Of Men & Women

click
click

За избора

Какъв избор имаш? Не дишаш- умираш; дишаш- пак умираш, просто по- бавно! Изборът ти е само избор между десния път и левия, накрая и двата свършват в една и съща стена.

А да

какво става с мен ли? няма да ви кажа! писна ми! не обичам да говоря толкова за себе си. поне не за неща, които сериозно бъркат в личното ми, а напоследък съм уплашена и занимавам хората с проблемите си. Ти и ти и ти, както и останалите- извинете ме. Не искам да ме утешавате честно казано, обикновено се получава дразнещо. Искам разбиране, но всеки просто взима да философства или кратко и безболезнено отсича някакво мнение или смешно/твърдо предположение за бъдещото ми добро развитие- ох, колко не ми се слуша това! И универсалното решение е сама да спра да мрънкам, да се шегувам и да държа в течение хората за това, което ме тормози в този конкретен неконкретизиран в поста от мен случай. Ще приложа решението си и в други сфери и случки от живота си. Знам, това пак ще ме отдели от хората и ще им създаде дискомфорт, но с малко повече споделяне на неважни забавни случки (което обичам да правя) ще туширам положението.

Случай

Слънцето грее и животът е прекрасен. Необичайни неща се случват- от онези красивите... но не само. Съществува малкия (или може би не) процент на божествена жестокост пратена ни като неразбираем урок ли? Щом е неразбираем на нищо не ни учи и е само садизъм. Как се научаваш да живееш с мисълта, че за разлика от други деца на 14 ти не бива да риташ топка, да танцуваш и да тичаш, но от друга страна си длъжен да ходиш на диализа по 4 часа, за да се запазиш жив? На 14!!! Изкривяваш света си, превръщаш се в своята неспособност, срастваш се с нея и не си вече Пламен, а си момчето с бъбречна недостатъчност или момиченцето заразено случайно с HIV. Светът си остава чудесен. Желанието за живот е кодирано в теб, а ако има ген за сила на духа и е силно изразен, може и да се справиш да живееш с това, което ти е останало. Защо да мислиш в перспектива? Понякога е по- добре да свиеш бъдещето си до следващия месец.
"Момиче, ти какво мислиш да правиш след 10 години?"
Не зная, госпожо, не зная. Нещо по- добро, отколкото в момента.
click

Защо?

Защо да учим за контролна по Статика, като може да се занимаваме с...
това
и това
и
много
други
подобни
неща

(links)

представи си заглавие

Не съм твоята принцеса,
аз съм твоят кошмар.
Не мога да ти помогна,
аз съм своя провал
най- болезнен и страшен.
Пропилян потенциал
за безсмислена полза.
Развален идеал.

Стой далече от мен
тревата под краката ми съхне
Не ме поглеждай,
излизам едва когато се мръкне

Доброто на всички желая
Добро на никой не нося
В полусън аз гадая,
аз се моля и прося
без глас и почивка;
крива усмивка-
отговор точен.

Аз нищувам самотно,
живейки по- зле от животно.
Аз съм твоята поука,
допир болезнен до реалност жестока.
Намерения мили с грешна посока.
Стой далече от мен,
образът ми хвърли на боклука.
Пожелавам ти слънчев ден.
Пожелавам ти само сполука.

Анкета

Има дни, в които с всеки дъх сякаш поемаш глътка живот.
В други всяко вдишване те трови.
Какъв ден имаше днес?

Аз съм

Аз съм тук за теб.
Аз излизам среднощ, за да дойда и да избърша сълзите ти.
Аз страдам с теб и те карам да се усмихнеш, за да забравиш поне за малко.
Аз не съм лекарство за никоя твоя болка.
Аз съм твоята причина за нищо.
Не дишаш заради мен, не заспиваш с моя образ в съзнанието си, не копнееш да ме видиш или докоснеш. Ти ме изпразни от съдържание- аз съм като цветното балонче пълно просто с въздух- малка радост, но нищо съществено, нищо ценно. Балончетата са значими за децата, защото те притежават способността да са безгрижни. По- възрастните губят тази способност.
Аз съм празен до съвършенство.
Ти не можеш да ми помогнеш, защото аз няма да го допусна.

за Василевса

FAQ за Василевса:
1. Кой е Василевса и как да го разпознаем?
Той е нашият лидер. Василевса е гордият ни император и истините за него са неоспорими, а той самият- непоправим. Думите за него не стигат, затова винаги гледа да ти ги даде в излишък, понякога и с нещо по- физическо като бонус, за да доизясни идеята си. Василевса е единствен.
2. Какви са характеристиките на Василевса?
Характеристики:
1. Василевса е могъщ.
2. Като всичко толкова могъщо, той не бърза да изпълнява думата си.
3. Когато Всемогъщия говори, цялата махала трепери от вибрациите на гласа му. Никой не е несъпричастен към това, което той казва.
4. Василевса е наблюдателен. Просто казва какво е забелязал няколко години по- късно, за да има време да се убеди в наблюдаваното явление.
5. Василевса не хърка- той композира насън. Накъсаните ръмжащи звуци са само за прослушване на създаденото.
6. Той винаги идва навреме. Понякога по Близкоизточно време, понякога по Средноазиатско, в много редки случаи идва навреме дори според часовата зона, в която живее.
7. Василевса не оплешивява, а най- вероятно е дарил част от вълшебната си коса на нуждаещите се.
8. Василевса не е 100+ килограма. Той е "стабилен".
9. Вашият Василевс не е и "дребен", "хилав", "гърджав", "фин", "С-размер"... по- добре запазете мълчание или излъжете в този случай.
10. Запомнете, че Всемогъщия е от хората, за които е написан краткия правилник "1. Той е винаги прав! 2. Ако се съмняваш- погледни първа точка." Всяко противопоставяне на краткия правилник се наказва.

(to be continued)

Tip Of The Day:
Ако все пак решите да противоречите на Василевса, винаги го правете от почтително разстояние и с подсигурен изход за бягство.

и още...

и още музика и още... лирика? хахахахахахахаха
Kaiser Chiefs- Oh, My God!
Tricky- Podnerosa
Bang Gang- Everything's Gone
Marilyn Manson- Use Your Fist and Not Your Mouth

Цинизъм (за пореден път)

Искам да ти завъртя главата
с ръка смело под полата
чувства в теб да предизвикам.
През къде минава желанието на жената
заражда се и любовта й сляпа
защото от математиката тя не се научи
вярно да дели
чувствата си от краката
нито биологична разлика да усвои
между сърцето и своите слабини

Желание

Като порасна искам да стана астронавт. В космоса наистина се убеждаваш колко малки са земните ти беди.

диалог

- Какво ще кажеш за дамата с лилавата коса?
- Мисля, че нещо не е в ред.
- Не е перфектна, нали? Как да я обичаш тогава, като няма достатъчно материал за заблуда?
- Моля?! Това ли е според теб любовта?
- Не, това е според мен твоята любов. Само толкова си ми показал до момнета.

I don't brеак for anyone

Няма да умра за родината, защото някой ми казва. Няма да се тръшкам с кървясали очи и зачервен нос, защото съм сама. Дори да ме оставите, аз ще продължа да живея, отровена и упорита. Не искам да се обличам според вашите закони или да чувствам според човешките ви канони. Отказвам да пречупя волята си според чуждите желания. Отказвам да умра от отчаянието, с което се храня по принуда. Имам себе си и целият свят. Дори там нищо да не ме чака, аз ще го хвана. Ако съм празна, ще намеря лъч светлина да се запълня, макар и за секунда. Страданието ми е необозримо. Желанието ми да живея- вечно. Нито ти, нито който и да е ще ме излекувате от него, или ще ме обезличите. Болката ще изменя в броня, неволите- в сръчност, предателството- в прозорливост. Ще изостря ума си, ще открия сърцето си за всеки удар, за да чувствам живота си по- ясно.
Ще изживея себе си, ще преживея останалото.
Опитай се да ми пречиш.
Аз ще живея.

pass

Толкова пъти съм се молила да умра, че заобичах до смърт живота.

Завещание

На Коледа спонтанно реших да си направя завещание. Нуждае се от преработка и преосмисляне- още като започнах бях наясно, че нямам кой знае какво да оставя на приятелите си, но като направих опит се уверих в степента си на нямане-какво-да-се- остави. Но ще декларирам места, на които може да бъде открита чернова и евентуално завършен материал. Само за всеки случай. Когато пресичаш като мен е разумно да имаш бекъп файл с това как искаш да се раздадеш с материя на все още живите хора.
Убедих се и в това колко е трудно да напишеш завещанието си- особено като искаш да даваш, да даваш, на всички по много, сякаш ти е последната шепа живот, която имаш да изживееш.
Черновата е в тетрадката ми с бежава корица с кафява шарка покрай спиралата, май имаше и костенурка или някаква подобна животина на нея. Така или иначе отоворите ли я, в началото ще се сблъскате с химия, после с всичко останало. В София е, в шкафа над леглото ми е общежитието. Оригиналът мисля да донеса в Асеновград, в тенекиената ми кутия с какво ли не, останала от някой непразнуван, но почерпен рожден ден- синя, от бонбони Айсберг.
Дано не се налага, но все пак имайте го предвид.
( Разчитам главно на един човек, който май все още чете от време на време)


До виждане.

това е нищо

времето по- бързо отминава
с друго тяло свряно в теб,
а гласче глухичко припява
на неразбран език, че си проклет

с нощите промяна няма
само тялото до теб се различава
и дупката в душата ти се разширява
става толкова голяма
бездънна яма
черна бездна зейнала и прегладняла

времето твърде бързо остарява
и натрупва прах,
леглото остарява,
по стените лепне страх

гласчето злобно все напява
пронизва те и те разтваря
до отчаяни частички
слаби, молещи се за забрава,
защото друг лек вече не познава
запазилото се от теб парче

Звучи ми

Заради текста или пък инструментала, поради нещо, което преживяваш или е минало отдавна, или дори напомнящо за съкровено желание:
Звучи ми като моят живот, чувам го като светът, в който живея.



The Doors- Break On Through/ People Are Strange/ Love Street
Bjork- All Is Full Of Love
Sonic Youth- Dirty Boots
The Vines- Ride/ Don't Listen To The Radio
Atmosphere- Domestic Dog/ A girl named Hope/ Fuck You Lucy (& more)
NIN- The Perfect Drug/ Sunspots/ Everyday Is Exactly The Same/ Closer/Just Like You Imagined
Rabbit Junk- Guns
Siouxsie & The Banshees- Cities In Dust
She Wants Revenge- Written In Blood/ Tear You Apart/ These Things/ Rachel/ I Don't Wanna Fall In Love
Placebo- Days Before You Came/ Every You, Every Me/ Some/ Special K
Deftones- Change/ Passenger

ще го допълвам постоянно
нали съм музикален лакомник

Добро утро, пияницо!

Ще живеем нощем, ще се крийм от светлините
с изтръпнали езици и неясен свят в очите.
Вятър, мрак, студ нас не плаши зад вратите
на барове, кръчми, дистокети
дори по пейки да седиме
с весел дух в бутилка ще си грееме душите
с въображаема музика дори в ушите
ще крещим, ще пеем,
от късни нощи чак до рано във зорите
независимо почивка или делник,
защото все еднакви са ни дните,
избрахме наш'те да са празници велики!
Когато улицата се опразни излизаме навън
поглъщаме с очите празни като сън
реалността ни толкова различна, пропиляна-
с ден заспал и нощ винаги пияна.
Боклуци сме и копелета мръсни,
излизаме по часовете късни,
бродим, бием се, живеем до насита,
който се смущава, моля, нищо да не пита!
Нямам отговор добър защо така живея,
просто харесва ми да пия, харесва ми да пея.
Ненужен на света, защото не се трепя
да изплащам закъсняла ипотека.
Развалям се, руша се, но както аз желая.
Ще живея нощем, далеч от денем сивия бетон,
всичко жълто- черно е във мрака,
с отблясъци примамливи и разнообразни,
интересни за желанията ни коварни.
Не ни плаши никоя поквара,
не ни интересува чуждо отвращение,
довечера сме пак под бара,
а сутринта за отмъщение
срещу махмурлука ний си правим скара,
дори заранта ни да е някъде след пладне.
Така ще се пилеем докато последния не падне
жертва чакана на алкохола
с цирозата на дроба
право в гроба.

Нощем

Значи съм в автобуса и ме гледат враждебно. Добре, не е новост, но пак ми е неспокойно. Защо е толкова тъмно? Возя се в...в автобус кой номер среднощ? Небето е като черно платнище- нито една звездица, а навън гледката говори за студ и вятър, обещава ти всеотдайна враждебност. Зениците ми се разширяват фокусирайки върху пода- мръсен, на някакви малки точици по покритието му. Седалките на возилото са мръсни. Къде да се таксувам? Нямам билетче! Ако мине контрола? Как да сляза навън сега?? В мрака, в пустотата ли да сляза- тя е по- страшна от всичко, защото никой не може да ти каже какво се крие в нея. Очите ми шарят- седалка до вратата, седалка отсреща, под, лица- набръчкано и свъсено, друга физиономия със строг израз. Мълчание- тия хора имат устни като заковани дъски, лице като на препарирани експонати или дори по- зловещи. Минаваме край някакви криви дървета- малко паркче от тях, или може би е голямо? Дори не зная къде се намирам- тук ли трябва да бъда? Не, не съм тръгнал в тази посока, доста съм сигурен. Мирише ми на горбища. Не на носа ми мирише, някак отвътре пълзи гадното усещане. Мракът се разраства като лоша илюзия и чувам как ни засмуква. Как се озовах долу пред вратата на рейса? Май трябва да намеря нещо в тая...гора? Кой ме вика? Озъртам се, но всичко е само клони и тъмнина. Тук- там блещука, но така разкъсано и объркващо... Къде си? 180 градуса- нищо, завъртане на още 180 градуса- свистене. Добре, накъде искаш да тръгна, за да те намеря? Не познавам тези гробища, плашат ме! Лай? Мякане? Каква е тая гадина! Трябва да бягам по- бързо! усещам я точно зад себе си! Е какъв си дребосък само! Спри да ме гониш ситна гад! Остави ме! Помощ! Чакайте! Чакайте!- крещя към автобуса! Колкото и да е неголяма тази животинка, кръстоска между лисица и куче, не искам да оставам с нея на гробищата среднощ! Ох...чудесно...успях да скоча обратно в рейса. Ще стигнем ли някъде? Просто да вървим в посока далеч оттук! Нека си поема въздух...Автобус 64.
И се събуждам осукан около завивките.
(Кои гробища точно? 64 минава през два гробищни парка се оказва. Какво/ Кого търся? )