да кажем

съществуване отречено с усмивка на уста
когато всеки път те води
в преръдката на червеи в калта
разтворена енергия
с химични елементи
част от вечността
а мислите ни всичките са тленни
порядъчни и дребни
мозъкът побран е в черепна кутия
но защо притискаш
в същите стени и мисълта?
поиграй на прескочи кобила
разчупи кръга
със все душевна сила
прелей изцяло
съдържанието отвъд света
и така навлез най-пълно (в него)
в същността
с очите на страничен наблюдател
гали по формите
опипвай смисъла
трансцендентално
достигни и бъркай в мрака
не е страшно
неразбираемото вземи във длани
преди години забравихме смъртта
лишена от значение
в едно с робините си червеи
привидно с тяло си
но не част от света
материя изпълнена с трептения и с мъка
материя отвъд застлана с скука
[...]