Слънцето грее и животът е прекрасен. Необичайни неща се случват- от онези красивите... но не само. Съществува малкия (или може би не) процент на божествена жестокост пратена ни като неразбираем урок ли? Щом е неразбираем на нищо не ни учи и е само садизъм. Как се научаваш да живееш с мисълта, че за разлика от други деца на 14 ти не бива да риташ топка, да танцуваш и да тичаш, но от друга страна си длъжен да ходиш на диализа по 4 часа, за да се запазиш жив? На 14!!! Изкривяваш света си, превръщаш се в своята неспособност, срастваш се с нея и не си вече Пламен, а си момчето с бъбречна недостатъчност или момиченцето заразено случайно с HIV. Светът си остава чудесен. Желанието за живот е кодирано в теб, а ако има ген за сила на духа и е силно изразен, може и да се справиш да живееш с това, което ти е останало. Защо да мислиш в перспектива? Понякога е по- добре да свиеш бъдещето си до следващия месец.
"Момиче, ти какво мислиш да правиш след 10 години?"
Не зная, госпожо, не зная. Нещо по- добро, отколкото в момента.
click
No comments:
Post a Comment