времето по- бързо отминава
с друго тяло свряно в теб,
а гласче глухичко припява
на неразбран език, че си проклет
с нощите промяна няма
само тялото до теб се различава
и дупката в душата ти се разширява
става толкова голяма
бездънна яма
черна бездна зейнала и прегладняла
времето твърде бързо остарява
и натрупва прах,
леглото остарява,
по стените лепне страх
гласчето злобно все напява
пронизва те и те разтваря
до отчаяни частички
слаби, молещи се за забрава,
защото друг лек вече не познава
запазилото се от теб парче
No comments:
Post a Comment