от плът и кръв

от плът и кръв
и мъничко душа
заших с кончета същността
но не умея хубаво да шия
оплетох бода
кройката е груба
парчетата навързах
но не можах да припокрия
тъжен оръфан парцал
резултат на труда ми
но няма място за срам
ще вдъхна живот
нека еволюира
нека поправи се сам
с моите шепа насоки


***

в дни на мрачна орисия
задушен
но също в ъгъла захвърлен
откровен в страданието
в щастието винаги лъжлив
интуитивно зрим е
таен и божествен план
и имаш главна роля
без съмнение
но нямаш думичка сценарий
опипком в мрака движат
крайници човешки същества
наслуки
на късмет
дано Фортуна се усмихне
нека има берекет
и в бързината
в самосъжалението
в светлината
на великото човешко съществуване
забравихме защо и откъде сме тръгнали
забравихме и своите лица
нула идентификация
всеки клъцна връзката
със собствената си душа
под ключ
зад масивна дървена врата
чувам вечер как нещастна блъска
искам ли да я спася?
съвсем случайно
изгубих някъде ключа
липсваш ми, Душа, да знаеш,
но сега наял съм се
ще спя
утре трябва рано да се става
има още време
друг някой път ще те спася
танцувам
танцувам суинг с непознати
досущ като снежинките
въобразяваме си, че сме уникални
окъпани в погледи в студа
пропадане с красиви пируети
стопяваме се в купчина в нощта
о-безформена
стопилка от тела
безкрайно чужди
но покриват базисните нужди
за да се превърнем в кална локва
щом изгрее сутринта

***

от плът и кръв
потръпвам като струна
но звуча
в тоналност чужда за човешки слух
затвор ли е
какво е
решетките невидими
не се докосват от ръка
ключалка има
някъде отвъд света
ненамерима
сънувах чифт крила
поредната жестокост на ума
проникна ли веднъж
отвъд плътта
ще се освободя