Добро утро, пияницо!

Ще живеем нощем, ще се крийм от светлините
с изтръпнали езици и неясен свят в очите.
Вятър, мрак, студ нас не плаши зад вратите
на барове, кръчми, дистокети
дори по пейки да седиме
с весел дух в бутилка ще си грееме душите
с въображаема музика дори в ушите
ще крещим, ще пеем,
от късни нощи чак до рано във зорите
независимо почивка или делник,
защото все еднакви са ни дните,
избрахме наш'те да са празници велики!
Когато улицата се опразни излизаме навън
поглъщаме с очите празни като сън
реалността ни толкова различна, пропиляна-
с ден заспал и нощ винаги пияна.
Боклуци сме и копелета мръсни,
излизаме по часовете късни,
бродим, бием се, живеем до насита,
който се смущава, моля, нищо да не пита!
Нямам отговор добър защо така живея,
просто харесва ми да пия, харесва ми да пея.
Ненужен на света, защото не се трепя
да изплащам закъсняла ипотека.
Развалям се, руша се, но както аз желая.
Ще живея нощем, далеч от денем сивия бетон,
всичко жълто- черно е във мрака,
с отблясъци примамливи и разнообразни,
интересни за желанията ни коварни.
Не ни плаши никоя поквара,
не ни интересува чуждо отвращение,
довечера сме пак под бара,
а сутринта за отмъщение
срещу махмурлука ний си правим скара,
дори заранта ни да е някъде след пладне.
Така ще се пилеем докато последния не падне
жертва чакана на алкохола
с цирозата на дроба
право в гроба.