Искам вътре в теб. Покажи ми как е, сподели се с мен.
Желая да вляза в топлият ти кръг и да бръкна с пръсти там, където най ще те боли и да опипам белезите ти. Повярвай ми, ще погаля историята ти и ще човъркам твоите вътрешности, докато не постигна съвършенството.
Прониквам през устата ти, по мокрото небце се спускам надолу в тъмнината на същността ти. Не, не ме е страх, ако искаш да знаеш, сигурна съм, че ще се просветли. По пътя надолу срещнах Егото ти. Отвратително същество, никога ли не го къпеш? И все пак му стиснах ръката, така се започват приятелства, а то ще ми е едно от най-добрите.
Знаеш ли каква е най-лошата черта на Егото ти? То си мисли, че разбира какво се случва с него. Ходи ту на четири, ту на два крака, ръмжи, хапе, затова съм го вързала. Нося наморник със себе си за крайни случай, нали знаеш, елементът на изненадата винаги е на масата.
Малките ми женски стъпала продължават да тъпчат вътре в теб, не мисля да си тръгвам. Чуваш ли ме нощем как разхождам Егото ти из твоят череп? Сънищата ти са вдъхновяващи. А Егото ти лае бясно, толкова е грозно, какво си му правил? То е едновременно гладно и дебело, а колкото повече го храниш, толкова повече иска да яде...Ще се плъзна надолу по желанията ти, докато не стигна мътното ти дъно. Не, все още не ме е страх, искам да те изпитам целия.
В теб милиони цветове гледат ме и чакат отговор от моите ръце. Виждат как се спускам по-надолу и надолу, сред мрак и мъгла, и топлината ме облива на вълни, бие шамари на лицето ми, за да скрие желанията ти. Но аз ще ги открия до последното- ще се огледам в най-грозните ти страни и ще почистя праха по зъбите им. Аз зная как да ги развъртам, зная как да меся и да опека от твоите злини нещо вкусно за бъдещите дни.
[unfinished sympathy]
Tuesday, 30 December 2014
Sunday, 21 December 2014
don't even think about it
I faintly remember somewhere at some point of time and culture it was considered the greatest vow of love:
I pray Death takes me first, so I don't have to live a day without you.
Don't make me live without you.
I pray Death takes me first, so I don't have to live a day without you.
Don't make me live without you.
Thursday, 18 December 2014
your actual life turned into magic
In times like these she wished she was smoking. It was fitting- everything else she caused around herself was none less life-threatening and erotic to her. Pins and needles in her brain carved the silly little letters in Arial like they appeared in the chat box.
"One day I'm going to kiss every single freckle on your body from head down to toe and back again."
Think whatever you will, like "it's a shilly-shally modern whim of a romance", but in fact it was a full attempted murder, Athena barely managed to get herself up on her weakened legs, her hands trembling. Her heart was racing for more than first place, it was headed towards a near-death experience, it pounded as if all the way up to her throat before gravity stopped it. So it intensified it's pulse even further, till it turned into a burning ball of excitement trying to find a way to jump out of her mouth and be free. Free of this madness.
Athena dragged herself to bed and fell down. Trembles spread across her entire existence, she was not a woman, she was an ocean and all of her was shaken- the entire depth and length and breadth, every little drop, to produce a myriad shimmers dashing wildly on her surface.
David was incapable of going downstairs in this absurd condition, he was so aroused he could pin a nail on the wall and finally hang that damn painting they received as gift last Christmas. He waddled to the bathroom and locked himself in, he can't show up with such an incriminating circumstance downstairs to the wife and kids. This sort of natural event simply didn't happen anymore for the past 3 years, David thought of it as his sexual retirement into the nursing home of a stable marriage. Fumbling through the stack of magazines his fingers picked the most demotivating one of all - Tractors, flipped the pages open and his brain pulled all its resources together to try and focus please on this spectacular new model with a revolutionary clutch and suspension. Focus, you old perv.
And his gaze slipped away into a haze of little printed letters- the words slowly melting together. He was in the bathroom, but wasn't- enveloped entirely in his own fantasy, he projected a map of all the freckles he's definitely going to kiss someday. Hundreds of them. The pleasure of going over them again and again could last indefinitely, especially if you lose track of the freckles.
Athena had all the sense what they were doing would be called amoral in 197 autonomous countries around the globe and cared about none of those opinions. At the thought of him all the voices of judgement and fear dissolved into nothingness and resolved themselves in serenity. What made her feel off at times is she knew it was her doing all this, but it wasn't - as if the reflection did not match the original. Athena is a moral person, she never cheated in her life and always respected other relationships, she saw the "there's no rules in love" moto as a sad excuse for lacking self-control. Yet she didn't feel guilty. Not a single shred of remorse was to be found anywhere, and Athena made sure she swept the entirety of her heart and mind, who usually tortured her so much with their moral values, but now fell silent. After nearly 10 days of meticulous cleaning of dark corners, she stumbled upon the only concern she actually hadn't lost immediately - being hurt. Don't mistake this for the mark of a sensible person with some profitable plan. It was only the sign of a young woman scared she isn't making enough out of life.
"One day I'm going to kiss every single freckle on your body from head down to toe and back again."
Think whatever you will, like "it's a shilly-shally modern whim of a romance", but in fact it was a full attempted murder, Athena barely managed to get herself up on her weakened legs, her hands trembling. Her heart was racing for more than first place, it was headed towards a near-death experience, it pounded as if all the way up to her throat before gravity stopped it. So it intensified it's pulse even further, till it turned into a burning ball of excitement trying to find a way to jump out of her mouth and be free. Free of this madness.
Athena dragged herself to bed and fell down. Trembles spread across her entire existence, she was not a woman, she was an ocean and all of her was shaken- the entire depth and length and breadth, every little drop, to produce a myriad shimmers dashing wildly on her surface.
David was incapable of going downstairs in this absurd condition, he was so aroused he could pin a nail on the wall and finally hang that damn painting they received as gift last Christmas. He waddled to the bathroom and locked himself in, he can't show up with such an incriminating circumstance downstairs to the wife and kids. This sort of natural event simply didn't happen anymore for the past 3 years, David thought of it as his sexual retirement into the nursing home of a stable marriage. Fumbling through the stack of magazines his fingers picked the most demotivating one of all - Tractors, flipped the pages open and his brain pulled all its resources together to try and focus please on this spectacular new model with a revolutionary clutch and suspension. Focus, you old perv.
And his gaze slipped away into a haze of little printed letters- the words slowly melting together. He was in the bathroom, but wasn't- enveloped entirely in his own fantasy, he projected a map of all the freckles he's definitely going to kiss someday. Hundreds of them. The pleasure of going over them again and again could last indefinitely, especially if you lose track of the freckles.
Athena had all the sense what they were doing would be called amoral in 197 autonomous countries around the globe and cared about none of those opinions. At the thought of him all the voices of judgement and fear dissolved into nothingness and resolved themselves in serenity. What made her feel off at times is she knew it was her doing all this, but it wasn't - as if the reflection did not match the original. Athena is a moral person, she never cheated in her life and always respected other relationships, she saw the "there's no rules in love" moto as a sad excuse for lacking self-control. Yet she didn't feel guilty. Not a single shred of remorse was to be found anywhere, and Athena made sure she swept the entirety of her heart and mind, who usually tortured her so much with their moral values, but now fell silent. After nearly 10 days of meticulous cleaning of dark corners, she stumbled upon the only concern she actually hadn't lost immediately - being hurt. Don't mistake this for the mark of a sensible person with some profitable plan. It was only the sign of a young woman scared she isn't making enough out of life.
Monday, 8 December 2014
ärm aber sexy
Предполагам, че я обичам, би трябвало, иначе защо вече почти седем години съм с нея?
Опознах я, макар и със неравни стъпки, недостатъците й някак подминаваха погледа ми като нощни таксита- почти невидими. Но кадъра се смени, друг прихвана вниманието ми и тя започна да избледнява, малко по малко- призрак. Да, тя расте, развива се там както си може, и пак ми се струва толкова малка, а това, че не старее си е само в главата й. Навсякъде по кожата й виждам мръсни пори, тъмни петна, ранички и бръчки- всякакви признаци на умора и старост.
А той е вълнуващ, не познавам човек да не го е харесал- бил приятелски настроен, много свеж, пълен с идеи. За нея не мога да кажа същото. Може би аз спрях да се старая за връзката ни и изстинах, то не става само един да дърпа каруцата. Какво обаче да направя? На пук ли да остана с нея? Не, не, не, не- само напред и нагоре! И без това е вече в сънищата, в мечтите ми, представям си как го обхождам нощем, как прекрасно ухае и ме прегръща меко. Какво като е беден, той е толкова секси! Тръпна само при мисълта какво ще ми предложи, какво мога да извадя от дълбините му. Да, всеизвестно е какви глупости са ставали в миналото му, колко белези и травми крие, но затова пък май му върви толкова в изкуството. Талантът му е безспорен и ме привлича като мед. Остави тия приказки за signature поничките, това са простотии, и не обичам понички!
Ще напусна зоната си на комфорт, ще изхвърля келявите спомени, ще рискувам да изгубя, а какво ли всъщност губя- крачки 2 + 3 до моите заподозрени неизпълнени мечти.
Sunday, 7 December 2014
hate crimes & pressure
"Sometimes I wish I never met you. I would've been sleeping peacefully as a child, not knowing there's someone like you out there..."
"I fucking hate it when you make me do good things."
"I just want to fucking talk...and you are prepared to get me out of my fucking mind because you're afraid I might yell...I will not call you anymore."
35 missed calls - appr.3 hours
"Извинявай, ако си се почувствала неудобно, не искам да те насилвам, ако не искаш да го правиш, ако ти трябва още време, кажи. Не искам да си развалим приятелството, не искам да те загубя"
30 missed calls, chasing me with a car as I ride the subway, not telling me why we need to meet
"I'm guessing you want to give me a temper attack and eradicate every last bit of diplomacy I have."
"Seriously, pick up the phone."
"Come home with me."
after a 45min argument on the streets
"Why don't you come home with me?"
"Come home, we don't have to have sex."
and for a finale, a piece of advice I can't seem to follow:
"but whenever i have a problem - i solve it before it starts to torment me. no remorse. no regards"
"I fucking hate it when you make me do good things."
"I just want to fucking talk...and you are prepared to get me out of my fucking mind because you're afraid I might yell...I will not call you anymore."
35 missed calls - appr.3 hours
"Извинявай, ако си се почувствала неудобно, не искам да те насилвам, ако не искаш да го правиш, ако ти трябва още време, кажи. Не искам да си развалим приятелството, не искам да те загубя"
30 missed calls, chasing me with a car as I ride the subway, not telling me why we need to meet
"I'm guessing you want to give me a temper attack and eradicate every last bit of diplomacy I have."
"Seriously, pick up the phone."
"Come home with me."
after a 45min argument on the streets
"Why don't you come home with me?"
"Come home, we don't have to have sex."
and for a finale, a piece of advice I can't seem to follow:
"but whenever i have a problem - i solve it before it starts to torment me. no remorse. no regards"
Friday, 5 December 2014
repeating mistakes
Whenever you are stuck in a rut, and you decide to share, you risk being slammed by self-righteous pride of the "I always do it this way and I'm right"-type.
What works for you, does not necessarily work for me. Actually, I'm almost certain it doesn't. We hail from different backgrounds, our emotions stem from and develop in a different way and magnitude, people perceive me and thus treat me differently.
The way you always do it may not work for me.
Think about ME, if you really care, if you're really so perceptive, and adapt your solution to how I function and where my peace of mind lies.
Or don't. They tell me I always manage well.
What works for you, does not necessarily work for me. Actually, I'm almost certain it doesn't. We hail from different backgrounds, our emotions stem from and develop in a different way and magnitude, people perceive me and thus treat me differently.
The way you always do it may not work for me.
Think about ME, if you really care, if you're really so perceptive, and adapt your solution to how I function and where my peace of mind lies.
Or don't. They tell me I always manage well.
Wednesday, 26 November 2014
hunter
When the magic's over, perhaps I fade away, I die in peace and quiet, knowing - so far I had always had my way.
Monday, 24 November 2014
поредно поредно
най- мразим:
- химичните изгаряния
- нощните демони
- старите болки
аплодисменти за:
- човекът, който каза "НЕ!"
- новите хоризонти
- снежният мрак зад гърба ми
Sunday, 23 November 2014
Arthemis I
If you walk the forest, day or night,
bring the crescent moon a flower
bring the full moon a bouquet
small sacrifice for goodwill's power
through the eyes of feral beauty
on the wings of birds of prey
the virgin goddess has her way
her will- the sharp tip of an arrow
did you bring her a bouquet?
in the wake of dawning hour
bow your head, kneel down to pray
forest nymphs precede her summon
with joyous chants they pave her step
did you forget to bring a flower?
a glow of grace that grows on grass
a glance as sharp as shattered glass
serenity embroidered on a pale face
her hair- a windy tempest
"blessed be thy arrow, stranger
blessed be thy pious praise"
as words tear her lips asunder
you sense her breath- like rainy day
"Goddess, bind me with thy power,
guide my step so I don't stray"
bring the crescent moon a flower
bring the full moon a bouquet
small sacrifice for goodwill's power
through the eyes of feral beauty
on the wings of birds of prey
the virgin goddess has her way
her will- the sharp tip of an arrow
did you bring her a bouquet?
in the wake of dawning hour
bow your head, kneel down to pray
forest nymphs precede her summon
with joyous chants they pave her step
did you forget to bring a flower?
a glow of grace that grows on grass
a glance as sharp as shattered glass
serenity embroidered on a pale face
her hair- a windy tempest
"blessed be thy arrow, stranger
blessed be thy pious praise"
as words tear her lips asunder
you sense her breath- like rainy day
"Goddess, bind me with thy power,
guide my step so I don't stray"
особености на съзряването
I have changed unexpectedly. I didn't think having a job and bills would do it, and maybe it's not them, perhaps fatigue is the culprit- I am done playing.
What's different is the abhorring mixed desire for adventure and stability- stemming from a far too sensible adolescence and a necessity for a full-blown adult life.
Suddenly I find myself attracted to men with an ability for parenting and dealing with responsibilities.
The man washing the dishes or cooking - my mind bends in a very dirty direction. I think of him ironing his own shirts and I'm ready to make a mess.
I seek stimulation, but not so much physical as mental. I want security. I'm done being the safety net for others and playing support.
I will be nobody's mother.
What's different is the abhorring mixed desire for adventure and stability- stemming from a far too sensible adolescence and a necessity for a full-blown adult life.
Suddenly I find myself attracted to men with an ability for parenting and dealing with responsibilities.
The man washing the dishes or cooking - my mind bends in a very dirty direction. I think of him ironing his own shirts and I'm ready to make a mess.
I seek stimulation, but not so much physical as mental. I want security. I'm done being the safety net for others and playing support.
I will be nobody's mother.
Silencio
How do you define who you are, where you stand in life and development? So much has been said on the subject- "give a man power, and the way he treats weaker men will tell you who he really is", or, "a woman shows her true face not on the wedding day, but when she has to sign the divorce papers."
This doesn't really give me the information I am looking for, the latter example is even flawed by design.
I choose silence. The true test of who you are and where you stand is this- can you spend time alone with yourself. Relationships can muffle the noise of issues unresolved and questioned unanswered. Interaction with others only reveals who you are exposed to a particular stimulant- whether it is an annoyance or dare, or pleasure or care. It does not tell you whether you are happy with yourself, it only shows who you are for others. Two very different things.
I love to test myself in silence, I am done running from my demons at 2am in the morning, tossing and turning like a centrifuge in the bed-linen. Silence has left me no option but being honest and bare with all the dissatisfaction I have allowed to be inflicted upon me and it has helped me make a decision. This cannot come from a friend or a family member, you should not let anybody else judge what is right or wrong for your life, because you will always be the person with the most and best information. Believe me, you are hiding the truth from others, seemlessly even to yourself. So embrace silence, speak through it, experience your state of being alone and intimate.
Where do you stand?
Are you happy?
What do you need to do?
You can blame me for being in love with self-sufficiency, but your inner peace cannot be balanced atop external circumstances like a good job, a lover, money. They cannot bring it to you.
Emotional stability, focus, resolution all stem from being honest with your own self, even when it's painful and disappointing to look at the mirror. Once you have achieved your balance, cleared your view, removed vanity and emotional crutches from the equation, you are enabled to attain true love, get the dream job, find happiness in tough circumstances.
This doesn't really give me the information I am looking for, the latter example is even flawed by design.
I choose silence. The true test of who you are and where you stand is this- can you spend time alone with yourself. Relationships can muffle the noise of issues unresolved and questioned unanswered. Interaction with others only reveals who you are exposed to a particular stimulant- whether it is an annoyance or dare, or pleasure or care. It does not tell you whether you are happy with yourself, it only shows who you are for others. Two very different things.
I love to test myself in silence, I am done running from my demons at 2am in the morning, tossing and turning like a centrifuge in the bed-linen. Silence has left me no option but being honest and bare with all the dissatisfaction I have allowed to be inflicted upon me and it has helped me make a decision. This cannot come from a friend or a family member, you should not let anybody else judge what is right or wrong for your life, because you will always be the person with the most and best information. Believe me, you are hiding the truth from others, seemlessly even to yourself. So embrace silence, speak through it, experience your state of being alone and intimate.
Where do you stand?
Are you happy?
What do you need to do?
You can blame me for being in love with self-sufficiency, but your inner peace cannot be balanced atop external circumstances like a good job, a lover, money. They cannot bring it to you.
Emotional stability, focus, resolution all stem from being honest with your own self, even when it's painful and disappointing to look at the mirror. Once you have achieved your balance, cleared your view, removed vanity and emotional crutches from the equation, you are enabled to attain true love, get the dream job, find happiness in tough circumstances.
Do not be afraid of silence. Do not be afraid to be alone.
Thursday, 20 November 2014
Wednesday, 19 November 2014
mini to finish
I press my lips together
pull a smile out with zest
and if I press any harder
I'll crack my porcelain head
Friday, 14 November 2014
чаушево
най-мразим:
- несигурността
- да ни лъжат в лицето
- внезапното лошо
аплодисменти за:
- спокойният човек в офиса
- колдрекс
- грижовните англичанки
- несигурността
- да ни лъжат в лицето
- внезапното лошо
аплодисменти за:
- спокойният човек в офиса
- колдрекс
- грижовните англичанки
Thursday, 13 November 2014
to edit
кокетно синя под слънчевите очила
в гърлото пораства ми коприва
ако чуя
"какви красиви очила"
вероятно мислят си,
че крия новия си ярък цвят
не
напротив
аз крещя
с маскировка истината
подчертана
се забива в чуждото око
как някой казва
"теб обичам"
с кокалчетата на своята ръка
изписва го старателно
и по лицето ти,
по мъничката ти душа,
ако голяма беше тя
нямаше да я е страх
и хората насреща си мълчат разбрано
филмите възпитаха ги в символизма
на жените в тъмни очила
около врата
с шалове и дълги дрехи
синините се обиждат
от слънчевата светлина
в гърлото пораства ми коприва
ако чуя
"какви красиви очила"
вероятно мислят си,
че крия новия си ярък цвят
не
напротив
аз крещя
с маскировка истината
подчертана
се забива в чуждото око
как някой казва
"теб обичам"
с кокалчетата на своята ръка
изписва го старателно
и по лицето ти,
по мъничката ти душа,
ако голяма беше тя
нямаше да я е страх
и хората насреща си мълчат разбрано
филмите възпитаха ги в символизма
на жените в тъмни очила
около врата
с шалове и дълги дрехи
синините се обиждат
от слънчевата светлина
for the love of whom it may concern
не.
любовта не ми помага.
а теб кой научи те да пишеш?
кого имитираш,
обожаваш,
ако не себе си,
предимно себе си...
любовта не ми помага.
а теб кой научи те да пишеш?
кого имитираш,
обожаваш,
ако не себе си,
предимно себе си...
детство мое така си ми потребно
от стара планина ли слезе
див, забравен,
неназван
с поглед ме пресече
и почти умрях
ръцете ми от мравки
а сърцето в прах
детски спомен топлина
избяга преди време
избяга на шега
на шейна
през горите Тилилейски
и кой кога
изобщо някога
ли те видя
от Карибите ли се изля
защо се върна
никой не разбра
с детската ти голота
с очите топли
в какво избра
да се родиш
и защо разбърка
магнитните кълба
на света едва в порядък
след твоята шейна
за игра или носталгия
към пеперудката
в ръцете ти
как дърпаше преди
крилете ми
труп топъл на сърна
от дясната страна виси-
подарък,
или може би награда
за мъничката ти жена
дали изобщо е умряла
или милата сърна
преродила се е в Диана
див, забравен,
неназван
с поглед ме пресече
и почти умрях
ръцете ми от мравки
а сърцето в прах
детски спомен топлина
избяга преди време
избяга на шега
на шейна
през горите Тилилейски
и кой кога
изобщо някога
ли те видя
от Карибите ли се изля
защо се върна
никой не разбра
с детската ти голота
с очите топли
в какво избра
да се родиш
и защо разбърка
магнитните кълба
на света едва в порядък
след твоята шейна
за игра или носталгия
към пеперудката
в ръцете ти
как дърпаше преди
крилете ми
труп топъл на сърна
от дясната страна виси-
подарък,
или може би награда
за мъничката ти жена
дали изобщо е умряла
или милата сърна
преродила се е в Диана
Saturday, 8 November 2014
не те харесвам
"никой никога друг не опознава!"-
каза философът и задоволен
че в стадото раздора всява
и разплака кротките овце
отиде на поляната самичък да пасе
каза философът и задоволен
че в стадото раздора всява
и разплака кротките овце
отиде на поляната самичък да пасе
Sunday, 2 November 2014
нежена
слънцето било звезда
научни доказателства и светлина
Менделеевата таблица
продукт на взрив на огнено кълбо
и все пак тя не е жена
нощем в черепа ми драска със стъкло
излиза да рисува сън
танцува като дим в страха ми
гола,
а е студено вън
спомените ми- бои
нарежда по платното нощно
с горящите звезди дълбае
нарежда път за моите мечти
играещо дете, нехае
защо кога кое ще разруши
в река косите си оплете
и взе ме и ме потопи
покръсти ме в желание което
само ще ме разруши
надигна ме и ме нарече
Лазар
рече
Лазаре стани
съсече ме на две и смете
в празнотата всичките звезди
затова въртя се нощем
защото непосилно ми тежи
с думи остри я замерям
и дано се нарани
и все пак тя не е жена
тя не може да кърви
безумно тича в черепа ми нощем
смее се, скимти
стъпалата й са целите в игли
боде ме и се смее още
да ще ли падна ми шепти
от цялото небе повтаря
Лазаре,
стани!
и аз я гоня още,
а Луната се върти.
Friday, 31 October 2014
poetic reading
a pen stuck like prey
between blood-coloured nails
screaming down the lines
of pale thin paper
a face like a storm
a heart which can drown one
sunk into a man
who uses a pen
just like this one
Saturday, 18 October 2014
навик
под кожата ти влизам бавно
усуквам се като катран
заемам белите ти дробове
и няма лепенки "Спасение"
очите ми превръщат се във навик
очите ми са сутрешно кафе
Friday, 17 October 2014
in case you were wondering
I think I finally understand it...why all my glorified favourite artists are such moral disappointments. Tippy-toeing on the edge of wickedness, I feel alive again, I have stepped out of the heard, I am a vessel of profound inspiration.
Wednesday, 15 October 2014
стара традиция
най- мразим:
- ЧЕЗ
- как губим собственото си време
- фалшивите патриоти
аплодисменти за:
- истинските приятели
- филмовите прожекции
- the external world
- ЧЕЗ
- как губим собственото си време
- фалшивите патриоти
аплодисменти за:
- истинските приятели
- филмовите прожекции
- the external world
Monday, 6 October 2014
a certain magic
a certain magic in the way you bite your lips
makes my hungry eyes to stick
surely you were built a trick
my heart's explosive
and it's counting
tick tick tick
time dripping in the hours before we meet
your endless hair's the sky
I gently hide beneath
you magic trick
I disappear
tonight
-----
the silver lining
hides deep in heat
of porcelain dotted hips
a vicious triangle
to grant you life
bestowing death
making you forget
who are you
and have you had breakfast yet
transform a man
to make a devious pet
oblivion is lovely
throw it all away
throw it all away
your manners
worldly etiquette
the monthly check
violently enjoy
forget
forget
от Венера и от Марс
Открих нещо общо между половете с годините- невероятната им способност да са сляпо глупави.
Проблемите им не идват толкова от различията, а от отказът им да видят колко са еднакви в страховете и нуждите си.
Например, и двата пола обичат комплиментите. Всяка жена очаква похвала, когато очевидно се е старала да изглежда добре. Същото очакват и мъжете, когато се стараят за външния си вид, помагат в дома или се стараят да ви задоволят и правят щастлива. Ние очакваме поощрение за социално правилното си поведение, това е.
И двата пола ревнуват. По същите причини.
Имаме проблем с комуникацията- дали е защото твърде много настояваме да ни се каже какво не е наред, когато не е време, или пък просто не умеем да чуваме какво ни се говори.
Но най-вече, никой от нас не обича да признава грешките си.
Проблемите им не идват толкова от различията, а от отказът им да видят колко са еднакви в страховете и нуждите си.
Например, и двата пола обичат комплиментите. Всяка жена очаква похвала, когато очевидно се е старала да изглежда добре. Същото очакват и мъжете, когато се стараят за външния си вид, помагат в дома или се стараят да ви задоволят и правят щастлива. Ние очакваме поощрение за социално правилното си поведение, това е.
И двата пола ревнуват. По същите причини.
Имаме проблем с комуникацията- дали е защото твърде много настояваме да ни се каже какво не е наред, когато не е време, или пък просто не умеем да чуваме какво ни се говори.
Но най-вече, никой от нас не обича да признава грешките си.
мечти
Когато глобалната система за банкиране се срине, информацията се затрие и няма бекъп...тогава всички ще сме милионери и всички ще сме еднакво бедни.
Wednesday, 24 September 2014
Sunday, 21 September 2014
Sugar
Всичко започна от захарта.
Защо когато си купя сандвич с шунка той е по-пълен със захар от чаената ми чаша?
На възмущението ми се отговори- защото захарта пристрастява, също като кокаина, само че хората някак не обръщат внимание на това.
Въпросът, който премина през главата ми с бясна скорост беше "ЗАЩО?", но въпросът беше толкова бърз, че подмина дори отговорът си- ПАРИ.
Да, да, прекрасно ясно е, че става дума за финикийските знаци, но питам пак и пак с надеждата да открия нещо друго- арогантност, презрение, може би дори омраза към човечеството. Но не, сякаш те са последствие от паричните единици и двете стойности нарастват правопропорционално.
Дали СЕО-то на Кока Кола спи добре нощем?
Преди време си мислех, как последователно през историята решенията за съдбата на хората очевидно са взимани от шарлатани или откровено луди хора. В някой момент действително човеците са се събрали, нарисували са някакви хартийки и са щамповали парченца метал и са казали "Пешо, сега това тук е по-важно от здравето ти, по-важно е от семейството ти, по-важно е от мечтите ти най-вече, трябва да се опиташ да натрупаш повече от тези щамповани шрапнели и рисувани хартийки."
Това звучи толкова налудничаво!
Сега станахме политически коректни и се заблудихме, че излязохме от варварските времена, когато се лекувахме при шамани и врачки и черните котки бяха доказателство за вещерство.
Грешка.
До ден днешен ненормалници определят курса ни, и те искат да харчим повече и повече, за да имат те повече финикийски знаци. Но един ден неравенството станало много неравно. Обикновените хора вече имали малко пари, а шепата ненормалници адски много, и все пак искали повече.
Тогава някой наистина изтъкнат ненормалник е излюпил нова схема- да им дадем лъжепари! Ние ще им ги даваме назаем и ще се правим, че те наистина съществуват и ще приемаме плащания с тях! Ще им дадем по една малка пластмасова картичка с магнитна лента, картичката ще казва колко пари се преструваме, че има този човек. И за услугата се начислява такса, а ако пластмасовата картичка е кредитна (както почти винаги е) се начислява и лихвен процент. Така човекът дължи дори повече несъществуващи пари, отколкото всъщност ползва.
Фарс.
Но отделът по маркетинг и реклама се в включил, за да ушие прилични дрехи на умопомрачителната идея.
"По-сигурно е, по-удобно е!"
Никой не се замисли, че е статистичеси невъзможно всеки от нас да бъде ограбен. Обаче отделът по маркетинг и реклама се сети, че статистически всеки от нас се страхува.
Колкото за удобството, нека да сме сериозни, няколко банкноти не са проблем за превозване от точна А до точка Б.
Обаче всички получаваме заплатите си по "сигурния" начин- виртуално от една измислена банкова сметка към нашата банкова сметка.
Това е една много извратена игра на монополи и на никого не му стиска да обърне полето.
Защо когато си купя сандвич с шунка той е по-пълен със захар от чаената ми чаша?
На възмущението ми се отговори- защото захарта пристрастява, също като кокаина, само че хората някак не обръщат внимание на това.
Въпросът, който премина през главата ми с бясна скорост беше "ЗАЩО?", но въпросът беше толкова бърз, че подмина дори отговорът си- ПАРИ.
Да, да, прекрасно ясно е, че става дума за финикийските знаци, но питам пак и пак с надеждата да открия нещо друго- арогантност, презрение, може би дори омраза към човечеството. Но не, сякаш те са последствие от паричните единици и двете стойности нарастват правопропорционално.
Дали СЕО-то на Кока Кола спи добре нощем?
Преди време си мислех, как последователно през историята решенията за съдбата на хората очевидно са взимани от шарлатани или откровено луди хора. В някой момент действително човеците са се събрали, нарисували са някакви хартийки и са щамповали парченца метал и са казали "Пешо, сега това тук е по-важно от здравето ти, по-важно е от семейството ти, по-важно е от мечтите ти най-вече, трябва да се опиташ да натрупаш повече от тези щамповани шрапнели и рисувани хартийки."
Това звучи толкова налудничаво!
Сега станахме политически коректни и се заблудихме, че излязохме от варварските времена, когато се лекувахме при шамани и врачки и черните котки бяха доказателство за вещерство.
Грешка.
До ден днешен ненормалници определят курса ни, и те искат да харчим повече и повече, за да имат те повече финикийски знаци. Но един ден неравенството станало много неравно. Обикновените хора вече имали малко пари, а шепата ненормалници адски много, и все пак искали повече.
Тогава някой наистина изтъкнат ненормалник е излюпил нова схема- да им дадем лъжепари! Ние ще им ги даваме назаем и ще се правим, че те наистина съществуват и ще приемаме плащания с тях! Ще им дадем по една малка пластмасова картичка с магнитна лента, картичката ще казва колко пари се преструваме, че има този човек. И за услугата се начислява такса, а ако пластмасовата картичка е кредитна (както почти винаги е) се начислява и лихвен процент. Така човекът дължи дори повече несъществуващи пари, отколкото всъщност ползва.
Фарс.
Но отделът по маркетинг и реклама се в включил, за да ушие прилични дрехи на умопомрачителната идея.
"По-сигурно е, по-удобно е!"
Никой не се замисли, че е статистичеси невъзможно всеки от нас да бъде ограбен. Обаче отделът по маркетинг и реклама се сети, че статистически всеки от нас се страхува.
Колкото за удобството, нека да сме сериозни, няколко банкноти не са проблем за превозване от точна А до точка Б.
Обаче всички получаваме заплатите си по "сигурния" начин- виртуално от една измислена банкова сметка към нашата банкова сметка.
Това е една много извратена игра на монополи и на никого не му стиска да обърне полето.
Wednesday, 3 September 2014
46+2
взор насочен
надълбоко
вътре в мен
и втрещен
откривам липса
пълна липса
третото око се ослепи
болката го проглуши
"ПРОМЯНА!"
кърваво пищи
"СЕГА!!!"
без тесто да месиш хляб
не става
личността ми се втрещи
колко аз я мразя
взор насочен
надълбоко
вътре в мен
опипва
търси какавида
от която да се прероди
но аз лазя
целувам влюбено калта
от сутринта
до края на работния си ден
Monday, 25 August 2014
scraps
Wounds made me doubtful. I noticed a pattern in the lies and my ears became more sensitive to the elusive halftone pitch change they brought along for warm company. The harsh realisation what I considered sacred would be botched for profit made me sick, it stuck a needle in my brain that gave it no rest and I could not believe anything from then on. The words "I love you" rung empty in my ears and I observed the happiness of others as a mirage, encouraging it as I thought it's the better part of the whole fiasco.
I got stuck. The desire to move forward and the push back of my doubts rooted me deeply in a place too similar to hell to be bearable. "I love you" bore no urge for reciprocation in me, but it caused ogling. I could not allow myself the pleasure or the hope, I didn't have the five cents to buy the promise anymore. We spun around for months and I pretended to reciprocate- playing true while plagued with jealousy and fear and it made me utterly tired and miserable. I could not recognize myself in my actions, it felt as if I was slowing evaporating, losing colour and depth. A risk was necessary. A lighting had to come down and split the ground in half, reveal the demons and consume them. I was out of better ideas. I needed to create my own deus ex machina.
I decided to be horrible on the spur of a drunken moment. I channeled our greatest fear we both shared and depended on the luck of the draw. I approached the nearest fake happiness I could find- another stupid drunken soul I was familiar with, wasting away under the pressure of disappointment.
- I know your unhappy. - great opening on my part. - Your friends over there believe you're just having a blast, but I've seen you dragging around secretly miserable all year, I'm sick of it. You're wasting your time this is not what you need and you know it. You are wonderful, bright, a good friend, you deserve to allow yourself happiness.
I said many things passionately, many of them actually meant for me and I sealed my monologue with a kiss. So stupid. A kiss never healed anybody, a kiss can only bring about disease-literally and metaphorically. Like I occasionally do with my mistakes, I decided I could ignore this and throw it in the bin with the rest and recycle. I only missed one detail- in a twist of fate we were seen by the only person who should have never seen us. It was a meaningless bold inebriated move and I felt it was unjust to be punished for it, though on any sober moment I would be on the other side.
Peculiar enough, if you are discovered as guilty of a crime, you can be overcome by anger, and so did I and I ran off in the small hours of the night, my partners screams following me closely. He wasn't far behind. I couldn't deal with his disappointment, I had nothing to ease his pain and to satisfy his questions- for the first time I did something stupid and that was the whole story I had to tell. Nothing more and nothing less, it was the absolute product of my dissatisfied self who passed it's boiling point. He caught me again in that moment and the banalities followed timely "I knew it, I knew it! I was always worried about you two!" Yes, yes, it's the fear in its rawest form, isn't it a monster? "Leave me alone, I cannot explain anything, I feel nothing for him." It's sometimes disconcerting how similar dramas are spread out between people, space and time, you always know exactly what's going to happen, because you've seen it so many times. A part of me felt like the I was driving the commute.
I ran off again, and though he was a much better runner, I somehow won the race to the cab. I slammed the door and disappeared in the dark night, leaving both of us alone, drunk, and angry. I arrived home for a reasonable fare, I took the elevator up and rushed to my room belligerent, I slammed myself on my bed and tried to shun my fears from overcoming me again. I also knew he would come to me soon and I stood breathless in anticipation. So he did, he did come and he was shattered. I had long ago stopped trusting happiness- it is something people fake too well, and though I had learned to see through it, I knew it had man shades and shaped and levels. However, suffering was something I could never misjudge, and his was true and deep, he was shattered. We just lied there for hours, he- exhausted, I- simply waiting to react to a development. I managed to strike up the conversation again at dawn, I couldn't wait any longer for the initiation to come from elsewhere. I started this and I needed to take matter back into my hands and try to heal what was broken. I felt strong in that moment, I felt like I was the storyteller writing the end and it was quite surely going to be what I decide it.
- Do you still want me? Make a decision, but be sure it will make you happy, even if it is that I leave immediately.
- I don't want you to leave...but I keep seeing your lips touch his...
After all my sacrifices for him, all my self-inflicted torture through fear and doubt, I knew, I recognized his sacrifice and pain, and weighed in what the softness of his voice carried. My love was reborn from ashes. My doubt fell off like the old skin of the snake and I came out bigger, stronger and brighter at the other end. The luck of the draw.
I got stuck. The desire to move forward and the push back of my doubts rooted me deeply in a place too similar to hell to be bearable. "I love you" bore no urge for reciprocation in me, but it caused ogling. I could not allow myself the pleasure or the hope, I didn't have the five cents to buy the promise anymore. We spun around for months and I pretended to reciprocate- playing true while plagued with jealousy and fear and it made me utterly tired and miserable. I could not recognize myself in my actions, it felt as if I was slowing evaporating, losing colour and depth. A risk was necessary. A lighting had to come down and split the ground in half, reveal the demons and consume them. I was out of better ideas. I needed to create my own deus ex machina.
I decided to be horrible on the spur of a drunken moment. I channeled our greatest fear we both shared and depended on the luck of the draw. I approached the nearest fake happiness I could find- another stupid drunken soul I was familiar with, wasting away under the pressure of disappointment.
- I know your unhappy. - great opening on my part. - Your friends over there believe you're just having a blast, but I've seen you dragging around secretly miserable all year, I'm sick of it. You're wasting your time this is not what you need and you know it. You are wonderful, bright, a good friend, you deserve to allow yourself happiness.
I said many things passionately, many of them actually meant for me and I sealed my monologue with a kiss. So stupid. A kiss never healed anybody, a kiss can only bring about disease-literally and metaphorically. Like I occasionally do with my mistakes, I decided I could ignore this and throw it in the bin with the rest and recycle. I only missed one detail- in a twist of fate we were seen by the only person who should have never seen us. It was a meaningless bold inebriated move and I felt it was unjust to be punished for it, though on any sober moment I would be on the other side.
Peculiar enough, if you are discovered as guilty of a crime, you can be overcome by anger, and so did I and I ran off in the small hours of the night, my partners screams following me closely. He wasn't far behind. I couldn't deal with his disappointment, I had nothing to ease his pain and to satisfy his questions- for the first time I did something stupid and that was the whole story I had to tell. Nothing more and nothing less, it was the absolute product of my dissatisfied self who passed it's boiling point. He caught me again in that moment and the banalities followed timely "I knew it, I knew it! I was always worried about you two!" Yes, yes, it's the fear in its rawest form, isn't it a monster? "Leave me alone, I cannot explain anything, I feel nothing for him." It's sometimes disconcerting how similar dramas are spread out between people, space and time, you always know exactly what's going to happen, because you've seen it so many times. A part of me felt like the I was driving the commute.
I ran off again, and though he was a much better runner, I somehow won the race to the cab. I slammed the door and disappeared in the dark night, leaving both of us alone, drunk, and angry. I arrived home for a reasonable fare, I took the elevator up and rushed to my room belligerent, I slammed myself on my bed and tried to shun my fears from overcoming me again. I also knew he would come to me soon and I stood breathless in anticipation. So he did, he did come and he was shattered. I had long ago stopped trusting happiness- it is something people fake too well, and though I had learned to see through it, I knew it had man shades and shaped and levels. However, suffering was something I could never misjudge, and his was true and deep, he was shattered. We just lied there for hours, he- exhausted, I- simply waiting to react to a development. I managed to strike up the conversation again at dawn, I couldn't wait any longer for the initiation to come from elsewhere. I started this and I needed to take matter back into my hands and try to heal what was broken. I felt strong in that moment, I felt like I was the storyteller writing the end and it was quite surely going to be what I decide it.
- Do you still want me? Make a decision, but be sure it will make you happy, even if it is that I leave immediately.
- I don't want you to leave...but I keep seeing your lips touch his...
After all my sacrifices for him, all my self-inflicted torture through fear and doubt, I knew, I recognized his sacrifice and pain, and weighed in what the softness of his voice carried. My love was reborn from ashes. My doubt fell off like the old skin of the snake and I came out bigger, stronger and brighter at the other end. The luck of the draw.
Saturday, 2 August 2014
Saturday, 26 July 2014
смъртта, моя приятелка
спиралата не се върти
въртиш се ти
простак
---------
минаваш през врата
човек
минаваш през врата
червей
минаваш през врата
язовец
минаваш през врата
човек
кръгът е вечен
а спирала не дава отговор
къде е нейното начало
как да стигнеш в другия й край
----------
смърт
не като наказание
руска рулетка
заредена с празни опити,
с конежи
като пеперудени крила-
мръсни плодове
на човешката душа
----------
смърт
не като наказание
руска рулетка
заредена с празни опити,
с конежи
като пеперудени крила-
мръсни плодове
на човешката душа
потънала в калта;
от ниската й перспектива
смъртта изглежда й красива
изглежда като шанс,
вратичка,
през която да се претърколи
и да се окаже нива
дом
без глупави амбиции
тихо пасище
без злобен тон
сама по себе си безкрайно празна
смърт
без обещание
закон
с уловка
с елемент на лека изненада
разсеяно забравила
че някой вярва в ад и рай
от ниската й перспектива
смъртта изглежда й красива
изглежда като шанс,
вратичка,
през която да се претърколи
и да се окаже нива
дом
без глупави амбиции
тихо пасище
без злобен тон
сама по себе си безкрайно празна
смърт
без обещание
закон
с уловка
с елемент на лека изненада
разсеяно забравила
че някой вярва в ад и рай
Friday, 25 July 2014
един мъж в Колумбия
Мъж в Колумбия беше ударен от гръм и оцеля!
Мъж в Колумбия убит от кокосов орех!
Мъж в Колумбия се опитва да докаже на властите, че не е мъртъв.
Мъж в Колумбия намира съкровище под дома си, копаейки септична яма!
Мъж в Колумбия разговаря с катерички!
Мъж в Колумбия има 20 деца от 4 жени, те не знаят една за друга!
Мъж в Колумбия убит от кокосов орех!
Мъж в Колумбия се опитва да докаже на властите, че не е мъртъв.
Мъж в Колумбия намира съкровище под дома си, копаейки септична яма!
Мъж в Колумбия разговаря с катерички!
Мъж в Колумбия има 20 деца от 4 жени, те не знаят една за друга!
Да, разнообразен и вълнуващ беше животът на Гаспар Фонтен, мъжът в Колумбия, който всъщност изобщо не беше колумбиец. Всички журналисти бяха запомнили името му и не го цитираха в пресата, защото вече новините звучаха недостоверно от повторения. Роден в предградията на Лион, Гаспар беше пристигнал като юноша в Колумбия и местният климат толкова му допадна, че реши никога да не си тръгва. Той се интегрира в страната като зайците в Австралия, и вече години наред горката Колумбия търпеше сътресенията, които мосю Фонтен й причиняваше, просто защото такава бе природата му. Всъщност преди 15 години властите направиха опит да го експулсират обратно във Франция, но родината му отказа да го приеме обратно. Проблемите нашият човек да се върне в родината си идваха от това, че прословутата му склонност към инциденти беше известна на целия френски народ и той организира напълно ненужда национална петиция молейки правителството да даде на Фонтен статус на persona non grata. Всъщност той отдавна имаше неофициално този статут след като поредица странни събития доведоха до пълното изгаряне на косата на дъщерята на външния министър. Косата й така и не порасна пак същата заради преживяната травма.
Сигурно си мислите, че човек би се обезкуражил ако нещастията и инцидентите го преследват по петите постоянно и няма миг спокойствие. Чепатата природа на Гаспар обаче даде обратна реакция и той, вдъхновен от невероятната си способност все пак да остава жив след всяка случка, доби нечовешка самоувереност.
Оказа се, че божествената дарба на Фонтен е от изключителна полза при определени политически ситуации, и очите се насочиха към Колумбия, където за пореден път ставаше пожар.
Нещастникът се опита да си препече филийки, но вместо тостера пусна бормашината. Не откри грешката си веднага, но когато и това прозрение го осени, побърза да включи контакта на вярната машина. Там обаче вече беше боднат и новият му лаптоп и зареждащ се телефон и някак така се случи, че изхвърча особено голяма искра от разклонителя, който мигновено премина от нормално в стопено състояние, а въпросната искра се прехвърли на днешния вестник, лежащ на върха на купчината вестници от целия изминал месец. Така от дума на дума, докато Гаспар осъзнае, че не мирише на изгоряло от филийките в тостера, вече имаше в кухнята си малък домашен ад. Обикновено пожарната дръжеше един екип разквартируван в района на Гаспар, от уважение към неговите дарби. Точно тогава обаче пожарната кола беше извикана по спешност другаде, и самите пожарникари бяха много объркани, че действително някой друг е успял да се запали този път. Ако Господ предлагаше ограничен брой бедствени огньове, лотарията определено беше доминирана от французина.
Сигурно си мислите, че човек би се обезкуражил ако нещастията и инцидентите го преследват по петите постоянно и няма миг спокойствие. Чепатата природа на Гаспар обаче даде обратна реакция и той, вдъхновен от невероятната си способност все пак да остава жив след всяка случка, доби нечовешка самоувереност.
Оказа се, че божествената дарба на Фонтен е от изключителна полза при определени политически ситуации, и очите се насочиха към Колумбия, където за пореден път ставаше пожар.
Нещастникът се опита да си препече филийки, но вместо тостера пусна бормашината. Не откри грешката си веднага, но когато и това прозрение го осени, побърза да включи контакта на вярната машина. Там обаче вече беше боднат и новият му лаптоп и зареждащ се телефон и някак така се случи, че изхвърча особено голяма искра от разклонителя, който мигновено премина от нормално в стопено състояние, а въпросната искра се прехвърли на днешния вестник, лежащ на върха на купчината вестници от целия изминал месец. Така от дума на дума, докато Гаспар осъзнае, че не мирише на изгоряло от филийките в тостера, вече имаше в кухнята си малък домашен ад. Обикновено пожарната дръжеше един екип разквартируван в района на Гаспар, от уважение към неговите дарби. Точно тогава обаче пожарната кола беше извикана по спешност другаде, и самите пожарникари бяха много объркани, че действително някой друг е успял да се запали този път. Ако Господ предлагаше ограничен брой бедствени огньове, лотарията определено беше доминирана от французина.
добре забравено
думите ръждясаха
и стича се мълчание
дави моите дробове
издрани колене
във вик на отчаяние
къде
къде е най-удбоно
да се скрия
да се погреба
без кръст и име
победена от стена
с мъх от традиции
на теснота
очите пожълтяха
косата оредя
кокали надничат
любопитно гледат я
стена
горди камъни
които не обичат
никого
дори света
издрани колене
във вик на отчаяние
къде
къде е най-удбоно
да се скрия
да се погреба
без кръст и име
победена от стена
с мъх от традиции
на теснота
очите пожълтяха
косата оредя
кокали надничат
любопитно гледат я
стена
горди камъни
които не обичат
никого
дори света
Sunday, 12 January 2014
с моя глас мълчи
гледа ме с очи
сякаш е човек, а не змия
непознато мига срещу мен
от огледалото ми отразен
нагло е
твърди, че ме познава
...
And I am certain, I will let myself flow freely, no forceful direction to carry me to a target, until I crumble inevitably under the pain of my parents not loving me, of my dreams slipping away into a photo album of faded pictures. Oh woe, my children, for a barren heart cannot support a family. But I'm not scared of the future, it's not the nature of The Fool, read about it. Salvation will catch up to me, as a ray of light through the small window of solitary confinement, like a weed I will take the opportunity to grow again. My hope is desperate. It will not die. It will not allow me to die.
Subscribe to:
Posts (Atom)