатите ти мечти
няма ли да е ужасно
ако за всичко
носиш отговорност
ти

едно време

once upon a time I admired you
I though you were spectacular
you were a phenomenon to behold
music to listen to with an open heart
your words rang like pure silver truth
then I realized
none of this was you
it was all somebody else you repeated
you were recently affected by
and it passed out of your system
to a degree
how can I admire
the regurgitated thoughts
served as delicacy?
yes, you are still interesting
you read a lot
wonderful
continue
somebody has to eat all that spare paper
I don't admire copies.

you

you little monster

***

true happiness- to preserve your spiritual integrity and serenity, in spite of people's petty acts of malevolence and fancy

***

щастливо ще прекарам живота си опознавайки себе си

***

бръкнах в раната щедро, с два пръста и щипка сол, не с лечебна цел, не с желание да запомниш. чисто любопитство. защото е любопитно да наблюдаваш как другите чувстват.

да кажем

съществуване отречено с усмивка на уста
когато всеки път те води
в преръдката на червеи в калта
разтворена енергия
с химични елементи
част от вечността
а мислите ни всичките са тленни
порядъчни и дребни
мозъкът побран е в черепна кутия
но защо притискаш
в същите стени и мисълта?
поиграй на прескочи кобила
разчупи кръга
със все душевна сила
прелей изцяло
съдържанието отвъд света
и така навлез най-пълно (в него)
в същността
с очите на страничен наблюдател
гали по формите
опипвай смисъла
трансцендентално
достигни и бъркай в мрака
не е страшно
неразбираемото вземи във длани
преди години забравихме смъртта
лишена от значение
в едно с робините си червеи
привидно с тяло си
но не част от света
материя изпълнена с трептения и с мъка
материя отвъд застлана с скука
[...]