първи опит

Приятна кататония
смразява жилите
и прави от човека скулптура
с душа
минаваш с тихи стъпки
през живота
хвърляш зарове и местиш се
пионка по дъската
човече
триенето е абразивно
притъпява остротата
обезсилва здравите ръце и сетивата
познавах те като дете
блясъкът на твоето лице
матира се от ежедневието
на киселинни дъждове
самотно е
откакто ти угасна
но скулптурата още е красива
взирам се в чертите
изглежда като жива
някога жив беше ти
но картинно спомените избледняват
гласът ти екне отчужден
в кухото на черепната ми кутия
липсваш ми
и аз съм уморен
но ослепявайки все още шия
пано на бъдещите дни
и когато свърша
удовлетворен ще се покрия
"Почини си вече, спи."